Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Непоносимост към сърдене


Recommended Posts

Здравейте, искам да се преборя с едно състояние на тотален дискомфорт от това, че жена ми е сърдита. Което се случва ежедневно и аз ежедневно не мога да си върша работата, тъй като това, че ми е сърдита ме изяжда от вътре. Знам че проблема идва от мен защото аз не мога да понасям и когато  съм скаран с други близки хора и мисля само за това, но когато тя ми е сърдите тогава съм все едно половин човек. Имам чувството че съм зависим от нея когато е в настроение аз съм добре, когато реши да се сърди аз се чувствам отвратително. Аз по принцип съм много весел човек, обичам да се смея и това със сърденето със седмици ми е нещо ненужно и се стремя веднага да оправя проблема но той винаги се задълбочава.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 77
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Знам един сигурен начин да решиш проблема, но е много труден и ще го кажа само ако никой не предложи нещо по-лесно.

Линк към коментар
Share on other sites

Предлагам от време на време като се връща от работа да й прави мил жест - или да й е купил бонбонки, или локумчета с ядки, шоколадче, сладко вермутче, пина колада, сладолед или шампанско. :3d_052:

Не всеки ден, но честичко да я поглезва, за да е усмихната и да не си вади така постоянно зъбките.

 

 

 

Защото повсеместният вариант е, че щастието на мъжа е или в кръчмата, или при любовницата, която няма да се муси както жената.  

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте, искам да се преборя с едно състояние на тотален дискомфорт от това, че жена ми е сърдита. Което се случва ежедневно и аз ежедневно не мога да си върша работата, тъй като това, че ми е сърдита ме изяжда от вътре. Знам че проблема идва от мен защото аз не мога да понасям и когато  съм скаран с други близки хора и мисля само за това, но когато тя ми е сърдите тогава съм все едно половин човек. Имам чувството че съм зависим от нея когато е в настроение аз съм добре, когато реши да се сърди аз се чувствам отвратително. Аз по принцип съм много весел човек, обичам да се смея и това със сърденето със седмици ми е нещо ненужно и се стремя веднага да оправя проблема но той винаги се задълбочава.

 

Краткият ти разказ ми напомня ситуациите в Древния Изток между владетелите и техните лекари.

Владетелите били всемогъщи, когато се разсърдели, се леела кръв, а лечителите заплащали провалите в лечението дори с живота си.

Затова заедно с грижата за живота на пациентите си те са се страхували и за собствения си живот.

Ето и една притча, която метафорично може да бъде обвързана с тези две сходни ситуации твоята и на древните лечители.

 

ПРАВИЛНОТО ЛЕЧЕНИЕ

 

Каримхан, могъщият владетел, бил болен и всички лекари се страхували от неговия гняв. Накрая, с леко насилие и големи заплахи, един слуга довел треперещ от страх хеким пред леглото на болния Керимхан, който изревал с мощен глас:

" - Навсякъде те знаят като добър лекар, покажи изкуството си! Но не забравяй кой е пред теб"

Хекимът внимателно погледнал царя:

"- Тук ще помогне само едно - казал той - Пригответе всичко необходимо за клизма."

"- Какво? Клизма ли? - извикал царя - На кого ще правят клизма?

Страшният поглед на царя накарали хекима да потрепери.

" - За мен, о, господарю е тази клизма."

Царят наредил да направят на хекима клизма, и виж ти, от този час болките на владетеля утихнали. И винаги, когато болката отново се появявала, той викал хекима, за да му правят клизма.

 

 

Опитай се да погледнеш зад метафората.

Редактирано от didi_ts
Линк към коментар
Share on other sites

Също така ти предлагам, когато женати е сърдита, да и се сърдиш и ти

А не да опитваш да оправяш проблема, който се задълбочавал.

Ами естествено, че ще се задълбочава, жена ти е от този тип хора, които заради собственото си недоволство от света, 

смятат другите за виновни за състоя

Линк към коментар
Share on other sites

тю, публикува се без да искам

.....да смятат другите хора виновни за състоянието им. 

