Депресия !

[Dumbel]

Здравейте.Мисля че съм изпаднал в деприсия накратко ще ви разкажа за мене и случващо се през годините с мене.На 20 години съм от София.Като малък бях много общителен става въпрос за времето преди 12 годишен бях много наперен и вопще не ми пукаше имах приятели и доста познати и нищо не ми липсваше.След което станах на 12 години баща ми трябваше да замине за Германия майка ми трябваше сама да се оправя с мене и брад ми,който в последствие се забърка с наркотици докато беше в казармата и щяха да го съдят от там майка ми рева 3 дни и от там нещо се промени в мене.Затворих се в вкъщи тогава навлизаха компютрите започнах да играя игри целодневно повечето ми приятели от квартала или се преместиха или заминаха с семействата си в чужбина нямах други близки освен майка ми с и брад ми с който нямаме общ език....от там изпаднах в депресия затворих се в себе си и в побертета напълнях станах аутсайдер(никой не ми се е подигравал просто имах усещането че другите имат нормален живот семейство приятели от детство който на мене липсваха)И така станах неуверен в себе си въпреки че бях отличник просто мойто поколение цени всичко друго но не и знанието или възпитанието и така се чусвах различен защото нямаше хора който да споделят моето мислене...С момичета също ми е трудно не съм грозен(дори съм симпатичен)но съм неуверен дори и да видя че някое момиче ме харесва не знам как да подходя имам чуството че някой ме наблюдава и оценява и се притеснявам да не я обидя или засегна.(това до някаква степен сигурно се дължи на майка ми която след инцидента с брад ми не искаше да повтори грешката с него и ме ограничаваше много..имало е случай в който излизам на кафе с хора сред който има момиче(за което момиче майка ми е чувала че ползва наркотици)прибирайки се от кафето и казвам къде съм бил и тя направо полудя започна да ме нарича наркоман и с какви ли не други епитети.Отношенията с баща ми също не са добри чуваме се от време на време и това е.Писнало ми е от това аз да разбирам всички а мен да няма кой да ме разбере.....Та ако може някой специалист който разбира от тези работи да ми даде съвет как да стана по-социален да премахна притеснението с момичетата трудно ми е и работа да си намеря заради тази неувереност.....

[Диляна Колева]

Здравей, напоследък много често се употребява думата депресия, за всички по - краткотрайни или по - дълготрайни състояния на тъга. Депресивен епизод, социална тревожност или тъга по изгубен семеен статус, който виждаш като необратим процес са навързани състояния.

Когато в кризисен момент, човек не успее да премине градивно през състоянието, то се задълбочава или повлича след себе си други подобни състояния.

Пускам една статия, в която има обща информация за депресивните състояния, но в нея има добри препоръки, които би могъл да ползваш.

 

 

Депресия

Първоначално са наричали депресията - психично разстройство изразяващо се в "депресивен епизод" : понижено настроение, негативни и песимистични мисли, двигателни затруднения. Депресията е имала статут на сериозно заболяване и с лечението на това заболяване се занимвали лекари и психиатри.  Към днешна дата, понятието депресия разшири своите граници и излезе от строгите рамки на медицината. Тя се открива освен като клинична диагноза и като битово неразположение.

Все по - често ни се случва да чуем как някой споделя " Вече няколко дена нямам сили, нищо не ми се прави, не мога да мисля, в лошо настроение съм" и отсреща да чуе констатацията -  " О, ти си в депресия"

Предвид горенаписаното ( което се определя, като битова депресия) днес  това състояние се определя не като психично, а като психологично, съпътствано от дълъг период на лошо настроение, или често променящо се такова.  Спорно е кой определя, дали депресията е битова и кой трябва да се заеме с нейното лечение, едно е ясно, това е състояние, което потапя страдащия в дълбока тъга, в тъмен и дълбок душевен мрак, от който много трудно се излиза. 

Депресия - това е състояние, в което изпада човек, когато не вижда радост в живота си.

 

ПРИЧИНИ ЗА ДЕПРЕСИЯТА

Причините за битовата депресия са най - различни. Най - често депресия се отключва при съчетание на няколко важни фактора : лични проблеми, трудна житейска ситуация, пропуснати ползи. 

