Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Анкета за националната идентичност


ISTORIK

Анкета за националната идентичност  

7 гласа

  1. 1. Какво е патриотизмът днес?

    • Обич към България като родина
      6
    • Обич към България като територия с държавни граници
      1
    • Обич към България като държава с държавни институции
      1
    • Обич към България като исторически събития и места
      4
    • Обич към България като култура и цивилизация
      5
    • Обич към България като близки и познати хора
      3
    • Обич към България като към родно място
      4
    • Обич към България като към семейството
      3
    • Обич към България като природни забележителности
      4
    • Друго
      1
    • Понятие, изпразнено от съдържание
      1
    • Понятие, бъркано (смесвано) с политическата идеология на национализма
      2
  2. 2. Колко силно е чувството ви за принадлежност към България?

    • Много силно
      3
    • Силно
      3
    • Слабо
      0
    • Много слабо
      0
    • Напълно липсващо
      1
  3. 3. Какво е за вас България? С какво я свързвате?

    • Общи места на националната памет
      2
    • Обща историческа съдба
      5
    • Обща култура и цивилизация
      5
    • Общи исторически и други събития
      4
    • Родовите корени
      3
    • Семейството, роднините и приятелите
      4
    • Домът
      6
    • Красива част от природата на света, кътче от рая
      4
    • Място, което искам да напусна
      0
    • Място, в което искам да се завърна
      1
    • Място, в което искам да бъда погребан/а
      0
    • Друго
      1
  4. 4. Смятате ли България за своя родина?

    • Да, защото тук/там съм роден/а.
      5
    • Да, защото тук живея.
      4
    • Да, заради това, че говоря на български език.
      2
    • Да, защото нося българско лично име.
      1
    • Да, защото в България се чувствам като "у дома".
      5
    • Да, защото тук/там имам минало.
      2
    • Да, защото тук/там съм получил/а образованието си
      1
    • Да, защото тук/там съм се реализирал професионално.
      1
    • Да, тук/там искам да умра и да бъда погребан/а.
      0
    • Да, защото тук/там се чувствам най-добре - обичан/а, ценен/а и уважаван/а.
      1
    • Напоследък все по-осезаемо започвам да НЕ чувствам България като своя родина.
      0
    • Не чувствам България като своя родина, макар, че съм роден/а в нея.
      1
    • България не е моята родина - не съм роден/а и израснал/а в нея.
      0
    • Не съм роден/а и не съм израснал/а в България, но я обикнах като своя втора родина.
      0
  5. 5. Кои от изброените фактори формират у вас чувството за принадлежност към българската нация?

    • българското лично име, което нося
      3
    • българският език, който е моят роден/майчин език
      4
    • националните традиции и обичаи
      3
    • националната памет
      4
    • националната история
      4
    • националните герои
      3
    • националната култура
      5
    • националният фолклор
      4
    • националната литература
      4
    • националната архитектура
      4
    • държавните институции
      1
    • природата
      5
    • достиженията и успехите на българските учени
      2
    • достиженията и успехите на българските спортисти
      2
    • националната кухня
      2
    • народните носии
      1
    • Друго
      0
    • Не изпитвам чувство за принадлежност към българската нация.
      1
  6. 6. Доколко се гордеете със своя български произход и с принадлежността cи към българската нация?

    • Много силно
      1
    • Силно
      4
    • Слабо
      0
    • Много слабо
      0
    • Никак
      2
    • Произходът ми не е български, но аз се чувствам като част от българската нация
      0
    • Произходът ми не е български и аз не се чувствам като част от българската нация
      0
  7. 7. Дали един евентуален дебат или референдум относно националната идентичност, националния идеал и националната доктрина би бил...

    • необходим
      4
    • закъснял
      0
    • излишен, ненужен
      2
    • опасен
      0
    • Не мога да преценя.
      1


Recommended Posts

Кои сме ние?
В епохата на глобализация често се поставя под въпрос националната идентичност. Съществуват няколко различни възгледа за националната идентичност.
 
Националната идентичност е реалност.
Според този възглед националното се основава на кръвната връзка между поколенията българи през вековете на българската история. Тук се включва плетеницата от родови връзки, от цикли на раждания и смърт, през които преминава нашата генеалогия. Над този био-пласт се наслагват бита, традициите на труд и празници, езикът, фолклорните разкази и фолклорната музика.
Този възглед обаче среща трудности, когато трябва да отговори на въпроса, доколко ние сме като тези българи, които са живели в епохата на първото или второто българско царство, на Възраждането и първите следосвобожденски години? Имаме ли наистина общи спомени, или това са импрегнирани в нас исторически разкази от учебниците по история?
 
Националната идентичност е въображаема.
Другият възглед пренася националната идентичност изцяло във въображението, в представите, в желанията. Тя се разглежда като продукт на безсъзнателно или съзнателно митотворчество. Тук се изброяват митовете за “древните тракийски корени”, за “златния век”, за “българското трудолюбие”, за “непленените знамена”. за "напоената с кръвта на защитниците й земя" и т. н. Тази критика на идеята, че има реална национална идентичност, не взема предвид обаче факта, че културата не е нещо реално, нещо материално. Културата има символен характер, но това не я прави по-малоценна или по-недействителна от цвета на косата и на кожата, от чертите на лицето ни.
 
