Не мога да го "пусна"

[маги13]

Здравейте. Ще започна с това, че имах разногласия дали да споделя проблема си. Навярно моят проблем е никакъв, сравнение с далеч по-сериозните проблеми, които имат хората, такива, които наистина си струват сълзите. Но просто напрежението ми идва в повече вече, а е крайно време аз да се оттърся от тази сълзлива фаза, но просто не мога. Случката беше следната: преди година спах с мой приятел, а не е имало нищо между нас. Бяхме приятели доста време, около 3 години, прекарвахме много време заедно, забавлявахме се, той ме караше да се смея много. Проблемът при мен беше, че когато се запознахме имах чувства към него. Тогава, още докато се опознавахме, не разбрах дали чувствата ми са споделени, беше ме страх, бях 8ми клас... С времето се опознахме, разбрах, че е чудесен човек, мислех, че ще бъдем неописуемо щастливи, ако сме заедно. Дори е имало моменти, в които съм чувствала, че правим всичко, което ни свързва заедно, освен секс. Тогава реших, че трябва да се преборя с тези чувства, за да не проваля, всичко, което имахме заедно. Как бих могла да рискувам да го изгубя, толкова много значеше за мен. Така и не знам дали се преборих, просто знам, че държа много на него, искам да е добре, здрав, щастлив, и че не бих позволила някой да го нарани. Всичко беше наред, бяха ни приели в университети в София и ни оставаха няколко месеца в родния ни град. Прекарахме цялото лято заедно, имаше период, в който всеки ден ходех до тях да пием кафе, след това гледахме филми, общо взето ни беше обхванала скука и се чудехме какво да правим. Града ни е малък и нямахме нови забавления. Той ми се оплакваше доста често, че му се ебе и аз споделях чувството му, но не съм го приемала като предложение. Мислех, че и той не го отправя, дори и сега донякъде мисля, че не го е отправял. Но един ден, просто се случи, беше нужда, не беше никак на място. И никак не се получи, чувствахме се неловко, казахме си някои неща, които не бяха съвсем на място. Аз бях стресирана, ако това е точната дума, не знаех какво да направя, как да се държа... Беше неловко.Беше ми първият път. Но не споделям всеобщото мнение, че момичетата се влюбват в първия си, защото аз така или иначе държах на него. И се радвах, че е той, защото го познавам добре, имах му доверие и така. Аз продължих с обичайното си държание към него, правех се, че нищо не се е случило и мислех, че така ще е най-добре. Просто да забравим този неловък момент и да продължим напред, както допреди. Той обаче спря да ме търси, спря да ми вдига, когато евентуално се чуех или видех с него го питах какво има, защо се държи така, какъв е проблема. Той ми отговаряше, че няма никакъв проблем, няма за какво да се тревожа, просто бил зает, имал работа. А аз знаех какво прави, познавах го, знаех, че има време. Но не иска да го споделя с мен и се чудех защо. Този въпрос ме убиваше, започнах да полудявам. Така и не си получих отговоря и до днес, той ми излиза със същите оправдания. А аз знам, че не е заради това, така го чувствам и мисля, че ме лъже. Чудела съм се дали ме е използвал...Общо взето всякакви теории съм мислила.Той ме отряза от неговия свят и не иска да ме вижда повече. Не мога да го приема. Обърква ме и държанието му- честити ми именния ден, не ми честити рождения, от време на време ми пише, повечето пъти, в които му пиша не ми отговаря.  И не мога да приема, че не му пука за мен, някак не мога да го допусна. Че всичко се провали заради една детска глупост, едни тъпи хормони. Молих го да говори с мен, да си кажем нещата, да мога и аз да продължа, както той направи. Отчаяна съм вече. Знам, че е крайно време да продължа живота си без него, но не мога. Уморих се да се самоанализирам, да слушам съветите на приятелите ми "Забравяй го вече". И знам, че те са прави и се чувствам зле, че съм такава, че си пилея нервите за нещо такова.И съжалявам много за това, просто искам някакъв изход, искам да продължа напред, а още съм с надеждите, че всичко ще се оправи и не знам как да ги спра. Ще съм много благодарна, ако някой иска да изрази някакво мнение.

