Духовен наряд за 12 юли 2013 г.

[Светлата]

Духовен  наряд за 12 юли 2013 г.

Начало: 6.00 ч.

1. Песента „В начало бе Словото”
2. Господнята молитва
3. Песента „Запали се огънят”
4. Добрата молитва
5. Песента „Аум”
6. Молитва на Духа Свят
7. Прочит от Евангелията:

• Йоан, 13:34–35
• Матей, 5:22–24
• Лука, 6:31
• Марк, 12:30–31

8. Песента „Бог е Любов”
9. Беседа  „Божественият и човешкият свят”, държана на 23.07.1940 г., в. Мусала,
томчето „Езикът на Любовта” – съборно слово
10. Песен на светлия път
11. Молитва на Братството
12. Формулата на Братството /3 пъти/

Източник

[Слънчева]

Ще си позволя, без да съм попитала да пусна това послание, което е във фейсбук-страничката. Надявам се, че няма да ми се разсърдят от ОББ. Честит празник на всички! Само Божията Любов е Любов!

 

 

ПОСЛАНИЕ до братята и сестрите по случай Деня на Учителя – Петровден, юни 1967 г.

11 юли 2013 г. в 15:47

Из архивите на Общество Бяло Братство 
едно писмо на Братският съвет до братята и сестрите по повод рожденият ден на Учителя

 

 

 

 ПОСЛАНИЕ
до братята и сестрите по случай Деня на Учителя – Петровден

Среща с БОЖИЯТА ЛЮБОВ

„Божията Любов носи изобилния и пълен живот“.
„Във всички форми на проявеното битие пребъдва Свещеното Начало“.
„Обичай във всяко същество Лъча на Бога“.
„Да се прояви Господ на Любовта в душите ни“.

