Паническо разтройсто от 6 години

[bobibs]

Задрвейте! Незнам дали тук е най подходящото място за тази тема но реших и аз да споделя моята история.Всичко започна преди 6 години.Бях един много щаслив човек и сега съм на 31.Пушех много марихуана и се чувствах добре.Един ден прекалих и получих пристъп на паника и негативни мисли че ми става лошо от марихуанта и под неиното деиствие това продължи 30 мин.Цяла вечер не спах и бях много притеснен и в главата ми започнаха наи ужасяващите мисли че ако се случи отново може да умра и какво ли не още.Отидох на лекар на следващия ден и си правих пълни изледвания и разбира се ми нямаше нищо.Не вдигам кръвно и нямам здравословни проблеми.2 години след тази случка живеех в едно притеснение да не случва пак и сигурно се досещате че спрях да употребявам марихуана след инцидента.Не повярвах че това може да отключи психически проблем и продалжих да си втълпявам че се болен от нещо което никой не ми открива.Предписваха ми постоянно хапчета които аз не пиех от страх да не ме опиянят и пак да се случи.Постоянно получавах пристъпи на паника но бяха краткотраини и лесно живееше с тях.След 3 тата година реших да опитам при психиатър и ми изписаха ципралекс и ривотрил.Не ги пиех и тях не ги кусвах даже и еших да се справям сам с проблема като вложа много упоротист.Спортист съм и имам изключителна спортна злоба която ме мотивира че спорта ще ми помогне да го преодолея.Имаше доста добър и благоприятен ефект до следващата паническа атака.Бчгахме с един приятел по плажа към 2 км някъде и въпреки уморат че чувствах прекрасно.Спряхме за почивака и сърцето ми започна да се връща в ритъм.Аз реших че съм много измореи ще върна пеша 2 км до автомобила и по пътя получих натрапчиви мисли че няма да успея да стигна и може да се сгромулясам и разира се последва лека паническа атака.Успях така или иначе да се върна до автомобила а моят приятел си остана в морската градина.След този момент не се отделям от колата си на повече от 100 метра и нямам смелостта да трагна отново да избягам 2 км.Реално мога да избчгам 10 км и ги бягам всеки ден но в кръг и на място което е колата е наблизо,като училищен стадион примерно.Така малко по малко започнах да не се разделям с автомобила сии дори до магазина които е на 100 метра от моя вход не отивам без него.Така карах до 4 тата година ,живеех си с тревожността и ако трябваше да пътувам изван града винаги си намирах някой приятел да идва с мен.Един ден получих и панческа атака в мола и ми се подкосиха краката и от този ден в мола влизам наи много 20-30 м навътре от страх че няма да мога да изляза.Реших да птидина отново на психиатър по клинична пътека и ми изписаха центрокуин.Прочетох листовката и видчх че е за шизофрения.Въпреки това глатна 4 пъти по ниска доза от предписаната ми и след 10 мин получих много тежка паничека атака отново.Реших да ходя повече на психиатър и така 1 година живях със страха и отново реших да опитам при опитен спецелист.Той също ми предписа лекастрва които са много тежки и пак не ги пиех.Последната година се чувствах добре и почти нямах присъпи и разчитах само на волята си и че мога да го преодолея.Започнах даже да правя и по големи обиколки по мола и забравях някак си че това съществува в мен.Това беше доскоро обаче.Докато не получих отново паническата криза.Миналата седмица получих и на тежката за мен паническа криза в една банка въпреки че беше доста близко изхода аз не издържах даже да ми дадът бележката скоято внасям пари.Излязах наван треперейки и започнах да се чудя на кой да се обадя да ме прибере.След 2 мин започна да отшумява качих се в колата и мнго разтревожен отидох на работа.Казах си че ще продължа напред и ще го приема.На следващия ден получих отново паническа атака на работа и издържах едвам до края на седмицата.От една седмица не ходя на работа защото докато вляза в на работноси местя и всички ме питат какво ми има и започва отнови от ново.От един месец посещавам психиатър които ми се струва мнго добър и работим върху позивна психотерапия и дишане.Той настоява без медикамнти че може да се оправи но аз реших да пробвам със xanax и нянкакъв антидепресант като за начало да мога поне малко да се вдигна и да видя че има някакво облекчение на това страдание.От няколко дни се чувствам по спокоен.Всеки ден ходя да тичам на едно малко училищно стадионче и след 30 мин тичане се чувствам доста приятно.Страхът обаче продължава да живее с мен.Не мога да споделя със всеки какво ми се случва.Почти никои не разбира от тези проблеми.Живея сам и имам нужда в такива моменти някой д аме подкрепи.От някоко дни практикувам ходене пеша като заедно с това бутам и колело което ми се явава като патерица.Не знам дали съм в правилна насока и какво още трябва да променям в себе си за да го преодолея.Доколкото съм запознат този проблем се преодолява с това да успееш да го приемеш и да не се мъчиш да се бориш с него.Всяка сутрин практикувам зареждащо дисшане на терасата ,после лека разходка с кучето ,после нялко часа отбивам време пред компютъра и след обяд тренировка.Мисля много скоро да се завърна на работа и ми трябва да ми вдъхне кураж и менние от други специалисти защото не може вечно така да я карам,трябва и да се работи и мен нма кои да ме издържа.

[Диляна Колева]

Здравей, първото и много важно нещо, което си направил е, че си спрял марихуаната. За съжаление все повече млади хора опитвайки се да скрият себе си от себе си прибягват до тревата. С това успяват да замаскират и създадат илюзия, че се справят със страховете си или че ги скриват някъде дълбоко, но заблудата им връща доста неприятни състояния, едно от които е тревожното разстройство с панически атаки. 

Разбира се, марихуаната е просто ключ с който се отключва състоянието, предиспозициите могат да са най - различни.

В този подфорум - психотерапия онлайн - има много теми за паническите атаки.  Ако прочетеш различните случаи и отговорите към тях ще разбереш, че това не е болест, а обратимо състояние, че много хора се опитват да го лекуват с хапчета...... ще оставя на теб да разбереш на колко от тях им е помогнало. 

Страхът идва и .... остава. Въпросът е Защо?

Един от важните фактори е, че това състояние се определя като неопределено, масово и не се дава информация за него. Това оставя усещане за безпомощност, което засилва чувството на страх, което е ключово при паническите атаки.