[Диана Илиева]

Здравей!

Аз смятам, че в подчертаното е разковничето: "Но един ден, просто се случи, беше нужда, не беше никак на място. И никак не се получи, чувствахме се неловко, казахме си някои неща, които не бяха съвсем на място. Аз бях стресирана, ако това е точната дума, не знаех какво да направя, как да се държа... Беше неловко.Беше ми първият път."

Не виждам защо е нужно да "го забравяш вече" - три години заедно, чудесно прекарани, явно това е твоя човек!

Само за информация - много често, когато е за първи път на единия или на другия, или и на двамата, няма как да се случи перфектно; особено пък ако партньорът ти е силно загрижен за теб и усеща (и) твоето притеснение. Не знам какво сте си казали, но ти знаеш и сега вече е крайно време да разчистиш казаното. Още една информация - през тези 3 години бъди сигурна, че на него 3000 пъти му се е искало да прави секс с теб и самият факт, че се е съобразявал с теб и е изчаквал търпеливо, говори много за качествата на момчето и за това колко държи на теб. Направил го е тогава, когато е разбрал, че и ти би искала. Не се е получило - нормално бих казала. Е, сега всички сме надъхани от  филмите, как всичко се случва перфектно, в много романтична обстановка, тъкмо на време и на място ... Не се поддавай на тези клишета. Не го пускай! Успех!

[маги13]

Но той не иска да ме види, какво да направя?

[mvm]

Спри да го търсиш за известно време, не му пиши, не му звъни, все едно си изчезнала

и той сам ще те потърси

 

Съгласна съм с Диана, момчето явно е свястно и те харесва,

но е усетил, че си била стресирана от случката

и се чувства неловко, и не знае как да постъпи по-нататък и как да се държи с тебе

и затова те отбягва

може би се чувства и виновен за случилото се по някакъв начин

Предполагам и той го преживява тежко, както и ти в момента

Редактирано Септември 28, 2013 от mvm

[Диана Илиева]

Ами мога да предложа един старомоден начин, но сигурно ще свърши работа - напиши му писмо; и тъй като сме в 21 век, може и на и-мейла, разбира се

Обаче и на хартия е чудесно.

Защо писмо - защото така минимално ще го включваш в разговор; той явно не е готов да разговаря с теб. Казваш - "Никак не се получи." - ако това е разстроило теб, представи си колко катастрофално го приема той; за болшинството мъже това е много по-стресиращо от болест или каквото се сетиш. Затова казвам - не зная какво точно означава "никак не се получи", нито какво сте си говорили след това, но той определено е в по-тежка психологическа ситуация от теб - вземи си обратно всички думи и му обясни колко много си се притеснявала, колко ти е било неловко и т.н. и затова се е случило така. Това ще бъде окуражаващо за него за следващия ви път заедно, иначе може пак да не се получи добре. Обясни му колко много искаш да сте заедно, колко много значи той за теб и въобще всичко, което искаш да му кажеш. Без въпроси. И после чакаш той да се обади.

Връзката ви или приятелството ви, както казваш, не може да продължи по старому, това е ясно. Вие сте вече на по 19г. може би, 3 години сте били заедно, съвсем нормално и естествено е да преминете към по-пълноценна и сериозна връзка.

 

П.С. Още нещо - не мисли, че ще бъде перфектно и през следващите поне няколко пъти. От друга страна нека той се чувства максимално спокоен, когато сте заедно, не показвай някакво разочарование или очаквания и т.н.

