непоносимост към агресията и интригите към мен и около мен...

[марсин]

       Здравейте ...реших да пиша тук , защото  се надявам на психологическа помощ от вас / в което съм се убедила,че се случва,четейки  и другите темички /....Напоследък усещам напрежение...огромно напрежение у мен  - дълбока неудовлетвореност от всички несправедливости , неверни клюки , интриги и ненужна агресивност у хората ..просто така,без никаква  видима причина.....просто сме / СА   станали агресивни и вечно недоволни ...... ..Вярно е,че пряката ми колежка е такава и чрез нея усещам това и у другите , но ...това ме изтощава, и не виждам смисъл да го търпя...като й кажа ,че е ненужно  бързаща и мрънкаща  се сърди и казва,че тя си е такава ,да не й забелязвам този "дефект" , но това не променя нещата.....особено ме боли,когато чуя от колежките си,че съм била човек на шефа / което ме обижда,защото не е вярно, но те така оправдават неговото добро отношение към мен...а според мен аз съм си стойностен човек и  добър професионалист , но не парадирам с това и си мълча...което пък шефът ни е забелязал и оценил - видно е /.... На улицата също ме дразни тази пуста грубост между хората .....Нормална ли е нетърпимостта ми към всичко  описано  по-горе или това са мои "капризи"- мой характер или нещо подобно,макар,че за себе си съм безкрайно добронамерена и ...никой не ес страхува от мен , а понякога много искам да натрия нечий нос,който ме е наранил...чувствам се по-различна от другите  и избягвам да контактувам с повечето от тях...........Агресията ме разболява,приятели / и това се задълбочава с времето и ме притеснява искрено/...искрено страдам от това и не знам как да се спася от това страдание....Обяснявам си го астрологично, но това е само донякъде/в момента  тр.Марс квадратира Луната и У10- който се занимава с астрология ме разбира/...а иначе астрологично имам данни за дълбока овенска чувствителност и емоционалност / което дава крайности в емоциите,но  не мисля,че ги проявявам....търпя доста ,принципно, но като ми се насъбере много- преливам рязко /....А колко искам всичко около мен/нас да е спокойно и хармонично .....да се усмихваме и да се поздравяваме дори и непознати  и така всичко ще е много,много по-различно....тогава и ние ще сме по-спокойни и нещата,които ни се случват ще бъдат по-удовлетворяващи ни........това е моя болка,която,ако знаех как,щях да изкореня и да направя така,че да   възцари Хармонията,която дори мисля,че ще спаси всички нас от лошотията ни..........

 

...Ще съм благодарна ,ако някой ,прочел това  ,сподели мнение - идея по проблема ми.....Пожелавам приятни почивни дни 

[B__]

Астрологично е наистина като усилване, но е по-скоро Уран с темите за контрола и смисъла на живота. 

 

Според мен е важно да не допускаш околната агресия в себе си. Да я обективизираш като нещо външно за теб. Като усетиш агресията, значи тя се опитва да влезе в теб. Визуализирай я като един неясен облак външен за теб. Кажи й мислено, "аз не съм тази агресия, не съм това неудовлетворение от агресията, аз съм различна от агресията, пускам те на свобода с добро сега" и я оставяш да се разтвори. Ако си Рейки инициирана, преди разтварянето може да нарисуваш символ Раку върху нея. 

[Стела Тодорова]

Марсин, от тези твои терзания наистина можеш да се поболееш. Никой не те кара да обичаш тези хора, но това, което Учителя съветва, е да не се натоварваш с подобни мисли, защото така се свързаваш с негативни влияния. За да привличаш положителни влияния, мисли си за хора, които обичаш и които те радват. Може да се опиташ да намериш някои хубави черти у колежките и да се съсредоточиш върху тях. Не можеш да се сърдиш на ябълката, че не е узряла.

[марсин]

Астрологично е наистина като усилване, но е по-скоро Уран с темите за контрола и смисъла на живота. 

 

Според мен е важно да не допускаш околната агресия в себе си. Да я обективизираш като нещо външно за теб. Като усетиш агресията, значи тя се опитва да влезе в теб. Визуализирай я като един неясен облак външен за теб. Кажи й мислено, "аз не съм тази агресия, не съм това неудовлетворение от агресията, аз съм различна от агресията, пускам те на свобода с добро сега" и я оставяш да се разтвори. Ако си Рейки инициирана, преди разтварянето може да нарисуваш символ Раку върху нея. 

 ...благодаря за съвета  ,Божидар ..отн агресията в мен- мноого рядко се улавям да съм такава....по-скоро съм емоционално напрегната,но не злобливо и скандалджийски, а като пред изпит/Слънце и Луна в овен и в 8д / ...отн Уран- наистина той е в сходящ съвпад със Слънцето ми и сега като е ретро го усещам по-силно...може би....но да , има революционна нотка в емоционалността и същността ми 

[марсин]

Марсин, от тези твои терзания наистина можеш да се поболееш. Никой не те кара да обичаш тези хора, но това, което Учителя съветва, е да не се натоварваш с подобни мисли, защото така се свързаваш с негативни влияния. За да привличаш положителни влияния, мисли си за хора, които обичаш и които те радват. Може да се опиташ да намериш някои хубави черти у колежките и да се съсредоточиш върху тях. Не можеш да се сърдиш на ябълката, че не е узряла.

