Паническо разтройство само - за една нощ. Моля помогнете :( !

[JohnKehoy]

Здравейте на всички ! Приятно ми е, момче от София съм, на 22 години. Много се радвам,че открих този форум! Разбрах много за състоянието си и съм благодарен на всички специалисти.Като цяло много се интересувам от медитация,философия,психология и напоследък доста - финанси и икономика.

 

Като цяло съм прекарал добро детство. Не съм бил ограничаван от почти нищо, естествено не винаги съм получавал това което искам поради недостиг на финанси. В последните 3-4 год. обаче в семейството ми има доста кавги и караници. Всичко това ме товареше много. Нервирах се много. Виках за да излея гнева си. Усещах как понякога излизах в някакви състояния за 2-3 секунди и се разтрепервах много, през  тялото ми минаваха някакви вибрации и се стрясках да не взема да си навредя. В последно време чета книги свързани с финанси и икономика и си промених коренно мисленето за това какво са парите и т.н.  и вече съм си сменил мисленето и съм сигурен,че един ден ще успея. Успоредно с това имам и изпити, изучавам тежка специалност в Софийски университет. Не пия, не пуша. Спортувам активно - фитнес, тичам и т.н.  Но едновременно с това - не излизам с приятели - много рядко.Естествено имам приятели с които много се смея и т.н. Гледам повече да чета, да имам знания. И вечер се "разтоварвам" с компютъра - с филми, чета ел. вариант на някои вестници и гледам да съм постоянно в час с това което се случва в света. Дори изразих гражданската си позиция относно протестите. Имам някои проблеми и комплекси като това,че не мога да се "изходя" по малка/голяма нужда когато съм в чужд дом,обществени тоалетни, дори в къщата ми по някога ми е трудно. Много страдам от това.Срам ме е дори от тялото ми. Предпочитам все да нося дънки и по широки блузи, за да не ми се вижда  тялото. А съм с атлетично тяло, високо момче съм и  спортувам много. Имам  и други комплекси - като високи изисквания за жени, за себе си. От друга страна не ми пука за адски много неща  - казвам си:"еми случило се е и т'ва е!".  Но се определям като бъдещ филантроп, т.е. вярвам в Бог и съм си дал обещание и молитва за това нещо.  Гледам винаги да се представя добре. Особено за ИЗПИТИ ! Това е единственото нещо от което имам ОГРОМЕН страх. Не знам защо! Сега ще кажа по на долу за какво идва на въпрос. 

 

Та всичко това до преди 2 седмици си ми беше моят малък свят, моят малък рай! Живеех си в този свят, покрай проблемите с родителите ми които се карат, бях балансьор по някой път, и се разбирахме що годе добре. Харесвах начина си на живот. Харесвах това,че винаги - "знаех" - т.е. казвах си: "знанието - това са парите днес!". Искам да подчертая,че точно преди да се разстроя психически - в продължение на седмици имах кошмари - изпълнени с перверзии и всякакви гнусни неща, с чудовища и т.н.

 

Всичко се промени преди 2 седмици. Имах изпит. Не беше много тежък, но не беше и много лек. Бях учил много сериозно. Отидох на изпита и точно пред кабинета на изпитващия (беше устен), започнах да качвам кръвно. Не знам колко кръвно съм вдигнал но ми почервеняха много очите и го усещах, т.е. замайваше ми се и започнаха да избликат някакви мисли като: "лелее ще тупна ей тука от инфаркт!". Ускори ми се сърцебиенето. Хич не ми беше приятно. Влязох, изтеглих си листчетата, паднаха ми се каквито такива въпроси  и взех,че изкарах пълна шестица- 6.00  човече! Много се израдвах. Успокоих се, бях толквоа щастлив,че през целия път до нас бях с усмивка. После ме заболя адски много глава и ме боля в продължение на 3-4 часа, изпих няколко аналгина за да ми мине. След това изпих едно джезве с кафе (не знам защо!). След което бях с приятели, за да се разсея и после гледах филм и така до към 2:30 през нощта. Измих си зъбките, капнах си капки в очите,че бях преуморен и си легнах. 

