078.Двете царства - Рилски беседи, 25 август, 10 ч., София – Изгрев

[Слънчева]

22 август 2013 г.

 

Дежурна група: София

 

1. Химни на Слънцето
2. Новото битие - Пети ден
3. Молитва на благодарността
4. Евангелие от Матей, гл. 16
5. Беседата "Двете царства"
6. Господнята молитва
7. Поздравът на Братството

 

 

Мнозина се запитват, от какво зависи благото на човека. Много отговори могат да се дадат на този въпрос, но всички не са абсолютно верни. Едни от условията, които обуславят благото на човека, са неговият ум, неговото сърце и неговата воля, но това са външни условия. Всъщност, нито умът създава благото на човека, нито сърцето, нито волята му. Нещастието на човека седи, именно, в това, че той не разбира, на какво се дължи неговото благо. Първоначално, когато Бог създал човека, последният бил щастлив. Впоследствие човек е изгубил щастието си. Много хора са загубили богатството си от чрезмерно ядене и пиене. Те са пропили и изяли всичко, каквото са имали. Някои хора са изгубили щастието си от разточителност.

 

Един американски милиардер се оженил за една американка, която се отличавала с голяма разточителност. След сватбата те предприели едно пътешествие до Париж. Тя тръгнала от магазин на магазин да прави покупки и в няколко деня само изразходвала грамадна сума. Като видял това, мъжът й се уплашил. Той разбрал, че с тази разточителност тя ще го съсипе в няколко години. Заради това, той решил да се разведе, но искал да я осигури. Направил й един голям палат, който струвал 15 милиона долара. Освен това, той й дал в ръцете една сума от шест милиона долара и така се освободил от нея. Значи, трябвало да плати 21 милиона долара, за да се освободи от една разточителна жена. Аз привеждам този пример само за изяснение на идеята. Доколко е верен, не се знае. Днес повечето хора страдат от разточителност. По естество човек е толкова разточителен, че какво ли не иска: той иска да живее в палат, да бъде облечен в коприна, да има изобилно ядене и пиене. Той е разточителен и в своите мисли и чувства. Изобщо, човек се отличава с голяма разточителност. Като се стреми към разточителност, човек изпада в суеверие и започва да вярва в това, което не може да стане. Той вярва, че може да стане цар или царица, да бъде божество за хората. И това е възможно, но не при дадените условия.

 

Религиозните хора говорят за своя праотец Адам и за своята прамайка Ева, отдето държат за своето високо произхождение. Къде е първият човек – Адам и първата жена – Ева? Ще кажете, че историята знае това. Вие говорили ли сте с Адам и Ева? Някои хора са много смели и казват, че са видяли нещо особено, което не могат нито да опишат, нито да разкажат. Какво са видели? Нищо не са видели. Те сами себе си лъжат, а мислят, че и другите могат да се лъжат. Не, светът не се оправя с лъжа. Защо трябва да представяте позлатения предмет за чисто злато? Като го употребявате известно време, златото ще се изтрие и отдолу ще лъсне медната повърхност. Ще кажете, че не сте знаели, какъв е предметът. Като не знаете, защо го препоръчвате за чисто злато? Някой препоръчва учение, подобно на Христовото. Той казва, че каквото пише в Евангелието, това проповядвал. Какво нещо е Евангелието? Евангелието учи човека, как може да се избави от греха и да придобие свобода. Евангелието учи човека, как може да придобие безсмъртието.

Двете царства

Редактирано Август 22, 2013 от Слънчева

[Лъчезарна]

...две царства съществуват в света: царството на злото и царството на доброто. В царството на злото, слабият трябва да слугува на силния. Това е закон, който никой не може да отмени. В царството на доброто, силният трябва да слугува на слабия. Това е закон, който също не може да се отмени. Доброто и злото са две сили, които се обичат. Те живеят братски помежду си, защото носят в себе си диаметрално противоположни сили, които взаимно се уравновесяват. Злото носи в себе си такава омраза, че, каквото срещне на пътя си, иска да го смачка, да го унищожи. Злото иска да среща само слаби хора. 

... Всеки човек в себе си е раздвоен: половината от материята на неговото тяло принадлежи на злото, а другата половина – на доброто. Тази е причината, поради която в човека има постоянна борба. Тази е причината, поради която човек понякога прави неща, които не харесва. 

...Всички хора познават злото в света, опитали са неговите закони. Злото казва на доброто: Днес аз царувам. Каквото направя, ще го оставя на тебе. Когато ти дойдеш да царуваш, ще направиш, каквото намериш за добре. Обаче, докато аз царувам, ти няма да се месиш в работите ми. Щом е така, хората трябва да се подчиняват на злото. И Христос казва: „Не противи се на злото!" Как ще се противиш на силния? 

...в царството на злото не може без бой. Когато съединявате две дъски в едно, вие взимате няколко гвоздеи и ги набивате в дъските. Дъските не обичат да забиват гвоздеи в тях, но няма на кого да се оплачат. Такъв е законът на спояването. Каквото и да прави, човек трябва да мине през царството на злото. След това само той може да стане нов човек –човек на новото царство – царството на доброто.

