250. Позвах сина си - Неделна Беседа, 14.02.1926 г.

[Лъчезарна]

Молитвен наряд за начало: Добрата молитва

 

 

Беседа: Позвах сина си


Молитвен наряд за край:

 

Молитва: Господи, аз вече живея в Тебе. Ти Си ми дал този ум, който имам. Ти Си ми дал тази сила, която имам. Ти Си ми дал живота. В името на всичко, което Си ми дал, искам да Ти служа.

Господи, какво искаш от мене? Аз ще изпълня всичко, което е Твоя Воля!

Амин.

 

Молитва: Господи, научи ме да Те любя така, както Ти ме любиш.

Амин.

 

 

 

Природата е обоснована на закони. Законите разбират разумни същества, т.е. разумните същества стоят зад законите. Природата е пълна с методи за познаване, за знания. Следователно, всеки човек трябва да изучава тия методи.

 

...из Египет позвах Сина си. Египет, това е мощното, това е красивото, това е израз на светлината, на великия човешки дух. Египет, това е символ и най-великите хора е трябвало да минат през Египет. Мойсей, един от най-видните законодатели и водители на човечеството трябваше да се учи в Египет. Каквото и да се казва за Христа и той трябваше да отиде в Египет, там да се учи. Ангелът казва на Йосифа: вземи детето и бягай в Египет! Той не му казва да отиде в Асирия, във Вавилония или някъде другаде, но в Египет.

 

Под Египет се разбира силното, крепкото, където човешкия дух може да се кали. Някой казва: ще отида в Египет, при това плодородие, да се наям поне на плодове. Та нима това е Египет? Че и в България има плодове! Египет е място на знание. Египет е място на мъдрост. Египет е място на работа и труд. Евреите са учили там цели 400 години и затова са станали днес най-умния народ. Те служиха 400 години на египтяните, кирпичи правеха и то без слама. Като четете тяхната история, ще кажете: горкият народ! Не, не са горки те. С това служене те придобиха големи знания. Този дух, този ум, който имат евреите, се дължи на Египет. Египет, това са условията, където човешкия дух може да укрепне, да уякне и да стане мощен.

 

Вземете примера с Йосифа. Като четете неговата история, какво обяснение си давате за него? Защо трябва да отиде той в Египет? Той трябваше да отиде в Египет, за да стане силен, крепък, да стане виден човек. Ако беше останал в Палестина при баща си, какво щеше да спечели? Казвате: братята му го мразеха, затова го продадоха. Какво зло му направиха с това? Те без да знаят му направиха едно добро. Йосиф беше много гален. Баща му го обичаше много и го обличаше с пъстра дрешчица, за отличие от другите, но един ден братята му казаха: хайде долу тази дрешчица, ще отидеш в Египет, човек да станеш. Като отиде в Египет, как го посрещнаха там? Трябва да повикате Йосифа, той сам да ви разправи своята история. Той мина там през известната дисциплина.

 

Сега, ако вземете думите ми буквално, няма смисъл в тях, но знаете ли, че целият свят, в който живеем, това е Египет? Земята, в която сега живеем, това е Египет, нищо повече. Следователно, всеки дух, всяка душа, която иска да укрепне, трябва да отиде в Египет. Като отиде в Египет, там ще намери и затвора. Две години седя Йосиф в затвора. После като Мойсея, царската дъщеря ще ви намери в кошницата и най-после у вас ще се яви желание да спасите народа си. Първо ще бъдете герой, но после страх ще ви нападне и ще бягате в пустинята. Много противоречия ще срещнете в живота си.

 

Из Египет позвах Сина си. За да изясня мисълта си казвам: всеки човек има своя добра и лоша страна. Лошата страна аз наричам слабост. Най-първо в човека се явява съмнението. Кога се явява съмнението? Съмнението се явява като контраст при различни психически състояния. Човек като разбогатее, съмнението непременно ще му гостува, защото съмнението обича богатите хора. Човек като стане учен, съмнението ще го посети. Някой човек като стане много религиозен, много набожен, съмнението непременно ще го посети. Човек като стане красив, съмнението ще му дойде на гости. И тъй, всеки ще знае, че ако е богат, съмнението ще похлопа на вратата му. Най-първо то ще дойде много учтиво, ще похлопа на вратата и ако не го приемете ще влезе през някоя дупка като някой неканен гост. След съмнението какво иде в света? Ревността. След ревността в човека иде малодушието. То е състояние на слизане, то представлява една долина. След малодушието идва ожесточението. След ожесточението идва отмъщението. След отмъщението идва разкаянието за сторените постъпки. Това са ред състояния, които човек изживява.

 

Съвременните хора не се спират да направят един анализ на своя живот, да видят защо идва съмнението в тях. Майката има дъщеря, която много обича и дъщерята също обича майка си, обаче една вечер дъщерята закъснее някъде. У майката веднага се явява съмнение. Защо съмнението е проникнало в майката? То е една възможност. Съмнението обикновено се явява в слабите хора.

