059. Прилежание, Рилски беседи, 30.08.1940 г.

[Лъчезарна]

Сутрешен наряд

 

1. Песента "Бог е Любов"
2. Малката молитва
3. Песента "Ранен час"

 

4. Беседа "Прилежание", държана на 30.08.1940 г.

 

5. Песента "Всичко в живота е постижимо"
6. Формула: "Винаги се радвайте, непрестанно се молете, за всичко благодарете, Духа не угасвайте". (3 пъти)
7. Молитвата "Добрият път" 
8. Песента "Доще ден"
9. Формула "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа".  

 

Първото същество, което е започнало да мисли, е човекът. За какво мисли човек? Ще кажете, че човек мисли за много неща. За много неща мисли, но истинска мисъл е онази, която има за обект любовта към знанието. Като има любов към знанието, човек едновременно има и прилежание. Без прилежание нищо не се постига. Без прилежание няма знание, няма и любов.

 

...От човека зависи да стане цар и свещеник. Някои искат да отидат на небето, между ангелите. Докато не стане цар на себе си, на своите мисли, чувства и постъпки, и те да изпълняват волята му, човек не може да отиде на небето. Религиозните знаят това и казват: Каквото Бог даде, или каквото Бог каже. – Бог казва да учите и да работите. Слушате ли заповедта Му? Ученикът казва: Каквото каже учителят. – Учителят казва на ученика да учи. Ученикът повтаря всеки ден думите на учителя, но не учи. Ако само повтаряте думите на учителя, а не учите, нищо няма да постигнете. Някои евангелисти знаят Стария и Новия Завет наизуст, но не са истински учени, или истински вярващи.

 

Всичко зависи от вътрешното разбиране и приложение на тия истини. Каква полза имате от знанието на Свещеното Писание, ако го разбирате като Аврама, като Якова, като 12-те сина на Якова и т. н.? Каква полза имате от знанието на Стария Завет, ако го прилагате като старите евреи? Ще се избивате едни-други, ще колите и избивате животни, ще ги принасяте в жертва на Бога. Някой направи една погрешка и, за прощение на греха си, ще заколи едно животно. Днес поне, хората не принасят жертви на Бога, както едно време. Те не принасят в жертва животни, но друго нещо принасят. За да се ползва от Свещеното Писание, човек трябва да има дълбоко разбиране, да схваща вътрешния смисъл на истините, по дух, а не по буква.

 

...Неволята, сиромашията, грехът, болестите са все учители, от които хората бягат. Колкото и да бягат, тези уроци ще им се наложат. Хората бягат и от злото, но не подозират, че още живеят в него. Злото е неорганизиран свят. Наистина, ние виждаме, че мислите, чувствата и постъпките на човека още не са организирани. Той трябва да работи съзнателно, да организира своя свят, да организира силите на своето тяло. Казано е, че Бог създаде човека, но това още не значи, че го създаде съвършен. Човек има да работи много върху себе си, да се самоусъвършенства. Бог каза на Адам: „От всичките дървета на рая ще ядеш, само от плодовете на Дървото за познаване на доброто и на злото няма да ядеш.“ Адам и Ева не изпълниха заповедта на Бога. Те показаха непослушание, което говори именно за тяхното несъвършенство. И за Земята е казано: „Земята беше неустроена и пуста.“

...Сега аз няма да се спирам върху Дървото за познаване на доброто и на злото, да го описвам. Опасно е това дърво. Само едно можете да знаете: то е едно от най-красивите дървета в света. Който го погледне, не може да не спре вниманието си върху него. Няма човек в света, който да не се е влюбвал в това дърво. То съблазнява даже силните хора. Желанието на човека към забогатяване, към слава, към придобиване на големи знания, не е нищо друго, освен плод от забраненото дърво. За да не изпадне в съблазън, човек трябва да се изучава, да види, че всичко онова, което желае отвън, има го и в себе си. За да се изучава, човек трябва да бъде прилежен. Като изучавате себе си, вие изучавате и ближните си. Срещнете ли някой човек, пожелайте да прочетете поне една страница от неговата книга. Ако не можете да прочетете по една страница от всеки човек, прочетете поне заглавието на неговата книга. Всеки човек има различно заглавие на книгата си.

...Дето видите мъж и жена, събрани заедно, ще знаете, че те воюват помежду си. Мнозина се спъват в живота си, понеже се увличат от външните неща. Външното е отражение на нещо друго. Например физическият свят е отражение на Божествения; красотата на физическия свят е отражение на Божествената красота. Тъй щото ако срещнете една красива жена, знайте, че тя е отражение на Божествения принцип, който живее в човешката душа. Жената е символ на сърцето, чрез което се изявява Любовта. Душата е свързана с Любовта, която се изявява чрез сърцето. Сърцето върши една от главните служби в организма – то движи кръвта и я изпраща по цялото тяло. В сърцето се крие капитанът на парахода, който наблюдава посоката на движението му и следи да не се удари в някоя канара и да потъне в морето или в океана.

