24 часа Йога, София; успяваме ли да бъдем!?

[Ники_]

https://www.facebook.com/events/474028742681217/

 

Здравейте,

Пиша тази нова тема в "Духовни мостове", ако модераторите и админите преценят, нека да я преместят на по-добро място.

Та, това е събитието, на което лежи самата тема.

А темата е дали сме узрели да излезем от предразсъдъците, от страховете ни, тесногърдието ни!?

 

Знам, много от нас биха реагирали, че видиш ли ние когато сме се събирали, тези още са ходили под масата.

Както няма да е чудна появата на въпроса: "Когато ние се събирахме, вие къде бяхте?"

Нарочно подчертавам "ние" и "вие" за да се усети разделението.

 

Точно то, разделението е главен обект в темата.

Разделението е факт от хилядолетия и това е една много негативна черта на българина. Всички сме чували и живяли в стил "Нане и Вуте", макар не всички да сме шопи.

Още от тракийски времена разделението е на лице по тези земи, в този народ, а може би и много преди това.

 

Днес разделението продължава да съществува по един, или друг начин, впрегнато от слепотата разбира се.

Не, не с тази цел пиша, не искам да обиждам никой, още по-малко последователите на ББ и на Учителя Беинса Дуно.

Цел на тази тема, освен да се посочи разединението помежду ни, е да се изгради и Духовния мост, до колкото това би могло да бъде възможно, с оглед на нашите собствени ограничени разбирания.

 

И тъй, може би, би било добре да питам "Що е то Йога?", и успоредно с това да дам някакво разбиране по този въпрос!? Може би не е нужно?! Вече хората са достатъчно интелигентни и всеки би могъл да разбере и сам този въпрос, ако потърси.

Може би е добре по посоча допирните точки между Йога и останалите учения и религии, включае и това, което е дадено чрез Беинса Дуно?!

Също мисля, че не е нужно, пък не му е и тук мястото, не и в тази тема, но все пак именно "различията" ни държат разединени, да тези също, религиозните убеждения, виждания и влияния.

 

Знам, че в момента е трудно за мнозина. Хора напускат този свят, а други се раждат. Някои напускат света в безкрайно страдание, смазани от болката на онкологичното заболяване, или от което и да е друго заболяване, или от град, студ, от насилие, а ние продължаваме да не работим, да не бъдем и да не живеем заедно, което завърта още и още отново същия този порочен кръг от страдание, защото нашето разединения е причината за него, нашия егоизъм.

 

Каква е ролята на учението? Каква е ролята на религията?

Дали тя се изчерпва с това да сме част от него, да се наричаме един друг последователи. Да, това също, но не напълно, защото това е само междинен стадии и е добре никой да не си прави илюзиите (това е невъзможно), че всичко е вече пито и платено.

Учението, религията (знам позицията на мнозина от вас срещу религията и срещу религиозността, само дето същите не изхождат принципно и прибързано отхвърлят нещо, някаква дума дори, без да съзнават нейния същински смисъл) има за цел да доведе човека до онова "място", или иначе казано състояние, при което той самия да е Любов, а това означава край на всякакви различия, в абсолютен смисъл.

Проблемът е, че все още мнозина от нас са/сме в разделението. Не е лесно.

 

Съумяваме ли да бъдем заедно?

 

Тази тема е и покана, съвсем официална към последователите на Учителя Беинса Дуно, както и към всичко останали потребители на Порталът Към Съзнателен Живот!

 

С много за всички!

Редактирано Юни 24, 2013 от Ники_

[АлександърТ.А.]

1 ---  Разделението е факт от хилядолетия и това е една много негативна черта на българина.        Може би стоте човека който познаваш са представително проучване?..Мноого негативно казано...За такива е речено :расте там където не му е мястото...Ники---къде ти е мястото.Къде се чувстваш най добре?Аз съм Българин и не го изтъквам често ,защото,радостта и гордостта от този факт може да подтисне околните.

-------------------------2   Чудесна тема ,може би подтикната от последните политически събития,а също от духовното раздвижване във всички пластове на обществото....Съумяваме ли да бъдем заедно?  Това е персонален въпрос,за всеки.Той кореспондира с някои други,например:Как подхождам с другия ? Опитвам се да го разбера , или да се изтъкна?Накратко , мога ли да видя божественото , на всякъде? ( Дори  в  ,  ръката бъркаща в джоба ми? )...Според мен няма човек ,практикувал сериозно някакви духовни упражнения да не е разбрал , че основната тъкан на всякъде е еднаква.Различия,търкания,отхвърляния има само сред начинаещите,и това се използва за нечия полза.Не може да сме еднакви,живота ни е различен,личностите ни са  различни,опитностите са  различни.Аз и съпругата сме различни като деня и нощта ,но заедно сме едно денонощие...Не сме създадени да бъдем еднакви а да се научим да сме заедно.Истината е че различното у другия е неговия път.Можем да му пречим и да го проваляме или да го подкрепим със съчувствие и съпричастност или само, присъствие...Когато подкрепям другия и той отвръща със същото.Различни сме, но не разделени.Разделя ни неразбирането , не търпимостта ,не поносимостта,и глупостта...Остава да уеднаквим разбирането за:подкрепа,разделение,единство,различност    3---   или иначе казано състояние, при което той самия да е Любов, а това означава край на всякакви различия, в абсолютен смисъл.    Мисля че по точно е край на съпротивата пред божествената реалност.Нейното безапелационно приемане в цялата и пълнота,така както е създадена и съществува,независимо от нас.Край на опитите ни да я нагодим според  личностните  представи ....                     П.П.---надявам се да не те дразнят, неумелите ми забележки.Просто ми бъркат в очите изказвания за чертите на  българина.Преди 2000 години хората са били съвсем други,живеели са много различен живот.Изобщо каквото и да говорим ,само гадаем.

Редактирано Юли 2, 2013 от АлександърТ.А.