060. Десетте девици, Рилски беседи, 01.09.1940 г.

[Ани]

Сутрешен наряд

 

1. Духът ми шепне това

2. Красивата молитва

 

3. Беседата "Десетте девици", 1.09.1940 г.

 

4. Песента "Доще ден"

5. Молитва за разрешаване въпросите на душата

6. Формулата: "Любовта иде" (3 пъти)

 

 

И тъй, не се заблуждавайте. Пазете се от старите навици, от старите разбирания. В човека има нещо инертно, неподвижно, което го прави ленив. Това не е истинското естество на човека. Човек има дух, който е мощен, способен да твори. Човек има душа, която е широка, готова да обхване всичко в себе си. Човек има ум, способен да възприема светлина и знание. Най-после човек има сърце, което възприема топли и благородни чувства. Не може ли човек с тия четири елемента в себе си да се справи с инертната материя на тялото си? Силен е човешкият дух и може да се справи с инертната материя. Обширна е човешката душа, за да използва всички условия и възможности, които й се дават.

 

Следователно човек не може да бъде силен, ако не разбира духа си; човек не може да се развива, ако не разбира душата си; човек не може да учи, ако не разбира ума си; човек не може да придобива богатства, ако не разбира сърцето си. Ще кажете, че сърцето е грешно. Това е старо разбиране. Ако сърцето е грешно, това показва, че човек е работил много. Който е работил, само той се е оцапал. Не може човек да живее на Земята, да работи – и да не се оцапа. На Земята има и добри, и лоши условия. Щом работи при лоши и мъчни условия, човек непременно ще прави погрешки. Грешният човек има бъдеще. Защо? – Защото той търси начини да подобри живота и условията си, за да излезе от областта на погрешките. Този човек е правил погрешки по причина на недостатъчното светлина в ума си и поради лоши условия. Той работи, мъчи се да придобие по-голяма светлина, да се справи с условията, за да не греши. Той се обезсърчава, мисли, че е загубен, че няма спасение за него. За него именно е спасението. Ако е праведен, той няма нужда от спасение.

 

 

 

Десетте девици

[Розалина]

 

И християните, от времето на Христа до днес, са гледали на Христовото учение като на лотария, вследствие на което са го изопачили. Те казват: Христос дойде да спаси човечеството. Днес ние сме спасени вече. Нищо друго не ни остава, освен да влезем в Царството Божие и да се радваме и веселим. Други пък казват, че всичко ще им се даде по благодат. Да се мисли така, това значи, ученикът да влезе в училището, да не учи и да изисква от учителя си добри бележки по благодат, от любов. Това е невъзможно. Всяка добра бележка отговаря на известно знание. Когато изисква нещо от другиго, човек трябва да е дал, или да с готов да даде нещо от себе си. Едно от качествата на любовта е даването. Ако даваш, ще ти се даде. Следователно, ако християните не гледат на Христовото учение като на лотария и ако всеки ден прилагат нещо малко от него, днес те щяха да бъдат най-богатите и най-силни хора в света.

 

И тъй, не се заблуждавайте. Пазете се от старите навици, от старите разбирания. В човека има нещо инертно, неподвижно, което го прави ленив. Това не е истинското естество на човека. Човек има дух, който е мощен, способен да твори. Човек има душа, която е широка, готова да обхване всичко в себе си. Човек има ум, способен да възприема светлина и знание. Най-после, човек има сърце, което възприема топли и благородни чувства. Не може ли човек с тия четири елемента в себе си да се справи с инертната материя на тялото си? Силен е човешкият дух и може да се справи с инертната материя. Обширна е човешката душа, за да използува всички условия и възможности, които й се дават.

 