....благодаря,Стела ....права си за тези неща и явно абсолютно целенасочено трябва да насоча мисълта си към хубавото у тях....ами в понеделник като се видим и като започне отново да ми говори троснато и да ме гледа ококорено от злоба/ядосана от нещо си,предимно измислено/ и тогава стой,че гледай какво става . . ./ надали ще се сетя да търся хубавото у нея /....ще пробвам съвета ти...благодаря отново   ..а това с ябълката много ми хареса ......

[Диляна Колева]

     ..като й кажа ,че е ненужно  бързаща и мрънкаща  се сърди и казва,че тя си е такава ,да не й забелязвам този "дефект" , но това не променя нещата.....

Когато някой ти каже "Аз съм си такъв" - това означава, че той няма никакво намерение да се променя или да мисли по въпроса, съответно, този човек не те чува.  Нещо повече, той вярва дълбоко в това, че "Той си е такъв". В този случай нещата не се променят, защото човекът отсреща го няма в диалога, в проблема, той проявява избягващо поведение. Може да изхабиш целия си живот да се ядосваш на такива хора, но това ще си остане за твоя сметка. 

 

      ....особено ме боли,когато чуя от колежките си,че съм била човек на шефа / което ме обижда,защото не е вярно, но те така оправдават неговото добро отношение към мен...а според мен аз съм си стойностен човек и  добър професионалист , но не парадирам с това и си мълча...което пък шефът ни е забелязал и оценил - видно е /....

Ако ти дълбоко в себе си си уверена и убедена в способностите и професионализма си, защо те обиждат клюките? На какво се дължи обидата?

 

    .....Нормална ли е нетърпимостта ми към всичко  описано  по-горе или това са мои "капризи"- мой характер или нещо подобно,макар,че за себе си съм безкрайно добронамерена и ...никой не ес страхува от мен , а понякога много искам да натрия нечий нос,който ме е наранил..

Агресията е проява от една страна на чувството страх, а от друга на безсилие. Хората са агресивни когато се страхуват и не са в състояние да променят действителността в даден момент и се защитават съзнателно или не. Тази защита може да е активна - проява на нападателно поведение, грубости, девиантно поведение, обиди, ругатни, бурно изразяване на недоволство по всякакъв начин. Защитата може да е и пасивна - игнориране на околните, самосъжаление, различни постъпки, които причиняват личен дискомфорт, позиция на жертва - тиха или демонстративна, манипулация и т.н. 

Може да помислиш, какво стои за думите ти :

за себе си съм безкрайно добронамерена

никой не се страхува от мен

да натрия нечий нос, който ме е наранил

 

 

       ........Агресията ме разболява,приятели / и това се задълбочава с времето и ме притеснява искрено/...искрено страдам от това и не знам как да се спася от това страдание...

.търпя доста ,принципно, но като ми се насъбере много- преливам рязко /....

 

 

Агресията разболява, но не тази, която е от хората към нас, а тази която е вътре в нас.

Проявата на агресия у всеки човек е негов и само негов проблем. Ако ние решим да я приемем, ще я поддържаме жива и ще се самонараним, ако не я приемем, тя ще рикушира и ще се върне там от където е дошла. 

Ако някой ти каже - "Глупак" - бъди сигурна, че той дълбоко в себе си се чувства глупак, за да го изкара той го проектира върху някой друг, другият обаче решава да припознае ли това определение за себе си и да го приеме като свое, съответно да се почувства глупак. Никой на този свят не може да ме накара да се чувствам глупава, ако аз дълбоко в себе си съм убедена, че не съм. 

 

       ..А колко искам всичко около мен/нас да е спокойно и хармонично .....да се усмихваме и да се поздравяваме дори и непознати  и така всичко ще е много,много по-различно....тогава и ние ще сме по-спокойни и нещата,които ни се случват ще бъдат по-удовлетворяващи ни........това е моя болка,която,ако знаех как,щях да изкореня и да направя така,че да   възцари Хармонията,която дори мисля,че ще спаси всички нас от лошотията ни..........

 

...Ще съм благодарна ,ако някой ,прочел това  ,сподели мнение - идея по проблема ми.....Пожелавам приятни почивни дни 

Това ще се случи в момента, в който откриеш, какво те кара да възприемаш поведението на другите като агресивно и да го отглеждаш в себе си, като свое.

Един пример:

Моето поведение : Излизам в последния момент от къщи и бързам за среща и знам, че закъснявам, а никак не искам това да се случи, качвайки се в колата аз ставам агресивен шофьор - всички ми пречат, преминавам на жълто - червено, свиря на някой, който се "осмели" да ме пререди или ми пресече пътя, а в същото време аз засичам другите, карам с превишена скорост и т.н. 

Реакцията на околните:   Ядосват се, викат, свирят, изнервят се, обявяват жените шофьори за некадърни, може и да се навикаме на някой светофар и става обстановката, която описваш

 

Как биха могли да реагират:  Да ме оставят да се "самоубивам", да не се ядосват и да не викат, да не се изнервят и да проявят разбиране, да бъдат скептични, безразлични, да цъкнат един път с език и това е, защото моето агресивна поведение няма нищо общо с тях. Те просто са попаднали в този момент, на това място едновременно с мен и моето грешно планирано време. 

