128. Естествени прояви на Любовта

[Слънчева]

Молитвен наряд за начало:

 

Утринна молитва на Ученика

 

 

Молитвен наряд за край:

 

 Аз съм дошъл да нося Любовта

 

 

Размишление.

 

Ще прочета 10-та глава от Еклисиаст.

 

.........

"Сърцето на мъдрия е в десницата му, а сърцето на безумния - в левицата му". (- 2 ст.). - Значи, мъдрият трябва да бъде добър. Затова, именно, всички казват, че човек трябва да бъде добър. След това казват: Човек не трябва да бъде добър, защото ще се качат на главата му. - Както виждате, хората препоръчват известни максими в живота, които след време сами отричат. Какво можете да очаквате от такъв живот? Чувате някой да казва: Човек трябва да е умен, да мълчи. После пък казва: Тази работа с мълчание не става, трябва да се говори на хората, да им се покаже, че не са прави. Друг някой казва, че човек трябва да се моли, постоянно да бъде в молитва. Той препоръчва молитвата, а сам не се моли, или се моли, когато се намира в трудно положение. Ако е болен, по три-четири пъти на ден се моли. Като оздравее, забравя даже да благодари, че е оздравял и мисли само за сън, да си отспи. Да се моли човек, само когато има нужда, това не е молитва. Молитвата е свободен акт, който произтича от душата. Тя не е насилствен, принудителен акт, който произтича от страх, от мъчнотии и страдания, в които човек изпада. Малко хора могат да се молят, както трябва.

 

Днес всички проповядват разбирателство между хората, въпреки това и те не се разбират. Преди всичко, вие не знаете, кой човек ви говори по човешки и кой - по Божествен начин. - Защо? - Защото сам по себе си човек е още раздвоен: външно говори едно, а вътрешните му подбуди са други. Някой казва, че хората трябва да бъдат добри, а вътрешно си мисли друго. Той си казва: С добро работите не вървят напред. - Питам: ако работите не се нареждат с добро, със зло ли могат да се наредят? - Човек трябва да се стреми към единство в живота си: като говори за доброто отвън, да го прилага и вътрешно. Защо трябва да се говори едно, а да се върши друго? Двама души се разговарят, но ако не попаднат на въпроси, от които и двамата се интересуват, те се разделят недоволни един от друг. Единият говори за морал, за честност, а другият си мисли за винцето, или за хубави дрехи. На края на разговора той ще му каже: Знаеш ли, къде има хубаво, старо вино? Знаеш ли, къде продават хубави, модерни дрехи? - Мъчно можете да срещнете човек, който в дадения момент да се интересува от същия въпрос, от който се интересувате и вие. Вслушайте се в разговора на два момъка да видите, кой какво търси. Единият търси висока, тънка, руса, синеока мома, а другият - ниска, пълничка, черноока. Въпреки това, никой момък не може да намери това, което търси. Ако външно момата отговаря на вкуса му, вътрешно, по сърце не му отговаря.

 

Религиозните говорят много за любовта, но в края на краищата казват: И с любов работите не се нареждат. - Те искат да знаят, какво ги очаква в другия свят, какви ще бъдат там. Всеки търси нещо практично. Казвам: Ако на земята си бил ечемик и на небето ще бъдеш такъв; ако на земята си бил пшеница и на небето ще бъдеш пшеница. - Под думите ечемик, пшеница, аз разбирам онзи съществен елемент на ечемика и пшеницата, който остава неизменен и на този, и на онзи свят. Значи, има съществени и несъществени неща в живота. Стремете се към съществените, които никога не се губят и които всякога можете да носите със себе си, било на този или на онзи свят.

 

Религиозният казва, че и без пари може да се живее, но постоянно мисли за парите, по какъв начин да спечели повече пари, да осигури живота си. Съществено нещо ли са парите? Ще кажете, че на физическия свят не може без пари. Това зависи от разбирането на хората. Било е време, когато парите не са съществували. Значи, те не са съществено нещо. Моралистите казват, че не трябва да се лъже, а при това хората прилагат и черната, и бялата лъжа: децата лъжат родителите си, учениците - учителите си, войниците - началниците си и т.н. Хората се лъжат едни-други, изнасилват се, одумват се и след това се измъчват, искат да се освободят от тези неща, да бъдат свободни. Значи, отрицателните прояви на човека са натрапени отвън, поради което всеки иска да се освободи от тях - те не са присъщи на неговото вътрешно естество.

