Безнадеждно е ...

[Pepeto]

Здравейте ! От доста време се опитвам да се преборя сама с този  проблем ,но не успявам . От известно време насам ме преследват натрапчиви мисли за смъртта и болести , по-специално рак . Каквото и да ме заболи или намеря за нередно по тялото си веднага си казвам ,че е рак . Започвам да рева , отпускам се и не мога да правя или мисля за нищо друго . От известно време насам , това се прехвърли върху детето ми , все се страхувам да няма някоя нелечима болест и непрекъснато търся симптоми . Сега пък анализирам кога и по какъв начин ще загубя майка си. Колко е възрастна и ....... Аз съм на 32 години , имам щастливо семейство и детенце . Преди 4 години загубих дядо си , преди 1 баба ми . Нямам близки ,разболели се от тежки болести ( освен баба ми , незнам от какво точно , но беше болна ) ... Не мога да разбера защо се чувствам така и какво се случва , нито кога се появиха тези мисли . Просто един ден се събудих с мисли за края на света , после този край не дойде и започнах да се разболявам тежко .... и с всеки ден става все по-зле и не мога да се боря сама .Страхувам се от всичко , винаги искам някой да е до мен , измъчвам себе си и всички около мен . Все едно чак сега осъзнах ,че съм смъртна , както и всички мои близки и някък не мога да го приема . Не мога да приема ,че това някой ден ще свърши ... Че те - детето ми ,съпругът ми , майка ми няма да са до мен ... Благодаря предварително за отговорите . Хубав ден ! 

 

[Диляна Колева]

Здравейте, симптомите които описвате са характерни за хипохондрията.

Хипохондрията е състояние, в което човек има постоянно усещане за болестно състояние, убеден е в наличието на сериозно заболяване, непрестанно безпокойство за собственото си здраве или това на околните, без да има видими признаци. 

Характерно за състоянието на хипохондрика са: пълно отдаване на мисълта за болест, тялото се превръща в "център на вселената", постоянно се вслушва за болки или неразположения, мнителност - не може да бъде убеден, че му няма нищо, често дори от лекар, честа промяна в настроенията, стигащи до пълна паника, силно въображение за симптомите, може да си ги представи до степен, че да си ги предизвика.

Как се лекува хипохондрията - не се лекува, тъй като това не е заболяване. Това състояние се превъзпитава. 

Често то е придружаващо към тревожност. Отключва се, след събитие, което силно е повлияло на емоционалния живот на човека. Ако той е по - тревожен, страхлив, неуверен или просто депресивен тип, една от линиите на развитие на тревожността е хипохондричното състояние.

При вас, това вероятно се е отключило след смъртта на баба ви от незнайната болест.

Когато човек няма отговори на въпроси, от които се страхува, той развива тревожност. Страха от смъртта, края, загубата са едни от основните при тревожните състояния.

Първото което е добре да направите е да се опитате да обърнете мислите си. Мисълта за болест, да се обяви за нереална в момента в който тя възникне. След това се работи върху различаването на истинските симптоми от фантазните.

Хората с тревожни разстройства, най - напред си мислят че са болни от шизофрения, например, истината е, че истински болният от шизофрения, никога не би се усъмнил, че е болен, той си се преживява като здрав. И това, може да е един от първите признаци, че всички симптоми в главата на съмняващия се, са фантазни, нереални.

Друг класически пример, често когато човек с тревожност го заболи корем, решава, че може би има рак. На който и лекар да отидете, ще ви каже, че при това заболяване няма болка, т.е. няма как да имате рак, защото ви боли. И т.н.

За да се справите с хипохондричните мисли, трябва да се работи върху основния проблем, който най - вероятно е тревожност, породена от силен страх от конкретно събитие или група фактори.

Вие сте здрава, просто сте тревожна.

[Лиула]

Здравейте ! От доста време се опитвам да се преборя сама с този  проблем ,но не успявам . От известно време насам ме преследват натрапчиви мисли за смъртта и болести , по-специално рак . Каквото и да ме заболи или намеря за нередно по тялото си веднага си казвам ,че е рак . Започвам да рева , отпускам се и не мога да правя или мисля за нищо друго . От известно време насам , това се прехвърли върху детето ми , все се страхувам да няма някоя нелечима болест и непрекъснато търся симптоми . Сега пък анализирам кога и по какъв начин ще загубя майка си. Колко е възрастна и ....... Аз съм на 32 години , имам щастливо семейство и детенце . Преди 4 години загубих дядо си , преди 1 баба ми . Нямам близки ,разболели се от тежки болести ( освен баба ми , незнам от какво точно , но беше болна ) ... Не мога да разбера защо се чувствам така и какво се случва , нито кога се появиха тези мисли . Просто един ден се събудих с мисли за края на света , после този край не дойде и започнах да се разболявам тежко .... и с всеки ден става все по-зле и не мога да се боря сама .Страхувам се от всичко , винаги искам някой да е до мен , измъчвам себе си и всички около мен . Все едно чак сега осъзнах ,че съм смъртна , както и всички мои близки и някък не мога да го приема . Не мога да приема ,че това някой ден ще свърши ... Че те - детето ми ,съпругът ми , майка ми няма да са до мен ... Благодаря предварително за отговорите . Хубав ден ! 

 

Здравей, аз виждам два въпроса в твоето мнение, но само на единия може да ти бъде отговорено.

Едното са хипохондрийните симптоми, за които пише Диди. И това се лекува.

 

За другия казус - ами всички сме смъртни, така е. Това е единственото сигурно нещо в този живот - смъртта. Всички хора се страхуват от нея, дори и онези, които казват, че не се. Аз често си задавам подобни въпроси.

 

По-добрият път е да се съсредоточиш върху онова, което имаш и което те радва, а ако тревожността ти се усилва, то потърси психотерапевт.

Редактирано Юли 17, 2013 от Лиула