Сърди се и ти........да видим кой по-рано ще направи първата крачка

Освен това, докато се сърдиш на жена си, не й давай пари....ако й даваш

Не бъди до такава степен зависим от жена си и от нейните настроения, все пак си мъж

Би следвало да се държиш мъжки.....колкото повече я глезиш и се опитваш да й оправяш сърденията

тя толкова по-често ще се сърди...ей така, за да бъде обгрижвана, 

Превърнал си се в някакъв неин  роб....ами стига толкова.....

Линк към коментар
Share on other sites

Това с изненадките и подаряването на разни неща или милите жестове е ежедневие. Благодаря за съвета.

А didi_ts ако правилно съм те разбрал, аз не искам някой да си прави клизми заради мен, искам аз да се осъвъешенствам така че да не ми влияят чужди настроения.

Линк към коментар
Share on other sites

Интересно, че си се видял в ролята на владетеля.

Аз пък те припознах в ролята на лечителя, който в страха си да не загуби владетеля, се подлага на самонаказващо поведение, отново и отново, само и само сърдития владетел да е доволен.

Линк към коментар
Share on other sites

didi_ts какво е твоето предложение, интересна притча.

Интересното е че или е сърдита или е в нещо като депресия и твърди че нищо и няма но е супер безразлична към мен, което е много дразнещо и след няколко дни спонтанно и минава. Аз ставам най-добрият и страхотен мъж ...

Та тъй като мисля, че нея няма как да я променя, по скоро да променя своя начин на възприятие на нещата. Благодаря за всички съвети и очаквам още, аз вярвам че живеем за да се развиваме.

Линк към коментар
Share on other sites

Така е, живеем, за да се развиваме, но само след като спрем да се страхуваме.

Както виждаш и в притчата няма дадено решение за изход от положението, защото лечителя се страхува прекалено много да не изгуби владетеля и собствения си живот, за да направи каквото и да е за промяна на ситуацията, съответно и за себе си.

От какво се страхуваш? Отговора на този въпрос е важен за теб.

Ако се опиташ да обясниш, какво те накара да се припознаеш в ролята на владетеля, може би ще излезе и още нещо към отговора ти.

Редактирано от didi_ts
Линк към коментар
Share on other sites

Странното е че тя не се държи агресивно, като я попитам какво и има тя отговаря че нищо и няма, но изцяло без живец все едно съм продавача на вестници пред блока, но подчертава че си въобразявам и че ме обича пак със същия меланхоличен тон и после все едно пак ме няма. Това отношение ме изяжда, определено не си въобразявам както тя ми казва защото сме заедно от 9 г. и много добре я познавам. Аз ли съм грешния че се афектирам от отношение което ми е непривично и чуждо и какво да направя

Линк към коментар
Share on other sites

 Аз ли съм грешния че се афектирам от отношение което ми е непривично и чуждо и какво да направя

 

Ти сам си отговори на този въпрос в предния си пост:

 

Та тъй като мисля, че нея няма как да я променя, по скоро да променя своя начин на възприятие на нещата. 

 

И аз ти зададох въпрос:

 

 

 

От какво се страхуваш? Отговора на този въпрос е важен за теб.

 

 

Отговаряйки на него ще започнеш да отключваш отговори. Ако отново и отново се връщаш към поведението на съпругата ти и търсиш там причина, нищо няма да се получи.

Линк към коментар
Share on other sites

От какво се страхувам ли? Ами по скоро ме обижда това, че не заслужавам това постоянно сърдене, но сигурно има и някакъв подсъзнателен страх, страх, че се държи с мен все едно не ме обича, а ми казва след това , че ме обича и въпреки това се държи студено ... и аз се обърквам и незнам как да реагирам. Не става с приказки, нестава с жестове, а аз че трябва да променя начина по който тълкувам поведението и е ясно, затова търся съвет тук.

Линк към коментар
Share on other sites

Знаеш ли, човек често бърка, когато започне да тълкува нечие поведение, особено, когато се касае за хора, към които не сме безразлични, тогава всичко се изкривява от нашата пристрастност, нашите желания и т.н.

