Как да се преборя ...

[valeriq]

Здравейте на всички.Жена на 25 г съм с 2 деца .Въпроса ми е когато бях ученичка или 9 клас 3или 10 някъде там почнах да работя сервитьорка,за което все още не мога да си простя и се записах в едно мъжко училище за което и затова немога да си простя.Зощо го направих?Сервитьорка -защото нямаше с кого да излизам ВИНАГИ бях изолирана от комшийките ми .Защо -все още не съм сигорна.Винаги когато излизахме през седмицата се затварях в мене,когато идваше събота те говореха ПРЕД МЕН за дискотека и аз несъм излизала с тях .Защо -незнам или неискам да си го призная ,а и нз какво да направя по въпроса.Общо взето затова работих сервитьорка а и казвах защото не ми стигат парите.Прост обичах да имам неща и дрехи които мислих че ви трябват .Работих сервитьорка до средата на 12 кл.Общо взето годините през които учих ми минаха в кръчмата,за съжалиние и немога да си го простя.За училището което учиш мисля,че е защото повече от всичко исках да си имам приятел.Дори спомням си бях казала:Там има 500 момчета все някой ще  ме хареса.Ужас.На никой не съм казвала така .Имах перфектна диплома можех да уча където поискам ,но сама си се прецаках.Аз лично ако чуя ,момиче учи в такова училище,което аз щях да кажа ,че е к...а и затова се е записала да се е.е на воля.Е както и да ви прозвучи -няма такова нещо поне с мен,но просто усещах отстрани как изглежда.Но просто съм такава ,че като се захвана с нещо и карам до край,затова не се преместих в др.училище.Се едно бягам си виках.От училището ме е яд ,че не се запознах с др момичета,не разширих обкръжението от момичета.Сега предпочитам да уча в клас с поне 90 % от момичета.Но уви.Като цяло класа ми беше добър,просто съжалявам че нямаше др момичета и дори сега като ме попитат къде съм учила ме е срам да кажа.Все едно искам да върна времето когато бях 8 клас....мислих си кое щеше да е по различно пак щях да съм аз и щях да се питам какво ми е .Обичам си самотата.От малка доста често ме оставаха сама и май съм свикнала със самотата.Трудно допускам хора до себе си,но съм много добър слушател.За сервитьорка съжалявам защото ми остана младостта там.

 

Вече имам 2 деца ,но тези неща много ме подтискат .Някак си много ги обичам,но хем си искам младите години,хем предпочитам самотата и да си остана вкъщи и да си пием с мъжа ми.За мъжа ми нескам да говоря ,просто е уникален и много пъти съм си мислила да си намери по добра жена от мене.За излизанията сега-да не кажа че са и невъзможни,но въпреки това нямам желание за дискотеки,да не говорим ,че само като гледам момичета по на 10-12 г и полудявам.

 

Един вид търся мнения как да преживея миналото си след като искам да го изтрия и да го променя.Най-лошото имам чуството ,че обичам самотата си и в повечето случай не се и опитвам да вържа теми с други.Друго ми направи впечатлие ,че СЕГА ме дразнят много неща примерно в кунтята.Примерно бяхме на гости при родителите ми с децата и полудявам когато правят такива неща ,които са погрешни според мен.Става въпрос за елементарни неща ,но ме дразнят,когато мога премълчавам ,но др път немога.Все едно не се познавам,ако някога съм се познавала де.Имам чуството ,че винаги съм се търсила коя съм,а дори нз коя съм в действителност .

 

За капак съм мнооооого ревнива!Може да е и от зодията ми де,надявам се .

Редактирано Септември 14, 2013 от valeriq

[Диана Илиева]

Здравей, Валерия!

Не знам дали това ще те успокои донякъде, но все пак ще ти кажа, че всеки от нас прави глупости. И за съжаление не само на млади години Аз по същия начин съм се упреквала, че не съм се опълчила на родителите в началото, а после пък уж напук на тях не записах да следвам това, което може би е моето призвание (вярно, че заради тях не бях подготвена за изпитите, но може би все пак щях да успея да наваксам и да се справя).