Схемата по която тръгват болшинството от хората е една и съща - кардиолог ( няма ти нищо) ; невролог ( няма ти нищо) ; психиатър (антидепресант) , в добрия случай съчетан с психотерапия.

Общо взето вариантите за 3.

Първият да продължаваш да ходиш на лекар.( според мен безуспешно)

Вторият е да изчетеш всичко по форумите, които струва ми се убеждават, че това състояние е вечно и непреодолимо.

И третият да посетиш психотерапевт ; , който да ти даде информация и да проведете терапия, с която да преминеш през този етап.

Може да опиташ и сам, на първо място като осъзнаеш, че това не е болест, страха го поддържаш ти и спирането на всички симптоми са в твоя власт. Това обаче вероятно вече си го чувал, въпросът е успяваш ли да го ползваш за себе си.  Една тема, която мисля ще ти е много полезна, ако избереш този вариант http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=12878

Редактирано Юни 30, 2013 от didi_ts

[bobibs]

Здравей Диди.Знам ,че антидепресантите само времнно претъпяват автоматизираните мисли за страха и временно успокояват.В момента съм започнал да пия антидепресанти само защото искам да излекувам първи си наи слине страх от хапчетата и по точно от опиатите.Състоянието ми в момента го определям като доста тревожно и имам нужда нещо малко поне да ме успокои.Това не означава обаче че не работя по въпроса с позитивното мислене.Мисля че попаднах на доста добър психиатър хомепат с които работим доста добре.Използваме техники на дишане,метитация,опознаване на страха и водене позитивна психотерапия.Всеки път като излезна от кабитнета му се чувствам малко по малко променен.Аз сам пожелах да мина времнно на антидепресанти за да мога по бързичко да се вдигна на крака.Всячески се опитвам и да приема страха но за сега не ми се получава много.Знам че от това не се умира но убива всякакъви човешки взаимотношения.Анти депресанти ползвам едва от седмица и съм видимо по спокоен.Знам че те не са определящ фактор при преодоляването на тревожни раздтройства но поне даваш шанс да сведът гърчовете от панически атаки до минимум.Пуснах си тема за да мога малко да поработя и с други специалисти.Това не означава че нямам доверие на моят психиатър.Техниката на д-р Орлин Баев ми се струва най правдоподобна но не може да се започне практикуване веднага на такава техника от хора с мнго тежки разтройства.Аз лично работя по тази техника ,давам крачка напред и след това 2 назад.За това и леко реших да пробвам с антидепресанти.По добре ми се вижда варинта да нося хапче в джобчето от което знам че ще ме успокои (поне след време) отколкото да разчитам на бягство с лекия си автомобил.А да не говорим че почти винаги когато попадна в задрастване и автоматизираните мисли започват .П.А не получавам често но живея в постояна тревога от това че ще се случат.След последната ми криза в банката (която си беше направо гърч) още ми държи влага и в момента трудно изчаквам даже редът си да си платя сметката за телефона.Много борбен човек съм и никога не съм се предавал пред нищо.Знам че в момента проблема ми е че се мъча да го контролирам.Знам ,че това не може да се контролира.Изчел съм и аз доста неща по форумите а все си мисля че още всамото начало ако бях потърсил помощ от специалист щях по бързо да го изчистя.Да живееш с чувство е отвратително и аз се опитвам по какви ли не начини да го заобичам както каза д-р Баев.Забелязах обаче нещо доста странно което ме мотивира да продължа да работя и в тази насока.Преди няколко месеца се разделих с приятелката си и бях много ядосан.Изпаднах в истинска тревога а не такава нереална.Мисленето за истинската тревога ме накара времнно да забравя неистинските си страхове.Казах си днес отивам до магазина пеша ако ще да пукна и без тва живота е супер скапан.Оказа се че тази мисъл и мисълта за инското загубено замести другата мисъл която беше нереална и аз отидох до магазина и се върнах без никакви проблеми.Сега съм решил да си продължа така.Ще вземам ксанкса един месец поне малко да се успокоя и да видя някаква перспектива ,нещо в което имам нужда да повярвам и после ще го спра.Тук пиша защото имам нужда някой да ме подкрепи и да ми даде съвети за в бадеще.нямам нужда някой да ми казва как определено нещо не може да ми помогне.Надявам се да получа необходимата доза оптимизъм за справянето с тази ситуация.Аз също нямам намерение цял живот да карам на химия.

[Диляна Колева]

Разбирам, че ти си взел всички мерки, за да се справиш с проблема, което е чудесно. Разбира се всеки има своите методи, начини и пътища по които да премине и да преодолее тревожните състояния. 

Подкрепа, с която мисля, че бих ти била полезна е, като споделя, че познавам доста хора( все повече напоследък ), които успешно са се справили с проблема Тревожно разстройство и паник атаки .

Искрено се надявам да попаднеш на правилния метод и той да работи в твоя полза.

Редактирано Юни 30, 2013 от didi_ts

[bobibs]

да и аз мисля че ще се справя след като коренно променя модела си на мислене.Това обаче не става за един ден.Винаги съм бил оптимист и дори и в наи лошите си моменти.Ще си взема още една седмица отпуск,ще лежа ще спя ,ще карам автомобил и ще правя това което които мога да правя и съм сигурен че мога.Притеснява ме само завращане ми на работа и лавината от въпроси която ще последва.Не ми се разговаря с колегите какво се случва с мен.Всеки един въпрос заден към мен и свързан със здрасловното ми състояние се налага да лъжа какво точно става и това е пак крачка назад.Толкова години го прикривам а сега разбирам че не е трябвало.Винаги съм давал какви ли не глупави обеснения за проблема си.Малко ме тревожи завръщането ми към нормалните задължения но ще се справя

[Диляна Колева]

Ще ти отговоря през призмата на Позитивната психотерапия с една от терапевтичните притчи.

 

Смелостта да кажеш истината

 

Когато Мохамед бягал и всички го търсели, Али неговият зет, измислил как да го избави. Скрил пророка във висок кош, сложил товара на главата си и минал балансирайки пред пазачите на градските порти.

"Какво има в този кош?" - строго го попитал пазачът.

"Пророкът Мохамед" - му отговорил Али

Пазачите, които приели истината за дръзка наглост на остроумие, се засмели и пуснали Али и пророкъ в коша да преминат.

