Срамежливостта ми ми пречи на самочувствието

[Orpha]

Допреди половин година (визирам зимата) бях изпаднала в нещо като лека депресия. Нямах желание за нищо, нямах мотивация, нещата, които ми доставяха удоволствие не ми доставяха вече. Не можех да ям, да спя и да общувам. Като се замисля, винаги ми е било неудобно в социални ситуации, а аз ужасно много искам да бъда по-социална, защото щастието ми е по-важно от всичко. От тази година след много, адски много опити успях малко да се отпусна. Просто спря да ми пука за мнението на хората, но все още ме е страх. Срамът ми ме комплексира и ми пречи да се запознавам с хората нормално, вече не толкова, защото от време на време излизам в голяма компания, но попринцип не съм особено близка с тези хора и нямам близки приятели в града ми и се чувствам тъжна, че няма на кого да споделям. Приятелят ми живее в Пловдив, а аз до София и не винаги мога да пътувам, а най-добрия ми приятел и още доста близки хора са в София, а аз не ходя често там например зимата и есента и скоро пак наближава зимата, а зимата НИКОГА не ми е лека. Навлизам в ужасно настроение, плача, депресирам се, не излизам с месеци (ако не е училището, на което още ходя). 
Просто не мога да разбера как мога да накарам срамът напълно да изчезне. Засега това ще ми е най-големия успех, защото малко по малко започнах да го преодолявам. Искам да се чувствам обичана не само като замина да се видя с близки приятели или като се видя с приятеля ми. Самотно ми е тук. 

[Донка]

Здравей мило момиче и добре дошла при нас 

Това, което усещаш като свой проблем, е познато на много хора от векове насам на пишещата тези редове, също. Изписани са дебели книги за него, но няма гаранция, че ако ги четеш, ще се спасиш от него. Както сочи положителният опит на хората, които са го преодоляли (не съм само аз), ключето е в една първа стъпка, която всеки е нужно да направи сам със себе си: 

да се изправи лице в лице със своето вътрешно аз (онова, което се срамува и не позволява да общуваш така, както ти се иска) и с цялата искреност, на която е способен човек към себе си да си отговори на въпроса: "От какво точно се срамувам/страхувам?" Можеш да си напишеш на един лист списък с нещата, които ще изскочат отвътре. Тъй като ще си сама със себе си, когато отговаряш, можеш да не бързаш и да си дадеш дни и дори седмици докато съставиш списъка. Всеки ден ще си го поглеждаш и ще проверяваш доколко искрена си била, когато си написала нещо вчера и дали не си замаскирала нещо. Постепенно ще изскачат неща, които в първите дни просто си "забравила" или с възмущение си отхвърлила отначало като невъзможни - тези последните са най-сериозните, тях е добре да проверяваш няколко пъти дали не са истина. После, когато списъкът придобие очертания и си го подредиш според своите усещания за сериозност на причината за срам/страх, можеш да потърсиш човек, с когото да споделиш тези свои открития за себе си - разбира се, ако и доколкото това е необходимо вече. 

Отначало ще ти се струва, че всяка една причина за страх/срам е напълно основателна - всъщност те наистина са много основателни и затова трябва да се разгледат внимателно една по една. Само така могат да се изкоренят. Ако само ги заравяш с пръст, те отново никнат, както вече си се убедила...

 

Успех! Когато и да сме ти нужни, ние сме тук. 

[Диляна Колева]

. Просто спря да ми пука за мнението на хората, ......

Една мисъл, не помня вече от кого:

" Не ти трябва да знаеш, какво мислят хората за теб" , ще допълня, - както и на тях не им трябва да знаят какво мислиш ти за тях.

Това може да си го спомняш всеки път, когато някакви притеснения относно мнението на някого се опитат да те нападнат.

 

Просто не мога да разбера как мога да накарам срамът напълно да изчезне. 

 

Срамът изчезва, когато добиеш самоувереност, самоувереност се изгражда, когато започнеш да провокираш страха и срама. Започваш да ги провокираш, когато нещо ти е много важно, толкова важно, че си готова да се срамуваш вечно, само и само да го постигнеш. Когато се престрашиш да си позволиш да се срамуваш вечно и направиш първата крачка , вече си едно стъпало напред към самоувереността. И точно тогава усещаш как си започнала да не се срамуваш и страхуваш толкова много и постепенно тези две чувства добият реалните си размери и се проявяват само в ситуации, в които са адекватни. 