Защо не поговориш открито със съпругата? Но не така да я разпитваш нея - как се чувства, или защо изглежда сърдита, безразлична и т.н., а по-скоро й разкажи за себе си, така, както разказваш на нас: че ти тежи нейното хладно отношение, че ти е трудно да понасяш сърденето и би искал отново да бъде както преди, че допускаш, че може ти неволно да си причина за някои от тези нейни настроения, но не разбираш какво точно и ти се струва, че не заслужаваш такова отношение ... Въобще както ти го усещаш и разбираш, но говори предимно за себе си, не за нея! За твоите чувства, за твоите усещания, за твоите желания да се смеете и шегувате заедно и т.н. Нека не се чувства нотка на упрек или забележка към нея (макар че ще ти бъде трудно); коментирай нещата така, все едно нейното поведение е даденост, а ти разказваш за това, как се отразява то на теб самия. След един или няколко такива разговора или ще се разбере за какво иде реч или тя ще отбягва разговора, няма да отгаваря нищо конкретно. В такъв случай пак пиши, защото вариантите са основно два, да ги изкоментираме.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте, това с открития разговор е наистина страхотно и логично. Пробвал съм го 100тина пъти като всеки следващ си мисля че няма как да не се получи но уви, разговора се избягва с мълчание, нищо ми няма и произволни

Линк към коментар
Share on other sites

От какво се страхувам ли? Ами по скоро ме обижда това, че не заслужавам това постоянно сърдене, но сигурно има и някакъв подсъзнателен страх, страх, че се държи с мен все едно не ме обича, а ми казва след това , че ме обича и въпреки това се държи студено ... и аз се обърквам и незнам как да реагирам. Не става с приказки, нестава с жестове, а аз че трябва да променя начина по който тълкувам поведението и е ясно, затова търся съвет тук.

Поведението на съпругата ти, така както го описваш е определено агресивно ( мълчанието е една от най - мощните форми на агресия), но и нещо повече то е манипулативно. От своя страна ти си заел позицията , която съвсем съзнателно участва в този процес. Ти не си позволяваш здравословно агресивно поведение. Забраняващото агресията партньорство никога няма да постигне оптималното. Рискува се партньорството да се разпадне и двата да се разделят, отровени от всичко което потискат у себе си, вместо да постигнат яснота, разрешаване на конфликтите и взаимно зачитане. Агресията може да бъде и активизираща сила. Ако гледаме на нея само като на заплаха и затова отказваме да я допуснем в мислите и в действията си, рискуваме да отнемем от психическата си енергия. Това се случва и в притчата - там няма здравословна агресия, не ти написах финала и, но сега ще ти го напиша.

 

"От вечерта до сутринта той седя

до леглото на болния и плака.

На следващата сутрин той умря,

а болният продължи да живее. ( По Саади)

 

Правя важното уточнение, че тук говорим само за теб и само хипотетично. Защото е невъзможно да се коментира нещо, което не се познава.

Затова мисля, че този откъс ще е полезен ЗА ТЕБ.

 

"Обявете, че сте човек, който не позволява да го превръщат в жертва

 

Няма роб, „свикнал" с робството.

НЕ ТРЯБвА НИкОГА ПОвЕЧЕ да бъдете жерт­ва. Никога! Но за тази цел е необходимо безпощадно да анализирате себе си, да се научите да разпознавате многобройните ситуации, в които други ви дърпат конците.

Съпротивата срещу манипулацията е нещо много повече от простото запаметяване на няколко техни­ки за отстояване на позициите и поемането на някой и друг риск, когато определени хора се съюзят, за да манипулират или контролират поведението ви. Сигур­но вече сте забелязали, че Земята очевидно е планета, на която практически всички човешки същества редов­но правят опити да се контролират помежду си. И са си създали уникални институции, които са се усъвър­шенствали в това отношение. Но ако сте от хората, които са управлявани против волята и разума им, зна­чи сте в положението на жертва.

Напълно е възможно да избягвате манипулаторските капани в живота, без да се налага сами да прибяг­вате до манипулиране. За целта трябва отново точно да определите какво искате за себе си по време на краткия си престой на тази планета. Бих ви препоръ­чал като начало да престанете да очаквате да бъдете жертва и да обърнете сериозно внимание на поведението си в ролята на жертва.

