Розалина Добавено Август 10, 2013 Доклад Share Добавено Август 10, 2013 (edited) 10 август 2013 г. Дежурна група: Пловдив Сутрешен наряд 1. Песента "Изгрява Слънцето" 2. Молитвата "Пътят на живота" 3. Формулата "Мерухим, Мерухим, Мерухим. Али Бехар. Махатма Аум." (3 пъти) 4. Беседата "Реалност на Живота",4 август 1940 г 5. Песента "Ранен час" 6. Молитва на благодарността 7. Формулата "Бог е Любов, Бог е Мъдрост. Ние сме добро, ние сме Истина" (3 пъти) Съвременните хора лесно се отчайват от живота. — Защо? — Защото попадат в областта на еднообразието. Наистина, няма по-страшно нещо в живота от еднообразието. В този смисъл природата, както и животът, не са нищо друго, освен предметно учение. Задачата им е да учат хората, да ги извадят от еднообразието. За тази цел те си служат с различни явления и предмети, които имат свой определен смисъл и свое предназначение. Всяко явление, всеки предмет крие в себе си нещо реално, което трябва да се схване. Какво нещо е реалното? Ще кажете, че вярата на човека в Бога, любовта му към хората са реални неща. Това са предмети за изучаване, но не са никаква реалност. Реалното се крие в съдържанието на вярата и на любовта. Всички хора са поставени на изпит. Божественото в света изпитва любовта на хората. От най-малките им постъпки и отношение към растенията, към животните, към хората се познава, каква е тяхната любов. По това се познава любовта на човека и към Бога. Като знаете това, бъдете внимателни към вашия кон. Не оставяйте коня си на грижите на вашите слуги. Сами чистете коня си. сами го чешете, сами го вкарвайте и изкарвайте от обора си. Конят, това е човешкият ум. Следователно, не давайте ума си на хората, те да се грижат, те да разполагат с него. Докато човек се грижи за коня си, както за очите си, той е негов господар. Остави ли го в ръцете на други, човек губи вече силата си. Щом изгуби силата си, човек става недоволен. — От какво е недоволен? — От всичко. Той е недоволен от храната, от облеклото, от жилището си, а даже и от тялото, от сърцето и от ума си. Много естествено, че ще бъде недоволен. Той дал ума и сърцето си на чужди хора, които ги оцапали. След това той казва, че сърцето му е болно, умът — помрачен. Щом господарят е отстъпил ума и сърцето си на наематели, Божественото го напуснало. Мнозина се оплакват от болести на главата, на сърцето, на дробовете. — Защо боледува главата? — Светлина няма там. — Защо боледува тялото? Всички хора трябва да приложат любовта в своите прояви, както и във всички области на живота. Нямате ли любов, нищо не се ползвате. Каква мисъл е тази, която не е родена с любов? Какво чувство е това, което не е родено с любов? Каква постъпка е тази, която не е направена от любов? В 13-та глава от първото Послание към Коринтяните, апостол Павел накратко изброява качествата на любовта. Той казва, че любовта е дълготърпелива. Значи, човек трябва да работи върху себе си, да придобие търпение. Преди да придобие търпение, той не трябва да се обижда. Честолюбивият се обижда лесно, вследствие на което не може да търпи. Щом го засегне някой, той веднага избухва. Какво лошо има в това, че някой ви нарекъл скъперник, или страхлив? Кажете си, че наистина сте скъперник и страхлив. Раздали ли сте богатството си на сиромаси? Не сте го раздали. Значи, наистина сте скъперник. Не ви ли е страх от змия и от мечка? Страх ви е. Значи, вие сте още и страхливец. — Защо? — Страхувате се от мечка, от змия и от други животни. Ето защо, искате ли да придобиете любовта, вие трябва да сте се справили с честолюбието си, с обидите. Вечерен наряд 1. Песента "Светъл ден" 2. Псалом 25 3. Песента "Вяра светла" (I вариант) 4. Малката молитва 5. Песента "Бог е Любов" 6. Поздравът на Братството (Формулата на Братството) Редактирано Август 10, 2013 от Слънчева Ани, Слънчева и Лъчезарна 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Август 10, 2013 Доклад Share Добавено Август 10, 2013 (edited) Благодаря! ...И тъй, ще знаете, че една реалност съществува в света, но с много имена. Вие трябва да се спрете върху самата реалност, а не върху имената й. И в лева, и в рублата има нещо реално, което трябва да търсите. Щом намерите тази реалност, вие ще вярвате вече не в силата на парите като нещо външно, но в силата на тяхното съдържание, което никога не се губи. — Кое не се губи в парите? — Златото. Парите могат да се изгубят, формата им да се измени, но златото като елемент в природата никога не се губи. Богатият е ценен дотолкова, доколкото кесията му е пълна със злато. Щом има злато в кесията си, на този човек може да се разчита. Няма ли злато в себе си, той трябва да работи, да придобие нещо реално. Срещате един вярващ, който носи в ръце красива чанта, но празна — няма пет пари в нея. Той говори, какво чел в книгите за онзи свят, за ангелите, за Христа, а нищо не е видял. Чантата и кесията на този човек са празни. Истински вярващият трябва да има на разположение голямо богатство, да разполага със злато, с чиста монета. Той трябва сам да е проверил това, което казва... Питам: Ако нещата