Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте, аз съм момче на 20 години и имам проблем, който искам да споделя. Преди малко повече от година завърших гимназия и тогава започна всичко. Бяхме на абитуриентска почивка в чужбина и естествено прекарвахме нощите без сън и доста алкохол. И така на 4-тата нощ, когато се бяхме прибрали в хотелските стаи след дискотека внезапно ми прилоша, зави ми се свят, целият се изпотих пулсът ми се ускори, усетих много силен страх. Беше ме страх да не умра, макар да знаех че това няма да се случи толкова лесно.Едва успях да стигна до леглото си , но тревогата беше твърде силна за да стоя на едно място.Обикалях панически стаята в опит да се успокоя. Трябваше ми може би около час докато се почувствам по- добре, след което заспах. На следващата сутрин, се чувствах добре, но минаха може би около 2 часа и сърцебиенето се върна, чувствах по слаба но перманентна тревога и нервност, а също ми се виеше и свят. така през целия ден. Затова реших да потърся лекар, който да ме прегледа,там ми измериха кръвното, взеха ми кръв и ми направиха кардиограма. Лекарят ми обясни, че всичко със сърцето ми е наред и няма нужда да се притеснявам, даде ми някакво лекарство и веднага се почувствах по - спокоен, но много отпаднал, заради това се прибрах в стаята си и заспах. На следващият ден пътувахме обратно.Чувствах се много спокоен но отпаднал, бях замаян и виждах леко замъглено. Това постепенно започна да ме притеснява и изнервя. Беше ме страх това състояние да не продължи дълго във времето. И така минаха може би 2 седмици без никаква промяна. Стоях си много във вкъщи и спях много по повече от 14 часа на ден, но не започвах да се чувствам по добре.Мина цял месец, бях все така и реших, че вече трябва да направя нещо. Имам познат психиатър и му споделих за проблема си. Предписа ми "Деанксит". Започнах да го пия и като , че ли имаше леко подобрение. Точно по това време започнах работа, както всяко лято от малък. Баща ми има строителна фирма и от малък ме вземаше на работа със себе си . И така приемах лекарството около месец и реших на своя глава да го спра. След известно време без промяна, вече бяха минали около 2 месеца откакто започна всичко, започнаха да ме тормозят натрапливи мисли. Ей така от нищото. Глупави, абсурдни натрапливи мисли, които ставаха все по интензивни, караха ме да се чувствам уплашен и отчаян.По това време беше минала кандидат-студентската кампания и бях се записал в специалността, която желаех. До октомври месец, когато започва учебният семестър, тревожността беше станала много висока, натрапчивите мисли по интензивни, продължавах да съм замаян, трудно общувах, исках само да спя и да се почувствам по добре. Не ходех на лекции, защото ме беше срам не исках някой да забележи колко съм разсеян или как треперя.И така до края на Ноември, когато реших, че няма смисъл и прекъснах образованието си. Прибрах се в родния си град и реших да потърся помощ за втори път, ходех на психотерапевт, консултирах се и с психиатър , обсъждахме всички тези неща и говорихме по всякакви други теми. Предписаха ми "Коаксил" и започнах да го приемам. нямаше абсолютно никакъв ефект, но продължавах да го пия както ми бяха казали лекарите. Така прекарах 2 месеца, не вършейки нищо. Чувствах се безполезен и виновен, нашите ме упрекваха,че нищо не правя и т.н.т. Затова реших да замина на работа в чужбина. Имам близки, които имат бизнес в Германия и реших да замина.Бях работил и преди с тези хора, лятото след 11 клас бях прекарал там трудейки се. и така заминах началото на Март тази година. Натрапливостите тревогата нервността, бяха толкова вискоки... направо ме убиваха . Бях доста зле , но мислех , че физическия труд ще ми помогне. Прекарах почти 5 месеца там, без никаква промяна. Продължавах да пия "Коаксил"- а. но нищо. Наскоро се прибрах в България и вече не знам какво да правя и как да постъпя. Пробвал съм със спорт , със труд, лекарства... Просто не зная, ще ми се това да свърши и най- сетне да мога да взема живота си с ръце. Помогнете, ужасно е , постоянно си мисля че полудявам, много ме е страх от това , че ще изгубя контрол, че ще обезумея. Главата ми се е напълнила със сякакви глупави мисли и представи. Коремът ми постоянно е свит на топка, краката и ръцете ми често треперят, чувствам се изморен , скован, продължавам да съм замаян, да ме е страх ....Дайте ми съвет , моля !

 

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей

sokrat !Влез във форума Психотерапия Онлайн и прочети всички мнения на д-р Първанов,има опция с която да ги подредиш и ако нещо не ти е ясно можеш да питаш.Аз бях като теб но се справих можеш да прочетеш как в тема Не мога да живея повече така или нещо подобно беше името.Ако ти не си помогнеш сам няма да успееш ,ако те интересува още нещо можеш да ми пишеш или на лични или на скайп galia.venchislavova.
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...