@ЮлЯ@ Добавено Август 23, 2013 Автор Доклад Share Добавено Август 23, 2013 (edited) Според моите лични опитности ключът е в разбирането - да се научи човек да превключва от своята "кожа" или "обувки" (англ.) в тези на другия - особено на този, който не ни допада, дори ни дразни...Раздразнението изчезва като с магическа пръчка... Нали писах, това го правех около 2-3 години с няколко човека. Да, спехтих си много нерви. Да, настройвах се на тяхната вълна. В името на общото благо - обезличих се. В един момент се разболях, самата бях не на ниво. Никой не ми влезе в положение. Бях изненадана - толкова пъти влизах в "чуждите обувки". Приели са го като даденост. Когато съм болна - в моите никой не пожела. Получих в замяна клюки зад гърба и тайно злорадство. В момента в който се разгневих и избухнах - се свиха по кошарите. Явно наритването по кокалчетата има повече ефект, от две годишното ми самарянско отношение и винаги духовна подкрепа. Донка споделя духовни упражнения имащи за цел общо балансиране,доближаващи егото до душата . Как става това наритване с любов. Е, влизането в обувките на другия не само не изключва, а понякога предполага наритване по кокалчетата, защото този човек в този момент точно от това има нужда важно е да се нарита с любов...за нас си е важно, не за него. за него е важно да приеме наритването с любов. А-а-а от такова наритване с любов, което за мен е било важно, един господин вече 10 години помни и отмъщава. Имам лош опит от наритването с хуманитарна цел... или другояче казано от вкарване в правия път с любов! Оттук си направих извода - по-добре излей си чернилката да ти олекне, това по-лесно се възприема. После може да се извиниш, че си бил невчесан и неумит, но поне ще ти имат страха и уважението, отколкото да превъзпитаваш и да те намразят и осмиват. Донка бе написала че разбирането е важно.Нали за това сме в този форум , търсим движещата причина .Иначе житейската мъдрост е да заобикаляш лаещите кучета .Това не е уважение ,дори страх не е . убликувано: Вчера, 12:13 Според моите лични опитности ключът е в разбирането - да се научи човек да превключва от своята "кожа" или "обувки" (англ.) в тези на другия - особено на този, който не ни допада, дори ни дразни...Раздразнението изчезва като с магическа пръчка... Нали писах, това го правех около 2-3 години с няколко човека. Да, спехтих си много нерви. Да, настройвах се на тяхната вълна. В името на общото благо - обезличих се. В един момент се разболях, самата бях не на ниво. Никой не ми влезе в положение. Бях изненадана - толкова пъти влизах в "чуждите обувки". Приели са го като даденост. Когато съм болна - в моите никой не пожела. Получих в замяна клюки зад гърба и тайно злорадство. В момента в който се разгневих и избухнах - се свиха по кошарите. Явно наритването по кокалчетата има повече ефект, от две годишното ми самарянско отношение и винаги духовна подкрепа. Донка споделя духовни упражнения имащи за цел общо балансиране,доближаващи егото до душата . Май никой не иска да влезе в моите обувки. Едно е духовни упражения, друго е практиката. Май не разбрахте. 2-3 години правя духовни упражнения, чувствам се супер, гоня си демоните, чистя се. А реалността, която ме заобикаля - тя не е духовна - тя е его-реалност. Има подтисничество, апетити за доминиране, има използвачество, има експлоатация на човек от човека, има лъжа и преструване. Това какво е? - Ако не е човешки вампиризъм. Редактирано Август 23, 2013 от @ЮлЯ@ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