Но, какво се оказва - ами всичко направено от нас, уж за да докажем нещо на някой друг, в крайна сметка после си го изживяваме само и основно ние, на наш гръб. И това, да не се отказваме от нещо, като виждаме, че не ни харесва, че не ни е полезно, че даже ни вреди, само заради това, да докажем, че можем, че сме последователни, че не бягаме от трудностите ... това са глупости, желание да угодим на общественото мнение. В момента, когато установиш, че нещо не е за теб, не се бави, сменяй курса. Колкото повече време се задържиш в грешната посока, толкова повече губиш и после ей така ще се укоряваш.

Е, това вече може да е от зодията също - може би си някой от постоянните знаци: имам предвид Телец, Лъв, Скорпион или Водолей.

А иначе не знам за какви младини съжаляваш - ами че ти си на 25, аз съм с 20 години отгоре и не се имам за стара още Мисълта ми е - имаш толкова много години пред себе си, в които ще се чувстваш бодра, енергична, жизнена, т.е именно млада и можеш да направиш много, за да промениш бъдещето си; защото колкото и да съжаляваш и да се упрекваш за някакви минали неща, с това никак не си помагаш, нищо не можеш да промениш.

Например да започнем с това - какво работиш в момента? Тази мъжка евентуално професия ли, която си учила? Ако е така и не ти допада това, ето прецени какво би искала да правиш и се запиши на курсове, в професионално или висше училище или колеж, за да получиш знания и възможност да работиш това, което искаш. Децата ви сигурно са малки и затова не можете да излизате често със съпруга, но първо - те ще пораснат, второ - може да помислите за варианти да ги оставяте на някой за няколко часа, това дори може да бъде на някой човек извън семейството срещу заплащане, трето - може ту той, ту ти да поемате децата, а другия да излезе спокойно да се разходи, да се види с приятели и т.н.

Това, че нямаш приятелки - според мен донякъде сама си се изолирала от възможността да срещнеш повече връстнички, с някои от които бихте си допаднали и сприятелили; но защо да не потърсиш сега приятелки? Ако ти липсват социални контакти с момичета на твоята възраст, може включително и през интернет да се запознаеш с такива от твоя град, които имат твоите вкусове и интереси - потърси!

[valeriq]

Здравей Диана.В момента не работя.Не живеем вече и в Бг, в държава сме в която не знам език.Контакти много трудно мога да създам,знам ,че не е невъзможно ,но имам чуството че така ми е и по добре.Ежедневието ми по цял ден и цяла ноща с децата.Неможем и на градина още да ги запишем.

 

За професията да мъжка е,не съм и опитвала а и неискам да работя по нея.Какво да работя-самата аз незнам,нямам определено нещо ,с което искам да се занимавам.За зодията съща позна-една от тези съм която си изброила.

 

Може би много ми влияе един човек ,който не спира да ми натяква за миналото.Да прекъсна отношения с него-мисля ,че неискам.

 

Отстрани погледното дори си мисля,че тези неща за повечето хора са смешни,но просто същите тези неща ме влодяват.Най -ме притеснява ,че май свикнах със самотата,да не говорим,че и като не съм Бг е още по сложно.Мъжа ми постоянно работи.Разбирате защо.

 

За младините съжалявам,че според мен това са били ЕДНИ от най -хубавите години на едно дете.Никога няма да се върнат,а на мен ми липсват и съжалявам че така съм ги пропиляла.Сега вече най -вече с деца НИКОГА няма да е същото .

Общо взето при мен мисля,че всичко ми идва от детството.Не ме разбирайте погрешно-родителите ми са прекрасни и много ги обичам и знам ,че за онова време са направили всичко възможно да ни подсигорят.Един вид знам ,че това са си МОЙ грешки и незнам как да тръгна напред.Имам чуството че се въртя в един крък постоянно.

 

Бяхме в Бг това лято аз и децата.Осещах как всичко ме дразни-най вече хората ,тяхното мислине и т н .Един вид предпочитах да съм вече в чужбина само дали самота си търсих или неко др.Много рядко имах възможност да се видя с приятели-конкретно  само с една поддържам връзка и някак си като излезнахме и контактувах и с др познати,които отпреди несме се дори и поздравява ли-по скоро заради децата -даже ни ми беше и приятно.Осещах някакво лицемарие и подобни.Това е че много се подавам на предчуствието си .Когато още се запозная с някоя и веднага разбирам дали мога да контактувам с нея .Ако не ми допадне ,което е почти всеки път,и повече неискам и да контактувам.Обичам крайностите -или -или това е ,няма средно положение.