[маги13]

Благодаря за мнението, но надали ще има следващ път. Вижте, ние се виждаме по празници в родния ни град и тогава дори сме на "Здравей". Всичко ме убеждава, че той не иска да бъде покрай мене дори, камо ли да ме изслуша и т.н. А за писмото - не мисля, че и то би било на място след всичките ми опити да достигна до него. Едва ли нещо ще свърши работа щом той не го иска. Благодаря ви за куража, но явно не сте ме разбрали - той не иска да ме види.

[Диана Илиева]

А аз не съм сигурна, че не иска да те види. Просто му се струва, че се е провалил пред теб. И от това, което пишеш, става ясно, че ти все му задаваш въпроси, опитваш се да го накараш да обясни какво и защо - така още повече го затормозяваш.

Опитай с писмото. И без въпроси в писмото също. Само обясни ти какво мислиш за станалото (бъди доброжелателна и по-скоро наблегни колко ти си била притеснена и колко неловко си се чувствала и как си надрънкала глупости - нещо от сорта) и колко държиш на него и колко искаш да сте заедно. Бъди искрена, ясно е, че той не е човек, който да злоупотреби с твоята искреност.

[mvm]

Остави го тогава, като ще го размолваш толкова дълго време , с месеци, и той да се прави на утрепан

представи си как ще реагира в някоя друга по-сериозна житейска ситуация..за в бъдеще например...ако хипотетично се съберете...няма цял живот да го молиш за всяко нещо

Той този май не може да взема решения

Айде моля ви се, момичето ще го търси с месеци, а той се крие едва ли не

и това ми било мъж на място..не е мъж, а пъзльо някакъв

 

Я си потърси някое по-сериозно момче докато е време и не се губи по този, и не си хаби нервите за него

че ще ти трябват за по-важни неща, повярвай

 

Аз не мисля, че писмо ще помогне..по-добре го остави на мира

и ако той те потърси сам - тогава ще видиш какво ще ти каже и как ще се държи

А ако не те потърси....пиеш една студена вода и продължаваша напред, още си много млада

направо си малка ))) Имаш време да живееш

 

Освен това ако той имаше чувства към тебе не би следвало да се държи по този начин така дълго.

Все трябваше да му мине по някое време, още повече след като ти го търсиш

Аз знам за много случаи на мъже, ухажвали жени с години, докато си получат своето и след това реагират по същия начин като този. Твоя човек може да е от този тип "ловци", макар да не ти изглежда такъв. Не че искам да те отчайвам, но и това дълго сърдене и отбягване не ми харесва

 

И ще ти кажа една стара мъдрост - "един мъж кара ли те да плачеш и да страдаш - бягай от него", не е за тебе. Обикновено такива мъже не са и за никоя жена, те са си такива

 

Цяла година е минала - сега видях в първия ти пост - и какво още чакаш и на какво се надяваш???

Редактирано Септември 28, 2013 от mvm

[маги13]

.........Сега може ли на основния въпрос вече?

[Диана Илиева]

Хм, mvm, според мен имаш твърде завишени критерии, това момче няма как да е идеално, нали?

Едва ли твоя мъж е идеален, нито пък моя И какво от това? И аз не съм идеална  и с някои мои "качества" силно му опъвам нервите, ама какво да се прави, нали затова сме - взаимно да си огладим острите ръбове. Ако достатъчно си пасваме в много други отношения, това че тук-там има по нещо, не е

беда.

И Маги няма какво да бяга от него, та той сам е избягал Мисълта ми е - от всичко написано оставам с впечатлението, че човекът е много свестен, но е бил твърде наранен от нещо. Какво и как, Маги си знае. Всъщност може и да не знае или поне да не разбира, защото жените реагираме малко по-различно по отношение на секса от мъжете. Затова и дадох такива съвети. А какво да прави - тя ще си реши. Но 3 чудесни години са голямо доказателство за съвместимост, не мислиш ли?

[mvm]

Мисля, че една година криене от момичето и избягване на срещи с нея не може да доведе до нищо добро занапред с това момче