Защо помним незначителни събития?

[Viva Caselli]

Имате ли спомени, за които нямате адекватно обяснение защо помните? Аз имам много такива. За по-ясно ще приведа примери. Спомням си абсолютно незначителни разговори. Спираме във Варна на един пазар, аз, един мъж и една жена. Понеже спрях с колата пред един гараж, като по този начин запуших гаража, казах на тези двамата, че ще ги чакам в колата. Понечи ли собственикът на гаража да излиза, ще мръдна по надолу. Останах сам в колата, телефонът ми звънна. Беше сестра ми. Спомням си разговора, който проведохме. Не целия, но отделни изречения, толкова незначителни, общи приказки, които си нямам на идея защо въобще ги помня!? Също така ми се е случвало да си спомням какви са били мислите ми минавайки през познато място. Преди време живеех за известно време във Варна. Имам куп приятни спомени от този град. Когато го посетих отново, минавайки с кола над магазин "Джъмбо", се сетих какво съм си мислил, когато съм минавал по този същия път. Аз съм минавал много пъти от там, тоест не съм мислил всеки път, когато минавам от там едно и също, но си спомних едни абсолютно незначителни мисли. Странно е защо си спомням точно тези мисли!?!

 

И един ранен спомен от детството ми. Бях на село при баба ми (Бог да я прости). Тя ме хранеше с лъжичка, с някаква манджа. Понеже прозорецът на къщата ни е с изглед към портата, аз се храня и наблюдавам портата. Тя се отваря от един роднина и аз отварям вратата на къщата, за да го посрещна, при което баба ми заповядва: "Прибирай се веднага, навън е мечава!" Мечава е буря. Виждам се много ясно отстрани и си спомням какви бяха мислите ми тогава — какво е това мечава. Бил съм много малък, за да ме храни баба ми, може би под 4-ри годинки. 

 

Имам куп такива спомени. Невероятно интересно ми е защо си спомням такива дребни, глупави и незначителни спомени!?!

 

Има ли успех темата и ако се развие ще задам допълнителни въпроси.  Надявам се да не съм единствен, не искам да съм луд. 

 

[Viva Caselli]

Странно е, много е странно. Ако разкъсаме миналото си на години, все ще имаме по-сериозни и запомнящи се спомени, но забравени за сметка на глупави и абсолютно незначителни спомени. Ето, във времето от 4-ри до 5 годишна възраст, са ме водили на море, купували са ми играчки, учили са ме да карам колело... Но не си спомням нищо от морето, а си спомням онзи глупав спомен! Нямам обяснение...

[Станимир]

Събитията които с нещо са ни впечатлили, които са свързани с нещонеобичайно оставят по-дълбок отпечатък в съзнанието ни. Също и събития, които се повтарят, но там май се губят подробностите или остава една съвсем малка част от тях. Ето, ти си минал покрай "Джъмбо" и това е извикало спомен от миналото. Това е бил първия спомен, който си извикал и хващайки се за него вече си възпрепятствал изплуването на други спомени. Той е обзел изцяло вниманието ти, с което всъщност го усилваш. Колкото повече мислиш за този именно спомен, толкова повече го усилваш, и толкова по-малка възможност оставяш на други спомени от това място да изплуват в съзнанието ти. Това, че ти в момента оценяваш нещо като важно не е от голямо значение. В миналото то може да не те е впечатлило чак толкова много, било поради това, че си го очаквал или поради друга причина. Както споменах когато се връщаме към даден спомен ние го усилваме. И ако се случи така, че ние сме мислили за някой дори и незначителен спомен, той ще остане в съзнанието ни, просто защото сме му обърнали повече внимание, докато други, на които не сме обърнали внимание ще избледнеят. Тук може да има и известна доза случайност.

Редактирано Юли 27, 2013 от Станимир

[Viva Caselli]

Събитията които с нещо са ни впечатлили, които са свързани с нещонеобичайно оставят по-дълбок отпечатък в съзнанието ни. Също и събития, които се повтарят, но там май се губят подробностите или остава една съвсем малка част от тях. Ето, ти си минал покрай "Джъмбо" и това е извикало спомен от миналото. Това е бил първия спомен, който си извикал и хващайки се за него вече си възпрепятствал изплуването на други спомени. Той е обзел изцяло вниманието ти, с което всъщност го усилваш. Колкото повече мислиш за този именно спомен, толкова повече го усилваш, и толкова по-малка възможност оставяш на други спомени от това място да изплуват в съзнанието ти. Това, че ти в момента оценяваш нещо като важно не е от голямо значение. В миналото то може да не те е впечатлило чак толкова много, било поради това, че си го очаквал или поради друга причина. Както споменах когато се връщаме към даден спомен ние го усилваме. И ако се случи така, че ние сме мислили за някой дори и незначителен спомен, той ще остане в съзнанието ни, просто защото сме му обърнали повече внимание, докато други, на които не сме обърнали внимание ще избледнеят. Тук може да има и известна доза случайност.