 

По някой път ние се съмняваме и в Бога. Защо? Какво показва това? Това показва, че ние сме преписали на Бога един характер като нашия и мислим, че и той като нас обещае нещо и после не може да го изпълни. Казвате: е, и Бог е като нас. Туй показва, че имаме едно слабо верую, а не едно принципно верую.

 

...Какво трябва да придобием ние на Земята? Трябва да придобием онази вътрешна връзка, която сме изгубили. Ние сме изгубили вътрешната връзка със самите нас. Човек не познава себе си. Колцина хора има в България, па и из целия свят, които познават себе си. Аз не казвам, че няма, но са малцина. И вие трябва да дойдете до това изкуство да познавате себе си. И когато у вас се роди това познание, да работите за развиването на вашите вътрешни органи, вашите вътрешни мощни сили, тогава и вашите желания напълно ще се постигнат.

 

... Позвах Сина си от Египет. Този син, който е отишъл да се учи в Египет, трябва да слезе в материята, да мине през страданията, за да се научи. Страданията представляват една велика божествена наука. Без страдания човек не може да се научи. Туй трябва да имате като правило. Всякога знанието е свързано със страдания. Страданието носи знание, а знанието само по себе си представлява условия за живота. Животът носи условия за придобиване великото благо, а благото създава условия за проявяване на божията любов, а любовта ни въвежда в условия да влезем във връзка с ония разумни същества, които са минали по този път, за да се радваме.

 

Кога човек се радва? Нали като намери една разумна душа, с която може да се разбира? Кога една майка се радва? Когато има една разумна дъщеря, с която може да се разбира. Кога един учител се радва? Когато има един ученик, който може дълбоко да разбира. Кое е онова, което може да причини радост на нашите братя? Когато един наш брат е жив, а не умрял. Има умиране, но има и оживяване.

 

Онзи, който се учил в Египет знае какво нещо е смъртта, знае какво нещо е животът. Учителите от египетската школа са пращали своите ученици да учат методи, по които да напущат своите тела за един месец най-малко. След това като се върнат отново в телата си, по такъв начин да оживеят, да възкръснат телата им. Египтяните са имали смелостта да балсамират телата на своите покойници, като са вярвали,че един ден ще се върнат в същите тела и ще възкръснат с тях. Но европейците развалиха техния план. Те като дойдоха, развалиха гробниците им, започнаха да режат телата на мумиите им, искаха да проникнат в тайните , които са криели. И после се чудят, защо тия мумии имат такова злобно изражение. Те си казват, развалиха ни плана! Европейците нямат търпение да дочакат да възкръснат тия тела, та да видят божията слава. Па и за съвременните учени няма никаква тайна. Те започнаха да режат и живия организъм и казват: няма нищо в него, той е само материя, в каквото се превръща и след смъртта. Със смъртта всичко се свършва, казват те. Така разсъждават онези учени хора, които не са запознати със законите на природата, на които липсва нещо. Липсват им методи. Казвам: ако някой ангел дойде сега при вас и ви каже да отидете в Египет, ще отидете ли?

 

...Едно време ангел господен слезе от небето и каза на Йосифа: вземи детето си и бягай в Египет! И днес ангелът слиза и казва на всички майки и бащи: вземете детето и се върнете в Израел, в Ханаанската земя, защото настанаха вече онези благоприятни условия”. И сега този ангел ви казва да се върнете в света, за да работите. И всеки от вас трябва да дигне знамето на любовта, не червеното знаме, нито бялото знаме, а знамето на любовта, което трябва да бъде светлина. Та като се дигне това знаме, всички трябва да четат на него. Неговата светлина е толкова приятна, защото само по себе си, то носи свобода.

 

И аз казвах: за да се образува това знаме, трябва да се съединят в него всички човешки умове и всички човешки сърца. Това божествено знаме ще бъде направено от нишките на всички човешки умове и всички човешки сърца. То ще бъде най-красивото знаме, под което трябва да се събере цялото човечество и да каже: ние ще воюваме в този свят за онази велика истина, която носи човешката свобода. И туй ще се изпълни!

 

Само тогава имат смисъл думите: от Египет позовах Сина си. Защо го позовал? Защото се изучил. Думата Син в този случай, това е любовта. Та казвам, настана вече моментът всеки от вас да се запита, защо е дошъл на Земята? Защо си дошъл? Да проявиш божията любов. Защо си дошъл? Да проявиш божията мъдрост. Защо си дошъл? Да проявиш божията истина. Защо си дошъл? Да проявиш божията правда, да се застъпиш за страната на правото. Защо си дошъл? Да проявиш божията добродетел. Дошъл си да проявиш качествата на всички добродетели, да проявиш всички таланти и всичко онова най-хубаво, което имаш вложено в твоята душа от хиляди години.