КАКВО ОЗНАЧАВА ДА БЪДЕШ ЖЕРТВА?

Жжертва сте винаги, когато се окаже, че не контроли­рате живота си. ключовата дума тук е КОНТРОЛ. Ако вие не дърпате конците, значи някой или нещо ви манипулира. Манипулацията може да има безброй раз­лични форми.

В смисъла, в който я употребяваме тук, думата „жертва" не означава „преди всичко" човек, срещу кого­то се извършва престъпно посегателство. Защото ако по силата на навика се отказвате от контрола над емоциите и поведението си във всекидневния живот, е възможно да бъдете ограбени или измамени по начин, нанасящ много по-големи поражения.

Жертви са преди всичко хората, които живеят спо­ред предписанията на другите. Те правят неща, които не им се иска да правят, или са манипулирани да извър­шват действия, свързани с ненужни лични жертви, ко­ито пораждат скритото им негодувание. Да ви поста­вят в положение на жертва в смисъла, в който използ­вам думата в тази книга, означава да ви ръководят и контролират външни сили, и макар те да са безспорно вездесъщи в нашата културна среда, РЯДКО Е ВЪЗ­МОЖНО ДА ВИ МАНИПУЛИРАТ, АКО САМИ НЕ ГО ПОЗВОЛИТЕ. Да, в делничния си живот хората сами превръщат себе си в жертви по много различни начини.

Жертвите винаги действат от позицията на сла­бостта. Те се оставят да ги командват и да им нареждат, защото често им се струва, че не са достатъч­но умни или достатъчно силни, за да поемат отговор­ността за живота си. Затова поверяват „конците" на някой „по-умен" и „по-силен", вместо да поемат рисковете на самоутвърждаването.

Жертва сте, когато животът ви не работи за вас. Ако действате саморазрушително, ако се чувствате нещастни, без настроение, наскърбени, тревожни, ако се страхувате да бъдете себе си или сте в друго по­добно състояние, което ви сковава, ако не действате за себеутвърждаването си, ако ви манипулират външ­ни сили, значи сте жертва, а според мен, никога не си струва човек да защитава положението да бъде жерт­ва на самия себе си. Ако сте съгласни с това, ще попи­тате: какво значи да се освободя от манипулирането? какво означава да съм свободен?

КАКВО Е СВОБОДАТА?

Никой не получава свобода наготово. Трябва да я пос­тигнете сами. Ако някой ви я поднесе на тепсия, това въобще не е свобода, а подаяние от благодетел, който неизбежно ще поиска да си платите.

Свободата означава нищо да не ви пречи да ръководите живота си, както пожелаете. всичко друго е фор­ма на робство. Ако не можете да бъдете напълно сво­бодни в избора си, ако не можете да живеете така, както вие искате, да правите каквото ви харесва с тя­лото си (при условие, че удоволствието ви не наруша­ва нечия чужда свобода), значи не притежавате власт­та, за която говоря, и по същество сте манипулирани. Да бъдете свободни не означава да отхвърляте от­говорността си към скъпите ви хора и към ближния. всъщност, тук се включва и свободата да направите избора да поемете отговорност. Но никъде не е каза­но, че трябва да бъдете нещо, което другите искат да бъдете, ако желанията им са в противоречие с онова, което вие искате за себе си. Можете да бъдете отго­ворни и свободни едновременно. Повечето хора, които се опитват да ви убедят, че не можете, които ще нарекат стремежа ви към свободата „егоизъм", в действителност имат някаква власт над живота ви и се бо­рят срещу заплахата да им отнемете тази власт, ко­ято сами сте им предоставиш. Ако ви накарат да се чувствате егоисти, значи са ви накарали да се чувст­вате виновни и пак са ви подчинили.

Дребният философ Епиктет пише в своите „Размис­ли": „Не е свободен човекът, който не е господар на себе си".