Учителя


В човека днес се ражда едно ново съзнание, което Учителят нарича „живот за Цялото“. Човек излиза от личния живот и влиза в Единния Всемирен Живот. Той съзнава, че принадлежи на него и е едно с него. Учителят е предвестник на това ново явление – пълен и съвършен образ на Новия човек.
Учителят отвори школата за пробуждане на човешките души. Той даде знание за пътя на ученика – път на учение, работа и служене. 
Днес учениците на Божествената школа работят в света за изпълнение Волята Божия, за идването на Божието Царство, за въдворяването на Мира и Братството между човеците. 
Новата мисъл, която днес слиза, новата светлина преустройва материята на човешкия мозък и на човешкото тяло, преустройва атомния и йонния строеж, за да бъде тя възприемчива към Новия живот, който сега иде. Човек като мисли, работи върху себе си и върху своите ближни. Като мисли и работи, човек създава около себе си онази аура, която го пази от лошите влияния и условия. Тази аура някои виждат, а други чувстват.
В Духовния свят се работи с най-малкото количество енергия. Всяка сила, като стигне до крайния предел на своето разредяване, идва в “нулево положение”, “0” - т.е. минава в по-висока октава, в по-висок свят - “отрича се от себе си”. Самоотричането е именно този момент - момент на жертва. “0” - нулата е граница между два свята. Смъртта е преминаване през този момент. Природата е турила смъртта, за да учи човека на този труден урок - отричане от себе си заради Цялото. Тя прекарва всички същества през това положение, за да им напомня, че животът е Един. Всички същества образуват едно Всемирно цяло. Смъртта е врата към Всемирния живот. 
Енергията трябва да се разреди до безкрайност, за да се разкрие нейната върешна същина. Пространството дава възможност за това. Тук се разкрива, че духовната същина на енергията е Любов и Разумност. В пространството се извършва това превръщане. 
Възвишените същества, които познават законите за превръщането на материята и енергията, ги използват, за да пътуват във Всемира. Те могат да посещават и най-отдалечените светове на Вселената. 
Какво става с енергията в пространството? Представете си едно Слънце отдалечено от Земята на 3000 светлинни години. Енергията, която излъчва се разпространя в сферична вълна, чийто диаметър светлината минава за 3000 години, като се движи със скорост 300000 км/сек. В какво се превръща тази енергия, като се разреди в такова огромно пространство? Тя минава в духовна енергия - в мисъл, в чувство, в творческа воля. И удивителното е, че нашето око долавя тези безкрайно слаби импулси и нашата нервна система реагира на тях. 
Безкрайното разредяване на енергията в мировото пространство довежда до разкриване на нейното вътрешно съдържание. 
Мировото пространство, в което проникват и интерферират /въздействат/ безброй лъчи от слънцата на всемира, представлява жива среда, от нея идват мислите, чувствата, творческите импулси. От тази среда иде животът с безбройните си форми. Всички те са проекция на Мировия живот. 
Естествено, че в тази система от сили има „възли” – фокуси с изключителна интензивност и интелигентност. Те стават онези центрове, които имат инициативата и които създават формите на живота. Тъй се обяснява богатството и разнообразието на органическия свят.
Органическите форми са проекция на далечни светове. От това гледище човек може да изучава всемирния живот от органически форми на Земята.
 И тъй, мисълта и чувствата представляват разредяване на енергията, което продължава до безкрайност – превръщане на физическата енергия в духовна. Тъй се проявяват Разумният и Духовния свят. Проблемът за безкрайно малките количества енергия е отдел от новата физика за квантите и ултраквантите. Зад всяка енергия седи Разумността. „Пространство” – трябва да се преведе с Разумност. 
Пространството е необходимо, за да се прояви мисълта. Времето е необходимо, за да се прояви чувството. Дълго време трябва да действа тази безкрайно слаба енергия, за да се прояви чувството и да се подхранва. Чувствата зреят като плодовете. За чувството е необходимо времето, т.е. вечността; за мисълта – пространството. 
Старата представа за пространството, изпълнено с еднороден етер, отпада. Днес се говори за сложно пространство, огънато пространство, пространство на подвижни силови полета. Ние превеждаме „живо пространство” – пространство, изпълнено със сила, живот и мисъл. В това пространство се извършват непрестанни превръщания и промени – една разумна, целесъобразна, творческа работа. Пространството е живот на Разумни същества. Считайте пространството за свой дом, Дом Господен. Човек трябва да свикне да живее в пространството, неизмеримото и безгранично пространство и да не се страхува от него. 
Няма място, където Бог, Великото, Разумно начало да не присъства. Застане ли пред времето и пространството, човек трябва да има чувството, че във времето е всякога, а в простраството – навсякъде. 
Днес науката и техниката помагат на човека да се откъсне от Земята, да не бъде прикован към нея. Днес се ражда съзнанието на един нов човек, гражданин на Всемира; днес се ражда съзнанието на Космическия човек. Животът съществува и присъства във всяка точка. Той може да се прояви по хиляди начини и при всички условия. Няма точка в пространството, където животът да не присъства с всичката своя пълнота – разумност, сили, добродетели, форми. В нашия свят, при условията на Земята, животът се проявява тъй, както ни е познат от органическите форми, но в други светове, при други условия, той може да се прояви и по друг начин и в други форми. 
Възможностите на живота се неограничени. Ние вярваме в една Велика разумност, която изпълва Всемира, която сме опитали и опитваме. Учителя я нарича Божия любов. Няма по-хубаво нещо от срещата с Божията любов. Когато човек идва на Земята, Божията любов е тази, която го посреща първа – това е Майката. После идва Бащата – Добрият и Силният. После – братя, сестри, приятели – това са все образи на Божията любов. И най- после идва Учителя – най-съвършеният и пълен образ на Божията любов. 
Като говорим за Божията любов разбираме един велик свят на Възвишени души. В този ден от света на Божията любов Учителят ни благославя. 
Днес, в света на Божията любов, брат Боян ни се усмихва и ни приветства и с него голямо множество обични приятели. Те казват: „Ние сме с вас”. Всички те вечно живеят в Божията любов. Те ни подкрепят, помагат и пазят. Всички блага идват от Божията любов – житното зърно, плодовете, цветята, всяка добра мисъл, всяка добра постъпка. Божията любов е обширен, всеобятен свят, който ръководи и крепи живота. Ако Божията любов е с нас, кой ще бъде против нас? От какво ще се убоим?

Вяра имайте.
Мир имайте.
Бъдете радостни.

Днес като честваме деня на нашия обичен Учител, ние ви поздравяваме с поздрава, който той ни е дал:

Само Божията Любов е Любов.


Братски съвет
София, 
юни, 1967 г.