veva Добавено Септември 17, 2013 Доклад Share Добавено Септември 17, 2013 Здравейте имам проблем с приятеля ми, с който сме от 1г и 7м. Всичко започна още в началото,когато не знам защо реших да му споделя приятелски за мой минал сексуален опит.Но тъй като той има консервативно мнение не прие как може да съм имала повече от 3-4 любовни връзки и други факти, свързани със сексуалния ми опит не приема-все отминали неща, които не го засягат по никакъв начин. Да той е ревнив ,но аз никога не съм го провокирала. Той ми каза че грешката ми е ,че съм му споделила нещата, въпреки че ми бил казал че не искал да чува за миналото ми-аз не го приех на сериозно тогава. Първите признаци бяха че изпадаше в лошо натроение и не казваше зашо,после започна да ми казва че е заради миналите ми преживелици и разказите-сещал се и така в тия моменти не искал да ме види.После започнаха обидите, че не искал да бъде с човек като мен,който е имал такива истории/а те не са нищо стресиращо/ защото така все едно като е с мен падал на нивото на хората с които съм била.Наричал ме е лека,което като че ли ме пронизваше,защото не е вярно. После не знам как нещата се успокоиха,но се изродиха в друго проявление. отначало имахме много добри сексуални отношения,което ме успокояваше ,че поне това е наред.Но изведнъж започна все по -рядко да ме желае,като го питам защо няма желание-пак ми отговаря нали знаеш заради онези неща.Как като ме обиждаше не му пречеха онези неща за желанието му, изведнъж взе да се контролира и да не ме обижда,но пък спря да ме желае. А за младо момиче/28г./,което е в началото на връзката си и това е пагубно за психиката ми и вече не знам какво да правя. В същото време ми казва ,че ме обича и иска да си имаме бебе,ако ще и още на момента. Знам ,че има нещо криво в неговата психика,но не знам как да постъпя за да променя нещата.За разговори не става,защото съм пробвала за едно или друго да говоря,не го приема, по -скоро реагира на поведение.Защото като видя нежеланието му и започна да мълча и да е го поглеждам,започва да пита какво ми има,но аз знам че и да му кажа ще каже че нищо не може да направи по въпроса. Моля дайте ми съвет и Благодаря за вниманието!!! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Септември 17, 2013 Доклад Share Добавено Септември 17, 2013 Потърси си друг приятел, този не е за тебе mecholari, Креми (късметче) и Alexander Mitev 3 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 17, 2013 Доклад Share Добавено Септември 17, 2013 Когато влязох в сайта, видях ,че имам писмо на Вева на ,,лични,,и и написах мнението си.После влезнах в рубриката и видях,че тя е писала същото и там.Реших да не повтарям написаното.Но, предвид това, че и някой друг може да има същият проблем го пускам и тук-- Може да ти прозвуча много категорично, но има опит с такива случаи-проблема остава за цял живот-в смисъл , тормоза и натякванията продължават до старостта.По тази причина, за мен единственият разумен изход е, да се разделиш с него.Защото сега той все пак си ,,,трае,,,-ти не си му сигурна, но когато дойдат едно или две деца и започне да мисли,че няма риск да го оставиш, ще издевателства с теб до степен да те вкара в лудница. Бягай! За съжаление нямам време да пиша много, но само ще кажа,че това което ти наричаш -,,нещо криво в психиката,, си има име и код в рубриката на психичните заболявания и. Креми (късметче), poli trifonova, Alexander Mitev и 3 others 6 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
@ЮлЯ@ Добавено Септември 20, 2013 Доклад Share Добавено Септември 20, 2013 Хладнокръвно наказание с отказ от секс и разигравки с обещания за бебе и обич - на това му се вика двойна игра! Две напред и една стъпка назад ти дръпва килимчето под краката. Много гадно. Самолюбието му е накърнено и това не минава лесно. Познавам такива хора, ако ще на колене да им паднеш за прошка, ще помнят това, което ги е обидило и ще си отмъщават следващите 10 години. Бягай - както те посъветва психолога. Аз също мисля, че нямаш шанс да излекуваш нараненото му его. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 22, 2013 Доклад Share Добавено Септември 22, 2013 veva, ще потвърдя казаното и от мои наблюдения за подобни ситуации - жените или страдаха цял живот от това, или се развеждаха след известно време, като в един от случаите неприятните натяквания, ревност и дори физическа агресия се пренесоха и върху родилата се дъщеря; напълно нелогично, ясно е, че това е малко дете, но всевъзможни разсъждения от типа, че тя, ето, момиче е, следователно ще бъде също като майка си, с много връзки и т.