Нз какво точно да напиша ,за да ме разберете.Много пъти ми се е случавала като обясня нещо и да не ме разбират правилно.Иначе за повечето контакти нз как да ги създам.Се едно няма кой да ми помогне -сама трябва ,а нз как.Така съм свикнала с ежедневието и децата че е страшно.

 

Дано да има някой нещо по конкретно да ме пита,за да може да разберете как да се справя.

[valeriq]

А и за капак след като родих си имам и мноооого стрий на корема и кърмих много време и гърдите ми не изглеждат добре.Всяка жена може да си представи поне за това как би се чуствала.Но мъжа ми НИКОГА не ми е казал нещо обидно по този въпрос-напротив много добре ме разиба и казва че е нормално,но аз немога .Просто това е ужасно с това тяло ,което съм в момента.Аз не се приемам такава.Поне кг са добре дори външно се едно не съм раждала,но под дрехите е ужасно.

[mvm]

Първо, пишеш с много правописни грешки и несвързано, но горе- долу се разбра какъв ти е проблема

Второ, във всяко езотерично учение пише - има само СЕГА !!! 

Т.е. миналото е минало и то вече не съществува, не съществува и бъдеще, 

Има само настояще, само сегашния момент съществува, трябва да се живее само в настоящето, разбра ли?

 

Така че твоите терзания за миналото ти са абсолютно ненужни, и погрешни

Не можеш нищо да промениш, и затова просто трябва да си простиш и да продължиш

Каквото било, било, затваряш страницата

 

А за външния ти вид, търси информация в интернет за стриите и другото, има някакви упражнения и кремчета

срещала съм , разрови се, потърси информация как да намалиш тези дефекти според тебе 

[valeriq]

mvm  ако можеш по спокойно пиши.Извинявам се за правописните грешки.Затова че съм писала несвързано - да така е защото незнам какво точно ще е от полза за да ме разберете.И др това и др.хора са ми го казвали,че не ме разбират какво искам да кажа.Сигорно трябва да ходя на уроци по български език.Иначе че има само СЕГА това е напълно вярно и съм съгласна с теб.Да и аз на думи мога да го кажа и дори да те убедя че и аз така мисля.Всичко е само на думи! Истината е друга.Е немога да си го простя.Това исках някой да сподели как може да си простя,колкото и смешно да звучи.

 

Тези дефекти ,които си споменал съм търсила много информация чрез интернет-е все още нямат резултат.

 

В този сайт  може ли да се изтрие цяла тема и как ?

Редактирано Септември 15, 2013 от valeriq

[mvm]

аз съм напълно спокойна, между другото

тук в този форум има теми за прошката, можеш да потърсиш

аз например прощавам, като елиминирам, забравям, не забравям по-точно, но "пия една студена вода", както се казва и продължавма по-нататък 

което било погрешно, според пишещите в този форум, но това е моя начин да прощавам на себе си и на другите

не казвам че е верен, но поне не страдам от терзания като тебе за миналото си

освен това всяко зло- за добро

не се знае какво си спечелила, като си избрала да живееш по-този начин като си била по-малка

[valeriq]

 

освен това всяко зло- за добро

не се знае какво си спечелила, като си избрала да живееш по-този начин като си била по-малка

 

Затова съм напълно съгласна и наистина вярвам,че е така особено като гледам какво става около мен.Това мое минало е като обицата на ухото ми.Но имам много тежки дни,в които направо се саморазрушавам.Ще прочета където каза за темите за прошката да видим какво ще стане.Най-много това искам АЗ да си простя,защото много се засягам от определени хора,когато стане дума затова.Даже и сега си мисля-та аз нищо лошо не съм направила.Просто ме дразни като се каже сервитьорка и веднага -К...А.Тогава ,като че ли исках да докажа (незнам на кого) ,че това не е вярно.А единствено само аз страдам от тези мой грешки.