@ЮлЯ@ Добавено Август 23, 2013 Автор Доклад Share Добавено Август 23, 2013 Излея ли чернилката, пак ще ми се събере - научих се да не я изливам докато не я филтрирам, докато не разбера защо НА МЕН ми е черно. Не е виновен другия, черното се ражда у мен - той само ми предоствя условята да го видя и усетя. Обикновено ми е черно, защото съм очаквала нещо по-различно, защото съм приемала, че той мисли, чувства, оценя и планира като мен... Аз не че го наритвам, просто си пазя личното пространство. Той и камъкът ни наритва крака, ако не го вземем предвид И все пак, колкото и да влизаме в кожата на другия с любов и разбиране има моменти, в които е по-добре да си кажем нещата в прав текст А пък то има кой да отсъди греховете ни дали са били грехове Спорът между двете ми заприлича на драмата на принц Хамлет. Да, аз най-накрая разбирах, че достигнах до най-древните спорове на личността, познати още от древността, най-известният пример, който мога да дам-това е прочутият хамлетов монолог от трагедията на Шекспир - Хамлет. Да бъдеш или не — туй е въпросът. Дали е по-достойно за душата да понесеш камшиците, стрелите на бясната съдба или да се опълчиш сам срещу море от мъки и да им туриш край? Умри, заспи – не повече. И знай, че тоя сън е краят на сърдечна скръб и хиляди жестоки удари - дял на плътта! О, ето край желан! Умри, заспи... Заспи, или пък може би — сънувай?... Да, и това е пречката; защото какви ли сънища ще ни споходят сред тоя смъртен сън, когато ний отхвърлим всеки земен смут и мъка? И туй ни спира. Този страх превръща живота в дълголетна нищета. Кой би понасял гаврите и бича на времето, неправдата на силния, на гордия презрението, мъките горчиви на отвъргната любов, потъпкването на законите, безочието на властта, онуй презрение, което получава смиреното достойнство във награда от недостойнството — кой би търпял това, щом може да намери мир с едно замахване! Кой би желал да носи това бреме и да страда, да стене в тоз мъчителен живот? Но ужасът пред нещо, след смъртта - страната неоткрита, от която не се е връщал никой пътник още — смущава волята и ето че по-скоро сме готови да търпим сегашните злини, отколкото към други неизвестни да се хвърлим. Така съзнанието ни създава от всички нас страхливци; и така естественият цвят на смелостта изтлява в бледността на наште мисли. Дела на сила и величие пред този страх изменят своя път и губят име на дела... Но тихо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Август 23, 2013 Доклад Share Добавено Август 23, 2013 (edited) Явно имам нужда от писане. Стремя се да споделям практически опит. Преди време една жена идва няколко пъти да иска кисело зеле.Последния път се подадох на емоцията (бях преброил и натъкмил зелките) и я отрязах.Стана така че юни изхвърлих една.В последствие жената почина . А ,аз я сънувах няколко пъти как ме гледа умолително... Важното е как човек да действа в съгласие със себе си.Без да нарушава вътрешната си хармония . Не мога да си спомня подробности за срещата ми с Хамлет.Както не мога да забравя обзелото ме тягостното чувство на обреченост и тъмнина. Редактирано Август 23, 2013 от АлександърТ.А. @ЮлЯ@ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
@ЮлЯ@ Добавено Август 23, 2013 Автор Доклад Share Добавено Август 23, 2013 (edited) Може да се чувстваш дълго време виновен, но тази жена според мен е била болна от преди това. Да, ти си бил следващата капка в нейния вир, в който се чувства отново разочарована от хората и света. Но в края на краищата житейската настройка на един човек спрямо света си е и негово дело и ангажимент. А не може друг човек да се чувства виновен до края на живота си. Какво съвпадение в случките. Тази сутрин ходих до пощата да пратя на една болна пенсионерка в провинцията - клонки от едно цвете, което било уж "домашен доктор". Пощаджийката не беше в час относно работата си - /пак от ония несресаните и неумитите с култ към пластмасовите чаши с кафе и сметана в кофичка, която после хвърлят на пътя заедно с фаса. / Та ме бави доста време да попълвам документи за наложен платеж, дойде колежка която ме разпита спокойно защо попълвам и се оказа, че не се отнасят за моя случай и десетминутните ми писаници на формуляри полетяха в кошчето. Язък си казах, за времето. Само че стана по-лошо - микробуса с пратките отпътувала през тези 10 мин. и сега както е петък и има два неработни дни, пенсионерката ще си получи клонките в плика чак вторник!!! Дотогава може да изгният. Както виждаш, аз пък извърших доброто дело - и пак станах кутцуз заради любимите ми мърлячи, за които отворих темата и ми е става вече лошо от тях... защото ми са на всеки километър. Редактирано Август 23, 2013 от @ЮлЯ@ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Август 23, 2013 Доклад Share Добавено Август 23, 2013 (edited) Света го виждаме почти еднакво.