Защо правим нещата?

[B__]

Защо вършим, каквото и да е? Каква е нашата мотивация? Кое ни кара да действаме? Кое ни кара да се движим?

 

Сещам се цитат от интервю на Ролинг Стоунс: "търкалящите се камъни мъх не хващат". Какво ни помага да не хванем мъх?

 

Ще изложа три според мен причини да правим нещата:

- егото ни кара

- силите ни принуждават

- истинският Аз действа 

 

Според мен няма значение дали имаме свободна воля или не. И да имаме свободна воля, пак егото може да ни мотивира, а очевидно и силите. Хм, това е интересно - дори да имаме свободна воля, пак могат да ни принудят да правим неща....дори да не го съзнаваме.

 

[Станимир]

Какви са тези сили? Като например гравитацията ли? Тя нищо не ни кара да правим, въпреки че ни въздейства. Тя ни ограничава в едно отношение (примерно не можем да летим, придържа ни към земята), но ни помага в много други (без нея нещата около нас нещата нямаше да са стабилни - примерно водата нямаше да може да остане в чашата; природните процеси нямаше да могат да протичат правилно; нямаше да можем да се движим).

Що се отнася до това дали могат да ни принудят да направим нещо, без да го съзнаваме - съмнявам се. Ако не го съзнаваме, значи изобщо не го правим ние. Ако го съзнаваме, то участие взема и нашата воля - окончателната дума е нейната. Сега, някой може да ни излъже за нещо, да ни наговори куп глупости и ние вярвайки му да направим това, което той желае. Но тук нашата воля си е активна, просто е била заблудена. Това че в заблудата си сме взели такова решение, каквото другия е желаел, не означава, че той е взел решението вместо нас.

Друг вариант, случващ се при намеса отвън. Върви човек по улицата, прилошава му, блъска го автомобил и умира. Прилошаването е вследствие от външна намеса с цел изживяване на определена карма. Тук воля наистина няма. Волята създава кармата, но не може да я избегне. Човекът в тази ситуация нищо не прави. Все едно аз да хвърля камък и да кажа, че камъкът е полетял. Не, аз съм го хвърлил. Това са редки случаи, но се случват, когато висши същества поемат контрол над човека за да се осъществи дадено събитие. Волята му просто бива временно изключена (заедно със съзнанието). Не можем да говорим за свобода на волята или за зависимост на волята - нея просто я няма в подобни редки ситуации. Всъщност съзнанието и волята вървят ръка за ръка. Не можем да имаме воля без съзнание и дори самоосъзнаване. Нужна будност на съзнанието. Когато сме в някакво неосъзнато състояние воля няма. То и няма как да вземаме решения без да сме в съзнание. Щом сме в будно съзнание обаче волята ни е налице - дори и да не разбираме изцяло постъпките си, породилите ги причини и последствията.

Редактирано Септември 16, 2013 от Станимир

[АлександърТ.А.]

От мястото където стоя виждам следното .Има нещо или сила , което е удобно да наричам Живот .Той сякаш извира от мен , леко и постоянно .Божидаре , той е отговора на въпроса ти .Той е двигателят , А оформянето на конкретното са желанията , несъзнавани и съзнавани . Аз , съм тези желания и мога до някъде да ги насочвам . Дори мога за малко да ги сдържам , чрез ,,глад " .Но не мога да Го спра , ще гръмна .

[Донка]

Това, което Александър нарича Живот, аз наричам Божията воля. При мен дори не е желание, не е необходимост или някакво самодоказване - сякаш знам, че това ще го направя и... го правя... Е, мога и да не го направя,свободна съм. И няма някакви лоши последствия, наказания - то е все едно да са те поканили на обиколка на Африка, например, но закъснееш за самолета и си останеш вкъщи. Не че ще ти стане нещо лошо - даже ще си спестиш енергия, време, пари и куп други усложнения, НО....

[АлександърТ.А.]

Не че го усещам като желание . Не , то е преди желанията .Освен едно .Когато съм опитвал да спра . Този живот  започва да ми изглежда много красив и привлекателен ...И се появи желание да живея и  се радвам на тази красота и всичко което става .Без значение дали ще гледам тревата някъде в гората , или ще усещам близоста и движението на хора около мен ...После се появи желание да споделя тази радост с близките . И се събудих