 

Желая ти успех

[bobibs]

и аз така мисля и май ще е по добре да разкажа на всички какво се случва.Може да се посмеят малко но какво пък може и да има някакъв ефект.Искам да ви попитам и нещо за ксанкса.С кои друг антидеперсант може да се комбинира.Имате ли наблюдения кои комбинаци деистват най благоприятно?

[mvm]

МОмче, много позната история разказваш

Аз бях с паник атаки около 10 години, като последните две от тях атаките бяха почти ежедневни, 

че и по няколко пъти на ден. Получавах атаки и когато шофирах накрая

Питаш ли ме как съм удържала, когато пътя ми се е люлеел пред очите наляво надясно и е потъвал нагоре и надолу

Само Бог ме е пазил. И това, че атаките минават за 10-15 минути.

Та така, не е вярно, че ако четеш форуми за паник атаки, там пише, че те са нелечими и до края на живота ти едва ли не продължават.

Чети форуми и ще видиш, че много хора са се справили, всеки по негов си начин

Някой с посещения при психоаналитици, други със собствени сили

НО в никакъв случай не пий хапчета, по-добре си купи фъстъчки, и като получиш атака схрускай няколко, като си мислиш, че са хапчета. От хапчетата няма полза, повярвай, а само вреда

Нека атаките не те притесняват, когато дойдат не изпадай още и допълнително в паника, няма да умреш, няма да припаднеш, няма да ти се подкосят краката, няма да получиш и инфаркт. Просто ги остави да си отминат сами,

НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙ и не им обръщай внимание.

Знаеш ли , момче, аз все още макар и доста рядко вече ,  получавам някои от симптомите, ей така както си седя, от нищото, просто престанах да им обръщам внимание, дори не усещам и кога си отиват.

Сам си забелязал, че когато умът ти е зает с по-реални неща това да мислиш  как ще протече атаката и кога ще дойде, 

то тогава атаки няма. Е, ангажирай се с някакви неща, чети книги, или форуми, или играй на игри ако искаш, направи си блог, пиши в него каквото ти дойде на ума, дори да са глупости....Въобще запълвай си с нещо свободното време, за да не оставяш ума си свободен да си мисли за някакви си атаки, които само чакат някой гостоприемник, да се загнездят в мозъка му и да му създават проблеми

И не се бой....можеш да се справиш с атаките, ти си спортист и волев човек

[Диляна Колева]

Искам да ви попитам и нещо за ксанкса.С кои друг антидеперсант може да се комбинира.Имате ли наблюдения кои комбинаци деистват най благоприятно?

На този въпрос, д-р Първанов може да ти отговори най - точно. А и темата към която ти дадох препратка има доста информация по въпроса.

 

да и аз мисля че ще се справя след като коренно променя модела си на мислене.Това обаче не става за един ден.Винаги съм бил оптимист и дори и в наи лошите си моменти.Ще си взема още една седмица отпуск,ще лежа ще спя ,ще карам автомобил и ще правя това което които мога да правя и съм сигурен че мога.

Аз бих искала да ти кажа нещо относно това което планираш да правиш, взимайки предвид това което си взел като мерки до момента.. Можеш разбира се да не го четеш и да не вярваш, но може и да го погледнеш като още една перспектива за справяне.

Спомена че правиш техники за дишане, релаксация, позитивно претълкуване, паралелно с това вероятно спортуваш. Това наистина са важни елементи при започването на работа със страха, но има нещо, което явно не е изяснено, щом планираш да легнеш да си почиваш. Тук се е обяснявало много пъти, но аз ще го напиша пак.

Тревожността се поражда основно от неосъзнати и непреработени два базови страха - страха от смъртта и страха от изоставянето, самотата. Разбира се, в процеса на живеене са се прибавили като допълнителни чувството за вина, гняв, неудовлетвореност, които обаче основно са продължение на несправянето с двата основни страха. Човек се страхува, когато преживява дадена ситуация като опасна. Когато попадне в такава ситуация, тялото му съвсем инстинктивно го подготвя на физиологично ниво за борба или за бягство. И в двата случая в него се отделят хормони, които трябва да бъдат "употребени". Тъй като справянето с "опасността " е свързано с физическо натоварване, реакцията при ПА не бива да е привеждане на тялото в покой, а точно обратното. Трябва да се даде шанс на чисто физиологично ниво, тези хормони, които са в огромно количество да бъдат ползвани по предназначение. Има доста написано в тази посока в другите теми. Какво искам да ти кажа, че да приведеш тялото си в покой и да го приспиш с антидепресант по време на тревожност е по - скоро обратното на това което би ти помогнало. Пак казвам, това можеш изобщо да не го вярваш или четеш, но не пречи да го помислиш.

Съгласна съм, че промяната на мисленето, трансформирането на основните страхове, усвояването на умения за справяне със стреса или просто промяната на възприемането на стреса, като опасност, са ключови за окончателното справяне с проблема. И да за това е необходима терапия, и ,да, позитивната школа е добра в това отношение. Но преди да стигнеш до там е необходима да усвоиш техники за овладяване на ПА, да имаш точна информация какво е всеки един симптом ( затова те препратих към горната тема, защото там д-р Първанов доста подробно е изяснил някои от симптомите) Когато имаш тези знания и умения, ПА ще бъде овладяна, тя просто няма да се проявява повече. Тогава ще остане основно тревожността, общото усещане за тежест и притеснение, по което се работи със следващите методи, а те са тези, за които казваш че правиш- дешането, релакса, медитацията, като паралелно с това се работи по промяната на мисълта.

Според мен, НО, само според мен, преди да си овладял физиологията е почти невъзможно да се работи по промяна на мисълта. Със започването на антидепресантите ти приспиваш и мисълта, още повече, че ти нямаш депресия, а имаш тревожно разстройство. В тази тема 

 

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=11060&hl=%2B%D0%B2%D0%B0%D0%B6%D0%BD%D0%B8+%2B%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8+%2B%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83+%2B%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0+%2B%D1%84%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%8F

са подробно описани разликите между ПР и социална фобия, но мисля, че може да намериш ценна информация за себе си и там.

Започвайки терапия, е добре да си наясно, че нито хапчетата, нито някой друг може да бръкне в мозъка ти и да промени случващото се. Това е само и изцяло твоя привилегия. 