н. От психическия и физически тормоз, детето се напишкваше вечер до гимназията някъде, когато майката най-накрая реши да се разведе. Такъв мъж няма да забрави, нито да прости; е, възможно е, разбира се, то всичко е възможно, но само ако той самия пожелае и направи много сериозна личностна трансформация, което е съмнително - в смисъл той е убеден, че е прав и така и трябва да бъдат нещата. Нещо повече - дори и да нямаше този проблем, казваш, че е ревнив, но ти не му даваш повод. Е, бъди сигурна, че след няколко години, той ще започне да си измисля поводи, дори и ти да не го провокираш по никакъв начин. Колегите ти на работа, съседите, персонала в близкия магазин или кафене и т.н. - всички ще са потенциално заподозрени, но пешкира ще изпираш ти. Така че хубаво се замисли, държиш ли да си с точно този човек. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veva Добавено Септември 23, 2013 Автор Доклад Share Добавено Септември 23, 2013 Здравей Диана, ти най-точно се докосна до ситуацията , в която съм. Всичко това,което казваш съм го разбрала вече, не исам да звуча като заблудена глупачка, но наистина ми се иска това да е човекът до мен и ако ми се наложи наистина да се откажа от това -искам преди това да пробвам да му повлияя по някакъв начин, за това моля ако можеш дай ми съвет за някакво поведение, с което да се опитам да променя ситуацията в момента. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Септември 23, 2013 Доклад Share Добавено Септември 23, 2013 (edited) Здравей вева, това което искам да допълня към всичко казано е като те препратя към една статия, която накратко, но много точно обяснява проблема, за който говориш. http://megavselena.com/revnostta-e-mozychno-zabolyavane/ Прочитайки я ще разбереш, че това което си направила като "споделяне" е изключително противопоказно в тези ситуации и препоръката на психолозите е никога да не се прави. Другото е, че това състояние може да се задълбочи, ако не се работи по него с професионалист и то само при желание от страна на приятеля ти, дори и тогава крайният положителен резултата не е гарантиран. Знам, че би ти се искало нещата да стоят по различен начин и би направила всичко възможно, но за съжаление не ти си човекът, който може да направи каквото и да е по промяна на състоянието му. Редактирано Септември 23, 2013 от didi_ts madsweety 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 25, 2013 Доклад Share Добавено Септември 25, 2013 (edited) ,,,преди това да пробвам да му повлияя по някакъв начин, за това моля ако можеш дай ми съвет за някакво поведение,,, Купуваш си един пистолет и цял живот го държиш опрян до слепоочието му, със заплахата-при най-малкият израз на ревност, натискаш спусъка.При това положение, най-вероятно ще спре да показва, че те ревнува, но отпуснеш ли се дори за миг..... Другият път е, той да узрее и потърси психотерапевт, но няма гаранция,че терапията ще е успешна. Наистина ли не разбираш, че нищо не зависи от теб? Редактирано Септември 25, 2013 от д-р Тодор Първанов Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Галя К Добавено Септември 25, 2013 Доклад Share Добавено Септември 25, 2013 Здравейте!Не мислех да вземам участие в темата,но явно veva не разбира или не може да проумее ,че от тази ситуация добър изход НЯМА.Затова ще и дам съвет от препатила жена,която 9 години се бори за една изгубена кауза.При мен проблема не беше -стари връзки,но поведението на ответната страна е същото.Трябваше ми много години да проумея ,че се боря срещу нещо което не може да се промени-просто ТЕ са такива. Изхода от тази ситуация са два-Когато се влюбиш в даден човек ти го приемаш такъв какъвто е или се опитваш да го промениш по твой стереотип и спираш да го обичаш,защото ВЯРВАЙ МИ ТОВА НЕ Е ЧОВЕКА Н КОЙТО СИ СЕ ВЛЮБИЛА -ти вече си го променила.Аз си докарах хиляди проблеми здравословни и психически от това,че се опитах да се преборя макари,че знаеш че изхода е раздяла.Не си съсипвай здравето и бъдещето като мен и знай, че от това патят най-много децата.Можеш да прочетеш темата в която съм писала и ще видиш до какво ще те доведе една ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗГУБЕНА БИТКА.Вие се познавате от скоро ,а аз познавах човека от 35 години и загубих битката, според мен просто не исках да приема фактите и пострадах от това.Желая ти успех и дано ни разбереш ,че друг изход няма.Извинявам се на модераторите ,че се намесих- все пак не съм лекар, но го споделям от опит.Поздрави от мен за didi_ts и д-р Тодор Първанов! Който ги е послушал е спечелил! Alexander Mitev 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts