Аз се справих с ОКР

[Anna2019]

 Аз съм малка, на 15. И имам ритуалите, тревожността, нуждата някой да ми каже че всичко е наред.Проверявам нещата за които се притеснявам по много пъти. Затова си лягам късно всеки ден, защото мразя тези предсънни ритуали врата котлон и тн. Ужасно е. Аз знам че това сигурно е ОКР , четох форуми и т.н. Не съм ходила още на психолог. Но добре, да кажем че го направя. Притеснявам се че баща ми пак ще съсипе всичко. Не мислете сега че е лош човек . просто ето каква е работата. 

Живеех нормално , но татко винаги е бил такъв, внасяше притеснение във всичко. " че от това щяло да ми стане нещо, от това се ослепявало и тн. " той изхвърляше душевния си боклук с други думи. И така е плашеше пт света, вече не знаех какво да мисля и питах наще ще ми стане ли нещо от това, ще ми стане ли нещо от онова, беше ме психирал от всичко. Неговото семейство са си странни. Баба е като него . Брат му, чичо ми разбрах горе долу на моя възраст е почнал с тези ритуали, сега е в депресия. И с мама си говорехме как с двама такива вредители в къщата си(баба и татко ) това се очаква. Бях съвсем нормална , нямах проблеми, докато татко не ме предпостави да развия страх от толкова неща. Почнах да се питам дали ще ми стане нещо и си давах сама отговор да или не ама на онче бонче, квото ми се падне. Толкова ме беше психирал. Това доведе до други по-неприятни работи , отдръпнах се от другите. Но преборих себе си спря с тва "ще ми стане ли нещо" и намерих приятели и щастие. Но той продължаваше , всеки ден с тези "атаки" всеки ден ми създаваше тревожност за това и онова. Накрая не издържах, и без това лягах късно заради учене, пък и с тоя и почнах да си създавам ритуали, отворена врата на гардероб, котлон, контакт , врата. Контакта е щото татко говореше нещо че не не тр да сме нлизо до контакт с наще коси. Какво значеше това забога? Развих го до страх че може ток да ми тече по косата. Той просто преиначава предпазливостта си, но аз приемам всичко насериозно и си създавам фобии. атова това е моят страх. Че дори и да се оправя татко ще прати всичко по дяволите , като прометей и орела (да знам тъпа асоциация). Той  ме предпостави към фобии , аз ги доразвих до ОКР. Не знам какво да правя, не мога да го изтрия от живота си. Трябва той да спре за да мога спокойно да се преборя с ОКР, а не да влошава всичко. Страх ме е , не стига че трябва да се преборя със себе си а трябва да се бпря и с човек лато него. Той сам ми каза че " било по-добре да си луд, но жив". Той си е странничък , такава му е психиката, забавлява си се, пуши , живее. Но за хора не като него е отровен. Мама каза че и без това съм склонна да си правя страхове. Еми с човек като татко който спомага влошаването ми и не разбира и не мисли че е такъв проблем няма нищо чидно че се вкарах в това положение. Искам да знам как да се излекувам след като живея с човек като него. Създаващ тревожност и страх от толкова неща. Как да се справя? Помогнете ми. Не искам да вземам лекарства. Мисля че ако той се спре , ако спре да прехвърля "психозите си" на мен и ме остави да живея ще съм ок. Казвала съм му го, но той не го гледа като проблем, защото явно мисли че всички са като него . ами не той си е лудичък затова няма проблем да е такъв . но аз имам. Пиша това защото не намерих исторучия за някой който се е довел до всичко това щото близък вечно го психора от живота. 

[Диляна Колева]

Здравей, разбира се най- добрия вариант е, баща ти да започне терапия или поне да направи една две консултации преди ти да започнеш такава, за да е наясно с проблема. Ако това е невъзможно да се случи / но първо задължително пробвайте да говорите с него по темата с майка ти/ , ти ще се справиш. Не е невъзможно, когато се научиш да овладяваш внушението, промениш гледната точта и видиш действителността по различен начин, дори може и да ти станат забавни тези поведения на баща ти. Това с помоща на специалист може да се случи доста скоро.

[sun.flower]

Здравейте, симптомите на ОКР състоянието се отключиха сериозно при мен през 2012 година. Беше през лятото, когато завършвах втори курс от университет в София и стреса, и притеснението от взимането на изпитите ми беше дошъл в повече. След свършването на изпитите, трябваше да се чувствам щастлива, а вместо това се чувствах прегряла и зле. Тогава нямах представа какво представлява състоянието и към какъв лекар да се обърна. След търсене на подходящи лекари и лутане, ме пратиха при невролог и накрая при психиатър. Изписа ми антидепресант и ривотрил за сън, и каза, че това е което може да направи за мен. Аз се позакрепих и успях да спя вечер, след това спрях ривотрила и останах само на антидепресант. Върнах се в София да довърша висшето образование и търсех подходящ психолог, когото да посещавам. Там има много голям избор от психолози, но предлагат основно разговор с пациента, което на мен не ми помагаше достатъчно  и освен това е свързано с големи финансови разходи. Успях да завърша и посещавах психолог, но натрапливите мисли не успяха да се махнат. Започнах работа в София, пиех антидепресант , но не се чувствах много добре. Реших да спра работата, защото не ми харесваше и спрях, и хапчетата. След спирането се почувствах много зле и кризите се върнаха отново. Цялата започвах да треперя и не можех да стоя на едно място, чувствах се много зле психически и от всичко изпитвах страх. Не можех да пътувам и с кола. Родителите ми дойдоха да ме вземат с кола, за да се прибера в моя град и там да потърся помощ, като бях взела диазепам, за да мога да издържа пътуването. Когато се прибрах беше през зимата и търсех подходящ лекар, защото ми казаха, че трябва да се стабилизирам с лекарства и терапия. Намерих лекар, но тя не успя да ми нагласи правилните лекарства и три месеца ги пиех без полза, през което време се чувствах доста зле. След това реших да пробвам с друг психиатър, той ми нагласи правилните лекарства и започнах да се чувствам по-добре. Оставаше само да намеря добър психолог и тогава започнах да посещавам, но смених няколко, тъй като родителите ми не виждаха голямо подобрение в мен. Накрая спрях ходенето на психолог и сега пия само лекарства. Прочетох във форума за излекуваните хора и това ми дава надежда, че лечението е напълно възможно. Мечтая  някой ден да не пия лекарства и да се чувствам много добре без тях. Масовата липса на специализирани в областта психолози за лечение на психически разстройства може би е причина доста хора да пият все още лекарства. Много ще се радвам да се свържа с излекували се хора, за да обменим опит.  

[д-р Тодор Първанов]

Едва ли някой от справилите се, ще се свърже с теб.Състоянието в което са били, понякога години, им навява доста неприятни спомени и рядко някой иска да си го припомня.

[moridin]

В 16.06.2018 г. at 1:25, д-р Тодор Първанов каза:

Едва ли някой от справилите се, ще се свърже с теб.Състоянието в което са били, понякога години, им навява доста неприятни спомени и рядко някой иска да си го припомня.

Др. Първанов напълно сте прав! И все пак. Ако човек имал окр избере да продължи..... ще осъзнае какъв безценен дар е ....окр.

Всъщност това е незаменима опитност. Обикновенните хора я нямат. Така, че хората с окр могат да се радват на късмета си ☺

[Борито]

В 17.06.2018 г. at 10:19, moridin каза:

Др. Първанов напълно сте прав! И все пак. Ако човек имал окр избере да продължи..... ще осъзнае какъв безценен дар е ....окр.

Всъщност това е незаменима опитност. Обикновенните хора я нямат. Така, че хората с окр могат да се радват на късмета си ☺

Дар е, да! При това безценен!

Преди, като четях подобни изказвания, си казвах, че отсреща трябва да има някой много заблуден и средно хахав човек, за да говори тези неясни и нелогични неща! Но с времето успях да оценя уроците, които ОКР ми преподаде. Успях да разбера какво значи да го приема, просто да постоя с него и да слушам (най-долу ще оставя едно стихотворение, което за мен най-добре описва това спокойно състояние на приемане и слушане. На английски е, но за съжаление не съм намерила подходящ превод).

ОКР ме пречисти от много нефункционални модели на мислене и поведение. Направи ме смирена. Отвори и разшири възприятията ми. Много пъти ме връща в реалността. Доведе приятели в живота ми. Сега с тях умея да се свързвам така, както преди не беше и нямаше да бъде възможно!

Така че, сега сигурно и аз звуча леко хахаво на новодошлите.

Не виждам причина справилите се да отбягват да мислят по темата (освен ако не са твърде заети да са щастливи, и не отварят форума например). Ако нещо започне да се връща, това за мен би било сигнал, че още работа имам. Пък то сигурно имам, и без да се връща.  

Друг е въпроса, че нямам точна идея колко да казвам и колко да премълчавам, когато говоря с човек, който в момента страда с ОКР. Нали едно твърде образно изказване може да го провокира и той да се фиксира върху идея, която никога не му е хрумвала преди това.  