 

Но имат пълното право, да ме напсуват като ги засека на светофара, после да викат още пет минути, после да си развалят настроението за целия ден, да ме обвинят, че съм виновна за скапания им ден, за лошото им настроение и че ако аз не съществувам денят им ще е по - добър. И познавам мнооого, много хора, които казват това всяка сутрин. Проекцията е върху някой друг

 

Истината е, че не аз, а те самите са си направили деня такъв, аз изобщо не съм ги забелязала в движението, техния яд няма да се отрази на моя ден.

[Донка]

Марсин, познато ми звучи... що съм поила мишките вечер след работа... Докато осъзнах, че аз страдам, защото имам някакви очаквания към тези хора - очаквания за техния начин на мислене, за техните ценности и поведение, за нашите отношения. Някакви еталони за "добро" място, които, естествено, няма как да се покрият. В случая, агресията, която справедливо посочва Диди мъчи само човека, който я проявява, е в подсъзнателния опит да контролираме средата си и хората си. Да, когато го прочетох, възмутена хвърлих книгата - кой, аз, да контролирам??? ! - Не! Та аз съм толкова скромен човек, до стеснителност, върша и на хората работата, една дума напреки на никого не съм казала..... обаче плача вечер, защото не е така, както на мен би ми било по-приятно. Е то май по-добре да си бях казала истината, ако някой ме настъпи или най-добре навреме да дърпам крака преди да е успял да го направи, дори и да го дразни факта, че не може да ме настъпи... Вместо да се чувствам наранена, когато ми казват, че се ползвам със симпатиите на шефовете - защо да не кажа просто - да, това е самата истина, и аз ги заслужавам, защото се държа с тях приятелски, помагам им, разбирам ги и си върша работата с максимален професионализъм и старание. Просто винаги казвам истината - ама щяло да ги заболи и щели да говорят злобно после - ами това си е вече техен проблем... 

За хората, които с нещо в поведението си ни дразнят - има една техника - да видим ситуациите откъм комичната им страна - като театър и актьори - а погледнато отстрани наистина е много смешно, когато някой подскача и се опитва да напада като малко петле и особено когато гледа и говори злобно... 

[марсин]

 

      ....особено ме боли,когато чуя от колежките си,че съм била човек на шефа / което ме обижда,защото не е вярно, но те така оправдават неговото добро отношение към мен...а според мен аз съм си стойностен човек и  добър професионалист , но не парадирам с това и си мълча...което пък шефът ни е забелязал и оценил - видно е /....

Ако ти дълбоко в себе си си уверена и убедена в способностите и професионализма си, защо те обиждат клюките? На какво се дължи обидата?

 

    .....Нормална ли е нетърпимостта ми към всичко  описано  по-горе или това са мои "капризи"- мой характер или нещо подобно,макар,че за себе си съм безкрайно добронамерена и ...никой не ес страхува от мен , а понякога много искам да натрия нечий нос,който ме е наранил..

Агресията е проява от една страна на чувството страх, а от друга на безсилие. Хората са агресивни когато се страхуват и не са в състояние да променят действителността в даден момент и се защитават съзнателно или не. Тази защита може да е активна - проява на нападателно поведение, грубости, девиантно поведение, обиди, ругатни, бурно изразяване на недоволство по всякакъв начин. Защитата може да е и пасивна - игнориране на околните, самосъжаление, различни постъпки, които причиняват личен дискомфорт, позиция на жертва - тиха или демонстративна, манипулация и т.н. 

Може да помислиш, какво стои за думите ти :

за себе си съм безкрайно добронамерена

никой не се страхува от мен

да натрия нечий нос, който ме е наранил

 

 

       ........Агресията ме разболява,приятели / и това се задълбочава с времето и ме притеснява искрено/...искрено страдам от това и не знам как да се спася от това страдание...

.търпя доста ,принципно, но като ми се насъбере много- преливам рязко /....

 

Проявата на агресия у всеки човек е негов и само негов проблем. Ако ние решим да я приемем, ще я поддържаме жива и ще се самонараним, ако не я приемем, тя ще рикушира и ще се върне там от където е дошла. 

 

 

       ..А колко искам всичко около мен/нас да е спокойно и хармонично .....да се усмихваме и да се поздравяваме дори и непознати  и така всичко ще е много,много по-различно....тогава и ние ще сме по-спокойни и нещата,които ни се случват ще бъдат по-удовлетворяващи ни........това е моя болка,която,ако знаех как,щях да изкореня и да направя така,че да   възцари Хармонията,която дори мисля,че ще спаси всички нас от лошотията ни..........

 

...Ще съм благодарна ,ако някой ,прочел това  ,сподели мнение - идея по проблема ми.....Пожелавам приятни почивни дни 

Това ще се случи в момента, в който откриеш, какво те кара да възприемаш поведението на другите като агресивно и да го отглеждаш в себе си, като свое.

Един пример:

Моето поведение : Излизам в последния момент от къщи и бързам за среща и знам, че закъснявам, а никак не искам това да се случи, качвайки се в колата аз ставам агресивен шофьор - всички ми пречат, преминавам на жълто - червено, свиря на някой, който се "осмели" да ме пререди или ми пресече пътя, а в същото време аз засичам другите, карам с превишена скорост и т.н. 

