Депресия , тревога - посъветвайте ме за насока

[koricimu]

Здравейте, казвам се Кръстина Атанасова , на 27 години съм  и имам проблеми свързани с депресия , постоянна тревога и натрапчиви мисли . Ще започна разказа си с малко предистория.

 

Живеех в  голям град преди 4 -5 години (Велико Търново) , живеех си самичка , работех си ... с други думи бях независима , щастлива ... . въпреки че парите не ми стигаха , аз бях доволна от това което бях и правех.

 

Срещнах едно момче - влюбих се , бях на 7 -мото небе от вълнение и щастие, живеехме заедно , докато не се наложи той да се върне при родителите си . Покани ме да дойда при него (в Козлодуй) да живеем заедно . Приех почти без да се замисля . Напуснах работа , стегнах багажа  и дойдох и всичко си беше както го пише по книгите.Намерих си работа която харесвАХ . 

В началото не усещах каква промяна съм направила в живота си ... сякаш скрих чувствата си някъде  дълбоко и не ми пукаше .

Неусетно се отчуждих от приятели , роднини , близки. Все по рядко се чувах и виждах с тях .... Приятелят ми по цял ден беше  на работа и нямаше много време за излизания , за срещи с нови хора а и самия той не си пада по тези неща . Примирих се някак си  - подтиснах чувствата си а и в последствие явно почнах и доста често да подтискам всякакви други чувства , не говорех с никого как се чувствам а си го държах в себе си /за което сега се обвинявам , защото вината си е изцяло моя и сега не знам как да започна да го променям този мой страх да споделям чувствата си / . И така се трупаше трупаше и в един момент рухнах в депресия . Почнах да нямам настроение , да се чувствам отпаднала , всичко да ми е безразлично . Посетих психиатър , който каза че имам от лека до средна депресия . Изписа ми деанксит , почнах да го пия и в началото сякаш виждах лъч надежда че нещата ще се подобрят , но за съжаление беше кратък този период , върнах се в начална позиция само след месец прием на лекарството.

Изписаха ми по силни анти депресанти от които пък се чувствах много зле. Спрях ги и си казах  няма да пия никакви лекарства , ще се справям сама , но уви - не ми се получава.

И докато правих опити да се справям сама в какви ли не филми не се вкаравах... че няма да се оправя никога , че ще полудея , почнаха и паник атаките които сама си предизвиквах с мислите си , че нещо лошо ще ми се случи.

Станах като гъба за негативното и спрях да виждам изхода от ситуацията .

От толкова четене за тия състояние почнах да имам мисли от сорта " Аз съм в депресия , тия хора имат мисли за самоубийство , ами ако и аз пожелая да го направя " и въобще е някаква каша от мисли в главата ми...

Казват ми "Спри да мислиш за глупости" нищо страшно няма да ти се случи ! Ами не мога да спра да мисля , опитвам се да си контролирам мислите но не се получава ...става даже по лошо , идват все по натрапчиви и страшни .

 

Лекарства отказвам да пия ! Мисля да се запиша на някакъв спорт , казват че помагал при такива състояния . Ако тръгна и на терапия при психотерапевт смятам че може би ще има още по голям ефект .  Кажете ми в правилна посока ли съм тръгнала , към какво друго да се насоча .

Не се чувствам пълноценна , не се чувствам щастлива и удовлетворена .

 

Приятелят ми се опитва да ме успокоява , че всичко ще е наред  ,че мога и трябва да се спрявя сама с това положение , но явно неговите думи не са достатъчни . Трябва си ми здрава ръка която да ми помогне да "стана" , да ме побутне в правилната посока  и в последвстие да продължа сама !

 

Понякога усещам , че просто имам нужда да споделям мислите си с някой който ме разбира , да ми каже няколко успокоителни думи и почвам да се чувствам добре.

 

Съжалявам ако текста ми е малко объркан , но такива са ми и мислите в главата . Объркана съм и отчаяна за изхода от състоянието в което се намирам. Дайте ми насока , стъпки по които да се водя !

 

Благодаря ви предварително за отговора .

 

[д-р Тодор Първанов]

На правилен път си, спорта  от една страна намалява тревожността, от друга повишава настроението-вдига нивото на ендорфините.

Потърси и психолог и нещата ще се оправят.

Редактирано Септември 2, 2013 от д-р Тодор Първанов

[koricimu]

Здравейте отново ,

Тъй като живея в малък град (Козлодуй),  психолог трудно се намира . Дали можете да ми препоръчате ваш колега от Враца или региона, искам да ходя на терапия но не мога да си позволя да пътувам често до по големите градове.

[д-р Тодор Първанов]

Галя К беше много доволна от колегата с който е работила. Погледни и постовете и се свържи с него.

[Креми (късметче)]

Върни си поне 2/3 от условията, в които си била добре.

 

Ако приятелят ти се беше запознал с тебе сега - такава , каквато изглеждаш в момента - дали би те харесал?

Проблемът ви е по-скоро социално- битов.Рязка смяна на условията на живот.

И е проблем на двамата, затова той да не се крие зад разрешението да вземаш хапчета.

Седнете и честно разнищете ситуацията.

Може би ти си надценила силите си да се справиш с новата ситуация.

Може би той не е достатъчно активен в това, да ти създаде за теб подходяща среда.

Условията на живот могат да се променят с промяна на мястото, но може и без това - запишете се на спорт, станете инициатори на нещо ново в градчето. Планирайте по-чести пътувания, за да се виждаш със стари познати, които ти липсват.

Направи списък с това, от което си се отказала и това, което си придобила. Премисли кое от старите неща ти липсва наистина много и искаш да си го върнеш, кое можеш да замениш с друго.

Редактирано Октомври 18, 2013 от Креми Стоилова (късметче)