061. Божественият и човешкият свят, Рилски беседи, 23.07.1940 г.

[Розалина]

Сутрешен наряд

1. Песента "Добър ден"
2. Песента "Малкият извор"
3. Песента "Духът Божий"

4. Беседата "Божественият и човешкият свят"

5. Песента "Гре, грее"
6. Молитва за благословение на българския народ
7. Формулата "Господи, смили се над България, изпрати Божествените сили да я пазят от разруха" (3 пъти)
8. Формулата "Господи, изпрати ни в днешния ден Ангел, Който да ни ръководи да изпълним благата Ти воля без никакво изключение"
9. Господнята молитва
10. Поздрав на Братството (Формулата на Братството)

 

 

Две начала, два принципа съществуват в човека: човешки и Божествен. Когато човешкият принцип е отвън, а Божественият отвътре, вие виждате истинския човек. Когато Божественият принцип е отвън, а човешкият - отвътре, вие се натъквате на големи противоречия. Човешкото, било в самия човек или в ближните му, се проявява по един и същ начин, вследствие на което неизбежно поставя всекиго в противоречия. Като се натъква на противоречия, най-после човек казва: Не трябва да се живее за доброто, нито за благото на своя ближен. Всеки човек трябва да живее за себе си. Започне ли човек да живее само за себе си, страданията неизбежно го следват. Мнозина мислят изключително за себе си и въпреки това искат да бъдат щастливи. Това е невъзможно. При това положение не само че не могат да бъдат щастливи, но ще минат през големи страдания. — Защо? — Защото щастието се обуславя от Божествения принцип в света, т.е. от закона на Цялото. Невъзможно е човек да прилага закона на Цялото към една малка част и да бъде щастлив.

 

Като не разбират приложението на двата велики закона в света — законът за Цялото и законът за частите, хората изпадат в заблуждения и започват да мислят, че могат да оправят света. Оправянето на света е работа на Бога. Работата на човека е да оправи своя малък свят. Как ще го оправи? Чрез страданията. Като страда, човек се изправя. Той се е объркал толкова много в себе си, че за да се разплете, трябва да мине през страдания. Ще кажете, че Бог ще промисли за изправянето на човешкия живот. Вярно е, че Бог ще промисли и мисли за всички, но и човекът сам трябва да направи нещо за себе си.

 

 Докато съзнанието на съвременните хора не се пробуди и в тях не се яви желание да изпълняват волята Божия, кармата им не може да се разреши. Докато не дойдат до съзнание да разберат, че Бог е вътре в тях, а не отвън, тя няма да се освободят от страдания. Външният свят е човешкият, или тъй нареченият "малкият", а вътрешният е светът на любовта, или големият свят. Когато безлюбието влезе в човека, Бог излиза навън, дето работи по специален начин. Щом Бог излезе вън от човека, страданията влизат в него, и той започва да се мъчи и страда. Когато учителят е вън от класа, това подразбира, че и учениците са вън, разпръснати на различни места. Той се мъчи да ги събере на едно място. Събере ли ги в класа, влезе ли между тях, той започва да работи по друг начин. Тъй щото, когато е вън от човека, Бог работи по един начин — чрез изпитания и страдания. Влезе ли в човека, Той работи по друг начин.

 

 

[Лъчезарна]

...за да даде плод, човек трябва да вложи своите дарби и способности в работа, в движение. Където има динамика, там се очаква успех. Щом нещата са в статическо положение, никакъв успех не може да се очаква.

Ще кажете, че трябва да бъдете добри, да се обичате и т.н. Това са статически положения в живота. Не е въпрос да бъдете добри и да се обичате, но проявете доброто и обичта в себе си. Всички хора могат да бъдат добри и да се обичат, а не само някои. Както безброй росни капки, събрани на едно място и огряни от слънцето, образуват красива картина, така хиляди и милиони добри и любещи души образуват основата на величествената сграда на любовта.

Какво ще стане с лошите хора? И те са на мястото си. Лошите хора са енергични. Те заместват воловете. Те разорават нивите за да могат добрите хора да ги посеят. Както волът оре нивите на физическото поле, така и злото оре нивите в духовния свят.

 

~

Както човек се свързва с природата, за да се обнови, така той трябва да се свърже и със съзнанията на възвишените същества, да се поучава от тях. Щом дойде до положение да създаде правилна връзка с възвишените същества, човек знае, как да се отнася и с по-долностоящите същества от него. За такъв човек се казва, че е готов да направи път и на мравката.

Мислете върху основната идея, казана днес — за човешкия и Божествения свят. Говорите ли за противоречия, търсете ги в малкия свят, където се проявява човешкото. Каквито противоречия и да имате, знайте, че в бъдеще те ще се допълнят и ще образуват едно цяло. Има ли някакво противоречие между точките на една и съща окръжност? Привидно съществува някакво противоречие. —Защо? — Защото едни от тях вървят нагоре, а други надолу. Всъщност и едните, и другите образуват едно цяло. Всички точки на окръжността са в хармония помежду си. Както точките на окръжността имат еднакво външно и вътрешно отношение към нея, така също и човек трябва да има еднакво отношение към външния и вътрешния свят в себе си, т.е. към малкия и големия свят. Обичайте Бога вън от вас и вътре във вас. за да Го познаете.

 

 

Божественият и човешкият порядък

[Рассвет]

Като сте дошли на Мусала, задачата ви е да се свържете с всички добри хора, които желаят подобрението на човечеството. После трябва да се свържете с всички същества от духовния и от Божествения свят, които работят за повдигане на човечеството. Като се свържете с добрите хора на физическия свят, с разумните и възвишени същества от духовния и от Божествения свят, вие ще започнете да мислите и да работите като тях. По този начин ще станете проводници на Божиите блага. Когато човек е свързан с добрите същества от трите свята — физически, духовен и Божествен, той става маг. Достатъчно е да удари с пръчицата си, за да постигне всичко, каквото желае. Както мъглите се движат постепенно и разкриват хоризонта, така и магът отваря и затваря тайните врати на природата.