Следователно, за да не потъне параходът ви, вслушвайте се в Божествения глас и проявете всичкото си прилежание, за да изпълните Неговите заповеди. Мощен е Божественият глас! Когато Бог проговори на Адам и на Ева, те оживяха. Като не послушаха Божествения глас, те излязоха вън от рая, в широкия свят, за да се мъчат. Защо ги изпъдиха от рая? – Защото не учеха това, което трябваше, а се заеха с изучаване на странични въпроси. Раят е велика школа с определена програма. Който влезе там, трябва да изучава предметите, които му се преподават, а не които той иска. 

...В рая няма противоречия и изкушения. Там има само условия за изкушения. Който не прилага закона на послушанието, той се натъква на условията на изкушението. Вън от рая пък виждаме плодовете на изкушението.

В какво седи погрешката на Адам и на Ева? – Те проявиха непослушание. Змията изкуси Ева да яде от плода на забраненото дърво. Тя яде, но даде и на Адам да го опита. Заради непослушанието си те трябваше да напуснат рая. Като излязоха вън от рая, родиха два сина: Каин и Авел. Каин уби Авел. Убийството е първият плод от познаването на доброто и на злото. Каин уби Авел от завист, че жертвата на Авел била приета от Бога, а неговата не била приета. Каин искал да вземе нещо от брата си. Следователно, когато човек върши някакво престъпление, казваме, че той иска да вземе нещо от брата си. Как може човек да измие своите грешки и престъпления? – Чрез прилагане на закона на Любовта. Преди да приложи Любовта, човек трябва да я придобие. Някой иска да приложи любовта чрез насилие. Това е невъзможно. Любовта и насилието взаимно се изключват. Дето е насилието, там няма любов; дето е любовта, там няма насилие. Любовта се придобива по пътя на прилежанието.

И тъй, започнете с прилежанието. Само така ще придобиете Любовта, която носи щастие и блаженство за вашите души. Да обичаш някого, както трябва, това значи да имаш най-малката възможност за придобиване на Любовта. Като обичаш едного, ти ще разтвориш сърцето си за всички. Това значи да придобиеш Любовта. Като обичаш всички, ти постепенно отиваш към съвършенство. Съвършеният човек включва в себе си всички живи същества.

 

Ще кажете, че е мъчно да се обичат всички. Мъчно е, но е постижимо. Неопитният и млад художник избира един ограничен кът от Природата за обект на своята работа. Затова именно неговите картини са еднообразни. Опитният и виден художник избира различни места от Природата, с голям мащаб, вследствие на което картините му са разнообразни и многобройни. Колкото повече се свързва художникът с Природата, толкова по-съвършен става. Колкото повече художникът обикаля Природата, толкова по-здрав, по-добър и по-знаменит става.

Защо трябва да обичаме? – За да придобиете онова, което нямате, и за да усилите онова, което имате. От различните хора ще черпите различни неща. Като обичате някои хора, вие ще станете по-здрави, отколкото сте били; от любовта си към други ще увеличите добротата си, от любовта си към трети ще увеличите разумността си. И най-после, от любовта си към четвърта категория хора ще светнете, красотата ви ще се увеличи, ще станете подобни на ангелите.

 

Наистина, слушали сте да казват за някого, че има ангелска красота. Тъй щото, искате ли да бъдете добри, разумни, здрави и красиви, обичайте всички хора. Това е капиталът на вашата душа. Някой казва, че може да обича, само ако вижда обекта на своята любов. Този човек живее във физическия свят. Друг казва, че се задоволява, когато чувства, че обича. Този човек живее повече в духовния свят. Трети казва, че му е достатъчно да мисли за човека, когото обича. Този човек живее в Божествения свят. За да бъде любовта ви пълна, трябва да съедините трите свята в едно. Само тогава вие имате истинската, положителна наука в живота.

 

...Турете прилежанието по отношение на ума си, да учите. Поставете прилежанието към сърцето си, да развивате своите чувства. Никога не съжалявайте, че обичате, или че сте обичали. В света нищо не се губи. Всяко нещо става на своето време и място. Всички вътрешни противоречия в живота ви представят предмети за изучаване. Знаете ли, на какво се дължи неразположението, гневът, скръбта? Изучавайте тия състояния, за да знаете, как да се справяте с тях. Когато сте разположени, ще давате; когато сте неразположени, ще взимате. Когато сте радостни, ще давате; когато сте скръбни, ще взимате.