 

Тук вече.. просто не ми се говори какво ми се случи! Беше ужасно. Обхванаха ме някакви панически атаки. Сетих се,че имам още 1 изпит който е адски труден. Взе да ми къркори корема, пред очите ми изникнаха листовете на които бях писал от днешния изпит на който имах 6.00 и само той ми беше пред очите.Започнах да се притеснявам все повече. Корема взе да ми къркори ужасно много. Взех да се побърквам от притеснение,докато не се сетих как бях вдингал кръвно по-рано през деня на изпита и изведнъж... една позната огнена вълна ме прониза през тялото и .. вдигнах кръвно !  Ускори ми се и сърцебиенето! Сърцето тупа яко, кръвното високо, корема ми къркори. Започна да ме хваща страх от самия СТРАХ. Изкочих от леглото. Мисълта да изляза в 3:15 през нощта и да тичам на вън ми се стори много подходяща! Отидох в кухнята, и седнах. Започнах да се побърквам, казвах си: "леле аз полудях, ужас! ОТКАЧИХ !" .. след това ходих многократно до тоалетната, защото само като се подсещах за изпита и се побърквах от притеснение.  Баща ми ме успокояваше в продължение на 2 часа, та така до към 5 сутринта. Успокояваше ме единствено това: като се "разтъпчех", т.е. ходех в един кръг  и така намалявах притеснението, но сърцебиенето ми не спираше. Усещах една топка под гърлото ми, т.е. малко над слънчевия сплит( това продължи 1-2 дни. Пускаха ми системи с бром и "може би" ми помогнаха и се премахна тази топка).  Едвам изтърпях да стане 7:00 сутринта и взех да звъня на приятели и приятелки за да споделям, понеже се чувствах по-добре,като говоря с някого.Т.е. усещах остра нужда от диалог. Говорих и с майка ми, понеже я бях помолил да отиде при баба ми , за да мога да чета на спокойствие. 

 

И така отидох на невролог в 9 сутринта. Каза ми - неврологичен шок си преживял. По-спокойно го давай. Изписаха ми някакви лекарства. Правеха ме на парцал. Даже мислех,че ме депресират още повече.Не бях спал цял ден.Беше адската жега и реших да ходя с баща ми, понеже ме дразнеше всичко - музиката, рекламите - много ме подтискаха - направо откачах от тях. Малко по силен шум и мислех,че ще полудея. Усетих,че нервите ми са опънати като на струни.Този ден той имаше път из цяла София и от слънцето, като че  ли ми ставаше по зле, но по едно време подремнах и топката в гърдите спря за този период. След което пак се появи.Вечерта си дойде майка ми, видимо притеснена и легнах да спя до нея в спалнята. Едвам заспах. Почнаха някакви паники. В съзнанието  ми се появяваше изпита който бях минал с 6.00 предишния ден, започнах да се потя много, ускори ми се сърцебиенето (за кръвно не знам), ходих 2 пъти до тоалетна и не след дълго.. заспах по някакъв начин.3 дни нищо не ми се правеше, едвам заспивах, будех се много пъти през нощта и заспивах отново. Не ми се живееше. Вече не само от притеснение от изпити, изобщо ми се пренесе всичко върху живота - в нещата в които виждах "живец" и "смисъл" - вече си казвах - т'ва не става за нищо. Аз съм боклук, за нищо не ставам. Кому съм нужен?! Единствено родителите ми малко от малко ми помагаха. После излязох с 1 приятел и се разведрих малко. 

 

И така на третия ден спрях с лекарствата, окопитих се  и се захванах да работя нещо - т.е. из къщата, колкото да не мисля. Благодарение на това,че съм запознат с медитацията, с психологията - започнах да се самоконтролирам. Започнах с коремно дишане. Но изведнъж започваха "пеперудки в корема" като се сетех за притеснението си от предишните дни. Изобщо - споменаването - изпит,чети за изпит, пари, болница - започваха пеперудки в корема и сърцебиене. 

 

Стана така,че самото УСЕЩАНЕ, т.е. вътрешно (без мисли) - започваше да ми къркори корема, "пеперудки в корема", пикаше ми се често. Усещах отново тези топли вълни. Замайване. Като се изправя-  ми причерняваше. И отново.. не ми се живееше.