За да си изясня ,защо е почти .Може ли да те попитам за гледната точка?Предполагам разглеждаш нещата като отдаваш водеща роля на средата .Нейното ограничаващо , ни действие...А аз поставям на първо място действията на човека.Неговото адаптиране ,на фона, на средата.Средата не е виновна ,нито невинна , за моите възприятия .Тя си, съществува и е важно как аз ще се поставя в нея.За това когато тръгна да катеря скала не мога да я обвинявам че е с неподходящ наклон и има остри режещи ръцете ми ръбове. Тези ръбове в случая са хора.До като не пожелаят личен контакт те са фон При контакт ти избираш , да продължат да са фон, или да им дадеш от енергията си. Редактирано Август 23, 2013 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Август 23, 2013 Доклад Share Добавено Август 23, 2013 Александър, тази зима като сложиш зелето, раздай за бог да прости на познати Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 24, 2013 Доклад Share Добавено Август 24, 2013 Юля, самият факт, че при заетостта ми "прописах" в тази тема и пожертвах други две (което няма как да знаеш) - говори за това, че поне се опитвам да влезна в твоите обувки и да потърся позитивен изход от тях. За мен в това се изразяват съчувствието и опита за помощ. Всъщност аз не се ангажирам да помагам на теб - ти си зрял и силен човек, аз по-скоро "проработвам" ситуацията, за да имам някаква начална готовност, ако попадна в подобна. Попадала съм, но поради моя характер и карма, за разлика от теб аз съм усещала силно съжаление. Последното е дори по-агресивно от осъждането, но вече съзнателно работя над запазването на уважението си дори към хората, които изглеждат както ти описваш... С мвм не спорим - ние сме приятелки и двете много уважаваме разликите в своите позиции и се учим една от друга - това е вече от години. Очаквам и тя да потвърди @ЮлЯ@ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Август 24, 2013 Доклад Share Добавено Август 24, 2013 (edited) ... Как успявате да си запазите духа свеж и позитивен сред сърдитите мърлячи? Лесно ли ви е, общувате ли въобще или успяват да ви съсипят началото на деня? А може би си извръщате като мен мълчаливо главата в другата посока, за да останете поне неутрален? " Шарена " работа. Постъпвам според както се усещам в момента, но гледам да е съзнателно - самонаблюдавам се. Благодаря за темата, полезна е и за мен . Редактирано Август 24, 2013 от Eлф Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Август 24, 2013 Доклад Share Добавено Август 24, 2013 Потвърждавам, Донче Юля, прочете ли тази тема ? : http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=14569&hl= Много ми прилича на твоята Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
@ЮлЯ@ Добавено Август 25, 2013 Автор Доклад Share Добавено Август 25, 2013 (edited) Юля, самият факт, че при заетостта ми "прописах" в тази тема и пожертвах други две (което няма как да знаеш) - говори за това, че поне се опитвам да влезна в твоите обувки и да потърся позитивен изход от тях. За мен в това се изразяват съчувствието и опита за помощ. Всъщност аз не се ангажирам да помагам на теб - ти си зрял и силен човек, аз по-скоро "проработвам" ситуацията, за да имам някаква начална готовност, ако попадна в подобна. Попадала съм, но поради моя характер и карма, за разлика от теб аз съм усещала силно съжаление. Последното е дори по-агресивно от осъждането, но вече съзнателно работя над запазването на уважението си дори към хората, които изглеждат както ти описваш... С мвм не спорим - ние сме приятелки и двете много уважаваме разликите в своите позиции и се учим една от друга - това е вече от години. Очаквам и тя да потвърди Благодаря ти, че си писала в "моята" тема. Няма как да влезеш в моите обувки, тъй като са виртуални. Можеш да влезеш в представата си за мен, но пак гледната точка ще е само твоя. Да, имаше полезни насоки в разговора, но в съвсем други аспекти от моя. Което беше