Тревожа се за дъщеря ми

[Мама]

Здравейте,
Много съм разтревожена за дъщеря ми, за нейното отношение към мъжете, за гледната й точка за отношенията между двата пола. Тя е почти на 21 г. , вече е имал 4 сериозни връзки, които продължават по 1,5 г. и винаги по едно и също време се стига до "омръзна ми, няма тръпка, вече знам как ще постъпи..." и т.н. Момчетата, с които е, са винаги свестни, умни, много влюбени и всеки път настават едни драми, от които мен ме боли сърцето- и з анея, и за него. Тя също много се измъчва в тези ситуации, говорим си, и тя се чуди как може 2 души да са цял живот заедно, въпреки, че са си омръзнали ( а защо непременно мисли, че са си омръзнали??), защо тя не може да има сериозна връзка, въпреки, че полага усилия? С всяка следваща нейна връзка аз знам какво ще се случи и кога и предварително ми е жал за момчето..и така става... Не умее да поддържа отношения, без да се впусне в едни запознанства с родители, роднини, ходене на гости в дома на приятеля...и после...както вече казах, омръзва й. Нямам идея как ще продължи така и страшно се притеснявам за нейния бъдещ семеен живот. Време е да кажа, че е израсла само с мен и нямаше щастието да бъде обичана от баща- за жалост той обичаше само себе си и й е носил само огорчения. Понякога съм се опитвала да се поставя на нейно място- адски е обидно да не си обичан от един от родителите си. Мисля също, че все още не ми е простила, че имам отскоро друг мъж до мен- тя го прие като предателство спрямо нея- все едно и аз съм я изоставила. А учи в добър университет, вече има и хубава и добре платена работа, не сме зле финансово...Само можем да сме доволни, че нещата се развиват нагоре при нас.....Стигнахме до убеждението, че й трябва разговор със специалист. Аз обаче не знам как ще се промени усещането й за загуба на интерес точно когато опознаеш човек, което би трябвало да ти носи спокойствие и сигурност.
Ще се радвам на вашето професионално мнение.

[д-р Тодор Първанов]

Бащата трябва да научи детето да обича. / Майката- да приема обичта./ Това става, като то наблюдава, как той се отнася с майката.За жалост, дъщеря ви не е добила този опит-тя не знае какво е да обичаш.За нея усещането в тялото-тръпката, е еквивалентно с това да обичаш, а това не е така и за това след като усещането изчезне човека и омръзва.Трябва да се научи, че обичта е това, което вие сте написала-спокойствието и сигурността, но как да го приеме след като, като малка не го научила?

Ще е много трудно и не вярвам,че може да се справи с това сама.Може да звуча банално, но разумният изход за мен е, да потърси психолог.

[Креми (късметче)]

А тя как би се отнесла към възможността да живее самостоятелно и да има собствено, макар еднолично засега, домакинство?

 

По-лесно е човек първо  да се учи да бъде самодостатъчен и тогава да изгражда пълноценна връзка.

[Диляна Колева]

...Стигнахме до убеждението, че й трябва разговор със специалист. Аз обаче не знам как ще се промени усещането й за загуба на интерес точно когато опознаеш човек, което би трябвало да ти носи спокойствие и сигурност.

Ще се радвам на вашето професионално мнение.

Вие не знаете как ще се променят усещанията и тъй като вашето преживяване е различно.

При нея е необходимо доста работа със самопознанието, за да се промени светоусещането и. Емоционалния и свят е подреден по начин който и носи дискомфорт, колкото и да се опитва тя да го контролира ( както казвате, че прави усилия да остане в постоянна партньорска връзка) това няма как да се получи тъй като тя върви по старите и познати модели на поведение, усещане, чувстване. А промяната на тези модели изисква психологична работа. 

Добре е, че сте стигнали сами до този извод, сега остава да го осъществите. 

[Диана Илиева]

Извинете, ама аз малко се учудих и направих една бърза сметка - щом момичето сега все още не е навършила 21, то първата връзка се е създала на 14 и малко? Или греша? Ако е така, то каква ли пък серозна връзка можем да очакваме на 14 или дори на 16 години? Аз съм скептична, от толкова много познати зная само 2 или 3 двойки, които са станали гаджета някъде в 8-9 клас (това е към 16 и малко отгоре години) и сега все още са заедно. Всички останали са имали или нямали по-кратки връзки, но така или иначе са създали трайна връзка на по-голяма възраст.

В тези тийнейджърски години, от които дъщеря Ви съвсем скоро е излязла, можем да говорим по-често за влюбеност и др.под., но не за сероизна, зряла връзка.

Нещо друго ми прави впечатление - тя е много млада, учи и същевременно работи, въпреки че нямате финансови проблеми - защо? Имам чувството, че тя някак е подтикната от нещо бързо-бързо да порасне - да има сериозна връзка, да има сериозна работа. За мен е добре, човек да изживее колкото е възможно по-спокойно детството си, ученическите години, следването ... Това са периоди, които формират бъдещата зряла, спокойна и разумна личност.