 

Като ученици, вие трябва да се освобождавате от всичко, което ви е натрапено отвън. Защо трябва да се одумвате едни-други, а после да се страхувате, да не ви издадат? - Може ли човек да се страхува от хората и да изпълнява волята Божия? - Може, разбира се, но за предпочитане е да се страхува от Бога, а не от хората. И чрез страха се постигат много неща, но в разумния живот зад страха се крие друго, по-високо чувство, а именно - разумността. Страхът е извършил много добри работи, но същевременно той е извършил и много престъпления и грешки. Много хора са влезли в Царството Божие от страх, но много хора са излезли от Царството Божие пак от страх. Интересно е, наистина, научно да се проучи въпроса, как е могъл човек от страх да влезе в Царството Божие и от страх да излезе. Колкото и да се говори по този въпрос, не може лесно да се разбере. Същото се отнася и до любовта. Колкото и да се говори на човека за любовта, мъчно може да я разбере. Все пак човек трябва да има поне малко познание, малко вътрешно прозрение за любовта, да знае, какво представлява тя. Всеки говори за любовта, но не може да я приложи както трябва. - Защо? - Съзнанието му не е будно. Ако може да задържи съзнанието си будно поне 24 часа, той ще се домогне до естествените прояви на любовта като мярка на живота и ще може да ги приложи.

 

Естествени прояви на Любовта

[Лъчезарна]

Какво трябва да прави човек, за да не остарява и работите му да се нареждат добре? - Той трябва да следва Божиите закони.

 

~

Който иска да стане господар на сърцето си, нищо не може да постигне. Оставете сърцето си, само да изпълнява функциите си, не му ставайте господари. Никой не може да стане господар на сърцето си. Да бъдеш господар на чувствата си е едно нещо, а да бъдеш господар на сърцето си е друго нещо.

 

Как ще станете господар на един извор? Как ще го местите от едно място на друго? Да отправите водата на извора в една или в друга посока, това е възможно; обаче, никой не може и няма право да мести самия извор.

 

Да изучавате законите, чрез които се проявява умът, това е на място, но да местите ума си, да му заповядвате, да му ставате господари, това е невъзможно. Който се е опитал да стане господар на ума и на сърцето си, той е влязъл в противоречие със себе си.

 

Някои казват, че умът е луд кон. Това не е вярно. Умът върви по определения си път. Обаче, ако човек не се съобразява със законите на своя ум и не ги изпълнява, той е луд кон, а не умът му. За да разберете ума и сърцето си, работете с много способности и чувства, а не само с една способност и с едно чувство.

 

~

Днес всеки иска да бъде господар, т.е. владетел. Обаче, човек може да бъде господар само на мислите и на чувствата си, а не и на ума и на сърцето си. Опита ли се да бъде господар на ума и на сърцето си, той ще направи големи грешки.

 

Ако това, което ви е дадено, не може да ви направи човек, нищо друго не може да ви помогне. - Ама трябва да пазя достойнството си. - Кое достойнство? Което ти сам си създал? Често човек губи достойнството на душата си заради достойнството на своята личност.

 

~

...ще знаете, че всички недоразумения, нещастия и мъчнотии произтичат от неразбиране на живота. Съвременните хора се стремят към щастие, а въпреки това, водят един неестествен живот, който не е съгласен с великите закони на Битието.

 

Бог е създал света, за да се учат хората, а не да бъдат щастливи. Задачата на човека е да се учи, да разрешава противоречията на живота правилно и да бъде доволен и благодарен за всичко, което му е дадено. Който разбира живота, той еднакво благодари и за сиромашията, и за богатството; той еднакво благодари и когато е здрав, и когато е болен.

 

Същевременно, човек трябва да работи при всички положения на живота: и като богат, и като сиромах; и като учен, и като невежа. Да работиш, това е естественото положение на живота. Учеността, богатството, силата, това са резултати на работата. Учен си, понеже си работил; богат си, понеже си работил; силен си, понеже си работил.