Много често се казва, че това състояние е преодолимо, просто като свикнеш с него, не съм съгласна, свикването, не е справяне с проблема, а хронифициране, но тъй като ти ходиш вече на терапия там много подробно можете да го изговорите и да получиш отговорите си.

От друга страна много хора избират медикаментозната терапия и я прилагат цял живот, Дали това е справяне с проблема или не, не съм готова да коментирам.

Редактирано Юли 1, 2013 от didi_ts

[bobibs]

Здравей отново.Прочетох постовете от линка който ми даде и до някъде мисля че разбирам ситуацията.При мен всичко започна само с паника без социална фобия.С течение на времето се преобразува към този вид социална фобия.Трудно излушавм хората ,трудно им отговарям и почти не се заслушавам кой какво ми говори и нищо не ме интересува освен личната ми тревога и неуспешните ми опити за свъх контрол на тялото и психиката си.В наи лошите си моменти с нетърпение очаквам разговорът ми с определени хора да приключи и да остана сам със себе си.Преди време нямах страх към патувания и открити и закрити пространства но последните 2 години развих страх и от това и по точно агорофобията.Нямам страх от смъртта и знам че П.А. не трае дългои ми минава.в момента страховете ми повече са насочени кам барзите начини на бягство и по точно какво може да ми се случи пред хората.Имам чувството че си поставям маска на един преуспял човек а всъщност не е така.Хората около мен ми се възхищават и определят начина ми на живот като доста добър без никакви притеснения или каквито и да било проблеми.Изглеждам чудесно ,редовно подържам фигурата със спорт,около мен се въртят красиви жени и от страни изглежда че живея един прекрасен живот.Истината обаче въобще не е такава.Много съм разтревожен от случващото се и леко отчаян.Винаги съм се стремял хората да не забелязват какво се случва с мен и гледам подържам интереса на околните.Като пример ще напиша за последния си страх.Отивам на работа и се налага да вляза в офиса и да говоря със шефовете си и да обесня какво ми има и защо не съм на работа.Пробвах но въобще не се добрах до офиса ,паникьосах се леко ,притесних се как ще обесня това след като те имат друго мнение за мен.Постоях 20 тина минути и си тръгнах много разочарован че не съм го направил.Не знам каква е парвата стъпка която трябва да направя към промяната и незнам дали работя в правилна насока.Продължавам да съм в отпуска.всяка сутрин излизам на кратки раходки,карам колело на близки разтония,активен спорт вечер.Не искам да бягам повече от проблема и търся всевъзможни начини да се справя със ситуацията.Никога не съм разчитал изцяло на хапчета.Вярвам в себе че ще успея но в главата ми е такава каша че не мога да си събера мислите.

[Диляна Колева]

Всичко това, което описваш са следствия от тревожността, с която не можеш да се справиш. Което съвсем не означава, че няма да го направиш.

Факта, че си започнал психотерапия, мисля че е една от правилните ти стъпки, при положение, че 6 години си опитвал да се справиш сам безуспешно.

За да бъде преодоляно едно състояние, независимо какво е то - тревожност, стрес, болки в корема, грип или пневмония, първо трябва да има яснота. Когато има ясна картина - Какво е това, На какво се дължи, Кое го провокира, Как преминава, Какви са начините за справяне - тогава остава само да действаш. 

Доста дълго ти си имал липсващи отговори на горните въпроси, дори липсата на един отговор прекъсва веригата за справяне, а ти си имал повече от една липси.

Само отговора на първия въпрос, обоснован и логичен, вече смъква голяма част от напрежението. Няма нищо по - страшно от страха от неизвестното. След това е важно да попаднеш на правилната информация. 

Всеки човек има ресурс да се справи с почти всичко, основния проблем е, че доста често не знае как или прави нещо което работи в друга посока.

Казват че, човекът е единственото животно на планетата, което е изгубило умението да се самолекува и има нужда някой друг да го направи. Дали е така, не знам, но съм убедена, че има голяма доза истина в това.

Така че, място за отчаяние няма.

Направи си един динамичен дневен режим, приеми истината - ти не си болен и нямаш нужда от почивка, нито от други неща предназначени за болни, продължи си терапията и нещата ще започнат да си идват на мястото.

[bobibs]

Здравей отново.Да споделя накъде се развиват работи със мен.Вече казах на почти всички за проблема си.Шефът ми ме разбра и той също  ена мнение че на тази работа съм одложен на огромен стрес.Не съм си вземал отпуска от както съм в тази фирма(малко над 4 г.) .Днес отидох до психото и там си разказах всичко.Предложиха ми 1 месец болничен за да може малко да забравя малко стреса от работа и да се отдам изцяло на релаксация.Разказах също така че посещавам добър психиатър и работя по промяна на модела на мислене,медитация,техники на дишане.Не очаквах да ме подкрепят в това мое решение и да ми кажат директно че така няма да стане но уви,клиничният психиатър ме поздрави с това мое решение.Въпреки това ми изписа 10 мг сероксат сутрин и половинка флуанксол вечер като натърти че е препоръчително да ги пия за един добър старт и да се стимулирам да вървя напред и да се чувствам все по добре и по добре.Мисля че човека донякъде е прав защото напрежението в главата ми в момента е огромно и от там и идват всичките тези натрапчиви мисли.Пределно ясно че един щаслив човек няма такова негативно мислене и от там няма напражение,няма стрес,няма тревога.За толкова години не съм пил медикаменти и винаги съм се страхувал от тях.Сега поне мисля че да преодолея страха от приемане на един медикамент е крачка напред.Подобробряване на състоянието от един медикамент дава една надежда че човек не винаги ще е така и ще излезе от този кръг на лоши мисли.Мисля че с правилните медикаменти като старт и добрата психотераяпия всичко ще отзвучи много бързо и аз ще бъда онзи щаслив човек който бях преди.към момента всеки един един ден протича по следния начин.Ставам в 9 излизам на терасата и практикувам дишане за освобождаване на излишната енергия които психиатъра ми препоръча да правя.Задежда ме много.След като закуся излизам някъде да се поразходя с автомобила си,вляза в някой магазин или си купувам по нещо дребно.Така до обяд.Прибирам се и си тегля някое приятно за гледане филмче.След обяд следва разходка в парка до моят блок и бутане на колело.Ползвам колеото като патерица срещу натрапчиви мисли за бягство.Чувствам се някак си дискомфортно докато вървя и бутам но по този начин изминавам целия квартал пеша въпреки че ползвам патерица както му викате.След двучасова разходка оставям колелото и отново се качвам в автомобила и отивам към фитнеса.Бягам на един малък стадион и изминавам около 3-4 км на бяягане в кръг разбира се защото автомобила е патерицата.След това интензивна тренировка във фитнеса.Излизам много изморен от всичко това но като че ли напрежението в мен го няма и някак си от агресията която съм вложил се чувствам приятно.Имам добър апетит ,пазаря нещо прибирам се хапвам едно душче и отново навън за 1 час да се видя с някой познат.От време на време и ходя и до мола и влизам 50 тина метра навътре и се застоявам за да започна отново да свиквам със ситуацията и с многото хора около мен.Прави ми впечетление обаче че ако съм някой друг пред голям магазин и отй поиска д авлезем аз няма да го направя.Ако съм сам ще вляза ще поразгледам но онова чувство за внезапно излизане продължава да съществува.На това место съм преживял едни от наи лошите ПА и някакси отва оказва влияние.Мисля че много скоро е отшуми всичко и съм невероятен оптимист.След първата ми ПА си спомням че доста дълго време бяхв депресия но нямах страхове от открити закрити пространства пътувания и пр.Състоянието ми се видоизмени в послените години и предимно заради постоянната тревога в която съм живял в очакване.Очакваш ли нещо то се случва със силата на мисълта.Ако някой е гледал филма тайната сигурно разбира за какво става въпрос и как проблемите натрапчивите мисли се привличат.Напълно съм убеден че мисленето и поведението на хората може да се промени стига те да го желаят достатъчно силно и да работят по тази промяна.Всичко в живота си съм спотигнал с много труд и упоритост.Ще продължавам да работя върху себе си и върху модела си на мислене.Всякакви съвети от специалисти са ми добре дошли

