Притеснение

[Kristiqn]

Здравейте.Казвам се Кристиян.На 19 години съм,тъкмо завърших училище - предстои ми да си взема дипломата.Попаднах тук съвсем случайно и реших да споделя за моя проблем.Главното нещо което ме тревожи е притеснението и липса на самоувереност.Като дете бях много щастлив - не бях лишен от нищо.Спортувах активно - тренирах футбол,бях по цял ден навън с приятели.С течение на времето обаче,нещата се преобърнаха коренно.Когато навлязох в ранната тийнейджърска вързраст,загърбих спорта и започнах да живея друг живот.Започнах да ходя по купони,почнах да прекарвам повече време пред компютъра и някак си ми допадна виртуалния свят.Играех много компютърни игри с приятели и така един ден спрях да посещавам тренировки.През този период (от 15 до 18 годишна възраст) започнах да си живея във виртуалния свят.Харесваше ми да играя,не се чувствах ангажиран с нищо.Започнах и да пуша цигари.Осъзнавах че съм голям глупак,да загърбя спорта заради компютърни игри,но изпитвах удовлетворение,че играя.От време на време правех няколко месечни паузи и се връщах към реалния живот.Срещнах едно момиче,влюбих се,но след 7 месечна връзка се разделихме.Бях много влюбен в нея,но се чувствах много зле след раздялата ни само за 1-2 дни и това защото пак започнах да играя.Предполагам,че чрез игрите съм си заличил чувствата към нея.Имам в предвид,че съм ангажирал съзнанието си с играта и така съм изразил депресията си от раздялата.Но разбира се това е само мое предположение.И така прекарах годините до завършването на средното си образование - играейки компютърни игри.Както и да е,осъзнавам,че вече съм голям за тези неща и ми предстоят важни неща,като да си намеря работа.И тук се появява нещо ужасяващо за мен.Изпитвам някакъв страх и притеснение от предстоящи събития.На матурите бях толкова притеснен,че повръщах преди да тръгна.Изчезнало е самочувствието ми,не съм толкова уверен в мен като преди.Повечето ми приятели се пропиха и продрусаха,за това и спрях да излизам с тях.Не е моя работа,но аз лично мразя наркотиците и гледам да отбягвам хора,които имат нещо общо с тях.Искам да се запозная с нови хора,да изпитам магията на любовта отново,да започна да спортувам пак,да си намеря работа и общо взето да си живея като нормален човек - но когато опра до тези амбиции и имам възможността да ги направя реалност се появява отново това притеснение и несигурност у мен.Замлъквам пред хората,ставам неадекватен,не мога да се концентрирам и да покажа какъв човек съм в същност.Преди седмица имах рожден ден и организирах малко парти.Толкова се бях притеснил преди да дойдат гостите,че помолих сестра ми да купи продукти за купона.Не можах да отида до магазина от притеснение.Но защо?Това е рожденият ми ден за бога..?!Би трябвало да се радвам,а вместо това се паникьосвам,като че ли кой знае какво ще се случи.В скоро време трябва да си намеря работа,защото тази година няма да кандидатствам и ще е хубаво да изкарам пари.Но имам чувството,че пак ще се притеснявам и много ме е страх да кандидатствам за някоя обява.По принцип притеснението ми към събитията които ще се случат,изчезва именно когато се случат.Имам в предвид,примерно преди матурата бях адски притеснен както споменах по-горе,но когато влязох в залата се отпуснах и се концентрирах.Изкарах хубави оценки и бях доволен;когато гостите пристигнаха на рожденият ми ден и купона започна отново се отпуснах и прекарах страхотна вечер.Напоследък (последните 2-3 седмици) се чувствам самотен,сякаш ми липсват позитивни емоции,като любов,радост и смях.Като че ли губя мотивация за развитие в личен план,губя мотивация да живея.Нуждая се от промяна в живота ми и затова реших тази промяна да започне сега - споделяйки с вас и виждайки какво ще ме посъветвате.

  В заключение ще добавя че съм весел човек,с чувство за хумор,умея да се забавлявам.Добър съм по природа,не обичам да наранявам,обичам да помагам на хората и да правя добри дела.Възпитан съм добре и изпитвам голям респект към родителите си.Обичам да рисувам.Свиря на китара,обичам музиката,обичам и да пея(въпреки че не мога )
  Да поясна и обобщя: Проблемът ми с притеснението се появява преди да се случи събитието което предстои.Когато обаче се случи,се адаптирам бързо,отпускам се и то изчезва.Симптомите са: страх,лек световъртеж,атомна бомба в стомаха, ?повръщане?,лека дезориентация,неспособност за съсредоточаване и понякога затруднение в дишането.Абе  гадна работа.
 Много благодаря за отделеното време и силно се надявам да ми помогнете да се преборя с това коварно притеснение,както и да ме насочите към правилният път на връщането на самочувствието и самоувереността.А аз знам,че съм човек с много качества и мога да бъда щастлив,както бях като дете.

 

[д-р Тодор Първанов]

Здравей!