Прочетете внимателно цитата. Според това опре­деление, ако не сте господари на себе си, значи не сте свободни. За да бъдете свободни не е необходимо да притежавате свръхголямо могъщество и да пречите на другите да бъдат свободни, нито да ги плашите, нито да ги принуждавате да ви се подчиняват, за да докажете върховенството си.

Най-свободните хора на света са онези, които имат чувство за вътрешен мир. Те просто отказват да се подчиняват на чуждите капризи и ръководят живота си с мълчалива ефективност. Те не робуват на дефини­рани роли, в които трябва да се държат по определен начин, защото са родители, служители, данъкоплатци, граждани или просто възрастни, радват се на свобода­та да дишат какъвто въздух поискат, където си поискат, без да се тревожат какво мислят другите за из­бора им. Те са хора с чувство за отговорност, но не са роби на егоистичните разбирания на другите за това какво е отговорност.

Свободата е нещо, което трябва да отстоявате. Четейки тази книга ще осъзнаете, че това, което на пръв поглед изглежда безсмислена дребна манипулация, всъщност е опит конците на живота ви да бъдат по­ети от чужди ръце и да ви поведат в посока, която ще сложи край на свободата ви, макар и незабележимо и за кратко.

Ще пожелаете да бъдете свободни, когато започне­те да развивате в себе си цялостна система от разби­рания и поведение, които не допускат манипулации, в нито един момент от живота ви. Освобождението ще замести навика да робувате на обстоятелствата, ако следвате поведение, отстояващо свободата ви.

Може би най-добрият начин да постигнете свобода в живота си е като не забравяте следното правило: Никога не разчитайте ИЗЦЯЛО на друг човек, освен на себе си, когато става въпрос за собствения ви живот. Или, както се изразява Емерсън в „Самоувереността": „Никой освен вас не може да ви осигури душевен мир."

Много години съм работил с клиенти и често съм чувал оплаквания: „Но тя ми обеща, че ще го направи, а ме подведе.” „Знам, че не трябваше да разчитам той да свърши това, особено след като за него то не зна­чи нищо, а за мен - всичко." „Пак ме разочароваха. Ще си взема ли някога поука?" Така горчиво се оплакват хо­рата, които са позволили на други да ги манипулират по един или друг начин и, следователно, да злоупотре­бят със свободата им.

Всичко казано за свободата не означава, че трябва по какъвто и да е начин да се изолирате от другите. Напротив, най-често хората, които не се поддават на манипулации, обичат компанията и забавленията. Те са ведри и общителни и на тях може най-много да се раз­чита именно защото не позволяват манипулатори да командват живота им. Не изпитват нужда да бъдат груби и свадливи, защото са се научили да се чувстват естествено точно така: „Това е моят живот. Изживявам го аз самият, а времето ми на тази земя е твърде ограничено. Не мога да бъда ничия собстве­ност. Трябва да съм винаги нащрек някой да не ми от­неме правото да бъда себе си. Ако ме обичаш, обичай ме заради това, което съм, не за това, което ти искаш да бъда."

Но как можете да извлечете такава „здравословна свобода" от едно минало, подплатено с навика да бъде­те манипулирани, изграден от манипулаторските тен­денции на обществото и традициите ни?

 

КАК ДА СЕ ОСВОБОДИТЕ ОТ НАВИЦИТЕ НА ЖЕРТВА

В детството си често сте били манипулирани просто поради положението на децата в семейството. Пос­тоянно са ви дърпали конците и вие сте недоволствали тихичко, но същевременно сте били наясно, че ни­що не можете да направите, за да придобиете власт над живота си. Знаели сте, че не можете да се издържате сами и че ако не действате според плановете на възрастните за живота ви, остават ви малко прием­ливи алтернативи. Достатъчно е било да избягате от къщи за двадесет минути, за да видите колко сте без­помощни сами. Затова сте се подчинявали и сте се учили да приемате действителността такава, каквато е. всъщност, да оставите другите да ви казват какво да правите е било разумно решение, защото не сте били в състояние да осъществите „фантазиите" си. И макар че сте се борили за известна независи­мост, често сте били доволни, че другите мислят вместо вас и направляват живота ви.