[АлександърТ.А.]

Не мога да уважавам човек , не притежаващ срамежливост.Тези ,, оперираните " от чувството на притеснение.

Редактирано Септември 8, 2013 от АлександърТ.А.

[mvm]

Първо ти си още малка, щом ходиш на училище, и твоят проблем със срамежливостта е проблем на 

много, страшно много млади хора, който проблем, постепенно отшумява с годините 

и с натрупания житейски опит, така че срамежливостта не е проблем всъщност

 

Второ, защо през зимата изпадаш в лошо настроение и в депресии?

Зимата не е толкова лош сезон, всъщност е доста хубав,

много хора го предпочитат пред ужасно горещото лято например

Така че погледни на зимата през други очи, виж красотата в нея ,

а зимата е красива дори в свирепостта си

и ще я заобичаш, както обичаш и другите сезони

Редактирано Септември 8, 2013 от mvm

[B__]

Orpha, срамът е от най-съсипващите човека чувства. Човек направо може да загине. 

 

Вземи пусни тази тема в подфорум психотерапия онлайн....или нещо такова беше. Сама виждаш как те изяжда това. Имаш нужда наистина от помощ. 

 

Срамът е огромна злоба към себе си. Както казва Диди, самоувереността и самоуважението могат да помогнат. А те могат да бъдат освободени при психотерапия. Което ще е балсам за душата ти. 

[Донка]

Тази тема по един особен начин прерасна от лична в значима тема за срама и страмежливостта по принцип. За притеснението, което човек може да изживява по различни поводи и за връзката между срамежливостта и самочувствието. Ето две крайни мнения:

Не мога да уважавам човек , не притежаващ срамежливост.Тези ,, оперираните " от чувството на притеснение.

и на Божидар:

 срамът е от най-съсипващите човека чувства. Човек направо може да загине. 

Срамът е огромна злоба към себе си.

 

Предлагам вместо да се впускаме в даване на умни съвети към момичето, да поразсъждаваме върху този очевидно сериозен проблем за много хора. Мисля, че нашите разсъждения биха им помогнали много повече, отколкото съветите ни. 

 

И така:

Срамът, страмежливостта - това агресивни състояния ли са или обратно - са признак на благородство и красива нежна душа?

Каква е връзката (скритата и явната) между срама и самочувствието на човека? 

и... за каквото още се сетите...

[Станимир]

Срамът, срамежливостта - това агресивни състояния ли са или обратно - са признак на благородство и красива нежна душа?

Нито едното, нито другото, според мен. Срамът е усещане за нещо нередно. В това е ключът за обясняване на необходимостта от срамът. Ако човек действително извършва нещо нередно, то тогава срамът би бил на място. Но в действителност проблем са случаите когато човек изпитва срам и безпокойство в ситуации в които не би трябвало да го изпитва. "Нередното" в повечето случаи е единствено притеснението което човек изпитва, което не желае, което не успява да овладее и което не може да си обясни. Резултатът е бягство от провокиращи това състояние ситуации с цел да се "овладее" емоционалния дисбаланс.

[АлександърТ.А.]

Не мога да дам съвет на момиче , твърде ,,малък" съм за това . Има само изтървани мисли ...Всеки човек е роден с различни ,прекрасни качества , с който може да се гордее.В това няма съмнение .Израстването минава през откриването на собствените заложби ,наклонности ,предразположения .Обикновено срамежливия  подценява себе си и надценява другите .Ако човек успее обективно да наблюдава  хората на около ,ще разбере че у всеки има вътрешна и външна хубост .И е добре да се радва на своята  и  я  прави  още по добра .

Емоциите и мислите са свързани едни с други .Ако желаем да отстраним прекалено  нараняващи ни емоции ,Трябва да променим мисловните си нагласи .Да започнем да мислим по друг начин .Например приятелите не е добре да са само тези , един двама които познаваме .Добре реализирания човек може да има хиляди такива .В България сме   милиони ...Но основа на добрия живот е добрата самооценка .

Orpha     Разбра ли първите  два поста?      

Публикувано: 08 септември 2013 - 17:54

Не мога да уважавам човек , не притежаващ срамежливост.Тези ,, оперираните " от чувството на притеснение        Срамежливостта , е полезна когато е леко ,почти нежно чувство , каращо ни да наблюдаваме стриктно отношенията  ни с другите .Не позволяващо ни да ги нараним . 

Редактирано Септември 11, 2013 от АлександърТ.А.