[д-р Тодор Първанов]

,,,Подобробряване на състоянието от един медикамент дава една надежда че човек не винаги ще е така и ще излезе от този кръг на лоши мисли.Мисля че с правилните медикаменти като старт и добрата психотераяпия всичко ще отзвучи много бързо и аз ще бъда онзи щаслив човек който бях преди.към момента всеки един един ден протича по следния начин.,,,

 

 

Подобряването от един медикамент убеждава,че нещо в мозъка не е наред и мотивацията за  промяната в мисленето става много ниска, така, обикновено историята продължава ......години.

Редактирано Юли 2, 2013 от д-р Тодор Първанов

[bobibs]

Мисля че за 6 години съм си дал поука.Имам волята да ги ги спра след това.Щом успях да разкарам от живота си опиат като марихуаната ,отказах цигари и кафе значи все пак имам воля да направя и това.Поне това е моето мислене.Просто досега не съм падал толкова ниско че чак стана неработоспособен.Когато съм под влиянието на медикаментите мисля че с мен ще се работи по лесно.Извинете но 6 години ходих по разни психиатри които се мачеха да ме хипотизирват ,даваха ми разни хомепатични гранули и нищо от тованямаше ефект.Хомеопатията примерно ми даваше едиснтвено енергия и добър съм.Обаче аз по цял ден съм подложен на системен стрес и в един момент вече дадох блокаж.Чувството да се събудиш сутринта и вече да знаеш че това е следващия ти отвратилен ден е ужасно.Сам навлязах в този капан и сам трябва да изляза.просто физическите симптоми вмомента са стресиращи.Постоянен световартеж,постоянна тревога,постоянно мислене ,самоанализиране и без никакви забавления и перспектива за това.В такива моменти човек просто не може просто да си каже че е щаслив и да продължава напред.Това не става за един ден.изисква се много работа.Под въздеиствито на лекарствата мисля че поне ще имам шанса да се отпусна малко дори и временно да е .Пак ще е крачка напред.И аз мног бих искал еи сега да си легна да заспя и като се сабудя това да не се случвало.Сигурен че след получена първа криза ако бях ползвал медикамент още в началото щях да го изчистя барзо да вляза в кондиция и да не задълбавам сам да търся някакви причини и до сега щях да съм го забравил вече.Какво направих аз.години наред ходих по скенери ,резонанси пих билки и рфин кадърен не се намери намери да ми каже че тва е просто една депресия която трябва да забравя пппо наи бързия начин.Започна се с четенето огромните количества неправилна информация в интернет пространството.Сумати хора пишат че не се лекувало и какво ли още не.Пределно ясно ми е вече от какво страдам и от какво имам нужда.Имам нужда нещо да ме вдигне малко а не само да си стоя и да се надъхвам колко ми хубаво като не е така.по мои наблюдения,хората които вземат наркотици несистемно но си позволяват да рапускат с такива опиати не страдат от социални фобии ,тревожни разтроиства и други.А аз какво правя ,не пия никакв алкохол след онази случка ,по нататъка спрях и пушенето и се втренчих да само в това да съм здрав и да градя здрава имунна система.какъв беше резулатата обаче.Цялата тази защита наистина ми изгради прекрасна имунна система.Не съм хващал настинка дори за 6 години,не съм лягал на легло,не съм повращал даже,не ми се пригадило даже.На мение съм че прекалено се вторачих в това.Ако раусках и аз като останалите хора ,от време на време алкохол примерно или нещо друго.Може това да са вредни навици но и те са част от щасливия живот на хората.Фиксирах се само на тема здраве и не обарнах внимание на психиката си.На мнение съм че хората имат хужда да грешат ,имат нужда да имат техните си пороци без да прекаляват разбира се .Познавам хора които пият ,пушат марихуани,вземат амфетамини и си гледат кефа.Нито един от тези хора обаче няма да посегне към антидепресанти.Те отдавна са влезли в ритъма си на живот.Това разбира се не означава че се сравнявам с тези хора.Изкам на следващия голям празник като нова година примерно и аз да отида да се напия някъде и да повращам дето се вика.Това е спомен които трябва да остане в глава ми а не по лошия спомен като ''отидох ,беше ми некомфортно през цялото време,не кусах алкохол да не ми е лошо и да не съм зле на другия ден" доктор Първанов надявам се разбирате накъде бия.Ще се справя с отказването на медикаментите

[Диляна Колева]

Боби, аз имам въпрос към теб.