Реакцията на околните:   Ядосват се, викат, свирят, изнервят се, обявяват жените шофьори за некадърни, може и да се навикаме на някой светофар и става обстановката, която описваш

 

Как биха могли да реагират:  Да ме оставят да се "самоубивам", да не се ядосват и да не викат, да не се изнервят и да проявят разбиране, да бъдат скептични, безразлични, да цъкнат един път с език и това е, защото моето агресивна поведение няма нищо общо с тях. Те просто са попаднали в този момент, на това място едновременно с мен и моето грешно планирано време. 

 

Но имат пълното право, да ме напсуват като ги засека на светофара, после да викат още пет минути, после да си развалят настроението за целия ден, да ме обвинят, че съм виновна за скапания им ден, за лошото им настроение и че ако аз не съществувам денят им ще е по - добър. И познавам мнооого, много хора, които казват това всяка сутрин. Проекцията е върху някой друг

 

Истината е, че не аз, а те самите са си направили деня такъв, аз изобщо не съм ги забелязала в движението, техния яд няма да се отрази на моя ден.

 

 о, Диди , благодаря .... причината за проблема ми е  вътре в мен / да,винаги е така ,когато се изживява нещо/ ....ако мога да репликирам част от твоя пост ,/ подчертаното от мен/ , за да се получи някакъв диалог  - ами обиждат ме клюките,щото..ами не са верни.....когато се усмихвам и поздравявам шефа / като шеф и мой работодател..нищо повече  ....овенка съм ,все пак   / , като споделя това с колежките/щото е събитие при нас,когато някой е видял шефа или е говорил с него по коридорите/ те моменталицки измънкват  " да бе,ще му се усмихвам.....да му се подмазвам само...." .... и ето- аз съм се подмазала .. а това изобщо не е вярно....моята пряка колежка знае ,че  не съм по тези неща, но периферните колежки говорят.....а тя  /която е лекарката,с която работа / твърди ,че не е нужно да им се обяснявам толкова .....тя също твърди / това трябваше да го напиша още в началния си пост / ,че прекалено много се задълбочавам в нещата около мен и има неща,които ...трябва да пропускам през себе си  и да не ги забелязвам изобщо.....и мисля,че точно тук трябва да работя , но как ,като  ме впечатляват и тънките неща около мен......... Мога накратко да обясня още една ситуация, от  която също  ме заболя......шефът реши да ни пусне 12 дне неплатен отпуск .....предложих на моя пряка колежка / мед сестра / да ходим и да говорим с него, да омекоти малко това свое искане ,но тя категорично отказа под предтекст " аз не ходя да се разправявам"...... и след това , като й казах,че съм ходила  и че ми е опростил 5дни ,тя моментално се изцепи "ти щото си негов човек"..и това ще се разнесе и сред другите колежки.....а истината е,че тя не поиска да дойде с мен......ами не знам как да остана безразлична....това не е вярно,че съм негов човек..имам качества на които разчитам,а не на някакво предварително познанство с шефа,което е измислено от тях по такъв ефтин начин...това ме обижда.....Навярно са елементарни за някои тези ситуации,но за мен са изтощаващи ме....като включа и злобеенето на лекарката,с коятот съм в пряк контакт......

 

....А примерът ,който си описала е много красноречив и практичен  ...наистина ми помогна да осъзная някои неща.....Благодаря

[марсин]

Марсин, познато ми звучи... що съм поила мишките вечер след работа... Докато осъзнах, че аз страдам, защото имам някакви очаквания към тези хора - очаквания за техния начин на мислене, за техните ценности и поведение, за нашите отношения. Някакви еталони за "добро" място, които, естествено, няма как да се покрият. В случая, агресията, която справедливо посочва Диди мъчи само човека, който я проявява, е в подсъзнателния опит да контролираме средата си и хората си. Да, когато го прочетох, възмутена хвърлих книгата - кой, аз, да контролирам??? ! - Не! Та аз съм толкова скромен човек, до стеснителност, върша и на хората работата, една дума напреки на никого не съм казала..... обаче плача вечер, защото не е така, както на мен би ми било по-приятно. Е то май по-добре да си бях казала истината, ако някой ме настъпи или най-добре навреме да дърпам крака преди да е успял да го направи, дори и да го дразни факта, че не може да ме настъпи... Вместо да се чувствам наранена, когато ми казват, че се ползвам със симпатиите на шефовете - защо да не кажа просто - да, това е самата истина, и аз ги заслужавам, защото се държа с тях приятелски, помагам им, разбирам ги и си върша работата с максимален професионализъм и старание. Просто винаги казвам истината - ама щяло да ги заболи и щели да говорят злобно после - ами това си е вече техен проблем... 

За хората, които с нещо в поведението си ни дразнят - има една техника - да видим ситуациите откъм комичната им страна - като театър и актьори - а погледнато отстрани наистина е много смешно, когато някой подскача и се опитва да напада като малко петле и особено когато гледа и говори злобно... 