 

Така до към третия ден. Поработих малко. Една жена ми каза - момче - хвани се да работиш някъде - това ще те оправи. Но си казах: "какво да работя?!" Аз уча , занимавам се с финанси и икономика - има начини да се изкарват пари по друг начин - но за тях трябва време! А мен не ми се искаше да ходя да бачкам някъде. 

 

На 5-ия ден казах решително на родителите ми  - отивам при едни приятели. Общо взето - те ми помогнаха да си върна самочувствието само в рамките на 1 ден. Почувствах се пак себе си. Беше ми много добре. Спах много по спокойно. Спах цели 10 часа и 30 минути! Беше ми много кеф. И така и не се подготвих за изпита. Не го изкарах. Когато отидох на изпита - пак се притесних много. То и времето беше дъждовно. Вдигнах пак кръвно. Но не им къркореше корема често. Рядко по време и след изпита. След това пак бях с приятели целия ден почти. Но като се прибрах.. пак не ми се живееше! Пак ме обвзе това състояние. Но този път без кръвно,сърцебиене и т.н. Просто не ми се ставаше от леглото и т.н. Изведнъж дойдоха едни приятели и ме изкараха от леглото и излязох с тях. И за 3 дни пак съм 6! Т.е. - ДНЕС .. Бях и на лекар(много добър диагностик) - казах и какво е станало, какво ми е състоянието и че се притеснявам много от изпитите и как всичко ми се е прехвърлило и на живота ми като цяло. Тя ми каза,че имам някакави странни "претупвания" на сърцето - т.е. тупти ми добре и след малко пауза и изведнъж - по бързо - туп-туп-туп.. И от това като цяло тя ми каза,че - трепвам. Т.е. изведнъж целия подксачам,.т.е. потрепва ми някои мускул или цялото тяло. Чудех се от какво е. А това не е от сега. От отдавна е. Дори сега се сещам,че месеци наред преди да ми се случи това, като чуех силна музика изведнъж (било от ТВ, от кола, от ТЕЛЕФОНА ми дори) и подскачах от нерви. Напоследък много се напрягах, четях нон-стоп и изведнъж - всичките ми страхове  и какво ли не ми се изля върху главата като кофа боклуци. Мисълта,че ще ходя на лекар или някъде на вън - и започваше - пеперудки в корема, сърцебиене, ставаше ми лошо и все едно бях болен.. и то за 1 минута. Та лекарката ми каза,че е на нервна основа. След това ми каза,че случая с корема - т.е. пеперудките в корема, комплексите, кръвното и сърцебиенето и топката над слънчевия сплит (за тази "топка" каза,че това е спазъм) ми обяссни,че това е на вегетативна основа. И от там и намерих форума ви. Изписа ми Диенксит (май така се казваше ) .. и честно казано нещо не ми харесва. Пих детските дози, по половинка. Не ги усещам честно казано. Дори ми свалят кръвното и ми става лошо! Премери ми кръвното -  имах ниско кръвно (100 на 63) и пулс 84. Свикнал съм - 120 на 70 и 60-65 пулс.Каза ми да си направя .. ох как се казваше? Някакво изследване на сърцето и си отидох.

 

Сега се чувствам сравнително добре.Сутринта само, малко ми беше кофти - обичайните пеперудки в корема и т.н. Сега съм по-окей. Общо взето приятелите са много важно нещо. Ако не бяха те.. не знам просто! Като съм с тях изобщо не мисля за тези неща и само се смееме. Но не мога да се надявам само на тях. Остана ли сам - и от нищото започва да ми къркори корема, прихожда ми се на тоалетна и ме обземат някакви гадни мисли. От доста време ми се иска да отида на психотерапевт и искам да опитам хипноза.Попрочел съм някои неща.. Но до тогава трябват и финанси,разбира се. Сега чета Джон Кехоу - "Подсъзнанието може всичко". Повтарям си едни фрази и благодарение на тях се чувствам що годе по-добре. Заспах снощи много спокойно след като се успокявах с най-различни мисли и спомени. И не допусках да ме обземат лошите.