Когато става въпрос за лични проблеми, трябва да се има предвид, че някои хора са вътрешно предразположени към депресивни състояния и тяхната житейска философия преобразува ситуациите като предразполагащи. Липсата на дневен режим, недоспиването, отсъствието на почивка - неусетно, но сигурно създават предпоставки за бъдеща депресия.

Генетичните предпоставки за депресията , са нещо което е видимо, реално. Въпреки това, тя също има предпоставки за проява, като битова, депресията се проявява по - често при хора с детско поведение, "непораснали деца", които с трудност се изправят смело пред житейските проблеми и често са със сменящи се емоции и настроение. Изправящи се пред неприятности, този тип хора редовно се разстройват и ако трудностите продължат, те неизбежно потапят себе си в депресивен епизод.

Зад това обикновено стои едно детинско отмъщение на живота - "Ако ти Живот си толкова неприятен, аз ще умра, сега." В детството, тази концепция за отмъщение е била насочена към родителите, които са причинявали някакъв душевен дискомфорт на детето. Когато личността порасне, тя пренасочва отмъщението от родителите към Живота. 

Подтикване към потапяне в депресивно състояние, може да и друго - неосъзната вътрешна полза - страх да признае своята некомпетентност пред важен за него човек в трудна ситуация, желание да привлече вниманието към себе си или да се приближи емоционално към близки хора, или нещо много по - просто: да оправдае безделието си и да има оправдание да не прави нищо. Към това можем да прибавим и нездравословен начин на живот, който да създаде чисто физиологични предпоставки за появата на депресия..Когато организмът е готов да се разстрои, а личността е предразположена към това, когато са налице и някои тежки ситуации ( поредица от проблеми, тежка житейска загуба - смърт на близък, развод или пропаднали мечти) естествено се съединяват с някои от вътрешните ползи на личността и депресията настъпва почти "естествено".

 

ЛЕЧЕНИЕ

"Реалната" депресия, трябва да се лекува от медик специалист. За съжаление хората се страхуват от "таблетките" и не бързат да отидат на специалист психиатър, въпреки че в 80% от случаите се стига до пълно възстановяване. Ако това не е "реална" депресия, а е умора и временна промяна на настроенията или става въпрос за битова депресия, то нейното преодоляване е много по - леко и не се нуждае от медикаменти. Повлиява се преди всичко с чести и дълги разходки сред природата, смяна на средата, дори с тежка и упорита работа. Много добре се повлиява с откъсване от градската или стандартната среда, отдалечаване от всички източници на информация. Влизане в "селски режим" - ставане рано, работа сред природата, дишане, чист въздух.

Ако зад депресията стоят   вътрешни ползи, то лечението може да започне да боксува.

Битовата депресия, често се среща при възрастни хора, когато има радост в живота, но  целите липсват. Тогава депресията се явява, като начин да привлекат внимание, нещо като театър за определени зрители. Житейската подкрепа и съчувствието което получават, по - скоро влошават състоянието, от колкото да го подобрят. Ако в тази ситуация, "болният" остане в комфортната атмосфера на обгрижване, много скоро всички ще се окажат в задънена улица и в плен на това състояние. Да се  разобличат вътрешните ползи на депресирания - е неефективно, трябва да се смени обстановката и хората, които са попаднали в тази ситуация.

 

ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ДЕПРЕСИВНИТЕ СЪСТОЯНИЯ

В съвременната култура "депресията" стана почти модерна. Най - често се среща  в цивилизованите страни на Европа. В страните с по - нисък стандарт на живот и там където основното занимание е работа за препитанието, чрез тежък физически труд, депресивни състояния няма.

Препоръки за предотвратяване на депресивни състояния:

- Осигурете си здравословна среда на взаимоотношения, ведри и мотивирани хора, обърнете внимание къде живеете, с кого. Нужни ли са ви приятели или партньори, които постоянно се оплакват и търсят вината в другите? - Не. Погрижете се , около вас да има позитивни, ведри и мотивирани хора. Психично устойчиви и весели.

