СИЛНА ПСИХИКА

[Valleys]

Добър вечер,ден и т.н на всички,радвам се че ви пиша с добри мисли, а не лоши  

 

Искам първо да кажа на всички, които имат натрапчиви мисли,неврози и тем подобни гадни и страшни и ужасни страхове, че и аз съм ги имал и МИНАВАТ, всичко се връща постарому, защото те са нереални

Така да започна с моята история Аз съм момче на 18 години. Учех биология и химия за кандидат-студентския изпит. 2 години се ходи на уроци. Вече беше минало година и половина, когато в един ужасен ден, ми се зави свят като си помислих, че съм хвърлил толкова много труд за нищо и че няма да ме приемат... адски стрес не можех да спя от тази мисъл. Бях спортист и се отказах от спорта,което беше може би най-грешното ми решение, но съм благодарен за това, защото ако не беше този етап от живота ми и това да се случи точно на тази възраст, а не примерно на 35 когато можеше да е фатално вече...  Адския стрес ми докора мисли, че ще се сабудя през ноща и ще убия семейството си. Това беше най-страшното на света не можех да спя анализирах знаех че няма как да стане, но не можех.. Така минаха 2 седмици, и някак си съзнанието само се справи и се оправих, но за 1-2 дена максимум

Втората мисъл беше следната : че аз не съм себе си, а съм един мой приятел... мале повярвайте това може да те побърква- мисълта че си луд.. Така де мина 1 месец преодолях го. Почнах да тъся в интернет навсякъде за натрапчиви мисли и простотии  и още по-голяма паника.. ужас ама ужас.. И така започнаха НЕПРЕСТАННО ДА ИДВАТ всякакви мисли от всякакво естество.. 

Балове, абитуренски малко отшумя стреса, до началото на изпитите. Тогава се натрупа такова напрежение, че всичко се възвърна с още по-голяма сила. То не беше страх, че ще се самоубивам, че ще се хвърлям, че ще се нарежа, че не знам си какво.... 

 

КАК РЕШИХ ПРОБЛЕМА ЩЕ ВИ КАЖА

Извода от всичко е четете го много внимателно...
Всичко,което си го мислите си го МИСЛИ ВСЕКИ ЧОВЕК АБСОЛЮТНО ВСЕКИ--- просто ние сме СТРЕСИРАНИТЕ идиоти, които му обръщат внимание и го възприемат за сериозно, като нещо важно.И то наистина става важно, даже най-важното. 

Това го останових преди месец и нещо. От тогава постоянно имам натрапчиви мисли,но нито 1 ПА, натрапчивите мисли са навика, който се отстранява все повече и повече,даже всъщност вече не са натрапчиви мисли, а са просто мисли, най-нормални мисли на най-нормален човек... Всичко съм изчел отностно това. Казах ви извода горе всичко води до намаляване на стреса ви, оттам и на мислите, а като знаете извода всичко ще се нареди.

Това го постигнах с адски мъки и безсънни нощи.

Лечението ми беше вечерта на терасата и седене и мислене към 3-4 часа.

И преодоляване на стреса от страха, НИКОГА НЯМА ДА ПОВЯРВАТЕ на това което съм написал докато не се убедите, че няма да се случи. Пробвайте. 
Мислех, че ще се самоубия с ножа. Взех ножа и си казах айде вече писна ми. И тръгнах се наръгвам, и ръката ми дори не помръдна...пробвайте ще видите че няма да можете така ще ми повяврвате. 

КЪМ СПЕЦИАЛИСТИТЕ И ДОКТОРИТЕ  

 

До тук съм стигнал аз, но има една важна стъпка, която е по-скоро философска. 

Забравих да спомена, че съм приет където желая, имам приятелка, невероятни приятели, страхотно смейство (всички ги обичам),пари имам работа за момента. ВСИЧКО ми е идеално, но възстановяването ми е много тежко все още. 

Би трябвало да се чувствам щастлив, а не съм, защото всичко което имам не ме задоволява. 

 

Когато стане нещо смешно си казвам - и кво от това аз ще умра и идва момент с прикачена негативна емоция. ТОВА не мога да го диагностицирам какво е,, защото си е вярно.

И не мога да разбера от къде се получава от голямото ми желание за живот ли.? за това ли не мога да свикна с тази мисъл.

Когато стане нещо хубаво даже много хубаво винаги ми идва мисълта, че и най-всишото щастие да постигна съм го постигнал напразно понеже ще умра. И не е натрапчива мисъл, защото е вярно.ВСИЧКИ умираме.

Една невероятна мисъл ме крепи : "аз знам, че нищо не знам", но все пак...

Всеки ли си мисли така, постонно ? Вие мислите ли си? Знам, че дори и да не мога да намеря смисъл пак няма да се нараня или нещо подобно, но просто ме прави нещастен. Това е от седмици. Вие имали ли сте такива периоди.