 

Та - бихте ли ми дали някакъв съвет, какво бих могъл да направя до тогава и т.н. ? Какво мислите? Това  вегетативна дистония ли е или не точно? Като цяло ми се иска да изчися/изтрия от съзнанието си това притеснение/страх от изпити, и този спомен от миналата седмица. Искам да преодолея това. Искам да съм си както в миналото - тогава малко се притеснявах от изпити, но не ми ПУКАШЕ толкова много! Дали ще мина, дали няма да мина. Естествено пак съм имал пеперудки в корема и т.н. - но е било за малко. Първия семестър  - изкарах си с отличие всичко и не ми пукаше. Само за 1 изпит малко ми притупа сърцето - но отидох до тоалетната и се освободих .. даже не знам как го направих, при положение,че и от това страдам. И този проблем с тоалетната ми се иска да оправя. Струпа ми се много вече. Не искам повече по този начин да живея. Вече съм повярвал,че ми трябва абсолютно нов живот - т.е. отношение към нещата които правя, местата на които да излизам, приятелите и т.н. Но този страх от изпитите все още го има под някаква форма и искам да го изтрия.

 

Извинявам се за дългия пост! Блгагодаря предварително! С уважение ! 

 

 

Искам да кажа това - смятам,че е важно.Това лято бях решил абсоютно сериозно да се справя с едно бизнес начинание. Членувам в бизнес клубове. Ходя постоянно по  бизнес събития и се запознавам с много бизнесмени и предприемачи. Това ми е като страст общо взето. Събирам пари за събития които са платени - в хотел Шератон, в НДК и т.н. Членувам и в много организации. Но ето - сега си отложих всички срещи и всички проекти които бях планувал. Много хора ми се очудиха. Често приятелите от колежа и други ми казваха - че ме уважават,че съм силна личност. И сега какво показах? Някак си и това ме подтиска. Но не толкова много. Мисълта от изпитите ме побърква повече! Това,че не излизам с приятели - също не е добре. Т.е. - аз излизам - но под друга форма - на някакви събития. Не ходя по купони, не ходя по дискотеки. Преди ходех, но не виждах смисъл да харча пари. Т.е. казвах си: "с какъв акъл хората си дават парите там!?". Но тези дни - това нещо се преобърна - т.е. ходя на кино, ходя по барове и ми е кеф. Т.е. последната седмица. Имах толкова много амбиции за лятото, и сега изведнъж ми се срина този свят. От 2 седмици нямам желание да следя протестите, да гледам новини. Дори - бизнес - споменаването не ме жегва. Искам да се върне това и естествено - да си променя и начина на живот. И цялото това стресиране с това четене за изпитите - просто трябва да намалее. Но - тези притеснения , буквално от никъде - искам да ги премахна :X..

Редактирано Юни 30, 2013 от JohnKehoy

[JohnKehoy]

Между другото: сетих се още нещо. Като цяло от много четене на какви ли не книги и каква ли не информация съм станал много наблюдателен. Винаги виждам дали някои е плешиф, дали има брада или къса коса. Гледам дрехите, обувките,пръстите. Начина по който човека пуши, пие, отпива. Начина по който застава срещу мен. Т.е. чел съм мнооого неща свързани с езика на тялото. Особено пък за жените .. баща ми имаше едни книги от време едно, и там имаше много информация за жените и  като малък ги бях изчел всичките и бъзиках съучениците в гимназията с думи като - "Ей! Ексхибиционист!" .. но това ест. са дребни глупости. Т.е. думите и т.н. Въпроса е че тези неща по някога ме докарват до лудост. Доста съм педантичен. Не толерирам почти нищо  - т.е. ако нещо ме нервира - дирекно го казвам на човека в лицето. Искам да кажа,че не ми пука от ааадски много неща. Така си се представях като малък в мислите и такъв и станах. 

 

**** ЕДНО последно обобщение: т.е. по-скоро е въпрос-обобщение. Много хора ми казват,че искам твърде много от живота.Имам много  амбиция,мотивация и много мечти да направя някакава печеливша комбинация и от това може би нещо се е пречупило в мен. Може би .. разочорование ? т.е. искам някак си много бързо да се издигна на "върха". Въпреки,че не съм сигурен дали го усещам така, по този начин.