Ходиш на терапия, твърдиш, че си при добър терапевт, ходиш на психиатър, твърдиш, че хапчетата ще ти помогнат. 

Но явно нещо не се получава, искаш съвет. Тук получаваш информация, която, явно е обратната на тази, която си получавал до момента и която си приел за правилна. Факт е, че няколко поста по - горе ти написах, че първото нещо което трябва да приемеш е, ЧЕ ТИ НЕ СИ БОЛЕН, но ти споделяш веднага след това, че си направил точно обратното- отишъл си при шефовете и си им казал че си болен, отишъл си при лекарите и си им казал същото , взел си хапчетата, както правят болните и си решил да ги гълташ, докато "оздравееш" .

 

Усещаш ли....? Какво се случва?

 

Търсиш помощ от още специалисти, това не е ли убеждението ти, че има нещо друго, което трябва да ти се подскаже?

 Затова ти казах внимателно да прочетеш двете теми.

Ако го направиш, ще разбереш, че тревожността не е депресия и често ефекта с хапчетата е - "боли те глава, а гълташ хапче за корем" , това обясниха ли ти го психиатрите при които отиде и те насърчиха за терапията?

Онзи ден един мъж сподели, че започнал хапчета за сърце, въпреки че лекарите му казали, че няма нищо на сърцето, ама те пък нямало да му навредят, и за стреса така, невролога му казал, че  тези хапчета няма да му свършат работа, но пък нека ги гълта. 

Ходил си на хомеопат, на всякакви видове лекари, ти си се определил като болен.

Стреса не можеш да подтиснеш, да отхвърлиш, да отложиш, или да забравиш и никога повече да не го усещаш. Не, стреса се преживява всеки ден, необходимо ти е умението да работиш със стреса.

Първо да си наясно какво е това стрес. Стрес е да те изостави приятелката ти, но стрес е и да  ти направят изненада за рождения ден. 

Ако се замислиш, ще видиш, че повечето от физиологичните симптоми на ПА - сърцебиене, изпотяване, изтръпване на крайниците, световъртеж и т.н се получават и при една друга ситуация на стрес за тялото  - при сексуален акт, например. Но защо при едната ситуация ги определяш като отвратителни, а при другата дори не ги отразяваш? 

Тялото реагира еднакво, въпросът е какво ти диктува мозъка.

Хубаво е, че имаш физическа натовареност. Правиш дишане, медитация, но знаеш ли в какво се състои тяхното действие. От къде идва световъртежа, защо имаш гадене? Знаеш ли че натрапливите мисли трябва да се неглижират, не да се насочва фокуса към тях, чрез самоанализ. Как правиш разсейването? 

 

Всичко това ти го пиша, защото  вярвам в него. 

Ти не си длъжен нито да го правиш, нито да вярваш, само помисли.

И ако си твърдо убеден, че мерките които си взел са правилните, е добре да следваш посоката на твоя терапевт и да не търсиш други специалисти, защото иначе рискуваш да се объркаш още повече.

Казват, че 50% от успеха на психотерапията се състои в изграденото доверие на клиента към терапевта. Останалото е добра техника.

[bobibs]

Диди ,медикаменти започнах да употребявам за до подобрч емоционалното състояние и да го закрепя временно като се успокоя и се почувствам по добре.Повярвай ми наистина работя много усилено и правя точно това което моят психиатър ми казва.Имам му пълно доверие и се разбираме доста добре.Той също е на мнение че трябва без медикаменти.Това са все пак 6 години страдание и е доста трудно да започнеш от изведнъж да си втълпяваш че ще оправиш.наи лошите кризи още са пред очите ми и смятам че е нормално при такава психическа умора поне временно човек да си позволи един ксанкс да вземе и да се успокои.Може ли пък постоянно да се страда и да се гърчиш.Последните ми пристъпи си бяха точно гърчове и адреналина от тях въобще не беше същия както сексуалното удоволствие.Нали съветът ви беше да приемем състоянието си и една от стъпките да го направим и да разкажем на всички какво се случва.Нямаше на каде и трябваше да кажа на шефа си.В неговите очи може да смята за болен но важното в случая е че аз си знам че не съм.Ксанкс пия 0.50мг едно хапче на ден разделено на 2 приема сутрин и вечер.Това не е антидепресант и нищо не лекува но поне облекчава и успокоява симтомите и дава възможност на страдащия да се почувства малко по добре и може да послужи като един вид кураж че все пак има решение на ппроблема макар и временно.Никои уважаващ себе си психиатър не би се съгласил че този проблем се решава  непремено с употреба на медикаменти.Когато проблема е в много тежка фаза обаче понякога се налага и това като помощно средство за започване на терапия към която пациента да е по податлив.Няма как да вдигнеш 'на крака" един изключително изтормозен и изнервен човек с 1 час на седмица сладки приказки за това колко е хубав животът и да го накараш да повярва че трябва да обича състоянието си.При хората имащи социална фобия е изклчително да се води какъвто и да било диалог ако те самите не са в настроение да го направят.Когато страдащият така да го нарека е в тежката фаза да не може сам отиде дори до таолетна мислите че ще го накарате да се почувства по добре само като му говорите за позитивиъм за това колко е хубав живота ,как всичко ще се оправи само трябва да се понапъне малко и да заобича това състояние да му е гадно.Този вид невротично заболяване при всеки се отразява по различен начин.Ако беше в някаква по начална фаза определено съм "ЗА'' терапия без медикаменти.Но в конкректния случаи става въпрос за 6 години фиксиране в проблема и човек вече е загубил всякаква ориентация кое е  хубаво и приятно и кое не.За такива дълги периоди от време хората забравят за важните и съществените неща в живота и изведнъж се оказват в нещо като капан или по точно един собствен затвор които те сами са си изградили.Сигурен съм че сте добър специалист и си разбирате от работата.Ако вземете предвид моето положение примерно как бихте постъпили вие.Не можете да правите всички тези неща описане по горе от мен включително и да отидете на работа за да се самоиздържате.Аз живея сам ,нямам родители на които да разчитам в такива моменти на слабост.Ако това продължи така няма да има кои да ме погледне и ще остана и без работа и без средства да си покривам месечните разходи.Още едно от притесненията които ме спохождат същевременно ми дават стимул да се продължа напред.Нямам просто друг избор освен да си почина извесно време и да взема някакви медикаменти за да се завърна към задълженията си и да продължа да работя по проблема но вече малко по уверен и по спокоен.Как бихте постъпили вие на мое място? От къде бихте си набавили така да го наека този начален тласък за да се изправите и да се възвърнете към нормалните си задължения? Абсолютно съм съгласен че със силата на мисълта всеки един проблем се решава веднагически.Не съм съгласен обаче че един псически изтормозен човек ще възприеме това в разумни срокове каквато и воля да има.За 6 години преживях какво ли не.Все още си спомням колко ентусиазирано отидох да ми правят хипноза и да ми втълпяват колко съм здрав.На 3 тия сеанс ми предизвикаха ПА по време на хипноза.Сами може да предположите какви могат да бъдат последствията от това и как от там на сетне някои ще се опита да ти внуши спокоиствие мир и душевна хармония.