- Работата - много важна част от живота. Важно е професионалната работа да ви доставя удоволствие. Това не е спасение, но е съществена част от справянето. А до колко работата ви може да бъде здравословна? Една театрална среда, например, с нощният и неподреден живот, с постоянното драматизиране е силна предпоставка за развиване на депресия.

- ако искате да живеете здравословно, то организирайте живота си по подходящ начин. Добър дневен режим и спокойна и пълноценна вечер с добър сън.  Ставайте рано сутрин, правете физически упражнения. На практика хората които спортуват редовно или тичат в парка, стигат до депресивни състояния изключително рядко.

- Предразположете функционално и тялото си - хора, които се движат изправени, с изправен гръб и рамене, често се усмихват, не изпадат в депресия. Правете това, често, обръщайте си внимание. Нека това стане вашето "лице" към живота.

- И най - важното промяна на житейската ви философия. Тя трябва да е с положителен заряд, психичната устойчивост да се яви като етично задължение.

 

Неувереността, за която питаш се преодолява най - добре и най - бързо, чрез "директно атакуване". Колкото трудно и некомфортно да ти е да го изпълниш, правенето на точно това, в което се чувстваш най - неуверен ще отключи в теб обратното усещане. Нещо повече, възможно е да ти се иска да го правиш пак и пак и пак. Добре ще е, ако си наясно и с корена на тази неувереност, но това може да става и съвместно с прилагането на техники за нейното овладяване. Пускам още една интересна статия с различни дребни препоръки и лесни техники, които би могъл да изпробваш.

 

"Нестандартните постъпки" - упражнение за увеличаване на самоувереността

В Япония туристи могат да видят как на площата работещи млади хора в делово облекло изведнъж започват да пеят или да рецитират поезия. Това е обучение на мениджъри за развиване на тяхната самоувереност и самочувствие, умението да бъдат себе си, да не се ограничават с очакванията на другите - обучение "нестандартни постъпки" или "необичайно поведение".

За много хора зависимостта от чуждата оценка се явява сериозна вътрешна бариера. Купуват вътрешната си свобода с цената на оценката но обкръжението си. Вътрешната свобода е лекота и отпуснатост, това е естествено поведение, кураж и действие. Вътрешната свобода - това е една възможност да се вземат свои собствени решения, способността да се игнорирамнението на другите, когато е без значение. Как да изработите такова отстояние от външния контрол?

Един от начините е да започнете да тренирате себе си чрез изпълнение на абсолютно нестандартни постъпки. Индивидуалния тренинг "нестандартни постъпки" се състои в това да правите непривични за вас и нестандартни за околните неща. Действия които са абсолютно безвредни, често добри, полезни, но...... но аз никога не съм правил така! Това е страшно!
Упражнението  "нестандартни постъпки"  е работа с ограничаващите вярвания, със страха, това е обучение в увереност,тренировка на смелостта, на способността да се измъкнем от зоната си на комфорт.
Още по - трудно ще бъде, ако тези неща и действия са в разрез не само с вашите привички, но и с очакванията на околните. Ако това са действия, които са неочаквани, странни, непонятни - такива каквито "нормалните" ( тези които се вписват в правилата, рамките, стандартите) хора не правят.
В психотерапията, тази практика се нарича Техниката на конфронтация с потискане на смущаващи реакции.
За да се преодолее детската зависимост от мнението на околните, излезте и се опитайте да правите нестандартни постъпки, но това да не става с усилие, а с въодушевление, със свободен дух, вътрешното ви усещане да е невероятно красиво, мило.
Какво може да бъде това? Всичко онова което ви е вътрешно трудно и страшно да направите, в рамките на собствената физическа безопастност, с уважение към другите и съблюдаване на закона.
В своето детство бъдещият физик Лев Ландау, тренирал вътрешна смелост, като се разхождал по улицата с балони привързани към шапката. Днес това може да ви се стори мило и красиво, но за онова време това излизало от рамките на нормалното. Сходна ситуация, но съпоставено с нашата действителност е - да си сложи биберон в устата и да се разхожда по улицата. На автобусната спирка високо и изразително да цитира Пушкин или друга поезия или непринуден разговор в метрото като се представяте за такъв какъвто не сте. Ако ви е страх в началото да правите сам нестандартните постъпки, започнете заедно с някой друг, така ще ви е по - забавно и весело.
Ако ви е много страх в началото, изработете оправдание, което да ви помага  " Това не  е просто постъпка, това е лекарство, което лекарят ми предписа!" Ако решите да цитирате Пушкин, се представете като актьор, който репетира за драматичния театър. когато се почувствате уверен, вече няма да са ви нужни каквито и да е оправдания. Пред кого и за какво да се оправдавате?
Не бива да правите нестандартни постъпки, от които могат да последват житейски неприятности. Не ги прилагайте към полицаи, съседи, колеги в работата, тренингът за нестандартните постъпки, в тези ситуации може да навреди на репутацията ви. важно е да помните, че "нестандартните Постъпки" не са хулиганско поведение, не се правят неща, които да напрягат околните. И не превръщайте тренингът в забавление, когато усетите, че сте се освободили от сковаващите ви рамки, прекратете и се заемете с вашата работа.