Мисля, че ако реша този проблем, всичко вече ще е като хората, това не ми е стрес, а просто дразнещност. Искам да я спра, с оптимално мислещо и разумно решение. Ако можете помогнете с някоя мисъл или случка ваша или нещо.

Благодаря на всички И дано съм ви бил полезен също и аз.

[Диляна Колева]

Здравей, поздрави за това, че си успял да възстановиш баланса, който така сериозно ти е избягал в някакъв момент.

Това което те притеснява към момента е напълно нормална реакция.

Направи ми впечатление, че си отделял по 3-4 часа , при това вечер, за да мислиш за натрапливите мисли. Всъщност те нямат нужда от такова внимание, напротив, колкото повече внимание им отделяш толкова по стабилно се захващат или трансформират в нови подобни.

Човешкото подсъзнание има уникалната способност да прави асоциации в най - невероятни комбинации. Често мислейки си, че се успокояваме и си обясняваме страховете всъщност ги преобразуваме в нови. Ето един истински пример, колко невинно може да се случи това:

Представете си следната ситуация: Човек, на който му се налага да премине в тъмна нощ по пътека през гробищен парк, което ще му отнеме около 20 минути. Веднага ще добавим, че по време на неговото "пътешествие" всичко е било тихо и спокойно, но напускайки гробището този човек е в състояние на силен страх със силни физиологични проявления. Откъде се взе това, пита се той?

Възможно е в първите пет минути този човек да е ходел напълно спокойно, но след това да си е задал невинния въпрос: "Интересно, защо хората толкова се боят от гробища?" 

И ето, че в следващите 10 минути, той започва да си спомня, какво е говорила баба му и дядо му за това, неговите приятели, възпроизвежда си картини от книги или филми, които са описвали "отговорите" на този въпрос, при това всички тези разсъждения ги прави съм със себе си: " Всичко това, разбира се са само приказки, но въпреки това изведнъж може нещо страшно да ми се случи" 

В следващите 5 минути, този човек е в състояние да си се  представи като участник във всички тези сцени. И в крайна сметка, този човек развива силен страх към гробища, в последствие не иска да приближи към градското гробище нито денем, нито нощем, дори не иска да слуша разговори свързани с гробища, да гледа филми с подобна тематика, още по - малко за зомбита или мъртви. Между другото, този човек е в състояние да получи фобия, свързана с гробище или тъмнината, ако по време на ходене  нещо изскърца или проблесне, или внезапно се появи на пътя му.

 

Ето защо, когато се работи по проблем с преодоляване на тревожност, пр, натрапливости, от едната страна е знанието - това което ти си постигнал сам. Вече знаеш, че това са просто едни мисли, както и героят в историята знае, че това е просто едно гробище. Изисква се време и друг тип работа, обаче, която да промени отношението ти към страха. Както за нашия герой не е достатъчно просто да знае, че в това гробище няма нищо страшно, необходимо е да се промени цялостното му отношение към гробищата и смъртта. Това се постига чрез работа по промяна на мисловния модел, а той отнема малко повече време и се прави с цел, тревожността да се трансформира и да не се проявява при нови стресиращи ситуации. Тогава дори и да мислиш за смъртта, няма да е по този начин, който да провокира страх и последващите симтоми.

[Valleys]

Искренни благодарности за изчерпателния отговор, Искам само да попитам как стои въпроса със свикването.

Това седене през ноща на тераската по 3-4 часа ми помага адски много и не отключва нови страхове, защото се превръща в медитация и някак си спирам да изпитвам страх, а именно щастие и проблемите лека по-лека се успокояват, докато не натрупам нов стрес, който за сега го превъзмогвам успешно като се натрупа с мислене вечерта отново. Всъщност не го оставям да се натрупа,гледам да се забавлявам, да не съм самотен и да го превъзмогвам навреме.

 

Относно въпроса, който задодох, мисля че намерих решение. Страх от самата смърт нямам или имам, но не е явен с панически атаки и тем подобни. Просто има негативна емоция като се замисля за смъртта, което е неизбежно според мен, няма как да се кефиш на смъртта, по-скоро да я приемеш. И мисля, че трябва да работя по това, че тя е нещо неизбежно, че нищо не знам за нея и няма никога да разбера . 
 

Най-важното е щастието ми и отговора на въпроса е " И да умра какво" и просто трябва да го свикна, а от медицинска и психологична гледна точка, не знам какъв механизъм има привикването
Благодаря ви много Надявам се също и да съм помогнал на други хора, защото знам колко е трудно и колко мнного исках да видя някой да напише как се е справил..