Националната идентичност е културна.
Националната идентичност е сплав от реални и символични връзки между поколенията. В тази сплав участват традицията на бита, езикът, фолклорът, вярата, историческите разкази за миналото и неговите герои. Към идентичността с миналото спадат и историческите трагедии, страданията, жертвите. 
Ние чувстваме действието на националната идентичност в тръпката, която изпитваме, когато се завръщаме след по-дълго отсъствие у дома, когато гледаме снимки на нашите родители като млади или когато разглеждаме стари снимки на днешните градове, когато слагаме цветя на гробовете на нашите далечни предци или национални герои. Тази трудно обяснима тръпка ни връхлита, когато някъде на някоя улица в Рим, Париж или Ню Йорк чуем внезапно българска реч. Ние я усещаме, когато чуем за български спортист или певец да печели награди в чужбина. Изпитваме я, ако разберем, че с наш сънародник в Азия или Африка се е случила злополука или е бил несправедливо лишен от свобода.
 
Наследства и проекти
Идентичността включва нашите връзки с миналото и бъдещето. Модерната форма на национална идентичност не е тежест или препятствие пред други наши идентификации - професионални, глобални. Тя е ценна с това, че създава чувство за устойчивост. Защото връзката с миналото дава чувство за сигурност. Ние имаме нужда де сме стъпили на сигурна и стойностна основа, за да можем да правим проекти за бъдещето си. Националната идентичност не е само връзка с миналото, не е само статично качество. Тя включва и нашите общи проекти, желания и надежди за България. Ако днес всички желаем България да бъде член на Европейския съюз и на НАТО, това е значима част от нашата национална идентичност. Ако влагаме усилие да отдалечим страната от мизерията и да я доближим до просперитета на модерните нации, това отново е важен елемент от идентичността ни. 
 
Въпросът за състоялата/несъстояла се българска национална идентичност отваря дискусионни полета, тъй като в своето историческо развитие човекът попада в различни по интензитет кризи, които разклащат личностното му поле на самоидентификация. Във вековното конструиране на идентичности, личността е изправена пред множество дилеми и превратности, но историческите митове са основополагащи за осъзнаването на индивида като принадлежаща единица в цялото. Именно митологията на дадена нация задава пунктирите за това, с каква ориентация светът ще погледне на стремежа за изравняване с европейските страни, на влизането „в Европа“, а не - на стоенето на европейския праг.
 
 Човек живее в историческа зависимост посредством моделите, които ежедневно се появяват в публичното пространство и които оформят стереотипните конструкти за следващите поколения. Целият медиен ареал спомага за утвърждаването на стереотипните модели на взаимодействие със средата, което спомага за коструирането на националната идеология и българската идентичност. Човешкото битие се захранва именно от културните митове, които оформят традиционните ценности и нагласи и спомагат за адаптирането и себепостигането на личностните идентификации. Така изградени, митовете в националното съзнание на нацията са основният двигател за моделирането на света вън и света вътре в човешката космогония.
 
 
---
 
Надявам се, че темата и анкетата към нея ще ви допаднат...
 
Тук анкетата е в съкратен вариант. Ако проявявате интерес към по-разширения й вариант в научния форум и/или към дискусията там, тя се намира на следния адрес:
 
 
Линк към коментар
Share on other sites

Олеле, дори и съкратеният вариант е с огромен брой отговори. :) Предполагам, че могат да се посочват повече от един или?

Иначе патриотизмът е нормален като за сегашното ниво на развитие на хората. Преди много години е било семейството/рода, после е било племето, после по-големичко племе с територия, което пък постепенно прераства в дали град-държава, дали в централно селище и периферни такива, дали във владение на определена територия с важни/желани дадености в нея - като се почне с ловни полета, или земеделски площи, или солници, както и други полезни изкопаеми ...

Е, сега-засега сме на ниво държава - обединена и заградена с граници територия, с общо-взето хомогенен тип население (като език, обичаи, религия, обществени норми и др.), с едни закони, управление и т.н.

Докога така ... ами още поне няколко стотин години може би.

Дали е хубаво или лошо да имаш национална идентичност? Ами не, това не е коректен въпрос, или поне аз не ги харесвам така поставени въпросите. Бих казала - да, нормално е да имаме (все още) национална идентичност. Но пък и не мога да кажа, че тези, които се обявяват, че нямат такава, са някакви по-напреднали индивиди. Често това са просто едни по-егоистични и/или по-мизантропски настроени хора. Рядко срещам (май по-точно е да кажа усещам :) , щото са трудни за срещане) истински космополити, такива, които милеят за човечество като цяло.

Линк към коментар
Share on other sites

Да, Диана. Там, където има квадратчета, може да се дават повече отговори, а където има кръгчета - само по един отговор. В разширената анкета има повече въпроси и логиката им е по-ясна. Понеже не знам колко въпроса мога да задам максимално, се спрях на тези. 

 

Аз не съм питал дали е хубаво или лошо да се идентифицираме национално. Този въпрос липсва и в двата варианта на анкетата. (Изходил съм от идеята, че това е... хубаво.)

 

Нищо не пречи хем да си патриот, хем - космополит.

 

Но мисля, че не е много хубаво да си интернационалист, пък национален нихилист спрямо собствения си народ, спрямо собствената си нация. 

Редактирано от ISTORIK
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...