[д-р Тодор Първанов]

Здравей и благодаря за включването!

Понеже, много хора не вярват, че могат да се справят трайно с натрапливостите, ще използвам включването ти, за да им покажа, че това е възможно.

Винаги пояснявам на хората с ОКР, че то е само  признак, че в момента те  са в стрес. Нищо повече. След работата ни, те  ще се променят много и започват да контролират стреса си  значително по-добре. В резултат, натрапливостите няма да ги има  – или са на ниво, колкото аз при мен/ защото всеки нормален човек понякога ги има/ . Обяснявам , че  ние сме хора и не можем да избегнем всички стресове в живота. В него има смърт, катастрофи, раздели и други събития, които биха разтърсили   всеки нормален човек. Тогава, им казвам аз, натрапливостите отново ще се върнат, но  техният интензитет и продължителност ще са много, много по-слаби. По спомнен, около година след края на терапията при теб се случи това - силно стресово събитие, което би разтърсило всеки. И натрапливостите се върнаха. Още помня тревожното ти обаждане, ти бе в паника. И тогава, аз те накарах да направиш най-простата , но силна техника за справяне с ОКР - да запишеш всичките си натрапливи мисли и след това писмено да ги обориш / за тези които ме четат -ТЕХНИКАТА НИКОГА НЕ СЕ ПРАВИ ,,НА УМ,, това ще усили ОКР-то/ . Даже, ти бях казал, когато се успокоиш, да ми изпратиш написаното, за да го видя. Минаха няколко часа и след като нямаше обаждане, аз ти звъннах - ти се бе успокоила и вече спеше. След няколко дена се видяхме,  ти вече бе спокойна.

От тогава минаха сигурно повече от пет години, ти повече не си ме търсила за помощ. Предполагам, че живота, може отново да ти е дал силна порция стрес и пак да си усетила ОКР-то , но промените, които вече си направила,  са ти помогнали да се справиш сама.

Ще завърша и с нещо, което ми каза, в края на терапията си, момиче, което винаги е имало натрапливи мисли и ритуали – тоест, за разлика от теб, до 26-27  си годишнина не е знаела, какво е да нямаш ОКР. На въпроса ми, каква е гаранцията, че натрапливостите няма отново да се върнат в живота и тя ми каза ,, Това няма как да стане, аз съм различна,, .Наистина, това е основният критерий и за мен, промяната е в основа на победата. За съжаление, лекарствата пречат на тази промяна. Те правят човека пасивен, карат го да се примирява и процеса хронифицира. Онзи ден, ме потърси майка, детето и е в 11 клас, било е отличник, но вече поради ОКР -то ,не излиза от дома си  и няма да завърши учебната година. От 7- 8 месеца е на лекарства, но нещата  се влошават. Попитах я, какво прави детето и по цял ден, след като не ходи на училище. Тя ми отговори ,,Ами спи, те лекарствата са го направили много сънлив,,.  Не можах да си представя, каква промяна ще търся да правя  с него, на фона на тази упоеност.  Реших, че щом не мога да си представя една терапия е  по добре да  я откажа, което и направих. Във всеки случай, вече трети ден го мисля това дете,  ..  всъщност зная какво трябва да се прави, но процеса  ще отнеме година, две или три, което не ме устройва.

Правилното в случая е било,  лекуващите психиатри да са им препоръчали, заедно с медикаментите, да се започне и психотерапия. Най-вероятно, за тези месеци, ОКР-то би се повлияло на 70-80 процента.

За помощта- не се притеснявайте от това, че някой може да прихване от вас нови теми. Това е нормално и често клиенти са ми споделяли, че се е случвало и с тях,   след поредната ни среща. Темата не бива да ни интересува, тя ще се мени, важното е човека да получи малко успокоение и вяра, че може да се справи със състоянието. От тази гледна точка всеки съвет изходящ от личният ви опит ще е полезен.