В зряла възраст може би все още носите в себе си остатъчни навици от детството, които някога наис­тина са били разумни, но сега ви превръщат в лесна жертва. Може би ви тероризира някой „голям човек", а вие така сте свикнали да премълчавате, че все още допускате това, просто по навик.

Да се измъкнете от капана на манипулациите озна­чава преди всичко да си изработите нови навици. Здра­вословните навици се усвояват по същия начин като и нездравословните - чрез практическото им използване, след като вече сте наясно какво ще практикувате.

Макар че не е нужно задължително във всичко, кое­то правите, винаги да става както вие искате, можете поне да се стремите да не се разстройвате, сковавате и отдавате на тревоги за всичко, което се случва в живота ви. Ако решите да прогоните вът­решните си притеснения, вие премахвате един от ос­новните навици на жертва, който човек винаги сам си налага.

Премахването на капаните, които ви поставят в ролята на жертва, където ви държат уловени и ви контролират, или където сте недоволни от резулта­тите от решенията си, става с помощта на програ­ма от четири стъпки: (1) Научете се да преценява­те жизнените ситуации. (2) Не очаквайте да бъдете поставени в ролята на жертва и си създайте нагласа да не допускате това. (3) Осъзнайте основните фор­ми на манипулиране, на които сте подложени в живо­та си и в своята среда. (4) Съставете си набор от принципи, с чиято помощ ще си изградите житейска философия, основана на непоклатимото убеждение, че няма да се оставите да бъдете жертва. в тази увод­на глава първите три стъпки се разглеждат накратко. Останалите глави са посветени на четвъртата. Те съдържат подходящи насоки за укрепване на нова­та ви позиция на човек, който не позволява да бъде манипулиран."

 

 

Ако мислиш, че ще ти е полезно ще ти изпратя цялата книга.

Редактирано от didi_ts
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря didi_ts, това с жертвата и роба е много интерсно и явно е така, странното е, че ръководя много хора, спортист съм бил и винаги съм побеждавал и никога не съм позволявал на някого да ме превръща в жертва или роб, но явно в интимните отношения допускам това да се случи и може би заради това не мога да се побера в кожата си. Относно книгата да с най-голямоудоволствие бих я прочел, определено смятам че живота е един университет в който цял живот учим.

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря didi_ts, това с жертвата и роба е много интерсно и явно е така, странното е, че ръководя много хора, спортист съм бил и винаги съм побеждавал и никога не съм позволявал на някого да ме превръща в жертва или роб, но явно в интимните отношения допускам това да се случи и може би заради това не мога да се побера в кожата си. Относно книгата да с най-голямоудоволствие бих я прочел, определено смятам че живота е един университет в който цял живот учим.

 

Да, в интимния живот ги няма правилата на спорта, нито има ясни разграничения на отношенията както в казармата.

Съжалявам за непочтеното и маневриращо женско поведение.

 

Бих искала д-р Т.Първанов да си каже най-накрая "трудния начин", защото съпругата на приятел по същия убийствен начин му вади душата с хастара навънка, а ние се налага да сме безмълвни свидетели в името на запазването на семейното приятелство. :(

Линк към коментар
Share on other sites

Само да добавя, ме на мен също ми стана интересно от какво точно ме е страх. Имам 2 малки момченца и като съм скаран със съпругата си и виждам други двойки с децата си ми става много тъжно, че аз вероятно мога да изгубя това щастие. Опитвайки се да се анализирам това ми е най вероятно страхът.

Линк към коментар
Share on other sites

,,Бих искала д-р Т.Първанов да си каже най-накрая "трудния начин", защото съпругата на приятел по същия убийствен начин му вади душата с хастара навънка, а ние се налага да сме безмълвни свидетели в името на запазването на семейното приятелство.  :(,,

 

Дискусията ми харесва, предполагам, че резултата от нея ще удовлетвори питащият и  не виждам смисъл да се намесвам.

Линк към коментар
Share on other sites

Ако правилно съм разбрал, аз и така постъпвам в момента, важното е да не даваш храна на "манипулатора" усмихвам се забавлявам се ... И все едно нищо не е станало и така се чувствам страхотно. Достатъчно съм отворен да чуя отсрещната страна за проблема, няколко стотин пъти питах и се молих да ми кажат какво има, че наистина се превърнах в и аз в незнам какво.