...благодаря, Донка , помагала си ми и друг път ...о , имам очаквания....но очакванията ми са свързани с доброто ни кореспондиране и в името на добрите отношения и хармонията между нас , защото аз съм добре,когато хората около мен са добре.....усещам дискомфорта и това ми е много неприятно и ме кара да се чувствам по някакъв начин виновна / независимо,че изобщо не ме касае /...особено когато сред мен има хора с обтегнати отношения....ами по всякакъв начин се мъча да ги помиря/ тук обаче проявявам егоизъм,защото ги помирявам,за да се чувствам АЗ добре..но ..не точно.....обичам да работя в хармонична среда -тогава всичко е по-различно и работя с кеф,колкото и много да е работата  /.....Не умея да си кажа всичко в момента....когато съм афектирана може да обидя някого/а целта ми не е тази и за това премълчавам/ , а когато се успокоя- тогава вече пък не виждам смисъл да излея емоцията си ,която я няма.....може би тук също трябва да работя върху себе си.........

       Но от всичко  най-ме притеснява /и може би обяснява  нещо/, че Съдбата ме събира с агресивни или лоши  същества /по натал в картата си имам Марс опозиция на У7  /....значи или аз съм агресивна / по-малко вероятното за мен според мен и доколкото се познавам, но не го изключвам , разбира се /  или ме стимулира да развивам умението да прощавам/ не съм от най-прощаващите,защото  и не умея да приемам хората с техните слабости /....... Във фирмата ,в която работя съм попадала все на куцащи  лекарки, но придобит проблем / и в момента сегашната е такава/ ,като едната лекарка беше изоставена от сестрата си,която си е родена  със същия такъв дефект ......всяко нещо за мен има причина и значение и искам да осъзная точно този факт защо е в живота ми .....Безкрайно благодаря за пореден път, Донка......Дони   /според колежките ми това би било подмазване  към теб от мен , но не е     /

[Диляна Колева]

марсин, on 25 Aug 2013 - 12:01, said:

........ Мога накратко да обясня още една ситуация, от  която също  ме заболя......шефът реши да ни пусне 12 дне неплатен отпуск .....предложих на моя пряка колежка / мед сестра / да ходим и да говорим с него, да омекоти малко това свое искане ,но тя категорично отказа под предтекст " аз не ходя да се разправявам"...... и след това , като й казах,че съм ходила  и че ми е опростил 5дни ,тя моментално се изцепи "ти щото си негов човек"..и това ще се разнесе и сред другите колежки.....а истината е,че тя не поиска да дойде с мен......ами не знам как да остана безразлична....това не е вярно,че съм негов човек..имам качества на които разчитам,а не на някакво предварително познанство с шефа,което е измислено от тях по такъв ефтин начин...това ме обижда...

 

Тайната на спокойствието и успешното преминаване в ситуациите се състои в изработването на план. Успешният план е този, който не е обвързан с желанията, мнението и очакването от другите. Той работи ефективно за увереното придвижване напред , когато има психичната настройка, че този план може ненадейно да се промени и ние трябва да сме готови за неговата промяна с изработване на нова стратегия.

 

В твоята ситуация, ти имаш план, да помолиш шефа да намали отпуската, това е чудесно. Отиваш и го молиш и отпуската е намалена. Край.

Факта, че си решила да го предложиш и на някой друг е вече страничен клон на твоя план и той си търпи различното развитие, защото това е твоя план, а не на колежката ти. Ако това е същата колежка, която казва "Аз съм си такава" , всъщност тя просто следва своя си план - избягващо поведение. Когато искаш да представиш на някого своя план:  "Аз ще отида да говоря с шефа, да ми намали дните." Това е заявяване на себе си,

 

А защо не можеш да останеш безразлична? Защото твоето его иска признание и от там идва цялото натоварване, като отговор ти пускам една притча, която е за емоционалана ситуация подобна на твоята.

 

 

Така ли?

Дзен-учителят Хакуин живеел в един град в Япония. Бил високо почитан и много хора търсели от него духовно напътствие. Случило се дъщерята на съседите, тийнейджърка, да забременее. Когато родителите й, разгневени я обсипвали с обиди и я запитали кой е бащата, тя им казала, че е Хакуин. Побеснелите родители хукнали към къщата на Хакуин и с викове и хули му казали, че дъщеря им признала, че той е бащата на бебето. Единственото, което Хакуин рекъл, било: „Така ли?"

Новината за скандала бързо се разпространила из града, че и извън него. Хакуин изгубил репутацията си. Това не го притеснявало. Вече никой не го търсел за съвет. Той не се тревожел Когато детето се родило, родителите на момичето го отнесли при Хакуин. „Ти си бащата, гледай си бебето". Учителят се грижел за бебето с любов. Година по-късно момичето, изпълнено с угризения на съвестта, признало пред родителите си, че бащата бил един младеж, който работел в месарницата. Смутени, те отишли при Хакуин да се извинят и да молят прошка „Наистина съжаляваме. Дойдохме да вземем бебето. Дъщеря ни призна, че не ти си бащата". „Така ли?" - отвърнал Хакуин и им предал бебето.

Учителят отговарял на лъжата и истината, на лошите и добрите новини по един и същ начин: „Така ли?" Той приемал формата, която настоящият момент - лош или добър - имал, приемал я такава, каквато е, и по този начин не ставал участник в човешката драма. Не персонализирал събитията. Не бил ничия жертва. Бил в толкова пълно единение с това, което се случвало, че то вече нямало власт над него. Само ако се съпротивлявате на това, което се случва, ще зависите от произвола на случващото се и светът ще определя щастието и нещастието ви.