[Креми (късметче)]

Dианче, много си права, прочела съм възрастта като 27. Ако можех, при това положение бих коригирала предния си пост. Моля модератора, ако желае , да изтрие участието ми тук.

Редактирано Септември 28, 2013 от Креми Стоилова (късметче)

[Диляна Колева]

Креми, поста ти е много на място и няма нужда да бъде премахван според мен.

Не обръщам внимание на възрастта, не защото няма значение, а защото конфликта е в повтаряща се ситуация, в която се реагира по един и същи начин, който носи дискомфорт и неразбиране. По тази причина една психологична консултация би била полезна, за да даде насока и яснота на самото момиче, защото явно то има въпроси. Като при всички случаи тя би била полезна и за майката, защото би помогнала за достигането до отговори и от нейна страна.

А че в днешната действителност 21 годишната възраст е твърде ранна за сериозна връзка, в това спор няма. Но когато става въпрос за желание от ранно и дълбоко обвързване ( със запознаване и влизане в семейството на партньора)  и в същото време прекратяване на  връзките по един същи начин, без да разбира защо го прави, това вече е друг въпрос.

Ако емоционалния свят не се преразгледа и установи, къде е основния конфликт, вероятността, да пренесе модела или следвайки социалните норми за стабилно семейство, просто да търпи връзка в която няма да се чувства добре е твърде голяма.

Всичко което пишем, разбира се е по - скоро хипотетично, защото информацията не идва от човека за когото говорим.

Тук проблемът е на Мама и нейната загриженост за бъдещия семеен живот на дъщеря и, който вероятно иска да е различен от нейния.

Можем да напишем много за видовете семейни модели и как точно се отразява в интимните връзки на едно момиче, липсата на мъжко възпитание, но това не би помогнало на никого. Преживяванията са твърде индивидуални и е добре да се разглеждат конкретно. 

Редактирано Септември 29, 2013 от didi_ts

[Диана Илиева]

Именно - проблемът е на Мама и според мен. Струва ми се, че тя без да иска, желае да види час по-скоро нейното дете подсигурено, а именно - със сериозен мъж до себе си и със сериозна работа. Знам, че е много трудно да си сам родител и тези стремежи са обясними, но дъщеря й е още толкова млада.

 

Мама, струва ми се, че дъщеря Ви е достатъчно голяма да приеме друг мъж до Вас; спокойно може да й обясните какво чувствате към нея, към биологичния й баща и към новия човек. Вие имате право да имате партньор до себе си, дори може би дълго време сте се лишавала от това в името на детето, но не бива да е така. Не зная защо тя го е изтълкувала като предателство - може би е трябвало да я подготвите по-рано и постепенно. Разговаряйте повече, нека чувства Вашата любов и подкрепа. Когато Вие се чувствате спокойна и сигурна и дъщеря Ви ще възприеме това.

[д-р Тодор Първанов]

Имам две дъщери и ако една от тях беше с подобно поведение, то би било огромен проблем за мен.

Не огромен, много огромен.Супер огромен.

Диана, при мен идват 40 - 50 годишни клиенти.Това не значи ,че са зрели.Напротив, ако бяха зрели те не биха имали проблемите, от които страдат.Биологичната възраст, няма нищо общо с психологичната.

 

Момичето е незряло. Не само е незряло, но и никой не може да каже, ще  постигнели ли житейската зрялост на връстниците си.Всъщност, базирайки се на опита си, мога да кажа,че шанса за това е много малък.Дори бих казал, никакъв-без психологична помощ

 

Е, как знаейки това, как няма като баща да  не се безпокоя-повярвайте ми, сън няма да ме лови.

 

Така, че проблема си е реален и той е еднакъв и за майката и за дъщерята.С тази разлика,че майката е достатъчно умна и вече предвижда страданията, които ще изпита дъщеря и, докато последната още не го и предполага.

 

Нека бъдем реалисти- и двете ще страдат, ако не се потърси компетентна помощ. 

 

,,,Тук проблемът е на Мама и нейната загриженост за бъдещия семеен живот на дъщеря и, който вероятно иска да е различен от нейния.,,

 

Това направо ме .....съсипа-не мога са си представя, как майката би могла да иска дъщеря и да има същият семеен живот.Това би било ненормално-за пръв път използвам тази дума във форума, винаги съм я избягвал, но ... ситуацията наистина за мен е необичайна, да се приеме ,че една майка не трябва да бъде притеснена в тази ситуация е наистина  необикновено.Поне за мен.

 

 

За да не бъда голословен, че изкажа и моята прогноза-

Понеже момичето ме умее да обича, връзките ще продължат по подобен начин.Така, около четиридесет годишнината си, тя ще има няколко брака и съответно няколко  деца.Някои от тях ще са при нея, някои от тях ще са при съпрузите и.Тези които са отгледани от нея, със сигурност ще имат психологични проблеми.Другите ....божа работа.

Редактирано Септември 30, 2013 от д-р Тодор Първанов