[moridin]

В 16.06.2018 г. at 1:21, sun.flower каза:

Здравейте, симптомите на ОКР състоянието се отключиха сериозно при мен през 2012 година. Беше през лятото, когато завършвах втори курс от университет в София и стреса, и притеснението от взимането на изпитите ми беше дошъл в повече. След свършването на изпитите, трябваше да се чувствам щастлива, а вместо това се чувствах прегряла и зле. Тогава нямах представа какво представлява състоянието и към какъв лекар да се обърна. След търсене на подходящи лекари и лутане, ме пратиха при невролог и накрая при психиатър. Изписа ми антидепресант и ривотрил за сън, и каза, че това е което може да направи за мен. Аз се позакрепих и успях да спя вечер, след това спрях ривотрила и останах само на антидепресант. Върнах се в София да довърша висшето образование и търсех подходящ психолог, когото да посещавам. Там има много голям избор от психолози, но предлагат основно разговор с пациента, което на мен не ми помагаше достатъчно  и освен това е свързано с големи финансови разходи. Успях да завърша и посещавах психолог, но натрапливите мисли не успяха да се махнат. Започнах работа в София, пиех антидепресант , но не се чувствах много добре. Реших да спра работата, защото не ми харесваше и спрях, и хапчетата. След спирането се почувствах много зле и кризите се върнаха отново. Цялата започвах да треперя и не можех да стоя на едно място, чувствах се много зле психически и от всичко изпитвах страх. Не можех да пътувам и с кола. Родителите ми дойдоха да ме вземат с кола, за да се прибера в моя град и там да потърся помощ, като бях взела диазепам, за да мога да издържа пътуването. Когато се прибрах беше през зимата и търсех подходящ лекар, защото ми казаха, че трябва да се стабилизирам с лекарства и терапия. Намерих лекар, но тя не успя да ми нагласи правилните лекарства и три месеца ги пиех без полза, през което време се чувствах доста зле. След това реших да пробвам с друг психиатър, той ми нагласи правилните лекарства и започнах да се чувствам по-добре. Оставаше само да намеря добър психолог и тогава започнах да посещавам, но смених няколко, тъй като родителите ми не виждаха голямо подобрение в мен. Накрая спрях ходенето на психолог и сега пия само лекарства. Прочетох във форума за излекуваните хора и това ми дава надежда, че лечението е напълно възможно. Мечтая  някой ден да не пия лекарства и да се чувствам много добре без тях. Масовата липса на специализирани в областта психолози за лечение на психически разстройства може би е причина доста хора да пият все още лекарства. Много ще се радвам да се свържа с излекували се хора, за да обменим опит.  

Фокусът на осъзнавене на хората с окр е много стеснен. Те виждат в черно и бяло единствено проблемите си. И познават само това. Омагьосан кръг. Психотерапевтът пренарежда този кръг и показва на съзнанието нови полета за възприемане.

[Chehalche]

Здравейте,

Това, което ще опиша, е моят личен опит в борбата (засега мисля, че е успешна) с ОКР. На тези, които не вярват в това, което ще прочетат по-долу – ваше право, всеки си върви по свой път. Това е моята история, и нещата, които са проработили при мен.

 

Дълги години – повече от 15, не помня вече точно, страдах от паник атаки и тревожност. Какво точно ги е “отключило” - вече дори не си спомням, а и не мисля, че е от голямо значение. Първо си мислех, че нещо се разболявам, кръвно, вестибуларен апарат, някакъв хормонален дисбаланс, мозъчен тумор, абе какво ли не. Постепенно обаче разбрах, че всичко е в главата ми (и не е тумор в мозъка). Това не само, че не ме успокои, ами дори напротив – още повече ме спече, реших, че сигурно имам някакво умствено разстройство, и че рано или късно ще свърша в лудница. “Изписах” си сам някакъв антидепресант, и нещата се позакрепиха – пия го няколко дни/седмици, пооправям се, спирам го, мисля, че съм се оправил, карам така няколко седмици/месеца, и изведнъж тряс – ПА се завръщат с двеста, до степен да не мога да се покажа от къщи. Пак хапчета, пак временно успокояване, и т.н., циклите се редуваха в продължение на тези дълги години.

 

Междувременно животът ми си течеше, дори сравнително нормално, гледано отстрани – добра работа, жена, деца, жилище и кола – абе направо Българската Мечта :). Да, ама отдолу вулканът си е къкрил, и една прекрасна сутрин просто изригна! Ужасът, който тогава преживях, няма смисъл да го описвам, предполагам всеки, който чете това, е минал или минава в момента през подобен момент от живота си.

 

Отчаяно започнах да търся в Интернет нещо по въпроса, но нямаше за какво да се хвана. Тогава случайно видях няколко изречения някъде в сайта на Орлин, които разко ме върнаха в действителността. Съвсем накратко – тези мисли са нормални, и всеки ги има, погрешна е реакцията ни към тях. Причините за това са много, няма да изброявам тук, в процеса на терапията излиза всичко.