 

Като начало ще ти препоръчам да започнеш отново да спортуваш.Но нека спортуването бъде във фитнес зала или само бягане.Много важно е, ако започнеш фитнес да  не се  сравняваш и състезаваш с другите. Ако искаш направи състезание със себе си. Тоест, нека спорта бъде ,, за самият спорт,, без състезателна нотка с друите.След два три месеца спорта ще даде ефект, ако не си доволен от него пиши пак. И не забравяй- и най - дългият път започва с малки крачки.

 

Успех!

[Kristiqn]

Благодаря! Точно това си мислех и аз,че спорта ще ми е от полза.И без това не съм се натоварвал физически от доста време.Днес отивам да тичам.Ако ще и за 10 минути да се умора - няма значение.Колкото-толкова.С малки крачки може би някой ден ще си върна формата.По принцип от споделянето ми тук,също ми олекна малко.Благодаря ви отново д-р Първанов.

[ISTORIK]

Здравей!

 

Защо не пробваш да тренираш някое бойно изкуство? Тренировките ще ти дадат по-голяма увереност в себе си. 

 

От друга страна, преди важно събитие може да правиш някакъв ритуал, който ще те извади от вцепенението ми. 

 

Мой колега (състудент) преди да влезе на изпит, правеше по един мъжки и по един женски шпагат. Направил шпагатите в първи курс, в състояние на дистрес. Взел си изпита и оттогава - всеки път, преди да влезе да го изпитат, правеше шпагати. 

 

Не казвам, че и ти трябва да правиш шпагат(и), особено - ако не можеш, но си изработи някакво действие, някакъв ритуал, който да ти помага в такива ситуации. Например - брой до 25, преди да направиш нещо, от което се боиш. Или нещо друго, което да ти дава нужната увереност. 

 

Успех!

Редактирано Юни 26, 2013 от ISTORIK

[Диляна Колева]

 

  В заключение ще добавя че съм весел човек,с чувство за хумор,умея да се забавлявам.Добър съм по природа,не обичам да наранявам,обичам да помагам на хората и да правя добри дела.Възпитан съм добре и изпитвам голям респект към родителите си.Обичам да рисувам.Свиря на китара,обичам музиката,обичам и да пея(въпреки че не мога )

 

Това звучи много красиво,  описва образ на прекрасен млад човек.

Спортуването е наистина важен момент. От една страна ще те вкара в някакъв дневен режим, който дава чувство за сигурност, другата страна е чисто физиологична, когато "белия дроб, започне да диша" и душата започва да диша по редица причини.

Защо се е появило точно в тази възраст!? Защото си пропуснал изключително важния момент на целеполагането. Няма как да имаш мотивация за Нищо.

Когато човек има цел има сфера, в която работи усилено и се чувства уверен, полезен, знаещ, можещ. Е, ти си избрал интернет игрите. Проблемът с тях е, че водят до изолация, в един момент се превръщат в заместител на всичко. това е било мястото, в което си скривал празнотата, липсата на емоция, липсата на цел, дори на посока. скрил си себе си.

Замисли се, кое е онова нещо, което много искаш да се случи, определи посоката и започни с малки, краткосрочни цели. Резултатите на които да видиш бързо, да не можеш да отложиш във времето, 

Започни да правиш всеки ден по нещо различно, нещо малко нетипично за теб. Сподели как се чувстваш след това. Започни от вкъщи, след това постепенно излез навън. Поиграй със себе си. Започни да го правиш с някой друг в началото, ако ти е много некомфортно. 

Въпреки че, да влезеш в непознат магазин и да си купиш нещо, което никога до сега не си купувал, да се качиш в автобус с непознат номер или да си купиш тениска с нетипичен цвят, с която да се поразходиш, например ( нещо такова имам предвид) , са все неща, които не се нуждаят от компания. 

И най - важното симптомите ти са следствие от страха, а страха е едно от чувствата, които човек може да управлява. Понякога контролът му се изплъзва и това го плаши, но това не е непоправимо.

Вчера чух една песен и много ми хареса откъса " смелостта е висша форма на страха". Само който е влизал в капана на страха и е успял да излезе от него, може да разбере смисъла на тези думи. Така че пробвай парадокса - страхувай се смело.

Редактирано Юни 26, 2013 от didi_ts

[mvm]

Когато излезеш в реалността, си представи, че си герой от компютърна игра.

И както там героят е смел, преодолява различни препятствия и опасности,

среща се с различни хора и ботове, и общува с тях...

и не го е страх - тебе страх ли те е когато започваш нова игра? Или когато започваш нов евент? Или когато навлизаш в нови непознати територии в играта?

Не те е страх и не се притесняваш . Дори ти става по-интересно и забавно в играта какво ще се случи, как ще се справи героят, зад който стоиш ти

Така е и в реалността, няма разлика, само дето ти нямаш всички способности на героя си от игрите

Но пък имаш други съвсем реални способности.

Дай им възможност да се прояват.

Животът е една огромна компютърна игра и ние сме герои в нея.