 

Всичко това трябва да го изнесеш, не да го раздадеш, но то трябва да бъде като заложба за благото на твоите братя. Само тогава ще се образуват следните няколко връзки.

Първата връзка е от Бога към хората.

Втората връзка е от нас към Бога т.е. от създаденото към Бога.

Третата връзка е от човека към човека и

четвъртата връзка е най-възвишената, от Бога към Бога.

 

Направим ли тия връзки, това значи да се съединим с този мощен божествен Дух, та като ви срещна, в ума си да ви държа тъй, както държа себе си. Да ви почитам тъй, както почитам себе си. Да ви обичам тъй, както обичам себе си. Във вашето лице да виждам Бога тъй, както го виждам в своето лице. Тогава всички ще носим божието благо. И само тогава светът ще се оправи. Не че сегашните условия ще се изменят, но ние можем да поправим, да подобрим тия условия. Засега обаче, тия условия са необходими за вашето развитие...

 

 

[Слънчева]

Благодаря за беседата. Иска ми се цялата да пейстна, чудесна е.

 

 

Природата е обоснована на закони. Законите разбират разумни същества, т.е. разумните същества стоят зад законите. Природата е пълна с методи за познаване, за знания. Следователно, всеки човек трябва да изучава тия методи. Из Египет позвах Сина си. Какво чудно има в туй? За обикновения ум няма нищо особено, из Египет позвал Сина си. Някой казва: аз съм ходил в Египет, видял съм пирамидите, видял съм мумиите, видял арабите, които живеят там. Той мисли, че това е Египет. Някой може да казва, че е видял ябълчните семенца. Не, има друг метод за разглеждане на нещата. Ако вие носите ябълчно семенце хиляди години в джоба си, какво ще научите? Ако носите един скъпоценен камък хиляди години в джоба си, какво ще научите? Ако носите една скъпоценна книга хиляди години в джоба си, какво ще научите? Ако носите някои ценни идеи в душата си хиляди години и ги държите като светиня, какво ще научите? Изобщо хората казват: ние сме културни, учени хора. Добре, съгласен съм, но какво от това? Някои казва: аз съм човек. Хубаво, съгласен съм, радвам се, това е отлично нещо, но в какво седи твоята човещина? Друг някой казва: аз съм българин. Добре, съгласен съм, но в какво седи твоята българщина? Някоя жена казва: ама ти не знаеш ли, че аз съм майка на пет деца? Добре, това, че си майка на пет деца е отлично нещо, но в какво седи твоето майчинство? Вие ще кажете: това са обикновени работи, ние ги знаем. Вие ги знаете толкова, колкото знаете и стиха: из Египет позвах Сина си. Египет, това е мощното, това е красивото, това е израз на светлината, на великия човешки дух. Египет, това е символ и най-великите хора е трябвало да минат през Египет. Мойсей, един от най-видните законодатели и водители на човечеството трябваше да се учи в Египет. Каквото и да се казва за Христа и той трябваше да отиде в Египет, там да се учи. Ангелът казва на Йосифа: вземи детето и бягай в Египет! Той не му казва да отиде в Асирия, във Вавилония или някъде другаде, но в Египет. Под Египет се разбира силното, крепкото, където човешкия дух може да се кали. Някой казва: ще отида в Египет, при това плодородие, да се наям поне на плодове. Та нима това е Египет? Че и в България има плодове! Египет е място на знание. Египет е място на мъдрост. Египет е място на работа и труд. Евреите са учили там цели 400 години и затова са станали днес най-умния народ. Те служиха 400 години на египтяните, кирпичи правеха и то без слама. Като четете тяхната история, ще кажете: горкият народ! Не, не са горки те. С това служене те придобиха големи знания. Този дух, този ум, който имат евреите, се дължи на Египет. Египет, това са условията, където човешкия дух може да укрепне, да уякне и да стане мощен. Вземете примера с Йосифа. Като четете неговата история, какво обяснение си давате за него? Защо трябва да отиде той в Египет? Той трябваше да отиде в Египет, за да стане силен, крепък, да стане виден човек. Ако беше останал в Палестина при баща си, какво щеше да спечели? Казвате: братята му го мразеха, затова го продадоха. Какво зло му направиха с това? Те без да знаят му направиха едно добро. Йосиф беше много гален. Баща му го обичаше много и го обличаше с пъстра дрешчица, за отличие от другите, но един ден братята му казаха: хайде долу тази дрешчица, ще отидеш в Египет, човек да станеш. Като отиде в Египет, как го посрещнаха там? Трябва да повикате Йосифа, той сам да ви разправи своята история. Той мина там през известната дисциплина. Сега, ако вземете думите ми буквално, няма смисъл в тях, но знаете ли, че целият свят, в който живеем, това е Египет? Земята, в която сега живеем, това е Египет, нищо повече. Следователно, всеки дух, всяка душа, която иска да укрепне, трябва да отиде в