 

...Като работи с мисълта си, човек създава челото – Божествения свят. Като работи със сърцето си, човек създава света, който заема областта от веждите до върха на носа. Като работи с волята си, човек създава областта, която се намира от носа надолу. С други думи казано: когато мисли, човек създава челото си; когато чувства, създава лицето си; когато работи с волята си, човек създава брадата си. Сегашните хора искат да бъдат щастливи. Без прилежание няма щастие. Щастието на човека зависи от развитието на неговото чело, на неговото лице и на неговата брада. На всички хора е дадена задача: да работят върху челото, лицето и брадата си, т. е. да създават своя умствен, духовен и физически свят. Като работите върху тази задача, вие ще се ползвате едновременно и от трите свята.

Обичайте ума си! Обичайте сърцето си! Обичайте и тялото си! Обичайте добрите хора! Обичайте и лошите хора! Само по този начин ще изпълните волята Божия и ще разберете, че човек не е нищо друго, освен малък свят, който се поддържа от Божествените енергии на възвишените светове.

 

Нека останат в ума ви трите думи: вслушване, прилежание и изпълнение.

 

Прилежание, 30.08.1940 г.

[Розалина]

Който обича Бога, трябва да се различава от другите хора. Каквато мъчнотия да срещне на пътя си, той лесно се справя с нея. Мъчнотиите са задачи на хората. Ако вярващият и онзи, който обича Бога, не могат да разрешат правилно задачите си, нито вярата, нито любовта им са истински. – Как да обичаме хората? – Както себе си. Кой човек не обича себе си? И мушицата, и пеперудката обичат себе си. Вижте, какво прави пеперудката, когато предстои да вали дъжд. Тя предвижда това и предварително се скрива под някой лист на дърво, или на цвете, но така майсторски, че и при най-силния вятър, да не я вали дъжда. Тя внимателно пази дрешката си. С царска дрешка е облечена пеперудката. Ако дъждът намокри дрешката й, това е голямо изпитание за нея. Щом се намокри дрешката й, тя не може вече да живее. Ако прашецът на крилцата й се измие, тя не може да хвърчи, не може да каца от цвят на цвят, да си събира храна. С това тя губи условия за живот. И човек е облечен с такива дрехи, без които не може да се развива. Запример, способностите и дарбите са дреха на неговия ум, а добродетелите – дреха на неговото сърце. Изгуби ли тези дрехи, той оголява и се лишава от условия за живот.

 

И тъй, искате ли да се развивате, пазете дрехата на вашите способности. Пазете дрехата и на вашите добродетели. Това се постига само с прилежание. Като прилежава, човек става цар и господар на себе си. Каквото каже, думата му навсякъде се чува. Ако отиде на нивата, с една дума само нивата се разорава; с една дума само житото може да се овършее; с една дума само житото се прибира в хамбара. Такъв човек живее в един уреден, организиран свят. Той е цар на себе си. Той сам си заповядва, сам изпълнява. Той е минал през прилежаниетo и го разбира.

 

 

Прилежание, 30.08.1940 г.

[Рассвет]

Благодаря за беседата!

Казвате, че сте остаряли вече, а не знаете, къде ще отидете. То е все едно да пита някой, къде е университетът, а пък не е готов за него. Щом не може да прочете надписа на университета, той не е за там. – Ама, къде е духовният свят? Ти носиш духовния свят в себе си, а не знаеш, къде е той. Ти носиш една книга в ръката си, а не знаеш да четеш. Тури ръката на сърцето си и ще намериш духовния свят. Пулсът на сърцето е духовният свят в човека. Както пулсът на сърцето у всички хора не е еднакъв, така и духовният свят не е еднакъв за всички хора. Общо, сърцето прави 72 удара в минута, но все пак има разлика при различните хора. Запример, пулсът на добрия човек се различава от пулса на учения и т. н.

 

Какво представя пулсът на сърцето? – Говор. Животът, който Бог е вложил в човека, говори чрез сърцето. Той казва: Учи, работи, прилежен бъди. Като се разгневиш, пулсът пак казва: Не се смущавай! Бъди спокоен. Като се разболееш, пипни пулса си. Той ще ти каже, какво трябва да правиш. Вие носите богатството в себе си, а го търсите отвън. Вие не търсите духовния свят в себе си, а го търсите вън някъде. Ако не разберете сърцето си, никога няма да разберете духовния свят. Преди да дойдете до възвишения духовен живот, който е над вас и ви обгръща, както слънцето обгръща земята, вие трябва да разберете живота на вашето сърце, т. е. малкият духовен свят, който е във вас.

 

 

Прилежание, 30.08.1940 г.