В задънена улица

[prezaredi]

Здравейте, попаднах в ситуация при която не знам как да продължа. Надявам се някой тук да може да ми помогне. Случаят ми е следният.

Преди около 3 години започна да ми прави впечатление, че на моменти поведението на съпругата ми излизаше от рамките на нормалното. При дребни проблеми реагираше бурно, без да може да се овладее. Много лесно я обземаше неконтролиран гняв. Крещеше и блъскаше. Това не беше постоянно, а на периоди, които не бяха с определена (еднаква) продължителност. Внимателно повдигнах въпроса за случващото се. Тя ми каза, че има някакъв проблем и може би има нужда от помощ.  След разговора обаче нещата за дълго време се нормализираха и тя поиска да отложим консултацията при специалист. Не ми каза точно какъв и е проблема, но често се чувстваше много нервна, особенно в когато е в ПМС. Поне половин година проблема нямаше развитие. След това се скарахме за нещо не помня какво, при което ми прати смс, че ще се самоубие. Аз не обърнах внимание, защото не вярвах, че някой може да се самоубие заради такова скарване с партньора. След този смс тя буквално изчезна. Не отговаряше на телефона, не ходеше на работа, не знаех къде е. След 3 дни ми вдигна телефона плачейки и се съгласи да се видим. Тогава ми показа на лявата китка множество раздирания. Каза, че го е направила за да си разкъса вените. След тази случка потърсих информация в интернет и разбрах колко грешно съм реагирал на СМС-а. Пак говорих с нея. Съгласи се с мен, че не е нормално да се самоубие за нещо толкова дребно, но ме помоли да не казвам на родителите и. Не пожела да отиде и на лекар. След това пак нещата се нормализираха  и се държеше добре. След може би 8-9 месеца обаче стана много зле. Никога не съм виждал човек в такова състояние. Първо започна да ме обвинява за всевъзможни неща. Трвърдеше, че е нещастна заради мен. След това започна да твърди, че е нищожество и да плаче неспирно. Не можех да я утеша или успокоя. Започна да говори, че пречи на всички и няма смисъл да живее.Помолих я да отидем на лекар. Отказа категорично. Един ден и се обадих. Вдигна ми плачейки и каза, че не издържа повече на тази болка и ще се самоубие. Вече знаех, че трябва да го взема насериозно. Веднага запалих колата и отидох при нея навреме, за да го предотвратя. Този път беше решила да скочи от високо. След това няколко дни изкара на легло. Беше неконтактна. Само лежеше. Исках да я заведа на лекар, но родителите този път разбраха и се противопоставиха. Не ми го казаха директно, но разбрах, че виждат вината в мен. Сигурно си мислят, че я тормозя или нещо такова. Направих няколко опита да ги убедя, че има нужда от лечение, но не успях. Отношенията ни охладняха напълно. Прекъснахме всякакъв контакт. Жена ми постепенно се пооправи, но вече не беше същата. След няколко месеца поиска да се разделим. Не се виждахме известно време. После пак започнахме да се виждаме. Каза, че нещо в нея имало, някакъв проблем, който и пречел да е с мен. Този път се съгласи да потърсим помощ. Избрах един психотерапевт, за който намерих положителни отзиви, от хора на които е помогнал. След като я заведох и постави диагноза депресия. Предписа и антидепресант “Стимулотон”. Постепенно и вдигна дозата до 2 хапчета и каза, че ще е на тях в продължение на година. След около година на тези хапчета, първо се влоши и се наложи да вдигне дозата. След това пък разви много силна непоносимост към мен. Поиска да не се виждаме. После дори разговорите по телефона я натоварваха. Сега вече дори не може да пише с мен. Това не знам какво е но го има и към други хора. Мисля, че е само към мъже. Към мен обаче е най-силно. Казва, че според терапевта ме свързвала с неприятните моменти от миналото. Според мен обаче не е така. Аз мисля, че може би диагнозата която и е поставена не е пълна. За депресията съм съгласен, но според мен може да има и разстройство на личността граничен тип. Това обаче не мога да го твърдя, защото не съм психиатър и само с четене в интернет не е достатъчно за да се поставят диагнози. Исках да го обсъдя с лекуващия психотерапевт, но той ми отказа. Било против професионалната етика. Можело само в нейно присъствие. Казах му, че не мога да я убедя и дори не мога да говоря с нея, но пак не се съгласи.  