Хакуин се грижел за бебето с любов. Лошото се обърнало в добро чрез силата на несъпротивата. Давайки на настоящето това, което то изисква, Хакуин върнал бебето, когато дошло време да му го поискат.

Представете си за миг как егото би реагирало на различните етапи на описаното събитие.

Екхарт Толе, "Нова земя". 

 

[марсин]

 

марсин, on 25 Aug 2013 - 12:01, said:

........ Мога накратко да обясня още една ситуация, от  която също  ме заболя......шефът реши да ни пусне 12 дне неплатен отпуск .....предложих на моя пряка колежка / мед сестра / да ходим и да говорим с него, да омекоти малко това свое искане ,но тя категорично отказа под предтекст " аз не ходя да се разправявам"...... и след това , като й казах,че съм ходила  и че ми е опростил 5дни ,тя моментално се изцепи "ти щото си негов човек"..и това ще се разнесе и сред другите колежки.....а истината е,че тя не поиска да дойде с мен......ами не знам как да остана безразлична....това не е вярно,че съм негов човек..имам качества на които разчитам,а не на някакво предварително познанство с шефа,което е измислено от тях по такъв ефтин начин...това ме обижда...

 

Тайната на спокойствието и успешното преминаване в ситуациите се състои в изработването на план. Успешният план е този, който не е обвързан с желанията, мнението и очакването от другите. Той работи ефективно за увереното придвижване напред , когато има психичната настройка, че този план може ненадейно да се промени и ние трябва да сме готови за неговата промяна с изработване на нова стратегия.

 

В твоята ситуация, ти имаш план, да помолиш шефа да намали отпуската, това е чудесно. Отиваш и го молиш и отпуската е намалена. Край.

Факта, че си решила да го предложиш и на някой друг е вече страничен клон на твоя план и той си търпи различното развитие, защото това е твоя план, а не на колежката ти. Ако това е същата колежка, която казва "Аз съм си такава" , всъщност тя просто следва своя си план - избягващо поведение. Когато искаш да представиш на някого своя план:  "Аз ще отида да говоря с шефа, да ми намали дните." Това е заявяване на себе си,

 

А защо не можеш да останеш безразлична? Защото твоето его иска признание и от там идва цялото натоварване, като отговор ти пускам една притча, която е за емоционалана ситуация подобна на твоята.

 

 

Така ли?

 

 

 

 

...   ето,знаех си,че  ще успеем да разрешим мои неосъзнавани до сега психологиЦки проблеми....наистина имам много силно развито его,което да,държи да бъде признато/ами щото аз искам да сме добронамерени всички , а другите ..те не се замислят за това ...на тях им е безразлично при какви условия ще работят/живеят , явно/....Отн склонноста ми към промени - не обичам физическите промени,но интелектуални приемам всякакви...умът ми се нагажда лесно ... отн колежката ми - това беше мед сестрата , другата,която си е константна величина  - тя е лекарката ....а предложих на колежката ми, за да успеем и двете да си намалим неплатените дни , но тя не речи...ами- да си говори сега    ......А сега се замислям за това как да намаля значението на егото си за мен  ,което явно  създава голяма част от проблемите ми....този пост осветли сериозно мислите ми , Диди   и това е може би някакъв преломен момент в моето осъзнаван - на мен и моето его, за което съм ти безкрайно признателна  

Редактирано Август 25, 2013 от didi_ts

[Донка]

Благодаря, марсин! ние нали си знаем, че е искрено - да му берат грижата тези дето го наричат подмазване - всеки подозира другия в това, на което самият той е способен. Но защо мнението на колежките е толкова важно за теб? Моята колежка и приятелка години наред напираше да ми е в услуга и помощ с мнението си, но в един момент разбра, че аз го уважавам, но доколкото нейното мнение ми говори за нейното състояние в момента - тя дълго не можеше да разбере как така не се съобразявам с мнението на другите хора, а само с моето. Накрая свикна и сега все по-рядко ми го споделя. В телефонните и разговори, обаче, чувам, че с други приятели го прави и то доста натрапчиво. Така че съвсем си е вярна приказката "каквото повикало, такова се обадило". Те държат една на друга на мненията си, зависят си от тях, аз съм вън от този кръг. И пак сме приятели и работим заедно. Възможно е. 

 Съдбата ме събира с агресивни или лоши  същества /по натал в картата си имам Марс опозиция на У7    /....значи или аз съм агресивна / по-малко вероятното за мен според мен и доколкото се познавам, но не го изключвам , разбира се /  или ме стимулира да развивам умението да прощавам/ не съм от най-прощаващите,защото  и не умея да приемам хората с техните слабости /.......

 

Много ценни разсъждения - и аз съм си ги правила. Само да напомня, че под агресивност се разбират много неща. Например - обидчивостта е по-силна агресия от обиждането, стеснителността - по-агресивна от натрапничеството, да оставиш да те ударят и после да чувстваш другия виновен и агресивен е по-голяма агресия, отколкото да удариш ти самият, да угаждаме на другия е по-силна агресия отколкото да заставим другия да ни угажда и все в този смисъл....