 

**** преди секунди ми претупа сърцето. Вече взе да претупва по "силничко". Може би по самовнушение. Не знам. И взе да ми къркори корема от притеснение. Въпреки,че пиша и се разсейвам през това време  - пак се притеснявам. Но отшумя.. вече не знам дали да се смея или да се плаша :D

Редактирано Юни 30, 2013 от JohnKehoy

[mvm]

Просто се успокой, прекалено много се вживяваш във всичко, виж само колко подробни обяснения си написал. 

Тези симптоми, които описваш ги знаем.  - не си първия и няма да бъдеш и последния

Особено в последните години зачестиха, и при млади хора, особени при млади хора

Успокой се, живееш на колела, дори не на колела, ами си се качил на реактивен самолет и бързаш

За къде бързаш? Животът си върви и колкото и да бързаш, не можеш да го изпревариш

Успокой топката, не преживявай нещата толкова драматично, и изпитите ти, и проблемите у дома, и всичко друго

Виждаш какво си си докарал с много преживяване, сега е време просто да се успокоиш и да си кажеш

, че нищо не е по-важно от тебе самия

[Диляна Колева]

.. вече не знам дали да се смея или да се плаша :D

По - добре се смей.  Даже го прави пред огледалото. Защото мозъкът има странното свойство да приема видяното за истина. Ако му покажеш тъжна физиономия, ще предизвикаш чувство на тъга, ако му покажеш весела, обратното. Има едни неврони - огледални се наричат, благодарение на тях ние овладяваме копи - пейста, на емоциите. Виждал си го и не само ти - Ако някой ти се усмихне на улицата, ти несъзнателно по - скоро би се усмихнал, отколкото намръщил и не само, това ще ти достави удоволствие, дори в негативна посока. Дори мозъка ти да каже "Този е луд" това ще те развесели.

Така е с всяко наше състояние, ние задаваме емоцията. 

Можеш да си направиш експеримент, ако си пуснеш филма на ужасите, но на фона на изключително забавна мелодия, Наблюдавай и ще видиш, че възприятието ти за видяното ще е различно. Това пък е възприятие чрез друго от нашите сетива.

Когато децата се страхуват една от техниките е да изпеят с много весела мелодия страха си, той вече престава да е страшен. Няма го.

Какво искам да ти кажа, страха го задаваш ти. 

Защо по време на изпити? Или поне за това говориш основно, всичко свързано с изпити. Вероятно имаш силното желание да се представяш добре, за теб е важно да бъдеш победител, перфекционист си по отношение на себе си, а може би и на околните, вероятно това те прави особено внимателен към това което правиш, мислиш, планираш и предизвиква напрежение. В момента, в който решиш, че изтърваш ситуацията от контрол, автоматично подаваш на мозъка си импулси за опасност и той е готов да се бори с нея. 

Забавлявай се, работи със страха си, бъди любопитен. Позволи си да се провалиш на изпит, но го направи съзнателно, виж как се чувстваш, кое те кара да се чувстваш така?. Кое е това което прави отличното ти представяне на всяка цена толкова важно?

 

 

" Аз съм боклук, за нищо не ставам. Кому съм нужен?!"

Какво стои зад думата боклук?

Важно ли е за теб да бъдеш нужен за някой? Кое прави това толкова важно за теб?

[д-р Тодор Първанов]

Вегетативна дистония в превод означава СТРЕС.Няма и как да не си в стрес при такъв динамичен живот.И понеже се плашиш от стреса на практика го увеличаваш.Явно си впечатлен от къркоренето и диарията - знай, те се дължат на това,че адреналина от една страна свива червата и увеличава перисталтиката , от друга стимулира размножаването на чревните бактерии, те правят течните изхождания.

[JohnKehoy]

Благодаря на всички за отговорите! Пробвах това със "усмивката в огледалото" - чувствам се наистина по-добре като се видя усмихнат. 

 

Честно казано ми писва от това състояние. Тази вечер в продължение на 3 часа не можах да заспя. Пих един "Ксанакс" - половинка от детските дози (предписани от лекар) и след около 30 мин. заспах. Пак ми беше пред главата тъпия изпит и т.н. Не знам защо се притеснявам толкова много. Уж се разсейвам през деня на макс и т.н. И вечер като дойде.. 