 

 

Естествени прояви на Любовта

[Розалина]

Помнете: От вас се изисква, първо да проявите разумността си, а после добротата. Доброто е завършен процес, резултат на нещо, а разумността е процес в развитието си. Следователно, човек е пътник: минава край едно място, където вижда събрани дръвчета за огън, които чакат само една искра, за да се подпалят. Твоя длъжност е да драснеш един кибрит, да запалиш огъня и да продължиш пътя си. По-нататък, кой ще поддържа огъня, кой ще събира дръвчета, кой ще ги складира, това не е твоя работа. Ти няма защо да се стремиш да бъдеш добър, за да те хвалят хората. Ако бъдеш добър за тях и поддържаш огъня им, ще бъдеш лош за гората и за дръвчетата в нея. Разумният човек никога не сече горите, да си прави огньове и да се грее. Лятно време той събира слънчева топлина и светлина, слага я в специални съдове, за да има резерва през зимата. Щом дойде някой изстинал или замръзнал човек при него, той отваря един от тези съдове и му казва: Грей се, колкото искаш! - Така постъпват и светиите. Те не само ти дават възможност да се грееш на събраната от тях слънчева енергия, но са готови даже да пълнят вашите празни съдове. Който не носи празен съд, светията го бие. Когато страдате, ще знаете, че светията ви бие, защото нямате празен съд, в който да ви даде част от своята светлина и топлина. Значи, който не е готов да получи Божието благословение, той страда.

 

Един турски бей имал специална стая за пътници. Който го посещавал, непременно трябвало да нощува в стаята и на сутринта да продължи пътя си. През това време беят заповядвал да го нагостят добре. Едно нещо само не харесвало на гостите, а именно: като си отивали, един от слугите, по заповед на бея, ги набивал добре. Защо трябвало да ги бият и те не знаели, но се помирили с положението си. Всеки гост си казвал: Биха ме, но поне се нахраних и наспах добре.

Един ден в дома на бея се спрял един странник, да нощува и да се нахрани. Той бил предупреден, че на излизане от дома на бея ще бъде бит, но и на това бил съгласен. Като влязъл в стаята на бея, определена за странници, веднага му донесли вода да измие краката си, след това му сложили богата трапеза, всичко в изобилие. Той хапнал от едно ядене и благодарил, като казвал: Бог да благослови! - Хапнал от второ, от трето ядене и постоянно благодарил и казвал: Бог да благослови! Бог да наспори! - След това легнал да спи. На сутринта пак го изпратили с изобилно ядене и той все благодарил, благославял бея, благославял изобилието, с което го изпратили. На пътната врата той се спрял и чакал да дойдат слугите, да му дадат и последното - боя. Беят го запитал: Какво още искаш? Не си ли доволен? - Бог да благослови и да наспори всичко, доволен съм, но тук имало обичай, на излизане от дома, да бият госта. Чакам да получа и аз своя дял. - Иди си с мир и с радост! - отговорил беят. Хора, като тебе, които не спират Божието благословение, никой не ги бие. Ти постоянно благодариш и благославяш изобилието, което Бог дава. От 20 години насам, колкото пътници минаха през моя дом, всички бяха бити, защото, като виждаха изобилието, не го благославяха, но казваха: Стига, стига! Всеки, който казва на Божието благословение "стига", тояга го чака; който благославя и благодари на изобилието, добро го чака.

 

 

И тъй, ще знаете, че всички недоразумения, нещастия и мъчнотии произтичат от неразбиране на живота.

Съвременните хора се стремят към щастие, а въпреки това, водят един неестествен живот, който не е съгласен с великите закони на Битието. Бог е създал света, за да се учат хората, а не да бъдат щастливи. Задачата на човека е да се учи, да разрешава противоречията на живота правилно и да бъде доволен и благодарен за всичко, което му е дадено. Който разбира живота, той еднакво благодари и за сиромашията, и за богатството; той еднакво благодари и когато е здрав, и когато е болен. Същевременно, човек трябва да работи при всички положения на живота: и като богат, и като сиромах; и като учен, и като невежа. Да работиш, това е естественото положение на живота. Учеността, богатството, силата, това са резултати на работата. Учен си, понеже си работил; богат си, понеже си работил; силен си, понеже си работил.

Сега, стремете се да приложите нещо за себе си от това, което днес чухте. Ако го приложите за себе си, ще разберете вътрешния смисъл на естествения живот и неговите естествени прояви. Ако искате да го приложите за хората, ще се натъкнете на големи противоречия.

 

 

Естествени прояви на Любовта

 

Редактирано Юни 24, 2013 от Розалина