Въпреки че на всяка цена искам да съм в добри отношения, не мисля че трябва на цената на всичко.

Линк към коментар
Share on other sites

,,,усмихвам се забавлявам се ,,,

 

 

Моята идея излиза малко от тази рамка- идеята ми е да празнуваш и то не само да празнуваш ,,сърденията ,, на съпругата си, а да ги превърнеш в истински празник.

Ако ти беше мой клиент, бих отделил доста време за обсъждане на подготовката за празнуването- то трябва да е грандиозно.

Като тънкостта е, не само в грандиозността на празнуването, а и в постоянството-всеки път, когато се сърди, празника не бива да се пропуска.Бих обсъдил и това, дали ще се празнува  винаги по един и същ начин или всеки път празника ще е различен.

Размисли върху идеята и ще видиш, че каквото и поведение да има съпругата ти, ти все ще печелиш.Ако не се сърди ще се чувстваш добре, ако се сърди започваш да празнуваш и пак си добре.

Казах, че задачата е трудна защото в началото ще ти е малко трудно, до сега си свикнал да се огорчаваш от сърденето, а сега ще трябва даже да го празнуваш.Но искам да те уверя, че така ще е само в началото.

Редактирано от д-р Тодор Първанов
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря Ви д-р Първанов за хубавият съвет, допълнително ми оправи настроението, вървя и като се сетя за написаното се смея.

Линк към коментар
Share on other sites

Ако правилно съм разбрал, аз и така постъпвам в момента, важното е да не даваш храна на "манипулатора" усмихвам се забавлявам се ... И все едно нищо не е станало и така се чувствам страхотно. 

Да, само това "все едно", може да го махнеш от изречението и от ума си, защото всъщност нищо не е станало.

 

 Достатъчно съм отворен да чуя отсрещната страна за проблема, няколко стотин пъти питах и се молих да ми кажат какво има, че наистина се превърнах в и аз в незнам какво.

 

Превръщаш се в нещо, което явно не харесваш ( и надявам се осъзнаваш ), но то се харесва на партньорката ти. Изборът е твой.

 

 

Въпреки че на всяка цена искам да съм в добри отношения, не мисля че трябва на цената на всичко.

Ако вдигнеш прекалено високо цената на нещо, то става все по - недостъпно за теб.

 

Благодаря Ви д-р Първанов за хубавият съвет, допълнително ми оправи настроението, вървя и като се сетя за написаното се смея.

:) Сега остава да  събереш смелост и да го направиш.

Линк към коментар
Share on other sites

Странното е че тя не се държи агресивно, като я попитам какво и има тя отговаря че нищо и няма, но изцяло без живец все едно съм продавача на вестници пред блока, но подчертава че си въобразявам и че ме обича пак със същия меланхоличен тон и после все едно пак ме няма. Това отношение ме изяжда, определено не си въобразявам както тя ми казва защото сме заедно от 9 г. и много добре я познавам. Аз ли съм грешния че се афектирам от отношение което ми е непривично и чуждо и какво да направя

Oще нещо - от кога се държи така? Веднага ли започна със сегашната честота сърденето й, или в началото беше по-рядко?

 

Здравейте, това с открития разговор е наистина страхотно и логично. Пробвал съм го 100тина пъти като всеки следващ си мисля че няма как да не се получи но уви, разговора се избягва с мълчание, нищо ми няма и произволни

Не можах да разбера - ти провеждал ли си точно такъв разговор, какъвто предложих, или съвсем друга версия, вкойто пак я питаш какво й е, щом тя отговаряла - "нищо ми няма".

 

Знаеш ли, другите са прави, че най-вероятно тя се опитва да те манипулира с това сърдене (в което няма нищо ново под слънцето - едни жени крещят и чупят чинии, други припадат, трети отказват секс, четвърти като твоята се цупят и т.н.), въпросът е - защо и от самото начало ли е така?

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...