[mvm]

Вземи се стегни, защото с тези мисли ще си докараш паническо разстройство, а каквато си притеснителна съвсем ще се шашнеш

Какво ти пука от другите какво говорят за тебе, ами да си говорят каквото искат, това е техен проблем, не е твой

Те хората така си говорят за всички, за тебе едно, за други -друго - това им е развлечението да обсъждат, като че ли те са идеалните. Ами не са, но такива хора не бива да те дразнят и да те нервират. Гледай на тях с насмешка ако щеш

И за мене говорят, сигурна съм, ама въобще не ми пука кой какво говори, това не ми е проблем, да си говорят, като им е скучен животът и не могат да си измислят други развлечения, освен да обсъждат и да клюкарстват, да си го правят. 

И този твой приятел, който много ти натяквал за миналото, ами елиминирай го, дистанцирай се от него

или пък ако искаш да си останете приятели му кажи, да престане да говори, така ще разбереш дали ти е истински приятел

Въобще не мога да разбера защо толкова си се притеснила за нещо, което вече е минало

Работила си като сервитьорка, не на магистралата, Боже, та те някои наистина са били непочтени, но успяват да запушат устата на всеки, който им го каже, а ти какво се се завайкала за няма нищо, я по-смело

Като живееш в друга държава още повече, научи езика, потърси си след време работа и си живей живота

[valeriq]

Пак ме надъха mvm За всичко съм съгласна с теб. Много пъти съм изпадала нещо като депресия и винаги съм намирали нови сили да се изправя заради това минало.Сега пак ще е същото и пак продължавам с нови сили.Благодаря ти много.Живота продължава и нещата ще се подреждат едно по едно.

 

Но,като че ли това един от проблемите.Един вид имам много неща които искам да споделя,някой да даде съвет и т н ,но все още немарим подходящия слушател.Сигорно ще трябва и др тема.

[Диана Илиева]

А, разбирам, щом сте в чужбина, определено човек е по-изолиран. Много е важно да научиш езика, дори и никога да не работиш, ще ти бъде изключително полезно. Имаш ли хоби?

Иначе за прошката - да, виж темите тук, сигурна съм, че ще прочетеш много интересни неща, а можеш да прочетеш книгите на Луиз Хей - например тази, а мисля, че има нейни книги и в spiralata.com

За да те заинтригувам - тя е избягала от къщи и също е станала сервитьорка на 15-16 години ... нататък ще разбереш сама (описала е живота си в последната глава от книгата).

[valeriq]

Диана за книгата когата имам време ще я чета,заинтригуваме -да.За хоби-нямам.Но се обеждавам,че аз така си го правя-всеки ден ми е еднообразен и най-лошото е че нямам желание да го променя.Така си свикнах и така продължавам.Направими впечатление,че когато направим нещо различно с децата или отидем на различно място целият ден ми се преобразява -положителна посока разбира се.Но в повечето случай много рядко ми остава време да се разнообразя.

Много често се обвинявам,че несъм добра майка,че е можело да го направя по-добре.Просто самите ми мисля ме влудяват.Съзнанието много често ми изникна ,че съм лоша майка и че не заслужават децата майка като мен.Се едно че нещо не им стига,а аз немога да им дам всичко,немога да бъда навсякъде.Разбира се те са много малки и все още немогат да се оплачат.Но немога да разбера защо винаги се вкарвам в някакви си МОЙ филми.Имам чуството ,че искам да страдам неможе всичко да е перфектно.Мазохист!

 

Отплеснах се от темата .(worry)

[Диляна Колева]

Здравей Валерия, от това което прочетох разбирам, че както повечето хора днес и ти пропускаш много важен момент от живота си. Момент, който както ти казваш, никога повече няма да се повтори. Момент който тече ежесекундно, този момент е ТУК И СЕГА.

 

Всъщност всичкото онова минало за което говориш е едно изминало Тук и Сега, което си пропуснала и което не си осъзнала, но в самосъжалението п оминалото и проектирането на бъдещето продължаваш ден след ден, минута след минута да пропускаш твоето безценно и неповторимо Тук и Сега.