 

И наистина съм "впечатлен" от това къркорене и т.н. Благодаря д-р Първанов, поне знам от какво идва вече. Опитвам се да си го представям и как го контролирам. От време на време върши работа.

 

Общо взето се опитвам да се разсейвам на максимум. Когато съм с хора, когато върша нещо - много не мисля за това. Т.е. пак текат някакви мисли - но от време на време. Бях на кино - подейства ми зле в началото заради силния звук и беше и екшън. След това на края ми стана по-добре и дори добих самоувереност. 

 

Може ли да ми предложите психотерапвет за хипноза в София? Но наистина човек който си разбира от работата и т.н. ? Искам да пробвам някакви сеанси и т.н. Искам да се справя ! Имам много желание. През деня си контролирам мислите, т.е. - позитивни и си задавам въпроси като: "Защо да ме е страх?!  имам толкова много поводи да се гордея!" и ми минава.. 

 

Извинявам се за дългия начален пост на темата - искам да го направя 4-5 реда но не знам от къде да го редактирам :Д 

[mvm]

Остави го поста, така е добре, когато човек споделя, особено пред непознати

се чувства облекчен, и поне малко по-спокоен

[JohnKehoy]

Здравейте отново мили хора! Да, и аз мисля така ,че като споделям се чувствам много по-добре!

  Днес, идвайки си към вкъщи осъзнах за пореден път,че мисълтта ми се върти почти постоянно около проблема ми. Казах си - "Да, нормално е. Съзнанието и подсъзнанието ми е затормозено от проблема в момента.Трябва да мисля за нещо друго за да го "разкарам". И така започнах да правя планове отново за лятото и се разсеях сам. И оцених това. 

 

Да кажа само нещо: не съм пил "Ксанакс" (детски дози по половинка) от близо 2 дни. Т.е. спя при едни приятели и се чувствам много добре. Разсейвам се.ОЩЕ НЕЩО: аз не съм и пил Ксанаска всеки ден. Т.е. изпил съм към 4-5 хапчета, и то само през деня, след изпита. Общо взето с МЕДИКАМЕНТИ не искам да се "справям". Само като усетя голямо напрежение. Като се разсейвам - и някои ми говори и аз го РАЗБИРАМ и вниквам в това което ми се говори - изобщо не ми трябват лекарства. Аз по принцип и не боледувам, много рядко, и пия хапчета (било то антибиотици) веднъж на 2-3 години

 

Защо пиша поста? Искам да се похваля с нещо а и да ПОПИТАМ нещо.

 

Гледайки към кучето ми, точно в 10:50 минути усетих как съзнателно, карам подсъзнанието ми да ми "подава", "пуска" някакви тревожни мисли и ги спрях. Т.е. казах си: аз съм господар на подсъзнанието си, аз контролирам чувствата си. Спряха всякакви тревоги. В 10:52 усетих как ми функционира тялото, т.е. черва и т.н. И си казах - аз контролирам и тялото си, аз мога да го усетя. Аз контролирам целия си организъм. Вслушах се сякаш, сякаш почувствах енергията на организма ми! 

 

Това беше огромно удовелтворение за мен. Не знам как направих това, не знам как ми протече мисълта: "аз съм господар на подсъзнанието и  контролирам мислите които ТО ми пуска на съзнателна основа". Т.е. сега влагам много смисъл в тези думи. Преди може би щях да ги "подмина" и да кажа: "да много е лесно на думи".  

 

И тук идва въпроса:  след като усетих това, т.е. не знам защо: дойде ми и въпроса: след като контролирам мислите които "ги подавам" от подсъзнанието си, т.е. го правя АЗ, как да създам ХУБАВИТЕ?  Не знам защо ми дойде този въпрос. Т.е. искам да премахна лошите ли и аз не знам как да си го обясня все още.. Но се радвам,че прозрях поне това

 

Отново искам да кажа: търся психотерапвет. Искам да се подложа на сесия и по специално хипноза. Имам огромна воля да разбера,излекувам и преодолея страховете си. От години,тийнедйжър имам и други проблеми свързани с психиката които не ми е удобно и не ми е приятно да ги споделям  тук. Още от тогава говориме с баща ми,че трябва да ги преодолееме чрез специалист в тази област, но така и минаваше времето.Вече ми писна и съм твърдо решен,че трябва да стане. Благодаря !