НЯКОЛКО ЛЕСНИ УПРАЖНЕНИЯ

- Промяна на обичайните задачи - отидете на работа по друг път, не влизайте в кварталния магазин, а влезте в такъв, в който никога не сте влизали, купете нестандартни за вас неща.
- Да се ​​запознаем с някого. Това е един много добър начин да се измъкнем от зоната си на комфорт. Няма значение къде икак, важно е  лицето да е ново за вас.
- Намерете курс или обучение, клубове, които ви интересуват, но по някаква причина (ние вече знаем каква) сте отхвърляли идеята да отидете там.
- научете се да правите онова, което винаги сте искали да правите - да свирите на китара, да плетете, да карате лодка, това разширява зоната ви на комфорт.
- Отидете на кино, театър или концерт в нетипичен за вас стил. Ако слушате рок идете на джаз концерт, ако обичате мелодрами, отидете на екшън филм.
- Спрете да планирате, правете всичко в движение, може да добиете много нови впечатления и така да разширите зоната на комфорт.
- Отидете на ново нетипично място с нестандартна кухня
- Облечете се нетипично - сменете стила, цветовете, визията.
- Преместете мебелите, внесете нови различни по цвят или форма от вашите
- Седнете в автобус с непознат номер

Техниката се използва при психологични състояния от групата на тревожните разстройства - социална фобия, както и при проблеми с общуването, трудност при адаптация в работен колектив, работа със страха. Желателно е да се започне съвместно с психолог - психотерапевт.

Най - важното от всичко е да се справиш със сериозността, с която приемаш положението. Да се опиташ да погледнеш ситуацията от различна гледна точка - на успешното ти оцеляване, например, на умението ти да бъдеш самостоятелен, знанията които си натрупал. Да помислиш как би могъл да ги използваш в твоя полза. В началото може и да ти е трудно, но това не означава, че трябва да спреш да опитваш. Никой не се научава да кара колело от първия път, но желанието за каране е толкова голямо, че човек е готов да пада , да става , да се ранява, но да не спира докато не овладее равновесието. Който спре и се откаже, просто никога не изживява удоволствието от каране на колело. Същото е и с неувереността. ( и не само с нея) , всичко е в твои ръце.

[Dumbel]

Благодаря за отговора корена на неувереността ми мисля че се крие в отношенията с майка ми.Преди време усетих че имам нужда да отида на психолог и отидохме заедно с майка ми и споделихме каква е ситуацията и по първи наблюдения психоложката ни каза че нямам проблеми и че тя трябва да ми има повече доверие...(дори се изказа че майка ми е направила от мене мъж по неин идеал)В последствие се от казах от продължаване на терапията защото помислих че всичко е наред да ама не живота ми продължи по същия начин.Та корена мисля че точно там се крие(спомням си като малък как например сме на кафе аз майка ми и още 1 дете и неговата майка и когато кажа нещо което не трябва и тя ме ритваше под масата и по този начин ми прекъсваше мисълта и съм бил малък и това сигурно е повлияло на увереността ми сега вече пораснал имам усещането че каквото и да кажа ще грешно или ще е смешно)Отделно както казах тя се притесняваше изключително много за мене беше ми като падар не ме пускаше на повече от 100 метра разстояние от нея.Дори и миналата година се записах на курс по немски там срещнах едно момче с моето мислене и почнахме да излизаме на сам на там по Витоша и тя дори още преди да го познава започна да говори че е бил наркоман лошо момче и други обиди(дори имаше 1 път в Витоша телефона ми се беше изключил и като се прибрах започна отново да ме обижда)Има моменти в който си мечтая да се махна от тая държава и от всички който познавам и да започна на чисто.Благодаря за съветите ще се опитам да заговарям повече хора макар и да не знам как и да се науча да не ми пука от тяхното мнение или реакции може би там е ключа че прекалено много ме е грижа за другите.....