Кой човек е млад и кой – стар? Млад човек е онзи, който е влязъл в областта на любовта и изпълнява волята Божия. Стар човек е онзи, който е влязъл в областта на мъдростта и прилага Божественото знание, което е придобил в живота си. Когато младият прилага любовта, а старият – мъдростта, и двамата учат. Не е стар онзи, който е побелял, нито е млад онзи, на когото косата е още черна. Докато живее, човек постоянно минава през фазите на младия и на стария. Началото на живота е младостта, краят – старостта. Като се съединят младостта и старостта, образуват колелото на живота, т. е. истината. Който не знае, кога и как да прилага младостта и старостта в живота си, той не разбира истината. Младият гледа с радост на мъчнотиите и страданията. Щом дойде радостта при него, той вади соковете й и ги използува разумно. Същото прави и старият. Това наричаме истински млад и стар. Когато слънцето изгрява, човек е млад. Щом залезе слънцето, той остарява и отива да спи, да почива. Сутрин пак се подмладява. Така се движи колелото, и човек придобива истината. Сега иде нова епоха в света – епохата на любовта. Тя се характеризира с работа в нов дух. Кой каквито погрешки е направил, ще почне да ги изправя. Ако е огорчил някого, ще се примири с него. – Как ще стане примиряването? – Като даде нещо от себе си. Ако човек не е готов да даде на ближния си поне една светла мисъл, или едно светло чувство, той не може да придобие новото, той не може да се ползува от любовта. Ако със силата на своя дух и с широтата на своята душа не може да подкрепи слабите и страдащите, той не може да се нарече човек на новото време.

 

Казано е в Писанието: „Аз съм алфа и омега". Това значи: аз съм началото и краят. Кое е началото в човешкия живот? – Младостта. – А краят? – Старостта. Като съедините младостта и старостта в едно, получавате истината – проявеният човек. Приложете младостта и старостта, т.е. любовта и мъдростта в живота си, за да се проявите. Това е задача на всеки човек. Човек не мисли за задачата си, а върху това, как ще се оправи светът. Ако всички хора, всички християни проявят истината, в която влизат любовта и мъдростта, светът моментално ще се оправи. Направете опит, всеки от вас да предаде своята любов поне на един човек, той – на втори, вторият – на трети, ще видите, че в една година светът ще бъде оправен. Любовта е огън, който от една искра може да обхване целия свят. – Колко светлина приема семето? – Малко светлина приема, но тя е в състояние да го превърне в голямо дърво. Мощна е любовта, мощни са и нейните елементи – светлината и топлината.

 

 

Десетте девици

[Рассвет]

Благодаря за беседата!

 

Мнозина казват, че знанието разваля света. Това не е вярно. Глупостта и невежеството развалят света, но истинското знание – никога.

…

Природата не позволява никакво осигуряване, никаква продажба. И Любовта не позволява никаква продажба. Трябва ли момата и момъкът да се продават за пари? Трябва ли проповедникът и свещеникът да благославят за пари? Трябва ли ученикът да учи за пари? Трябва ли гадателят да гадае за пари? Ако можеш да предсказваш, кажи нещо на човека и го остави свободен. Нека той реши може ли да даде нещо, или не може. Важно е предсказанието да се сбъдне.

И тъй, не се стремете към продажба. Ако имате нещо за даване, дайте го даром на хората. Това, което е за вас, оставете го настрана.

…

Ако изучавате закона на Любовта, вие сте от разумните; ако не го изучавате, вие сте от неразумните. Разумният свят се нуждае от разумни и добри работници, а не от такива, които искат само да управляват.

 

Петте бяха разумни девици, а петте – неразумни. Разумните девици бяха свързани с Любовта. Сега и на вас казвам: свържете се с Любовта така, че всяка ваша клетка да е проникната от нея. Нека всяка клетка на мозъка, на дробовете, на стомаха ви стане част от Любовта. Нека всяка клетка на организма ви излъчва светлината и топлината на Любов¬та. Само при това положение човек може да бъде напълно здрав. Само истински здравият е от петте разумни девици, които навреме са напълнили маслениците си с масло, за да посрещнат младоженеца. Иде вече младоженецът! Той ще влезе при всеки, който е готов и го очаква със запален светилник. Щом влезе младоженецът, вратата ще се затвори и отвън ще останат неразумните девици, т.е. вашите стари, неразумни разбирания и възгледи. Оставете старото навън, не се занимавайте с него. Старите погрешки, старите вярвания да останат навън. Няма защо да ги внасяте в новия живот.

 

Младоженецът иде в света и носи новото. Приемете новото, което Той носи, и работете за него. Кой е младоженецът в сегашния свят? – Христос. Той дойде в света не да разреши някоя Своя задача, но да разреши задачата на човечеството. Сега и вие сте дошли не за да се занимавате със себе си, със своя личен живот, но да работите за изправяне на погрешките и за разрешаване на мъчнотиите, останали от поколения насам. Всички погрешки не са ваши, но понеже и вие имате дял в тях, работете за общото с общи усилия.

 

Десетте девици