Редактирано Юли 4, 2013 от JohnKehoy

[rosi_rvk]

Здравей! Не съм лекар, но ще ти понапиша няколко реда)) За мен най-общо човечеството се дели на хора, които чувстват и на такива, които не са способни на това)) Колкото човек е  по-интелигентен, повече чел и по интересуващ се от света наоколо, толкава по-голям е шансът му да има проблеми подобни на твоите. Лично аз не сам чувала за овчар, горски или клошар с паническо разтройство - оставям на теб да си отговориш защо)) Трябва да си наясно, че това което ти се случва няма да те убие - в противен случай щеше вече да е станало)) Всички неща, които изживяваш физически се дължат на адреналина, който се излива в тялото ти, когато те обхване паниката. Така че точка първа - не си пускай лоши мисли. Мисълта е доста силна енергия и е способна допълнително да утежни състоянието ти. Недей да имаш прекалено големи очаквания - така няма да бъдеш разочарован)) Приеми, че животът ти ще протече така както е най-целесъобразно за теб и околните - това не означава задължително да е най-добре за теб)) Младостта е велика сила - използвай я!!! Всичко ще е ОК, просто ще трябва да престанеш толкова да се вглеждаш физически в тялото си! В моменти, когато усещаш, че ти става зле, си пускай любимата музика или просто набирай на телефона приятел! На мен лично ме стана най-интересно как точно реши, че кръвното ти се качва, ако не си бил на лекар в този момент да ти го премери??? Иначе е напълно в реда на нещата да ти къркори корема, да чувстваш задушаване, гадене и т.н. В заключение само ще ти кажа, че най-добрият лекар на твоето тяло си ти самият - никой няма да ти помогне, всичко зависи само и изцяло от теб! Това изисква много време - на мен самата ми отне около 20 години)) От все сърце ти желая много здраве и сили и винаги помни, че най-голямата победа е победата над себе си!!!

[JohnKehoy]

Здравейте отново! 

 

Искам много да благодаря на О.Баев и на д-р Т.Първанов! Справих се за сам за отрицателно време от прочетеното от вас. Приех страхът си, обикнах го! Усетих как контролирам мислите си. Вече дори усещам бадемовото тяло когато ми даде "червена светлина" и го неутрализирам напълно. Най-ценното нещо е: "чувстваш това което мислиш!".  РАДВАМ се,че това ми се случи. Сега гледам по един изцяло нов начин на Света и на Любовта! Ходих на йога, сега ще отида в сряда на Ватански песни на Учителя в СУ ! Радвам се,че започвам един нов Живот!

 

Имам едно въпросче само: подсъзнанието ми започна пък сега да се съмнява на ново НИВО. То сега ме пита: "какво пък значи приемам страхът си?" Преди това го осъзнавах много по-добре. Сега сякаш нещо ми пречи,или то се обърква или и аз не знам. И се налага да му обяснявам и да си припомням как се справих със страховете си. Какво би трябвало да направя тук? Благодаря много! Успех на всички които те първа ще осъзнаят колко е лесно да се справиш със страхът си! 

[д-р Тодор Първанов]

От една страна пишеш,че си приел страха, от друга питаш, какво означава да приемеш страха.Това е все едно, някой да ти каже-снощи правих страхотен секс, а после да те  пита, какво е това секс.

 

Явно, наистина си объркан.За това, ще ти дам прост пример.Ти най-вероятно имаш два крака и две ръце и не мислиш непрекъснато за това,че имаш два крака и две ръце.Предполагам, на ръцете и краката имаш по пет пръста и не мислиш непрекъснато за това,че на ръцете и краката имаш по пет пръста.

Защо не мислиш непрекъснато за това,че имаш два крака, две ръце и по пет пръста на тях? Предполагам се досещаш за отговора-защото си го приел.

 

Вече може сам да си отговориш, приел ли си или не страха си.