Интересно е защо отдаваме значение на незначителни спомени, с което ги усилваме и остават да живеят дълго в нас? Когато извиквам спомен от миналото, викането става несъзнателно, нали? Има ли някаква причина, нещо или самото съзнание да вика определени спомени? Освен тази, която си споменал, че част от тях запомняме, понеже преди време са имали статута на нещо необичайно, непознато и чудно, какъвто е споменът за баба ми и думичката мечава, която по това време е била непозната и чудна за възрастта ми. Адски прав се оказа. Веднага ти казвам още един спомен. 

С леля ми и лелично бяхме тръгнали на село. По средата на пътя леля ми се обръща към лелинчо ми с думите: "Спри, спри! Видях Сръндаци. Той спира, тя излиза в полето и се връща с една торба гъби (Сърнели). През цялото това време, аз с почуда наблюдавах действията й и не знаех какво значи това. Втрещен гледах от прозореца на колата нейните движения, с очакването да видя сърнички. После и казах: "Лельо, ама аз мислех, че ще донесеш сърничка." Тя ми показа гъбите и ми обясняваше нещо за тях. И двата спомена, въпреки че са незначителни сега, тогава, когато съм бил малък, съм и отдал голямо значение. 

 

Съвсем прав си, когато казваш, че първият прихванат спомен ще заглуши следващите. Да речем, че имаме забележим спомен с жена, с която сме прекарали страхотна вечер на плажа. Аз имам подобен спомен на един плаж в Кипър. При посещението на същия плаж след години си спомних как я чаках да дойде ясно и силно. Съсредоточавайки се в този спомен, аз заглуших събието, което се е случи по късно. Примерно какво съм й приказвал и как съм и свалял звезди, как тя ми се е отдавала и т.н... Познаните места опресняват спомените и ги събуждат от сън. Значи ли това, че мозъкът ни запечатва цялата информация от детинство до смъртта? Тоест в главата ни целият ли живот е съхранен? Нали хора, които са претърпяли клинична смърт, споделят, че са видяли целият си живот като на филм. Всичко! Какво са мислили, правили, желали... Всичко ли съхраняваме в главата си?! Има ли спомени, които съзнанието ни изтрива и не може да си спомним, дори да бъдем подложени под хипноза? Кажи, Станимир.

[Станимир]

На теория можем да си спомним всичко, тъй като следата, което едно събитие остава след себе си в акаша е неизличима. Практически не знам доколко е възможно точно с хипноза. Има определени моменти на осъзнаване - като например прехода преди смъртта и други аналогични моменти в надземния свят, когато човек си спомня всичко съществено от изминалия живот с необичайна яснота на съзнанието, осъзнавайки неговата важност и как то ще се отрази на бъдещето му. Тези моменти са изключително важни, но също така показват, че спомените съществуват дори и да не можем да ги извикаме съзнателно.

 

Дали има спомени, които съзнанието изтрива. Да. Ако изключим случаите на амнезия, в които причината е физическо нараняване на мозъка, в останалите случаи причината е психологическа, т.е. в човешкото съзнание. И щом е възможна пълна загуба на памет при определени стресови ситуации, то какво остава за загубата на отделни "неприятни" за съзнанието спомени. Или за изопачаването им до неузнаваемост - защото и това го има. Уж помним нещо ясно, ама в действителност с течение на годините постепенно доста сме поизменили спомена и той вече не отговаря точно на случилото се събитие, а въображението и умът ни са добавили нещичко от себе си.

Редактирано Юли 27, 2013 от Станимир

[Viva Caselli]

Добре, като стана дума за хипноза. Най-добрият хипнотерапевт в България е Калин Цанов. Повярвай ми, Станимир, този човек има дарбата да говори по един необикновен начин, който не само че те отпуска, направо те освобождава. Чуй го и се увери сам.

 

http://vbox7.com/play:dcf0719e

 

Аз съвсем скоро ще се подлагам на хипноза, че ми е много интересно какво се случва. Ще поискам от Калин да ме върне назад във времето. Съветвам те и ти да го посетиш, ако някой ден ти се прииска да извикаш някои забравени спомени. 

 

 

За изпочаването. Може и така да е. Ще помисля относно някои спомени, дали съм присложил и малко от себе си. Сега не се сещам. 

 

[Historiker]

Извинявайте, че питам точно тук,  но възможно ли е хипнозата да помогне за справяне с нервни разстройства като ОКР или страхова невроза ?

Редактирано Юли 27, 2013 от Historiker

[Viva Caselli]

Извинявайте, че питам точно тук,  но възможно ли е хипнозата да помогне за справяне с нервни разстройства като ОКР или страхова невроза ?

Чел съм, че може. Пиши на лично на някой от психотерапевтите във форума. Те знаят по-добре. 

[Кон Круз]

И аз съм се чудил на това с помненето на незначителни неща. Ще ми се да мога да контролирам какво да си спомням и какво не. Така ще помня повече неща с по - голяма практическа стойност.