полезно упражнение от една страна. Истинската причина се оказа съвсем друга и го разбрах тези дни ходихме на семинар на Сал Ракели с една съфорумка. В почивките ходихме заедно да обядваме и тя стана свидетел как се конкретно се случва при мен "залепването" на любимите ми мърлячи. В същото време тя беше на друга вълна и не виждаше това, което виждам аз, трябваше да й обяснявам. Оказа се, че ходенето по улични капанчета, където продават кафета с чашки не ми се е случвало от 6 месеца. Не съм си купувала пица от 4 месеца, също толкова време не съм взимала нищо за ядене от улицата. Отвикнала съм!!! И съм се детоксикирала. Ужасно ме дразнеше начина на обслужване "Дай парите и се махай." Особено в почивен ден в центъра на София, където искаш да се почувстваш лежерно и празнично, а ти скофтват настроението разни младежи, на неудовлетворителна за тях работа, на която си отмъщават на клиента. На съфорумката ни това беше ежедневие и не го разпознаваше като нещо неприятно. Накрая и на семинара Сал Ракели го каза - когато правим медитации /както аз последните месеци/ ни се качва вибрацията и трябва много да внимаваме като излезем на улицата как общуваме. Вибрацията след медитации е 4.75, а тази на улицата е 3.65. Това е особено опасно при шофиране също. Каза и че е възможно по-бързо да лепим негативи. /нали се сещаш как дадох пример, как някой за 3 секунди с ярост си беше хвърлил прегънатата на две кофичка върху метеното ми?/ Общо взето решението е да си правя защитите, за да не ми влизат толкова бързо в личното пространство. Даже и на погледи съм станала чувствителна както пубертетите. Най-чувствителна съм сутрин, съзнанието ми е като на бебе, и после се окопитвам като влезе повече адреналин. Та на семинара Сал Ракели го каза това - че подсъзнанието ни трябва да свикне да упражнява утвържденията на защитите всекидневно, и в резултат на тази тренировка, те ще се включват още човек като си го помисли за "защита". Просто ще стане рефлекс. ПП реших да споделя семинара в тази част, която вече се яви като проблем за разрешаване за мен. Може би същата беззащитност и непоносимост се случва и с други хора в този форум, които се занимават с духовни практики. Ами нека в този случат да се сетят да го имат този мой пост предвид. Редактирано Август 25, 2013 от @ЮлЯ@ Eлф 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
@ЮлЯ@ Добавено Август 25, 2013 Автор Доклад Share Добавено Август 25, 2013 Потвърждавам, Донче Юля, прочете ли тази тема ? : http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=14569&hl= Много ми прилича на твоята Да погледнах я набързо, притчата, която е цитирала didi_ts ми допадна много. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
@ЮлЯ@ Добавено Август 25, 2013 Автор Доклад Share Добавено Август 25, 2013 (edited) Света го виждаме почти еднакво.За да си изясня ,защо е почти .Може ли да те попитам за гледната точка?Предполагам разглеждаш нещата като отдаваш водеща роля на средата .Нейното ограничаващо , ни действие...А аз поставям на първо място действията на човека.Неговото адаптиране ,на фона, на средата.Средата не е виновна ,нито невинна , за моите възприятия .Тя си, съществува и е важно как аз ще се поставя в нея.За това когато тръгна да катеря скала не мога да я обвинявам че е с неподходящ наклон и има остри режещи ръцете ми ръбове. Тези ръбове в случая са хора.До като не пожелаят личен контакт те са фон При контакт ти избираш , да продължат да са фон, или да им дадеш от енергията си. Забравяш, че в твоята случка ти си човека който приготвя и реже зелето, а аз съм клиента в пощата, който чака смирено да бъде обслужен.Ето къде е разликата - намираме се в различни социални роли. ПП получих съобщение от пенсионерката, че цветето не било същата разновидност, която е нужно за заболяването й. Благодари ми обаче много за грижата и щяла да си го засади. Е, това е все пак това го смятам за хубав край на случката. Въпреки нескопосното отношение на средностатистическия български пощенски служител . Редактирано Август 25, 2013 от @ЮлЯ@ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.