 

Когато ти е тъжно и скапано  не мисли за утре, а се радвай на днес, ставаш и си казваш, ДНЕС се чувствам чудесно и ДНЕС ще го изживея по най - прекрасния начин и се раздаваш. В момента в който си сътвориш очакванията за Утрето , днешния ден вече се е скапал, пропускаш си днешния ден в съжаления по вчерашните и негативните прогнози за утрешните къде ти е ДНЕС, кога ще го живееш?

Ти живееш с мисълта за вчерашната болка и страха от утрешната, как да се чувстваш добре ДНЕС?

 

Вината и безпокойството, които си прегърнала и си превърнала в твои приятели са едни от най - силните паразити. Толкова силно са се вкоренили в нас, че често не можем да ги различим и ги наричаме с други имена. 

Каква е истината, обаче: 

 

Вината означава, че настоящите ви мо­менти изтичат в демобилизация като резултат от мина­ло поведение, докато безпокойството е средството, кое­то ви демобилизира сега по отношение на събитие в бъ­дещето — често това е нещо, над което нямате власт. Ще разберете това, ако се опитате да си представите, че се чувствувате виновен за бъдещо събитие или че се безпокоите за нещо, което вече е станало. Макар едното да е реакция по отношение на бъдещето, а другото — на миналото,  и двете  имат еднаква цел — да ви разстройват   или  демобилизират   в   настоящия   момент.   Ро­бърт Джоунс Бърдет[1]  в   „Златният ден" пише следното:

„Хората полудяват не под въздействие на днешното преживяване, а поради угризението за нещо, което е станало вчера, и страха от това, което може да доне­се   утрешният ден."

 

Вината и безпокойството са може би най-често сре­щаните форми на дистрес в нашата култура. Вината ви кара да мислите за минало събитие, да се обезсърчавате или ядосвате по повод на нещо, което сте направили или казали, и да изпълвате настоящите си моменти с чувства, свързани с минало поведение. Безпокойството е причина да изразходвате ценните сегашни моменти в мисли за бъдещо събитие. Независимо дали гледате на­зад или напред, резултатът е един и същ. Захвърляте сегашния момент. „Златният ден" на Робърт Бърдет е „днес"

 

Настоящият момент е ключът, който ще ви позволи да разберете чувството си на вина и безпокойството си. Научете се да живеете сега, а не да пилеете настоящите си мигове в демобилизиращи мисли за миналото и бъ­дещето. Единственият момент, в който можете да жи­веете, е сегашният, а вие посвещавате мимолетното на­стояще на безплодни угризения и  безпокойства.

В „Алиса в огледалния свят" Луис Карол пише след­ното   за живота в  настоящето:

 

„...Правилото   е:   мармалад утре  и  мармалад вчера, никога   —   мармалад днес."

 

„Все някой път ще дойде и „мармалад днес" — забе­ляза   Алиса"[4].

 

А вие какво ще кажете? Ще ядете ли мармалад днес?

Тъй като днес все  някога ще дойде,   защо не  сега?

 

 

 

И в този ред на мисли, да попитам: Валерия, ти яде ли мармалад днес?   

[valeriq]

Е Диди браво.По време на четенето -в началото на текста ти очите ми се напълниха със сълзи.По средата взех много да се замислям,а когато стигнах края на текста ти се засмях.Мисля си да си направя някакъв срок -примерно месец,два... да живея ДНЕС , да променя още нещо в съзнанието ми да видим какво ще излезе.Дори в момента като пиша имам чуството ,че нещо все едно ми падна между гардите,някаква лекото.Дано успея да задържа всичко позитивно,защото в досегашните ми опити стигам да една точка и това е .Почва се кръговрата отново.

 

Благодаря ви на всички,които писахте!Много е хубаво когато човек споделя днес.

Редактирано Септември 15, 2013 от valeriq

[valeriq]

Мармалада ще го почвам    днес и точно сега!

Редактирано Септември 15, 2013 от valeriq

[Nano]

Даже и аз почвам мармалада тук и сега. Просто няма как да не си намажа една филия с мармалад, докато се радвам на такива прекрасни теми.