[Диляна Колева]

В последствие се от казах от продължаване на терапията защото помислих че всичко е наред да ама не живота ми продължи по същия начин.

 

Няма как да  се промени нещо толкова бързо, след няколко часа терапия, да промениш мислене, което е моделирано с години.

 

Ще ти дам пример с тялото. Представи си  човек  никога не тренирал нищо, с наднормено тегло, не спортувал, без изградени спортни навици и дневен режим, човек, на който винаги са му повтаряли, че от него спортист не става, реши да  стане добър състезател в даден спорт. В началото тръгва с голям ентусиазъм, ясно му е, че това е начина, вижда добре оформените тела край себе, вижда постиженията на другите спортисти и вярва, че много скоро и той ще изглежда по същия начин, ще постигне добри резултати. Готви се колкото е по силите му и отива на първото си състезание. Дава всичко от себе си, но резултатът му е много далеч от това което си е представял, че може. 

Това е нормално, защото е започнал да прави нещо, което е съвсем ново за него. И тук идва изборът. Дали да продължи да влага всичко от себе си, за да постигне желаните резултати или да се откаже да си върне старите навици, килограми, начин на живот и да повярва на внушението, че от него спортист не става. 

Няма как да тренираме и променим тялото си за една седмица, това е ясно на всички, но битува заблуждението, че с няколко опита можем да променим мисловните модели. 

Промяната им изисква също толкова време, усилия, опити, труд и постоянство, колкото е необходимо и за тялото, че дори повече.

 

Може да започнеш да работиш и сам, но е било добре да довършиш започнатото с психолога, може би сега нямаше да ти се налага да пишеш тук.

Редактирано Юли 14, 2013 от didi_ts

[Ally]

Благодаря за отговора корена на неувереността ми мисля че се крие в отношенията с майка ми.Преди време усетих че имам нужда да отида на психолог и отидохме заедно с майка ми и споделихме каква е ситуацията и по първи наблюдения психоложката ни каза че нямам проблеми и че тя трябва да ми има повече доверие...(дори се изказа че майка ми е направила от мене мъж по неин идеал)В последствие се от казах от продължаване на терапията защото помислих че всичко е наред да ама не живота ми продължи по същия начин.Та корена мисля че точно там се крие(спомням си като малък как например сме на кафе аз майка ми и още 1 дете и неговата майка и когато кажа нещо което не трябва и тя ме ритваше под масата и по този начин ми прекъсваше мисълта и съм бил малък и това сигурно е повлияло на увереността ми сега вече пораснал имам усещането че каквото и да кажа ще грешно или ще е смешно)Отделно както казах тя се притесняваше изключително много за мене беше ми като падар не ме пускаше на повече от 100 метра разстояние от нея.Дори и миналата година се записах на курс по немски там срещнах едно момче с моето мислене и почнахме да излизаме на сам на там по Витоша и тя дори още преди да го познава започна да говори че е бил наркоман лошо момче и други обиди(дори имаше 1 път в Витоша телефона ми се беше изключил и като се прибрах започна отново да ме обижда)Има моменти в който си мечтая да се махна от тая държава и от всички който познавам и да започна на чисто.Благодаря за съветите ще се опитам да заговарям повече хора макар и да не знам как и да се науча да не ми пука от тяхното мнение или реакции може би там е ключа че прекалено много ме е грижа за другите.....