А отделно този период, за който викате че е нормален след такъв стрес какво можете да ми кажете повече за него и на какво се дължи. Нещо като подстравматичен стрес ли е, ще съм благодарен ако обясните подробно, че ми е много интересно  

[Диляна Колева]

Опитай се да формулираш въпрос, в който да е точния проблем за който търсиш отговор. Твоят проблем, 

А иначе информация по въпроса за тревожността и натрапливостите в този форум има много. 

[Valleys]

Осъзнах, това което ме притеснява е, че живея на празно и някой ден като умра, ще загубя себе и си и ме е страх и ми е гадно от това. Просто трябва да го приема и да продължа живота си, а как не знам  

[Диана Илиева]

Какво значи "Живея напразно ..."?

Най-малкото, дори и да е вярно, това може да се промени. Можеш да опиташ да живееш така, че да бъде "напълно" - казано с усмивка, но вярно и в буквален, и в преносен смисъл.

Иначе всички умираме, приключваме земния си живот, неизбежно. Няма да те убеждавам дали имаме или нямаме друг живот или безсмъртна душа и др. подобни, само ще кажа, че не само хора като Нютон, Верди или майка Тереза правят нещо смислено през живота си и такова в полза на много други хора и остават малко или много "живи". Всеки от нас е една малка брънка, която може да бъде съвсем сива и обикновена, а може и да бъде ярка и забележима. Това от една страна донякъде зависи и от нас самите, а от друга, уж нищо особено не е направила майката на Нютон, но пък именно тя е била нужна, да го роди, нали

Така че, спокойно  Просто давай най-доброто, на което си способен, реагирай положително, доколкото ти е възможно и бъди сигурен, че това е съвсем достатъчно да имаш качествен живот; както и смърт, която няма да те стресира излишно, когато й дойде времето.

[Диляна Колева]

Осъзнах, това което ме притеснява е, че живея на празно и някой ден като умра, ще загубя себе и си и ме е страх и ми е гадно от това. Просто трябва да го приема и да продължа живота си, а как не знам

Не е нужно да знаеш КАК да живееш, крайно необходимо е, обаче, да го живееш този живот днес .

Ако си позволиш да се луташ между миналото, което не ти харесва и бъдещето, което проектираш някак си, просто ще изпуснеш днешния ден и той никога, ама никога няма да се повтори. А днес .... ти си жив и целия ден разчита на това, да го направиш ползотворен и незабравим, а не просто като поредна дата в календара. 

Опитай се да правиш дните си забележими, дори с нещо малко.

Ако искаш си го записвай - Днес нахраних уличната котка, направих страхотен плаж, изкатерих връх, пътувах, пътувах необикновено с градския транспорт.

Научи се да разглеждаш деня, света в него и ще видиш колко невероятни неща се случват, без да ги отразиш. Мислейки за това което е било и за това което някога евентуално ако, или, може би ........ ще стане, пропускаш случващото се. А в случващото се е живота, всичко останало са спомени и фантазии.

[д-р Тодор Първанов]

Здравей!

Написаното от теб е интересно, но се нуждаеш от няколко пояснения, които ще са ти полезни.

Първо, правилно си уловил зависимостта СТРЕС-НАТРАПЛИВОСТИ.При едни хора стреса води до силни неприятни усещания в тялото и тогава ние говорим за панически кризи.При други, той води до различни психосоматични прояви-инфекции, хипертония, гастрит и т.н. При трети, като теб, се нарушава контрола който мозъчната кора/ рационалното мислене/ има върху центъра на страха.За да ме разбереш си представи, че между мозъчната кора и центъра на страха има една сложна система от невронни пътища, които играят ролята на спирачка върху страховете.Когато ти си спокоен, тази спирачка работи безупречно.Например, ако ти мине мисъл, че ще се самоубиеш, казвайки си,че това е абсурд , спирачката се задейства и центъра на страха се успокоява.Когато обаче си в стрес, адреналина и кортизола блокират тази спирачка и центъра на страха остава без контрол.Затова когато се опиташ да игнорираш,, страшната ,, мисъл това не само не става, но и дори нещата се влошават, тъй като мислейки за нея ти генерираш още повече стрес.Това е, все едно да караш кола, с която някой си е направиш зловеща шега, не само е блокирал спирачката, но и е закачил към педала и газта и по тази причина натискайки я, ти не само не спираш колата, но дори по-лошо, ускоряваш я.

Пиша ти това, за да разбереш,че ти си един от групата хора при които силният стрес ще блокира ,, спирачката на страха,, и ще се появяват натрапливости.На медицински език това се нарича ОКР.

Второ, щом стреса е в основата на твоето ОКР, основната насока на твоите усилия трябва да бъде за повишаване на твоята стресоустойчивост.Нарочно не казвам да се бориш с него, защото самата борба е вид стрес.Тук правилните термини са, минимизиране на стреса и контрол на стреса.