постоянно се движат в тебе и около тебе, и ти не можеш да ги уловиш, реални ли са те? Значи, от книгата "Писма от онзи свят" излиза, че той е свят на постоянни промени, дето нещата непрекъснато се движат, като на кино. Каква реалност има в един свят на постоянни промени? Ще кажете, че това се отнася само до онзи свят, а не и до този. Ако е така, това положение би се търпяло. Обаче, какво ще кажете, ако и на този свят и религиозните, и светските хора са като на кино? Повечето хора говорят върху това, което са чели и чули. Малцина говорят върху онова, което са видели и опитали. Истинско знание е онова, което почива на опит, на преживяване. Какво сте видели на кино, какво сте чели, това не представя никаква реалност. Сегашният свят се нуждае от нови неща: нов живот, нови разбирания, нов морал. Днес, когото срещнете, все за любов говори. Този казва, че ви обича; онзи казва, че ви обича. Всички хора повтарят едни и същи изречения. Светът не се нуждае от повторения. Каже ли някой, че ме обича, аз го питам: Джобът ти пълен ли е със злато? — Не е пълен. — Тогава как ще вярвам в любовта ти? Всъщност, как изявявате любовта си на физическия свят? Ако обичате някой беден, слаб човек, вие лесно ще покажете любовта си към него. — Как? Ще го облечете добре, ще го нахраните, ще го изпратите на училище да учи. Слабият пък ще носите на ръце. Обаче, как ще познаят богатият и силният, че ги обичате? Богатият не се нуждае от материални блага. Силният пък не можете да носите на гърба си. И към тях, обаче, можете да проявите любов. — Как? — По духовен начин. Те се нуждаят от духовно проявление на любовта. Хиляди начини има, по които любовта може да се прояви. Всички хора са поставени на изпит. Божественото в света изпитва любовта на хората. От най-малките им постъпки и отношение към растенията, към животните, към хората се познава, каква е тяхната любов. По това се познава любовта на човека и към Бога. Като знаете това, бъдете внимателни към вашия кон. Не оставяйте коня си на грижите на вашите слуги. Сами чистете коня си. сами го чешете, сами го вкарвайте и изкарвайте от обора си. Конят, това е човешкият ум. Следователно, не давайте ума си на хората, те да се грижат, те да разполагат с него. Докато човек се грижи за коня си, както за очите си, той е негов господар. Остави ли го в ръцете на други, човек губи вече силата си. Щом изгуби силата си, човек става недоволен. — От какво е недоволен? — От всичко. Той е недоволен от храната, от облеклото, от жилището си, а даже и от тялото, от сърцето и от ума си. Много естествено, че ще бъде недоволен. Той дал ума и сърцето си на чужди хора, които ги оцапали. След това той казва, че сърцето му е болно, умът — помрачен. Щом господарят е отстъпил ума и сърцето си на наематели, Божественото го напуснало. Мнозина се оплакват от болести на главата, на сърцето, на дробовете. — Защо боледува главата? — Светлина няма там. — Защо боледува тялото? — Сила няма в него. — Защо боледува сърцето? — Топлина няма. Щом топлината в човека се намали, той постепенно изстива. Може ли човек да живее под критическата температура, под —273 градуса? Добре е да изследвате пулса на сърцето си, да знаете, как бие при различни състояния. Поне един път в седмицата опитвайте пулса си. При това вижте, има ли някаква разлика в пулса на сърцето ви при обикновено състояние и при случаи, когато обичате или мразите, когато проявявате вяра, надежда, милосърдие и т.н. Като правите наблюдения върху пулса си, ще видите, че при различни чувства и състояния имате различен пулс. При страх и безстрашие също така човек няма еднакъв пулс. Значи, пулсът на човешкото сърце се намира под влиянието на различните гами на неговия живот. Например, мажорните, минорните, хроматичните гами оказват различно влияние върху пулса на сърцето. Човек трябва да изучава не само пулса на сърцето, но и дишането. Това представлява интересна наука. Като наблюдавате, как диша човек, ще забележите, че при различни състояния и чувства той диша по различен начин. Например, вярващият диша по един начин, безверникът — по друг; любящият диша по един начин, а онзи, който мрази — по друг. Същото се отнася и за мигането. Който вярва, мига по един начин; който не вярва, мига по друг начин. Който лъже, мига по един начин; който говори истината, мига по друг начин. Когато обича, човек движи ръката си по един начин; когато мрази, той движи ръката си по друг начин. Това са научни работи, които религиозните хора трябва да знаят. Мнозина казват, че тия работи не са за земята. Те мислят, че като отидат на онзи свят, тогава ще ги изучават. Не е така. Ако човек не е минал през забавачница, през отделения, през прогимназия и гимназия, никакъв университет не може да свърши. Щом е дошъл на земята, човек трябва да мине през всички науки и изкуства, да развива последователно мозъчните си центрове. Ако всички хора бяха военни, главите им щяха да бъдат широки. Ако всички хора бяха честолюбиви, навсякъде щяхме да срещаме глави като краставици. Ако между хората преобладаваше женската любов, т.