 

Какво представят мъглите в човешкия живот? Те не са нищо друго, освен противоречия. Щом слънцето изгрее, мъглите се разпръсват. Щом Бог живее в човека, противоречията изчезват. Щом изчезнат противоречията, хората лесно се примиряват. Излезе ли Бог вън от човека, противоречията веднага го нападат. Докато има противоречия, никакво примирение между хората не може да стане. Докато житото е в хамбара, то не дава плодове. Посади ли се в земята, то дава изобилно плод.

 

И тъй, за да даде плод, човек трябва да вложи своите дарби и способности в работа, в движение.

 

Божественият и човешкият порядък

[Розалина]

 

Какво ще стане с лошите хора? И те са на мястото си. Лошите хора са енергични. Те заместват воловете. Те разорават нивите за да могат добрите хора да ги посеят. Както волът оре нивите на физическото поле, така и злото оре нивите в духовния свят.

 

~

Мислете върху основната идея, казана днес — за човешкия и Божествения свят. Говорите ли за противоречия, търсете ги в малкия свят, където се проявява човешкото. Каквито противоречия и да имате, знайте, че в бъдеще те ще се допълнят и ще образуват едно цяло. Има ли някакво противоречие между точките на една и съща окръжност? Привидно съществува някакво противоречие. —Защо? — Защото едни от тях вървят нагоре, а други надолу. Всъщност и едните, и другите образуват едно цяло. Всички точки на окръжността са в хармония помежду си. Както точките на окръжността имат еднакво външно и вътрешно отношение към нея, така също и човек трябва да има еднакво отношение към външния и вътрешния свят в себе си, т.е. към малкия и големия свят. Обичайте Бога вън от вас и вътре във вас. за да Го познаете.

 

 

Божественият и човешкият порядък

 

Благодаря Лъчезарна за хубавите мисли ,които си извадила от днешната беседа.Като се замисля,моята подборка и твоята са ,като едно продължение на разговор,който сме водили(водим).Ето така, в една беседа ,Учителя ни дава гледни точки ,за да разбираме по-добре и по-пълно нещата от живота ни тук и сега.Струва си,въпреки всичко ,не мислиш ли...Струва си да бъдем тук и сега.

Светъл ден и усмихната седмица на всички.

[Лъчезарна]

Да, Роза!

 

Това целях с този цитат. Всяко нещо си е на мястото и всичко има смисъл. От нас се иска будност и разумност. Будност - да видим, разумност - да проумеем смисъл и да приемем Божията Воля. Орането е, за да ни събуди и да видим нивата, на която трябва да сеем. Но на тази нива се сеят само онези семена, които ще отгледаш с много Любов. Човек трябва да се вглежда в себе си и да се себепознае. Себепознанието води до владеене. Владеенето, без търпение и вътрешен мир не става. 

 

Светлина и Благост!

 

Не може да имаш резултати, колкото и хубави семена да имаш, не може да имаш резултати, ако тия семена не ги посееш. Значи посяването ще бъде от тебе. Ако държиш семената и ги показваш на този, на онзи, разправяш научно въпроса какво раждат, но ти трябва да посадиш тия семена, не трябва да уповаваш на онова, което хората посяват. 

В природата туй, което ти е дадено, ако го посееш, ще имаш постижения. Ако не посееш, ще останеш с туй малкото, което имаш. И често несгодите на живота произтичат от туй, че ти не си посял нещата. Ти си очаквал някой друг зарад тебе да направи нещо за тебе. И то е хубаво. Туй показва, че всички живеят хармонично. Ако хората си помагат един на друг, туй показва, че те са разбрали Божия закон. 

Но да допуснем, че хората не са разбрали Божия закон. Защото има друго едно разбиране на Божествения закон. Посятото в природата е заради тебе. Туй, което не си сял, не може да се ползуваш. Та казвам: Всяко добро желание е семе, може да кажем, което Бог е посял в твоето сърце. Ако ти не го наглеждаш, не го поливаш, ти няма да имаш плодове. Ти трябва да го поливаш, за да имаш плод.

 

Първата дума, МОК , 04.09.1936 г.

 

...нашите чувства са отпечатъци на Божествените мисли. Туй, което носим в сърцето си, то е отпечатък. Ако този отпечатък е правилен, тогава нашите мисли след време ще станат правилни по отношение на Божиите мисли. 

Чувствата в нас са едно преходно състояние от Божественото към човешкото. Или от човешката мисъл към Божествената пак трябва да минем през своите чувства. Ти не можеш да минеш направо с ума си. Ако на своите мисли нямаш съответните чувства, твоите мисли не могат да бъдат приети. Трябва да има чувство и тогава твоята мисъл може да се предаде в Божествения свят. 


Някои мислят, че като се помолят, помислят, се случва. Тази молитва трябва да чувствуваш дълбоко, тя ще се предаде в Божествения свят. Мисълта трябва да се превърне в едно чувство и чрез чувството се предава в Божествения свят. Ти ще почувствуваш нещата тъй. 

Но как ти мислиш за своите нужди, но как ти ги чувствуваш? Туй сега толкоз хиляди години сте учили. Вие го знаете. Вие го знаете, но не ви е ясно как чувствувате. Човек, някой път, слуша и не може да запомни нещата. Та за това човек трябва да внимава в своите чувства, понеже те ще бъдат подкладката, основата за неговата бъдеща мисъл. 

 

Придобиване на енергия, МОК, 31 януари 1936 г.