За да увеличиш своята стресоустойчивост е нужно да насочиш усилията си в две насоки.

Първата е, изграждане на максимална увереност в собствените сили.В случая, ако ти я имаше, кандидатстуденстката кампания не би предизвикала такъв стрес в теб и натрапливостите нямаше да се появят.

Второто направление е изграждането на оптимистичен мироглед.Или ако перифразираме Айнщайн, който казва,че най-важното решение, което един човек трябва да вземе в живота си е, да приеме или отхвърли ,че Вселената е доброжелателна към него, ти трябва категорично да приемеш нейната доброжелателност.Тогава, знаейки,че имаш една такава подкрепа във всеки един момент не бил толкова стресиран.

Не бих могъл да кажа,че работа по тези направления ще е бърза и всичко ще стане за една нощ, но времето което би отделил за тези промени, ще е изключително полезно за теб и то не само по причина,че ще редуцира моментите в които ще имаш натрапливости.Ако се замислиш, ще се убедиш сам,че човека със силна психика в много голяма степен контролира своят стрес.

 

,,Лечението ми беше вечерта на терасата и седене и мислене към 3-4 часа.,,

 

Това, което описваш се нарича ,, десенсибилизация,, или привикване.Ще отбележа само, че то е станало възможно едва когато основният стрес, свързан с кандидатстването е отминал и ,, спирачките,, не са вече толкова блокирали. 

[Valleys]

Сърдечни благодарности за написаното, и благодаря, че ми дадохте насока, къде да променям.НО въпроса ми е КАК да повиша самоувереността си, нашите проста са такива и такъв паниран са ме отгледали.. тяхна грешка, а не моя.

А отделно това, което казахте за Вселената, че е добронамерена към мен или не го разбирам или  не знам. В противен случай тя, ако беше добронамерена, защо щях да имам ОКР? 

А относно мисълта за самоубийството как мога да я махна. Тя се проявява единствено в това, че се хвърлям отнякъде, поникакъв друг начин и това се получава от това, че като бях 4-ти клас една се се метна от блока и падна пред мен.. много гаден спомен, но... и май е някаква травма и слабо място..

Доста неща трябва да променям по себе и мисля, че ще успея, ако знам че ще се махнат натрапливостите, ако съм СИГУРЕН че няма да ги има ако се преборя веднъж завинаги с този стрес и както казахте да го "минимизирам".
 

[д-р Тодор Първанов]

Сърдечни благодарности за написаното, и благодаря, че ми дадохте насока, къде да променям.НО въпроса ми е КАК да повиша самоувереността си, нашите проста са такива и такъв паниран са ме отгледали.. тяхна грешка, а не моя.

 

Човек във всеки един момент прави най-доброто на което е способен.Твоето възпитание и самооценка наистина са формирани от родителите ти, но просто това са били техните възможности.Така,че да ги виним или им се сърдим би било напразна загуба на време.Наистина, въпроса трябва да е, как да повишиш самооценката си.Има писано по темата от Диди, просто ще ти трябва време и усилие да я промениш.

 

 

А отделно това, което казахте за Вселената, че е добронамерена към мен или не го разбирам или  не знам. В противен случай тя, ако беше добронамерена, защо щях да имам ОКР? 

 

Това е, все едно да си се изкъпал и мокър да стоиш няколко часа на течение, а после, след като си хванал пневмония, да се сърдиш на вселената.ОКР е просто физиология, имаш ниска самооценка, тя генерира неувереност и стрес, а той блокира спирачката на страховете.Така идват натрапливостите.Но, избора  да промениш ситуацията е изцяло в твои ръце.

 

 

А относно мисълта за самоубийството как мога да я махна. Тя се проявява единствено в това, че се хвърлям отнякъде, поникакъв друг начин и това се получава от това, че като бях 4-ти клас една се се метна от блока и падна пред мен.. много гаден спомен, но... и май е някаква травма и слабо място..

Доста неща трябва да променям по себе и мисля, че ще успея, ако знам че ще се махнат натрапливостите, ако съм СИГУРЕН че няма да ги има ако се преборя веднъж завинаги с този стрес и както казахте да го "минимизирам".

 

Ха, ха! В живота има само едно сигурно нещо и то е, че ще умрем.Нищо друго не е сигурно и ако не го разбереш, ще си останеш в стреса и натрапливостите.

 

Противно на множество наши мисловни навици, в нашия свят господства екстремното, непознатото и крайно невероятното (невероятно според настоящото ни познание), а през цялото време се занимаваме с общи приказки, наблягайки на познатото и повторяемото.

“Черният лебед” на Насим Талеб 

Редактирано Август 21, 2013 от д-р Тодор Първанов