Паника

[Wisp]

На 18 години съм. На 10.02.2012 година получих криза съпътствана със силен световъртеж, който продължи два дни, през които не можех да се движа, повръщах и тн. Казаха ми, че това чудо няма лечение. Просто се случва понякога. Може да се случи сега, след 2 минути, утре по всяко време. Тая идея не ми харесва. По принцип съм сериозен човек. Винаги съм си мислила, че човек може да си наложи нещо и да го следва (в случая да не се панирам излишно), но факт е, че не мога. При най-малкото замайване аз се паникьосвам и видимо положението се влошава. Почнах да изпитвам страх от пътуване с кола. Вече не мога и 10 минути да издържам. Смисъл… не влизам в кола с идеята, че ще катастрофираме или нещо такова, просто не знам какво се случва, но сякаш става тясно, задушно и трябва да сляза. Но нямам страх от тесни пространства, нямам проблем със засядане в асансьори и тн. Бях напълно нормален човек до тая дата. Искам да върна предишното си състояние, обаче не се получава.

[Диляна Колева]

Двудневен световъртеж са получавали много хора, включително и аз. 

Правилно са ти казали, че това няма лечение, но не защото не може да се оправи, а защото не е заболяване. Не можеш да лекуваш нещо, което не е болно. 

Липсата на информация, запазва в теб страха от нещо "много страшно, нелечимо", Този страх се загнездва в мозъка ти като файл, който стартираш при най - малката прилика или мисъл за възможността да получиш отново световъртеж. Естествено след като "натиснеш" - PLAY, процесът започва. Такава е дейността на мозъка. Прибавяме към този процес и емоцията, която усилва усещането и изживяването за паника и ... имаме проблем. А всъщност проблем няма.

Хората, които определят себе си като сериозни и мислят, че могат да контролират ситуациите в живота си имат още по - голям проблем.

Тази сериозност ги прави неподатливи на промени в мисленето и съответно така необходимото отпускане и релакс, приемане на ситуациите или трансформирането им. По тази причина стремейки се да контролираш процеса ти го усилваш и задълбочаваш, защото се фиксираш в него, мислиш за него и го предизвикваш.

Хубаво е тази сериозност да падне. Поиграй си със световъртежа, наблюдавай го, опитай се да го завъртиш на обратно, отпусни се, дишай - 3( броиш до 3 вдишване) -6( задържане) -3( издишване)  - коремно. Правейки това около 10 мин ще се почувстваш приятно замаяна и спокойна. това се дължи от една страна на увеличения кислород, от друга на промяната на концентрацията.

Може би си била по - натоварена и стресът ( независимо положителен или отрицателен) ти е дошъл в повече.

Това, в което искам да те уверя (надявам се да ми повярваш) е, че това състояние е обратимо, ти си здрава, повторенията не са задължителни, но не подлежи на контрол по начина, по който разбираме думата "контрол". 

Всичко останало, което изреждаш като симптоматика са следствие от първоначалния страх от световъртежа, който не знам кой е решил да ти го затвърди, като ти го е описал като нещо вечно.

Като си била малка прилошавало ли ти е, когато си се возила в автобус или кола?

Редактирано Юли 10, 2013 от didi_ts

[Wisp]

Ами всъщност винаги ми е прилошавало при пътуване (освен с влак (понякога и във влак)), но долу горе се справях, поне не ми пречеше това, че е тясно и тн. Аз имам проблеми с вестибуларния апарат. Не мога да карам колело, също така понякога имам чувство, че падам, което било съвсем нормално за хора с проблеми с равновесието. Тоя вестибуларен апарат се поддава на стрес, а там е и основния ми проблем. Според докторите и много други хора, всичките ми болести се дължат на нерви (2-ра степен гуша, гастрит, нерво вегетативната дистония и тн). Пия успокоителни от доста време, но те ме приспиват и само това. Реално не се чувствам по-спокойна. Имам голям проблем с агресията. Мога да се разплача само с мисъл и като цяло нервите ми са изключително слаби. В момента имам проблеми със стомаха и отново ми предписаха успокоителни ( и разни други лекарства за 3 месеца… ). Чудя се, дали е възможно тия нерви да ме удрят толкова, защото примерно когато съм в някаква ситуация, например когато родителите ми се разведоха (преди около месец) и когато всичко се случваше, караниците, делбите и тн ми беше абсолютно все тая, сякаш не се случва нищо, но след известно време настъпи една силна тревожност която е напълно необяснима за мен, тъй като никога не съм била особено близка с тях… Това е само примерна ситуация, но в повечето случаи е така. Когато има случка, която предполага някакви емоции по-особени, аз съм в състояние „все тая”, после обаче всичко рухва. Странен човек съм аз

Редактирано Юли 10, 2013 от Wisp

[Диляна Колева]

Не си странен човек, това което описваш като реакция в ситуации на стрес е защитен механизъм  - отричане. Мозъкът ти го ползва, за да те защити. Но това разбира се е временно, ако не се преработи ситуацията, ако не се отработи страха и притеснението, което е породило стреса, то преминава в тревожност и се изразява чрез тялото в различна симптомантика.

Нервите няма как да са слаби или силни, те просто са. Това което наричаш нерви, са пътищата по които протичат твоите мисли. Всяка една мисъл задейства серия от емоции и съответно симптоми. Стягането в корема е едно и също, независимо дали имаш първа любовна среща или ти предстои изпит, но едното го наричаме с красивото  - "пърхане на пеперуди" и го определяме като "хубаво", а другото го наричаме с конкретното " болка в корема" и го наричаме "лошо". Та, проблемът не е в нервите, нито в тялото, а в това което мислите му диктуват. Гълтайки успокоителни, ти приспиваш мислите. Как можеш тогава да работиш с тях? Ти не си в състояние нито да ги промениш, нито да ги позитивираш, нито да ги пренасочиш, просто ги потискаш до следващия път. Игнорираш ги, отричаш ги, така както реагираш в кризисната ситуация.

А  основата на проблема е, че теб много те е страх. 

Страх те е от едно основно нещо или от много неща, които вече са добре преплетени.

Сама можеш да проследиш връзката:

1.световъртежът е породил в теб неприятно усещане,

2.липсата на информация как да се справиш, водят до чувство за безпомощност от там и страх от повтаряне на състоянието,

3.когато човек е безпомощен и се страхува, често избира варианта - бягство,

4.твоето бягство се изразява в това да избягваш и да започнеш да се страхуваш от всички ситуации, които ти напомнят за прилошаване, 5.честото прилошаване в кола, е асоциация за мозъка ти, който прави връзка със световъртежа и ти започваш да се страхуваш от возенето в кола.

И отново се връщаме на изходно ниво - мисълта която подаваш. 

Справянето със състоянието е работа с мисленето, успокоителните саботират този процес. 

Пробвай дишането, за което ти писах, да видим как ще го усетиш.