Виж, ти сам си знаеш къде е корена на неувереността ти с другите, както казваш - споменът, който извади, е много показателен - това със сритването под масата от страна на майка ти. Това отношение, което сигурно се е проявявало по много начини, е формирало представа в главата ти, че има неща, които е ок да се говорят пред другите, но има и такива, които не е ок - които са грешни или смешни... и най-вероятно когато майка ти ти е давала знак, че са такива, когато си бил малък, това ти е предизвиквало реакция на срам, смущение и пр. Тази представа (мисъл/ разбиране) и емоция са ти фиксирани в съзнанието и понеже сега като голям не ти се иска да ги изпитваш, това блокира общуването ти - по-добре да не казваш неща, за които имаш съмнение, че може да са грешни или смешни. Но това е само... просто така са слепени разбиранията в главата ти, така са те научили, майка ти смята някои неща за грешни и смешни и те е научила и теб, че те са такива. Според някои хора не са, според други - други приказки са такива... Т.е. ти може да кажеш нещо, което на хората около теб в момента да не им се стори по никакъв начин смешно, но понеже ти го възприемаш като такова (поради наученото в детството ти), ти ще преживееш реакцията на смущение в себе си и това е, което другите ще усетят. Ако ти си нормализираш отношението към възприеманите от теб като смешни неща, и си ги говориш нормално, спокойно, и емоциите ти към тях са нормални, тогава няма да ма проблем. Просто върху всеки човек пренасяш разбиранията и реакциите на майка си, и смяташ, че от всеки би получил подобна на нейната засрамваща реакция на изказванията си, която предпочиташ да отбягваш, защото никак не е приятна. Пишеш, че прекалено много те е грижа за другите.. дали е това или прекалено много те е грижа за това как те виждат другите, какво е мнението им за теб? Защото си на етапа, в който позволяваш техните реакции към теб, тяхното отношение и мнение да определят начина, по който се виждаш и оценяваш ти самият. А той трябва да се основава на начина, по който ти сам преценяваш себе си, по свои собствени критерии. Трябва да поработиш в посока на това да започнеш да постигаш емоционална независимост от майка си, а от там и от другите..

[Dumbel]

Благодаря за мнението ти мисля,че си много права трябва да постигна емоционална независимост от майка ми лошото е,че заради това затваряне в себе си няма на кой друг да разчитам а тя от друга страна просто ме тероризира и няма какво да направя просто си е такава притеснителна нещо да не ми се случи..Има моменти в,който дори не мога да говоря по телефона пред нея знам че това е проблем,но не знам как да се измъкна от тази ситуация надявам се скоро да успея да емигрирам в Германия за да уча и да си оправя живота.Когато бях в гимназията се организира стаж на морето за 1 месец през този месец бях различен човек много по разговорлив,и нямах тези притеснения който имам когато съм около майка ми явно просто се е насадило едно такова усещане у мене че каквото и да направя,и тя е около мене ще сбъркам.Явно трябва просто да променя мисленето си основно в насока аз какво мисля и аз как се оценявам,а не как ме оценяват другите.Същия проблем е и с момичетата дори да видя че някое момиче ми се усмихва и просто не знам какво да и кажа какво да направя мисля си,че ако и аз се усмихна ще я засрамя и просто блокирам не знам какво да й кажа...Благодаря ти за съвета доста ми помогна да разбера къде е проблема и ще се опитам да го преодолея.

[д-р Тодор Първанов]

Ако в България не си оправил психиката си, нищо хубаво не те очаква в чужбина.

[Диляна Колева]

Случайно ми попадна клип, който показва как би изглеждала техниката "Нестандартните постъпки", за която писах по - горе.

 

http://www.youtube.com/watch?v=f_GxF-Si2S0

 

Вижда се, че освен за изпълняващия, е много възможно да задейства верига от добро настроение за всички участващи. По този начин чувството, че хората са враждебно настроени, а общуването е война, може рязко да намалее. 

Много е важно, промяната в мисленето да тръгне в посока, различна от приетата - давам, за да получавам. Общуването е успешно, когато се прави заради собственото удовлетворение, а не заради очакванията или обратната връзка. Обвържем ли се с последните две се обричаме на напрежение. Тази техника дава възможност да се усети една друга връзка с хората.