[д-р Тодор Първанов]

Диди, поздравления за поста!

 

Не вярвам да накара това момче да мисли, но ще бъде полезен за други хора.Защото наистина няма как да лекуваш тревожността с антидепресанти.Ако той беше в депресия, да, но момчето е само в един хроничен стрес.Той наистина е спрял марихуаната, но го е направил защото е изпаднал в ужас, че от употребата и може да умре.Никаква воля не е проявил, за това и се чудя, какво трябва да го уплаши толкова силно, че да спре лекарствата и не намирам отговора.

 

ПП-Това което описва питащият наистина не е психотерапия, то е просто говорене или нещо друго

,,Няма как да вдигнеш 'на крака" един изключително изтормозен и изнервен човек с 1 час на седмица сладки приказки за това колко е хубав животът и да го накараш да повярва че трябва да обича състоянието си.,,

 

Многократно съм писал, психотерапията е планов процес-това е работа която клиента извършва под ръководството на психотерапевта, за да може, да се постигне предварително договорената цел.Всичко друго са си празни приказки.

И още едно уточнение, терапевта не ,, вдига ,, никого, той помага човека сам да се вдигне.

 

ПП-2  -  ,, и да го накараш да повярва че трябва да обича състоянието си.,,

 

Пиша тук от 6 години, имам почти 750 поста, ако се намери поне един от тях в който да съветвам някой, да обича страха си съм готов да направя каквото поискате от мен.

 

По въпроса ще цитирам само, какво казва Паул Бернард  в книгата си ,, Хипнозата-комуникация с подсъзнанието,,

изд. Литера Прима 

 

 

,, Да се твърди,че човек може да се справи със страха си, като се научи да го обича, е все едно да се твърди,че мирът може да се поддържа, като се научат хората да обичат войната.,,

Редактирано Юли 3, 2013 от д-р Тодор Първанов

[mvm]

Според мене момчето се върти в един кръг - мисли си, че е болен, лекува се, за да не е болен, не ходи на работа, за да релаксира, прави упражнения, за да си почива от стрес,

обаче не може да се отърве от мисълта, че всичко това е необходимо, защото е болен и има нужда от лечение

 

Той не е болен, но прекаленото вторачване в проблема и прекалените усилия за справянето му не довеждат до резултат, а напротив, го връщат в изходна позиция. Дали един месец отпуска ще му помогнат? Ами като се върне на работа, какво? Пак ще е подложен на стрес. 

Просто той трябва да продължи да живее обичайно, да си натрапи мисълта, че нищо му няма, той получава паник атаки и се затваря у дома, има световъртеж и се държи за колелото, ами така няма да стане. 

 

Момче,   и аз получавах световъртежи, не държейки колело, а водейки двете си малки деца тогава за ръчичка - и какво трябваше да направя, м? Да се тръшна и да кажа, който иска да ги води до в къщи., и на детска градина и където трябва Ами не става така. Човек като си има отговорности, трябва да си ги изпълнява, а не да се отпуска и да чака помощ отнякъде си, - в случая ти я чакаш от хапчета.

И аз получавах световъртеж като вляза в мола-а, и не само, ами направо имах чувството, че нещо се стоварва отгоре ми и ме смазва. Но това не ми попречи да влизам в мола, когато се налага. Просто се опитвах да неутрализирам усещанията, защото знаех, че са на психично ниво. Дразнех се от светлината, от хората, от прекалено цветните витрини, всичко това ме замайваше ужасно, но си казвах =-аа, не, няма да се дам на един мол да ми създава проблеми. 

 

Струва ми се, че момчето трябва коренно да промени начина си на мислене, той живее с мисълта, че нещо трябва да се лекува, а лечението е просто да се осъзнае, че тези симптоми, които се появяват са плод на нашите мисли, ние си ги създаваме....не знам как да го обясня, не става въпрос да се заобича стреса и ПА, става въпрос да се надмогнат, да не се вторачваме в тях, да ги гледаме като странични наблюдатели например, а не като част от нас....нещо такова

И да разберем, че колкото повече се борим с мислите си и със симптомите, те стават по-силни и по-чести. 

Просто някак си трябва да се неутрализират.

 

На мене ми помогна това, че най-накрая разбрах какво ми е, и че от това няма да умра и децата ми няма да останат сираци.  - поне не от симптомите на ПА. И някак си успях 

 

А това момче знае какво му е, и не успява да се пребори, не знам защо се е хванал за лекарствата като удавник за сламка, .....лекарството е вътре в главата му....лекарството е да излезеш на разходка в парка без колелото, да влезеш в мол-а и да се разхождаш из него един или два часа..лекарството е да се убедиш, че не ти трябват лекарства

 

Момче, пробвал ли си като получиш ПА да започнеш да дишаш дълбоко и да пиеш вода на малки глътки?...

[bobibs]

Доктор Първанов,какво бихте препоръчали вие при силно изразено тревожно разтройство? Казвате че лекастрвата няма да помогнат за облекчаване на симтомите.Кажете тогава как по бързичко да изляза от тази ситуация.

[Диляна Колева]

.Няма как да вдигнеш 'на крака" един изключително изтормозен и изнервен човек с 1 час на седмица сладки приказки за това колко е хубав животът и да го накараш да повярва че трябва да обича състоянието си.........................Когато страдащият така да го нарека е в тежката фаза да не може сам отиде дори до таолетна мислите че ще го накарате да се почувства по добре само като му говорите за позитивиъм за това колко е хубав живота ,как всичко ще се оправи само трябва да се понапъне малко и да заобича това състояние да му е гадно.Този вид невротично заболяване при всеки се отразява по различен начин....................Но в конкректния случаи става въпрос за 6 години фиксиране в проблема и човек вече е загубил всякаква ориентация кое е  хубаво и приятно и кое не....................................................................................