 

 

Да добавя към интригите - те виреят там, където хората не са склонни да си казват истината един на друг. Ако човек покаже ясно, че "не си държи езика зад зъбите", а си казва всичко, което мисли и знае,  интригантите сами го изхвърлят от схемите си и дори бягат от него като дявол от тамян 

[марсин]

Благодаря, марсин! ние нали си знаем, че е искрено - да му берат грижата тези дето го наричат подмазване - всеки подозира другия в това, на което самият той е способен. Но защо мнението на колежките е толкова важно за теб? Моята колежка и приятелка години наред напираше да ми е в услуга и помощ с мнението си, но в един момент разбра, че аз го уважавам, но доколкото нейното мнение ми говори за нейното състояние в момента - тя дълго не можеше да разбере как така не се съобразявам с мнението на другите хора, а само с моето. Накрая свикна и сега все по-рядко ми го споделя. В телефонните и разговори, обаче, чувам, че с други приятели го прави и то доста натрапчиво. Така че съвсем си е вярна приказката "каквото повикало, такова се обадило". Те държат една на друга на мненията си, зависят си от тях, аз съм вън от този кръг. И пак сме приятели и работим заедно. Възможно е. 

 Съдбата ме събира с агресивни или лоши  същества /по натал в картата си имам Марс опозиция на У7    /....значи или аз съм агресивна / по-малко вероятното за мен според мен и доколкото се познавам, но не го изключвам , разбира се /  или ме стимулира да развивам умението да прощавам/ не съм от най-прощаващите,защото  и не умея да приемам хората с техните слабости /.......

 

Много ценни разсъждения - и аз съм си ги правила. Само да напомня, че под агресивност се разбират много неща. Например - обидчивостта е по-силна агресия от обиждането, стеснителността - по-агресивна от натрапничеството, да оставиш да те ударят и после да чувстваш другия виновен и агресивен е по-голяма агресия, отколкото да удариш ти самият, да угаждаме на другия е по-силна агресия отколкото да заставим другия да ни угажда и все в този смисъл....

 

 

Да добавя към интригите - те виреят там, където хората не са склонни да си казват истината един на друг. Ако човек покаже ясно, че "не си държи езика зад зъбите", а си казва всичко, което мисли и знае,  интригантите сами го изхвърлят от схемите си и дори бягат от него като дявол от тамян 

....привет,Дони ...ами да, наистина за мен е важно какво мислят другите за мен,въпреки,че не ми е нужно да се харесам на всички/дано ме разбра / ...но когато съм добронамерена към някого , необяснимо е за мен,когато той не проявява такава добронамереност/за мен клюката е вид недобронамереност /...много ми харесаха различните двойки агресия,които си описала в поста си ..... искам да се науча да  казвам  всичко,което изпитвам,но в същия момент/на изживяването на емоцията/...казвала съм ,но в по-късен момент така,като споделяне на изживяно ,но тогава силата и смисъла на казаното  се променят....

 

...Според мен  при теб щом пордължавате да сте заедно,заедно има какво да ви сплотява,дори и да е служебно само/макар,че предполагам как се чувстваш и че не си склонна да се отдаваш максимално в контактите си с нея .. /....когато нещо не е писано -то просто не се случва /това казвам аз в такива ситуации.....но-защо се случва..ми е по-важно /.....  

[Диана Илиева]

Е, чакай сега, ти проявяваш добронамереност, Ок, но откъде следва, че трябва да се върне добронамереност и то непременно от посоката, където я изпращаш? То така никак ли няма значение според теб към кого я отправяш тази добронамереност? Наистина имаш необосновани очаквания. Човекът отсреща реагира така, както може, толкоз.

 

Поговорката "Каквото повикало, такова се обадило." е вярна на 100%, само що се отнася до отговора на Абсолюта спрямо теб. Иначе - не винаги.

[Донка]

Според мен  при теб щом пордължавате да сте заедно,заедно има какво да ви сплотява,дори и да е служебно само/макар,че предполагам как се чувстваш и че не си склонна да се отдаваш максимално в контактите си с нея

 

 

Научени сме да смесваме близостта с отнемането на свободата и навлизането в личното пространство на нашите приятели, за съжаление. Сега с колежката ми не се чувстваме длъжни да се съобразяваме една с друга и ни обединява спокойствието и свободата, с която общуваме. Тя знае, че аз я приемам такава, каквато е и че не очаквам от нея нищо, тя се научи на същото, а когато човек се научи на това, осъзнава, че така се живее много лесно и приятно. В същото време и двете знаем без да си казваме, че можем да разчитаме на другата на 100% и на искреност и на помощ и на дискретност, и на лоялност... на всичко. 

[марсин]

Е, чакай сега, ти проявяваш добронамереност, Ок, но откъде следва, че трябва да се върне добронамереност и то непременно от посоката, където я изпращаш? То така никак ли няма значение според теб към кого я отправяш тази добронамереност? Наистина имаш необосновани очаквания. Човекът отсреща реагира така, както може, толкоз.

 

Поговорката "Каквото повикало, такова се обадило." е вярна на 100%, само що се отнася до отговора на Абсолюта спрямо теб. Иначе - не винаги.