Редактирано Юли 9, 2013 от д-р Тодор Първанов

[JohnKehoy]

 доооста готин пример. Подсъзнателно го усещах. Някак си вътрешно. Днес разбрах още нещо, кеото е ново за мен: бадемовидното тяло. Разбрах,че то контролира всички емоции. Разбрах,че на практика и аз го контролирам. Все пак съм господар на съзнанието си и подсъзнанието си.

 

На практика,почти всичко е лъжа. . Можеш или да вярваш в нещо - или да не вярваш. Ако спреш да вярваш и приемеш твоите подсъзнателни мисли, такива каквито са, които се свързват с бадемовидното тяло и то казва: "опасност!", толкова по-бързо ще осъзнаеш "къде се намираш", и страхът ще стане неутрален.

 

НЕ искам да обиждам никого. Безкрайно съм ви благодарен, особено на вас д-р Тодор Първанов,желая ви най-доброто и много успехи във вашата област, но искам да изкажа следното мнение: сега си давам сметка,че специалистите които се занимават с психология и т.н. са хора които ти дават една ПРОХОДИЛКА докато се научиш да ХОДИШ отново. Естествено, всички ние се нуждаем от Вас. И аз непременно ще потърся терапевт ,защото има неща които са посадени дълбоко в Подсъзнанието ми и не мога да ги преодолея сам. Просто защото НЕ ЗНАМ как.

 

Благодаря ви отново! Светли дни!

[Viva Caselli]

Здравей, 

 

Отнеси се към себе си, както се отнасяш към страха си. Недей да си вярваш бързо и лесно. Тоест да казваш, че не те е страх, а в себе си да таиш страх. Това е внушение, което не само че не помага, но и пречи. Тоест трябва да отработиш страховете си, не да ги зариваш. Сети за всички случаи, в които си се страхувал от нещо. Извади на показ всичките си тревоги. После се замисли, че си още жив и че някак си, незнайно как, си ги превъзмогнал. Ще видиш, че това, което те плаши не е страшно. Също може да напишеш на един лист най-големите ти страхове. Чрез предрителна подготовка ги повикай и съзнателно ги изпитвай. Нека бие сърцето, нека пулсът не спира! Нека всичко, което те плаши вкупом те сграбчи! Прави тези упражнения всекидневно в продължение на няколко седмици. После ще се чудиш и ще се питаш: Аз от това ли се страхувах?! 

 

Важно е човек да е в добро разположение. Хора, които са водили войски. Генерали, които са управлявали хиляди хора по време на войните, са се самоунищожили. Едни от алкохол, други гонени от параноя. Какво излиза? Че независимо колко си силен и независимо каква власт притежаваш над останалите, пак може да бъдеш победен. Може да загинеш, но не от вражески огън, а от неправилно мислене. Това ти го казвам, за да си вдигнеш малко самочувствието и да разбереш, че можеш да се справиш, но, първо, трябва да осъзнаеш, че грижите ти идват от тебе, а не от другите хора. Ти го знаеш, ама да ти припомня. 

 

Успех и надявам се скоро да върнеш усмивката на лицето!

 

 

 

 

[Manuela]

Здравейте!Искам да попитам дали на някой му се е случвало подобно нещо,което ми се случи съвсем скоро.Става дума за това: една вечер си легнах,заспах и след 1 час(понеже видях колко е часа) се събудих,скачайки от леглото с пристъп на задушаване,сърцебиене и ужасен страх,изведнъж си както спях се събудих в това положение,мислех,че се задушавам,беше ужасно,почнах да обикалям напред назад,излязох навън на чист въздух,беше ми мн зле,след около 10 мин се поуспокоих и задушаването премина,не съм сънувала нищо,никога не ми се е случвало преди това,но панически атаки съм имала през деня,подобно пак беше,но този път така да скоча от сън не е било никога?Дали е паническа атака или ми има нещо друго?

[Диляна Колева]

Здравей, да, паническа криза е. Физиологията на организма ни е такава, че в малките часове на нощта, количеството на адреналин е завишено. Имайки предвид връзката между ПА и повишеното ниво на адреналина, вероятността да се получат ПА към 1-2 часа през нощта е доста голяма. 

Редактирано Юли 15, 2013 от didi_ts