.Как бихте постъпили вие на мое място? От къде бихте си набавили така да го нарека този начален тласък за да се изправите и да се възвърнете към нормалните си задължения? 

Прав си, няма как да накараме един човек в паника, да заобича паниката, да я поиска и да си я предизвика с мисълта, и така да я приеме.

За мен, това е абсурдно.

Всеки изхожда от личния си опит, прилага стратегията, в която вярва, чийто ползи е видял и приложил. Да кажем, че моите опитности и вярвания за справяне с този проблем са други и изключват обичането на страха. Но това за което говориш е цяла сфера в психотерапията и аз не желая, а и няма смисъл да се конфронтирам с нея.

Моят апел е друг, писах го някъде - страхувай се смело.

Ти си много уплашен, толкова много, че ти е трудно да мислиш, пробваш всичко, което твоето вярване ти казва, че ще подейства. След всеки опит, който явно не е ефективен ти усилваш страха си и го превръщаш в хроничен. В момента си във фаза, в която не вярваш. Ти не вярваш на терапевта си, иначе нямаше да пишеш  : ".Няма как да вдигнеш 'на крака" един изключително изтормозен и изнервен човек с 1 час на седмица сладки приказки за това колко е хубав животът и да го накараш да повярва че трябва да обича състоянието си."

 

И си напълно прав. Да си говорите за промяна на мисленето е чудесно, ако става въпрос за емоционален дискомфорт, за семеен проблем, за депресия, дори, или за фазата, в която вече си овладял тревожността и паниката. На този етап ти си в криза, методите за работа в криза са различни. 

Освен това, няма как да си втълпиш, че си добре, когато очевидно не си. 

Ти си зле, ти се чувстваш ужасно и това е факт и в момента трябва да се работи над този факт. Което не означава, че си болен. Просто се чувстваш зле и се работи за този твой дискомфорт, а не против него, или въпреки него, или със него.

Като за начало трябва да ти е ясно, какво точно правиш с техниките и дали това са твоите техники. Всяка една техника има своя точно определен смисъл, познавайки я в детайли ти имаш възможността да го визуализираш, а визуализацията е много мощен метод за повлияване на психиката.

Ако не си наясно с детайлите, механичното изпълнение на техниката не ти носи нищо.

Успокояването на нервната система, може да се прави чрез сетивата.

А може и чрез чисто физическо проявление на гнева по положителен начин. Как става това, обаче е много индивидуално и се прави в индивидуалната терапевтична работа според човека.

Какво бих направила аз? Правила съм доста ефективни неща за себе си. Всеки човек има периоди, в които преминава през подобни кризи. Някои ги хронифицират, превръщат ги в болест за себе си, други ги преживяват вътрешно и разболяват тялото, трети се борят безуспешно, четвърти преминават през хистерични периоди, докарват си неврози и какви ли не още развития има. 

Аз нямах време за това, нямах време нито да си прекратя ежедневните дейности, нито да си взема болничен.

Някъде из темите бях описала доста подробно, как преминах през първия си и последен такъв период, който продължи 4 дена. колкото и шантаво да звучи овладяването на състоянието се случи, благодарение на онзи свръхконтрол, който е в основата на тревожността.

Контролирането на работния процес в работата ми беше толкова важно за мен, че не ми позволи да се страхувам. 

Страхът е страшен само когато му позволиш да бъде такъв. Любовта е силна, само ако и дадеш шанс, Това се нарича работа с чувствата. 

В момента, това което правиш е, че си даваш време, в което да се страхуваш.

Мозъкът ти ще е свободен да развива всякакви сценарии в периода на болничната ти почивка. Вместо да е зает с логичната мисъл. Фокусът ти ще се измести изцяло над състоянието, за което нямаш нито обяснение, нито вариант за справяне.  Идеята е този фокус да бъде изместен, а не насочен към страха. 

"Аз съм в болничен, защото съм под силен стрес, възстановявам се" = "Аз съм болен, не мога да се справя."

Какво бих направила аз, не бих си почивала, не бих дала шанс на мисълта си да се развива в линията на страха.

[bobibs]

Диди само да уточня.Аз не съм почивал от 5 години вече.Реших да изляза в болничен не за да се лекувам а за да се отделя малко от стресиращата обстановка на която съм бил подлаган.Реших че имам нужда малко да поразпусна.Сега спя до късно,започнах да ходя на море ,правя си разходки и общо взето правя неща които са ми харесвали преди.Преди години пак изпаднал в такова състояние и с малко почивка се оправих.Просто смяна на обстановката малко.Не мога да я карам както съм я карал толкова  години наред- от работа вкъщи и от вкъщи на работа.

[bobibs]

Здравейте на всички.Пиша за да споделя до къде съм стигнал.Забелязвам коренна промяна в себе си.Вече карам всеки ден по 5 км колело без прутеснения,тревогата ми намаля доста.Успявам вече до отида дори до далечния магазин пеша и да си напазаря,общо взето успявам вече да правя неща които до преди година ми се виждаха невазможни.Прекарвам си чудесно и се чувствам добре.Всеки ден се подлагам на някой от моите стари страхове и чувствам как вече започват да отшумяват.Единствения дискомфорт които чувствам и след събуждането ми сутрин но след закуската някакси и този дискомфорт ошумява.Разходките започнаха все повече и повече да ми харесват.Ходя и до рабятата но не съм започнал още да работя.Минавам и стоя по 4 часа там и обстановклата започва да ми липсва.Казаха ми да си почивам колкото ми се наложи.Хапчетата си ги пия редовно.Тази седмица мисля вече да се вращам на работа.То почивка, почивка ама стига ми толкова.Прекарах незабрави ми дни и съм щаслив от постигнатото.Вече имам надежда че ще се оправя напълно и ще изляза от кашата с пълна сила.Ще продължавам да пиша за състоянието си и за в бъдеще ,може пък и да съм от полза за някой с моите проблеми,знае ли човек.Поздрави

[Диляна Колева]

Поздрави, няма нищо по - добро от това, човек да вижда положителна промяна в себе си.