Новият човек трябва да носи светлина в себе си. Той трябва да бъде господар на своя ум, на своето сърце, на своето тяло. Човекът на новото трябва да знае, как да се отнася със себе си, със своите ближни и с Първата Причина. 

Ако човек не знае, как да се отнася със себе си, най-малко може да изисква от другите хора да се отнасят добре с него. Ще кажете, че човек е същество, което мисли, което може да заповядва и да управлява. Преди да заповядва на другите, човек трябва да заповядва на себе си. Той трябва да бъде генерал на себе си. Какъв генерал е този, който няма войници след себе си? 

Ако с ума си не можеш да заповядваш на своите мисли, ти не си генерал; ако със сърцето си не можеш да заповядваш на своите чувства, ти не си генерал; ако с волята си не можеш да заповядваш на своите постъпки, ти не си генерал.

...Съвременните хора мислят, че могат да заповядват в света. Преди всичко, този свят е създаден от Бога, а не от тях. Те нямат право да заповядват в чуждо царство. Те трябва да се подчиняват на това, което Бог е създал. Злото ще ги научи да се подчиняват и да слугуват, както трябва. Който е дошъл на земята, той трябва да се научи да слугува – нищо повече. Никой не може да бъде господар, преди да е бил слуга. В бъдеще, когато на земята се въдвори порядъкът на доброто, които са слугували, ще господаруват; които са господарували, ще слугуват. Следователно, всеки, който е господар в царството на злото, ще бъде слуга в царството на доброто; и всеки, който е слуга в царството на злото, ще бъде господар в царството на доброто. Ако можеш да управляваш своите мисли, чувства и постъпки, ти можеш да бъдеш господар. Ако не можеш да контролираш мислите, чувствата и постъпките си ,ти можеш да бъдеш само слуга. Щом си слуга, другите хора ще ти заповядват. 

Някои мислят, че могат да ръководят човечеството. Днес злото повече ръководи хората. – Защо? – Защото днес само то господарува. На когото е дадена власт, той ще господарува. Ще кажете, че сте свободни, независими и т. н. – Не, ти ще се подчиняваш на властта. – Ама, аз имам право. – Ти можеш да имаш право, но той има власт в ръцете си. 

Пилат каза на Христа: „Знаеш ли, че имам власт да те разпна?" Христос му отговори: „Зная, че имаш власт, но тя ти е дадена отгоре. Ако не беше дадена отгоре, ти нямаше да имаш власт". Затова, именно, на друго място Христос казва: „Не противи се на злото". С други думи казано: Не противи се на властта, която злото носи в себе си.

Сега, ако искате да се противите на злото, аз мога да ви покажа, кой е пътят за това. Пътят за справяне със злото, или за противене на злото, е любовта. Който иска да се противи на злото, трябва да бъде въоръжен с най-доброто и мощно оръжие – с любовта. Пред любовта злото веднага отстъпва. 

Единствената сила, на която и доброто, и злото се подчиняват, е любовта. Понеже любовта иде вече в света, тя става господар и на злото, и на доброто. Господарят на злото и господарят на доброто ще турят венци пред нозете на любовта и ще кажат: Управлявай, както знаеш. И тъй, докато дойде порядъкът на доброто, вие трябва да се подчинявате и на двамата господари – и на злото, и на доброто. 

Сега аз ви говоря за една реална наука и казвам: Само това е реално, с което можеш да си помогнеш в даден случай. Въздухът, който приемате всеки момент в дробовете си, е реален; светлината, която приемате чрез очите си, е също реална; водата, храната, без които не можете да живеете, също са реални. Всяко нещо, което причинява временно удоволствие на човека, не е реално.

...Съвременните хора консервират не само зеленчуци и плодове, но те консервират даже и доброто. Те казват: Трябва да живеем добре! – Как ще живеете добре? Това не е във ваша власт. Ти можеш да живееш добре днес, да бъдеш разумен човек, да възприемаш Божественото благо. Що се отнася до другия ден, това не е в твоя власт. Ако не сте силни, ако не сте слугували добре в царството на злото, и да влезете в доброто, пак не можете да възприемете любовта. Тя ще остане неразбрана за вас. Човек може да стане ученик и да разбере, какво нещо е любовта, само след като е слугувал в царството на злото и в царството на доброто.

Вън от доброто и от злото любовта остава неразбрана. Тя изважда навън погрешките на доброто и на злото, примирява ги и след това открива пред човека нов свят. Докато любовта не дойде в света да царува, доброто и злото се сменяват, както се сменяват денят и нощта. Щом влезете в любовта, вие влизате във вечния Божествен ден. В любовта няма нощ, няма тъмнина.