Аз стигнах да мисля, че е гранично растройство защото съм наблюдавал следните симптоми:

-         говорене за самоубисйтво

-         опити за самоубийство

-         проблем с емоциите – изпада в ярост и неконтролируем гняв изключително лесно и бързо. При нея няма праг на гнева. Ядоса ли се стига ярост, която завършва с отпадналост и изтощение

-         няколко случая в които се е самонаранявала – раздира си кожата до кръв с нокти, скубе си косите

-         според мен имитира сестра си и майка си – създава приятелства и взаимоотношения копие на техните. Интересното е че преди години имаше доста прблемни отношения с тях, а сега може да се каче че само с тях се чувства добре.

-         има много малко контакти извън семейните.

-         пълна невъзможност да взема решения

-         много се страхува и тежко реагира на изоставяне. Често когато сме се карали решаваше, че я зарязвам. Това е от години, но не му обръщах внимание. Просто и обяснявах, че е нормално да се скараме понякога, но това не значи раздяла. Все се чудех защо не го разбира.

 

Имаше и доста други но сега не мога да се сетя.

 

Моля ви, дайте ми съвет как да постъпя! Каква мислите може да е диагнозата и типа на лечението?

 

[д-р Тодор Първанов]

Трудно е да се каже какво е, но ако беше гранично разтройство, тези оплаквания биха протестирали през целият и живот.Доколкото разбирам, това не е така и тя си е била добре.Колкото и да е странно, аз не отхвърлям и диагнозата БАР-въпреки, че няма ясни манийни  фази.Но, понякога манийните фази могат да  се провят с гняв и непоносимост към близки и непознати и ако се касае за хипо фази, би могло да е такова разстройство. Минават ми и още варианти,  но не ми се говори ,,наизуст,,.

Съвета ми е, да смените психиатъра, за толкова време-доколкото разбирам повече от година, би трябвало да има много по-отчетлив положителен  резултат.

[prezaredi]

Доктор Първанов много искам да направя смяна на психиатъра, който всъщност е психотерапевт, но не знам как да го направя. Съпругата ми отказва с мотива - Нали ми каза, че добър, защо да го сменяме. Искам да отида и да поговоря с него, но той държи да е в нейно присъствие. Тя пък ми отказва да отидем заедно, защото терапевта бил казал, че терапията е индивидуална. Знам, че за решаване на такива проблеми, трябва да се изгради връзка и доверие между терапевта и клиента. Затова се съобразявам и не настоявам крайно. Чудя се обаче дали не е редно все пак да изслушва близките на пациента. Това нормална практика ли е да ми отказва среща?

Още нещо се сетих. Преди време жена ми беше казала, че проблемите и започнали да се появяват около 7-8 годишна възраст, след като баща и ги изоставя. Аз когато се запознах с нея не забелязах нещо тревожно. Предполагам, че или се е прикривала по някакъв начин или е била добре. 

[д-р Тодор Първанов]

За разлика от другите заболявания, при които има обективни възможности за изследвания – кръв, урина, скенери и т.н. при психичните страдания такива няма.За това, едно от най-важните неща, които ни помагат да преценим, за какво точно страдание става дума е анамезата -в това число тази която получаваме от близките.Тя касае, не само първичното психично състояние, но и текущото.Най-малкото, по-тази причина, не е логично да се отказват такива срещи. От тях самият терапевт има голяма полза-той разбира, как върви хода на терапията.Разбира се, там не могат да се коментират лични неща които пациента е споделил.

Това е моето разбиране, всеки колега си преценява сам нещата.

,,Аз когато се запознах с нея не забелязах нещо тревожно. Предполагам, че или се е прикривала по някакъв начин или е била добре. ,,

 

Според мен трудно се прикрива човек, най-вероятно е била добре.

[prezaredi]

Благодаря за отговорите!

[Slunce]

Накарай я да отиде на Семейни констелации. Препоръчвам Румен Янкулов. Може проблема да идва от други поколения преди нея. Какъвто и да е проблема, този метод ще покаже каква е причината. То тя самата трябва да поиска да отиде. Може да отидете заедно.

 

Аз лично, без да съм специалист, не вярвам в лечението на психични проблеми с хапчета.