е. любовта на сърцето, главите им щяха да бъдат като дини. Главата на човека трябва да бъде симетрично развита от всички страни. Това значи, да е развил в себе си всички мозъчни центрове. Милосърдният човек е готов да помага на всички. Каквото положение и да заема, той слиза от висотата си и помага на слаби, немощни. Всяка добродетел има свое място и своя линия. Някой минава за религиозен човек, а няма съответната линия в себе си. Като погледнете главата му, на мястото на религиозното чувство стои празнина. Този център се намира отгоре на главата. Главата на религиозния човек отгоре е висока, като планина. Ако на това място има долина, човек трябва да работи, да развива религиозното си чувство, или любов към Бога. Центърът на справедливостта се намира също в горната част на главата. Нарича се още център на страха, на предпазливостта. Човек трябва да бъде предпазлив, да знае, как да постъпва. Законът на справедливостта е неизменен и се прилага еднакво към всички живи същества. Няма същество, което може да избегне този закон. Някои го наричат "закон на възмездие". Според този закон, кой каквото мисли и чувства, един ден [то] ще се върне към него. Както постъпва човек към другите, така ще постъпват и към него. Всички хора са опитали и опитват този закон. Като се намерят в затруднения, хората казват, че светът трябва да се оправи. Как ще се оправи светът? Ще кажете, че законите ще оправят света. Ако законите, наистина, могат да оправят света, ето, самата природа се основава на действието на различни закони. Тези закони оправиха ли света? — Ама добри трябва да бъдем. — Доброто съществува в света, но хората пак не са добри. — Защо? — Защото не го прилагат. Доброто трябва да се приложи. Природата дава изобилно храни, плодове, но те не отиват на местата си, т.е. не се разпределят правилно. Как ще се оправи светът? Единствената сила, която може да оправи света, е любовта. В този смисъл, мъжът никога не трябва да се жени за жена, която не обича, за която не е готов да пожертва всичко. Жената никога не трябва да се жени за мъж, когото не обича, за когото не е готова да пожертва всичко. Детето трябва да се роди от любовта на майка си и на баща си. Дете, родено с любов, е родено в присъствието на Бога. Дете, родено с любов, е дете на новото време. В заключение казвам: Само майките и бащите, които живеят в любов, са в състояние да оправят света. Само те могат да родят новите хора. Ако няма такива майки и бащи, светът ще си остане такъв, какъвто е днес. Без любов никакво възпитание не може да се очаква. Любовта трябва да присъства в сърцето и на възпитателя, и на възпитаника. Какво ще излезе от вълка, ако го подложите на възпитание? Все вълк ще си остане. — Защо? — Любов няма в сърцето си. Всички хора трябва да приложат любовта в своите прояви, както и във всички области на живота. Нямате ли любов, нищо не се ползвате. Каква мисъл е тази, която не е родена с любов? Какво чувство е това, което не е родено с любов? Каква постъпка е тази, която не е направена от любов? Нямате ли любов, нито женитбата има смисъл, нито раждането. Ако вие родите син или дъщеря, които не обичате, ще имате големи изпитания с тях. Защо ви са такива деца? Помнете: всички можем да бъдем хванати в плен. Днес доброто и злото воюват помежду си. Както на бойното поле можеш да паднеш в плен, също така и в живота. В това няма нищо срамно. Както добрият човек попада в плен на злото, така и лошият пада пленник на доброто. Когато стане примирие между доброто и злото, човек се освобождава от пленничество. Пленниците на злото и на доброто са герои, които не трябва да се възмущават от пленничество. Да бъдеш пленник, това значи, да се учиш. Докато се освободи от пленничеството си, човек ще пада и става, ще прави погрешки и ще ги изправя. Съвременните хора са пленници не само на неприятелите си, но и на своите страсти. Един човек пил вино и ракия цели 25 години. През това време той се опропастил окончателно. Недоволен от себе си, той решил да се откаже от пиянството. За тази цел отишъл в една кръчма и си заръчал чаша вино и чаша вода. Той седнал пред масата и погледнал към виното. Вътре в него нещо настоявало да пие виното. Той пак погледнал към него и казал: Вече 25 години, как ти служа. Каквото ми заповядваше, всичко изпълнявах. Сега аз ще ти бъда господар, а ти — слуга. Той надигнал чашата с вода, изпил я, заплатил виното и напуснал кръчмата. От този момент той престанал да посещава кръчмите. Това е истински човек. Това е човек с характер и воля. След като пил 25 години, в един момент той могъл да се откаже от пиянството. Този човек е по-силен от ангела, който никога не е падал. Той се отказал от виното за сметка на Божията водица. Какво представя Божествената вода? — Любовта. Светът ще се оправи, когато всички хора започнат да пият от водата на любовта. За да потърсите тази вода, ползвайте се от съвета на вашия ум, на вашето сърце и на вашето тяло. Реалност на Живота Редактирано Август 10, 2013 от Слънчева Лъчезарна, Ани и Розалина 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.