... И добрият, и лошият човек крият някакво благо в себе си. Лошият ще ви направи смели. Ако търсите силни хора, ще ги намерите между лошите; ако търсите меки хора, ще ги намерите между добрите. Човек е направен и от доброто, и от злото. Костите му представят лошите хора в него, т. е. злото, а мускулите – меките, добрите хора в него, т. е. доброто. Костите и мускулите, съединени в едно, образуват човека. Мозъчната и симпатичната нервна системи представят Божественото в човека, което свързва доброто и лошото и образува човека, който сега се проявява. В такова голямо противоречие живее човешката душа, но благодари на Бога за всички блага, които й се дават.

Сега и на вас казвам: Благодарете на костите си, че държат тялото ви право. Благодарете на мускулите си, които работят за вас. Благодарете на мозъчната и на симпатичната нервни системи, чрез които се проявява Божествената енергия във вас. Всеки човек, когото срещате, разглеждайте като Божествена книга, от която всеки ден да отваряте по една страница. Четете страниците на Божествените книги, за да се ползвате от написаното в тях.

Двете царства, Рилски Беседи , 25 август 1940 г.

[Розалина]

Мнозина са задавали въпроса защо съществува злото в света, но досега никой не е могъл да отговори на този въпрос, нито е могъл да се справи със злото. Всеки човек в себе си е раздвоен: половината от материята на неговото тяло принадлежи на злото, а другата половина – на доброто. Тази е причината, поради която в човека има постоянна борба. Тази е причината, поради която човек понякога прави неща, които не харесва. Вземете детето например. То е малко още, но когато майка му го накаже, веднага си отмъщава. То забива зъбите си в ръката ¢ и казва: „Нямаш право да ме биеш. Ако ме биеш, аз мога да забия зъбите си в ръката ти, за да ти покажа, че имам оръжие, с което мога да се пазя.“

~~~~

Новият човек трябва да носи светлина в себе си. Той трябва да бъде господар на своя ум, на своето сърце, на своето тяло. Човекът на новото трябва да знае как да се отнася със себе си, със своите ближни и с Първата Причина. Ако човек не знае как да се отнася със себе си, най-малко може да изисква от другите хора да се отнасят добре с него.

~~~~

Пилат каза на Христа: „Знаеш ли, че имам власт да Те разпна?“ Христос му отговори: „Зная, че имаш власт, но тя ти е дадена отгоре. Ако не беше дадена отгоре, ти нямаше да имаш власт.“ Затова именно на друго място Христос казва: „Не противи се на злото.“ С други думи казано: „Не противи се на властта, която злото носи в себе си.“ Сега, ако искате да се противите на злото, аз мога да ви покажа кой е пътят за това. Пътят за справяне със злото или за противене на злото е Любовта. Който иска да се противи на злото, трябва да бъде въоръжен с най-доброто и мощно оръжие – с Любовта. Пред Любовта злото веднага отстъпва. Единствената сила, на която и доброто, и злото се подчиняват, е Любовта. Понеже Любовта иде вече в света, тя става господар и на злото, и на доброто.

 

Редактирано Август 22, 2013 от Розалина

[Рассвет]

Единствената права мярка за нещата е любовта. Дето е любовта, там никакви противоречия не съществуват. Като работи с любов, човек всякога постъпва право. Няма по-велико нещо за човека от това, да заема известно положение заслужено. – Кой заема положението си заслужено? – Който работи с любов. Всички признават неговата работа. Такъв човек е извор на знания.

...

Сега ще ви кажа следното: Вярвайте в онова, което Христос говори на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля и на вашето тяло. Ако не вярвате в това, вярвайте на всички добри и гениални хора, които говорят на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля и на вашето тяло. Човек трябва да се учи от онези, които стоят по-високо от него.

 

Двете царства

[Розалина]

Ние не трябва да се страхуваме от сегашния порядък на нещата, но трябва да изучаваме света, в който живеем. Лошият човек, бил той мъж или жена, крие нещо хубаво в себе си.

 

Съвременните мъже и жени трябва да си изработят отличен ум, отлично сърце и отлично тяло. Те ще бъдат като писани яйца, като ангели Божии, слезли на земята. Човек има всички възможности в себе си, да придобие, каквото желае. Вижте, какво става с гъсеницата. Тя се превръща в пеперуда, с безброй краски на крилцата си. Ако гъсеницата може да се превърне в пеперуда, с нова дрешка, колко повече мъжът и жената могат да се преобразят. Те могат да постигнат това лесно, понеже носят в себе си Божествени заложби.

 

Любов, която не може да примири противоречията на живота, е слаба. Истинската любов, наречена Божествена, примирява всички противоречия, които се явяват в ума, в сърцето, във волята и в тялото на човека. Само при такава любов човек може да бъде здрав. Следователно, когато човек боледува, трябва да знае, че любовта му е слаба. Преди да заболее и във време на болестта, човек усеща голямо неразположение, нервност, сприхавост. Той не може да търпи хората, лесно се дразни. Всичко това показва, че любовта му е слаба, не може да се справи с мъчнотиите в живота.

 

Двете царства