 

С известни трудности успях да се свържа с него - графикът му беше пълен, и започнах да ходя на групови и лични сесии. Промяната, нужна за да се победи/приеме/реструктурира реакцията към натрапливите мисли изглеждаше проста, но определено не беше лесна, и в процеса на няколко пъти бях на ръба да се откажа. Радвам се, че не го направих, защото в момента усещам огромна промяна в себе си – мислите, дори и да се появяват, вече не могат да предизвикат този ужас, който беше преди, може би в най-тежките моменти само за няколко милисекунди опитвам да се шашна, но с техниките и осъзнаването, което вече имам, е сравнително лесно да се вкарам братно в релси.

 

Много ми хареса това, което казва Орлин за ОКР – това е като малки пъпчици, които избиват отгоре. Сравнително просто (да не се бърка с лесно) е да се отървете от тях, но ако искате наистина да промените нещо в себе си – а вероятно ще поискате – чака ви дълъг и не лек път. Под натрапливостите ще откриете толкова много неща в себе си, които сте кътали с годините – страхове, наранявания, обиди, тъга. Освен тях обаче, че ще откриете и много доверие, обич, смирение, щастие. Вероятно ще откриете, че всъщност сте благодарни за състоянието, което ви е повело по този път – знам, че ви звучи абсурдно, но поне при мен е така. Накратко – ЗАСЛУЖАВА СИ!

 

На тези, които в момента се лутат така, както аз се лутах преди време, искам да кажа няколко неща:

- НЕ СТЕ ЛУДИ, и няма да полудеете! Ако мислите, че полудявате, това е чудесно – означава, че сте нормални, вероятно просто ви е страх от нещо, върху което мислите, че нямате контрол.

- Това, което мислите, вероятно няма да се сбъдне. Мислите не са действия, ако ви става гадно от някаква мисъл за нещо, което можете да направите – много вероятно е да не го направите.

- Вероятно ви е страх, че нямате контрол над тази ситуация – тук ще се намеси добрият психотерапевт, няма да ви издавам тайните на процеса

 

За да успеете успешно да се избавите от ОКР ви трябват само няколко основни неща:

- Мотивация – добрата новина тук е, че неприятното, понякога ужасно усещане, не ви оставя голям избор, и вече сте доста мотивирани да успеете.

- Добър психотерапевт – имах късмет да попадна от първия път на човек, който успя да ми помогне. Пожелавам този късмет и на вас.

- доверие в процеса на психотерапията, и доверие като цяло! Дори и на моменти да ви се струва странно, или да усещате голяма трудност в това, което правите – вярвайте, че ще стане. А то ще стане, бавно или бързо (абе няма да е чак толкова бързо, колкото вероятно ви се иска )

- Групите са чудесен инструмент – там можете да се срещнете с хора (между другото прекрасни <3 ) които в момента преживяват нещо подобно, и с такива, които вече са се справили. Не сте сами!

 

Накрая искам да благодаря на Орлин за това, че го има, и че е това, което е. Искам и да благодаря и на всички много скъпи за мен хора, които срещнах по този път – те си знаят кои са – обичам ви! Благодаря и на прекрасната си съпруга, че не ме изостави и вярваше в мен през цялото време.

 

Успех!

[Орлин Баев]

Здравей!

Не съм много сигурен кой стои зад това чехълче. Ако си който си мисля - да, окр е връхче - с него се работи сравнително лесно, когато терапевтът познава пътечките му и алгоритъма на справяне "през клетките си". При теб бяха 4 лични сесии, с продължаваща групова работа и два уъркшопа. Групите и работилниците - сам виждаш колко сериозна част са от една цялостна и качествена психотерапия, какво дълбоко доверие, себезаявяване, взаимно протичане един в друг, какви качествени хора идват на тях. Но, може и тотално да бъркам за това кой си... Който и да си, поздрави сърдечни! 

[sun.flower]

Здравейте, много съм доволна от психотерапията, която посещавам и има положителен ефект. Тя действа с натрупване във времето и надграждане. Вече не съм както преди, започнах да усещам промяната и това, което разбрах е, че физическото действието е нещото, което помага за справянето с Окр. Човек трябва да се снабди с много голямо търпение и да действа, да прави физически дейности. Така, че не се отчайвайте, а започнете да вярвате в себе си, да се надявате, да цените себе си, да се обичате. 

Поздрави

[anonimnata]

Браво за преборването на окр. И да, д-р Първанов определено е най-добрият психотерапевт. Той ми помогна да проумея.. Окр е фалшив сигнал от мозъка и колкото и страшна да е мисълта на окр, тя няма никаква сила, трябва да й се реагира с пълно безразличие...