...привет,Диана ...Диди ....благодаря за включването ти  .....явно очакванията ми са неправилни...знам,че не трябва да имам очаквания,но правя нещата не заради очакваното , а по-скоро очаквам това,което съм отдала....може би.......и не мога да приема,че някой друг  би реагирал по начин,различен от моя ли....ами надявам се на добронамереност защото,която би трябвало да е универсална,защото е по-добрия вариант за всички.....йога а и всички духовни учители ни учат да нямаме очаквания /за да нямаме разочарования   /...

[марсин]

 

Научени сме да смесваме близостта с отнемането на свободата и навлизането в личното пространство на нашите приятели, за съжаление. Сега с колежката ми не се чувстваме длъжни да се съобразяваме една с друга и ни обединява спокойствието и свободата, с която общуваме. Тя знае, че аз я приемам такава, каквато е и че не очаквам от нея нищо, тя се научи на същото, а когато човек се научи на това, осъзнава, че така се живее много лесно и приятно. В същото време и двете знаем без да си казваме, че можем да разчитаме на другата на 100% и на искреност и на помощ и на дискретност, и на лоялност... на всичко. 

 

....ей това са си чисти и искрени взаимоотношения - спокойни и свободни , без очаквания,но същевременно с готовност за взаимна помощ и подкрепа / това е доста рядко между жени,всъщност / .... .... значи трябва да си обещая,че ще култивирам в себе си неочакване  и приемане на човека такъв,какъвто е ,снедостатъците му /положителните черти- те са ясни )  / ......

 

Пожелавам да се чувствате щастливи и силни с този начин на общуване помежду ви и да станете модел на подражание на целия колектив

[Viva Caselli]

Това е една история от Ведите, преразказана в книгата „Динамиките на подсъзнанието“ от Хауърд Саспортас и Лиз Грийн – едни от основните фигури в психологическото направление в астрологията.

 

Quote

„Имало една змия, която всявала ужас в едно село. Тя хапела и убивала хора. Там пристигнал мъдрец, проповядващ своята философия за любов и духовно разбиране. Змията случайно чула една от лекциите на мъдреца и така се трогнала, че решила да приложи поученията му на практика. През нощта преживяла „внезапно просветление“ и се зарекла да не хапе хората и вече да не бъде гадна. Около месец след това преобразената змия се държала като светец. Междувременно мъдрецът отишъл в друго село (обикалял селата). Накрая се завърнал в селището на змията. Пак я срещнал, но могъщата някога змия била в окаяно състояние – изтормозена, бита, подритвана и използвана. Змията заговорила мъдреца и казала: „Искам си парите обратно. Опитах от твоята философия на любов и духовност и виж докъде ме докара. Сега се предполага да съм просветена, но я ме погледни – полумъртва съм.“ Мъдрецът и отговорил кратко: „Никога не съм ти казвал да не съскаш.“

Това е историята за змията, преразказана от Саспортас. А ето и неговият коментар:
 

Quote

„Някои от вас сигурно си мислят, че да бъдеш духовен, просветен или мистичен означава да не се вбесяваш: „Медитирам два пъти на ден, следователно не би трябвало да съм гневен човек.“ Но запомнете, все пак можете да съскате. "Здравословно е да го правите, ако нещо наруши границите ви или пречи на вашето разгръщане или напредване. В противен случай можете да завършите като битата змия."

 

[марсин]

 

Това е една история от Ведите, преразказана в книгата „Динамиките на подсъзнанието“ от Хауърд Саспортас и Лиз Грийн – едни от основните фигури в психологическото направление в астрологията.

 

Quote

„Имало една змия, която всявала ужас в едно село. Тя хапела и убивала хора. Там пристигнал мъдрец, проповядващ своята философия за любов и духовно разбиране. Змията случайно чула една от лекциите на мъдреца и така се трогнала, че решила да приложи поученията му на практика. През нощта преживяла „внезапно просветление“ и се зарекла да не хапе хората и вече да не бъде гадна. Около месец след това преобразената змия се държала като светец. Междувременно мъдрецът отишъл в друго село (обикалял селата). Накрая се завърнал в селището на змията. Пак я срещнал, но могъщата някога змия била в окаяно състояние – изтормозена, бита, подритвана и използвана. Змията заговорила мъдреца и казала: „Искам си парите обратно. Опитах от твоята философия на любов и духовност и виж докъде ме докара. Сега се предполага да съм просветена, но я ме погледни – полумъртва съм.“ Мъдрецът и отговорил кратко: „Никога не съм ти казвал да не съскаш.“

Това е историята за змията, преразказана от Саспортас. А ето и неговият коментар:

 

Quote

„Някои от вас сигурно си мислят, че да бъдеш духовен, просветен или мистичен означава да не се вбесяваш: „Медитирам два пъти на ден, следователно не би трябвало да съм гневен човек.“ Но запомнете, все пак можете да съскате. "Здравословно е да го правите, ако нещо наруши границите ви или пречи на вашето разгръщане или напредване. В противен случай можете да завършите като битата змия."

 

   благодаря,  Viva Caselli ....всяка крайност в поведението е рискована и ненужна,според мен..но понякога /предвид масовата духовна осакатеност в заобикалящите ни, която пък пречи  на нашето разгръщане / съскането  ни защитава, запазва ни...само .трябва да знаем кога да съскаме .....много поучителна и мъдра история....