Египет. Като отиде в Египет, там ще намери и затвора. Две години седя Йосиф в затвора. После като Мойсея, царската дъщеря ще ви намери в кошницата и най-после у вас ще се яви желание да спасите народа си. Първо ще бъдете герой, но после страх ще ви нападне и ще бягате в пустинята. Много противоречия ще срещнете в живота си. Из Египет позвах Сина си. За да изясня мисълта си казвам: всеки човек има своя добра и лоша страна. Лошата страна аз наричам слабост. Най-първо в човека се явява съмнението. Кога се явява съмнението? Съмнението се явява като контраст при различни психически състояния. Човек като разбогатее, съмнението непременно ще му гостува, защото съмнението обича богатите хора. Човек като стане учен, съмнението ще го посети. Някой човек като стане много религиозен, много набожен, съмнението непременно ще го посети. Човек като стане красив, съмнението ще му дойде на гости. И тъй, всеки ще знае, че ако е богат, съмнението ще похлопа на вратата му. Най-първо то ще дойде много учтиво, ще похлопа на вратата и ако не го приемете ще влезе през някоя дупка като някой неканен гост. След съмнението какво иде в света? Ревността. След ревността в човека иде малодушието. То е състояние на слизане, то представлява една долина. След малодушието идва ожесточението. След ожесточението идва отмъщението. След отмъщението идва разкаянието за сторените постъпки. Това са ред състояния, които човек изживява. Съвременните хора не се спират да направят един анализ на своя живот, да видят защо идва съмнението в тях. Майката има дъщеря, която много обича и дъщерята също обича майка си, обаче една вечер дъщерята закъснее някъде. У майката веднага се явява съмнение. Защо съмнението е проникнало в майката? То е една възможност. Съмнението обикновено се явява в слабите хора. По някой път ние се съмняваме и в Бога. Защо? Какво показва това? Това показва, че ние сме преписали на Бога един характер като нашия и мислим, че и той като нас обещае нещо и после не може да го изпълни. Казвате: е, и Бог е като нас. Туй показва, че имаме едно слабо верую, а не едно принципно верую. Например, в една от своите беседи, аз един път казах, че човек не трябва да има за любовта никакъв обект. Обектът е нещо материално. Защо човек не трябва да има за любовта си никакъв обект? Понеже обектът е подложен на известно изменение, вследствие на което ти не можеш да разчиташ на този обект. Ако разчиташ на този обект, ще изгубиш любовта си. Да ви обясня какво нещо е обект. Да вземем запример водата, която има три състояния на Земята. Обикновеното, нормалното й състояние е житко, течното й състояние. Няколко градуса над нулата, а именно при 4 градуса, това е естественото й състояние. Водата обаче при известно състояние се втвърдява. Другото състояние на водата е, че тя се превръща във въздухообразно състояние, в пари. Водата се изпарява от нула до сто градуса. Допуснете сега, че във водните капки има известно съзнание. Как биха си обяснили те, защо преминават от течно във въздухообразно и от течно в твърдо състояние? Може ли да им се даде отчет за това нещо? Причините са чисто външни, температурата се е изменила. Водата като се втвърдява се превръща в лед и изгубва топлината си. След туй се втечнява и най-после дохожда до въздухообразно състояние, изпарява се. Когато в душата ви прониква омразата, вие сте в едно подобно на леда, ледено състояние. Тогава всеки ще може отгоре ви да си играе на кънки. После, като дойде топлината, онзи, който си играл върху вас ще ви намери толкова мек и отстъпчив, че ще рискува да отиде на дъното на морето. Вие ще му изневерите. Защо ще му изневерите? Понеже вие ще се намерите във вашето естествено състояние, като дойдат хора в дома ви да се карат, вие ще им кажете: господа, аз не обичам хора, които се бият отгоре ми, които дигат шум. Хайде слезте долу! И те ще се намерят долу на дъното на морето. След това като се изпарите, като се намерите в друго състояние казвате: Господи, аз искам да се извися, да се дигна към тебе! Вие можете да се повдигнете на 1-2-10 километра нагоре, после трябва да се превърнете във водни капки и като такива да паднете на земята, да извършите своята служба. Следователно, тия две състояния на водата са като полюси за акумулиране на енергията, т.е. те са необходими като обнова на енергията при сегашното й състояние. И тъй, за да опознае човек божията любов, омразата трябва да изчезне от неговата душа. За да познае човек Божията любов, трябва да се превърне във вода, която да прониква през цялото растително царство, да мие листата на всички растения, да прониква целия органически живот, да има съприкосновение с целия живот изобщо, за да разбере благото в света. Следователно, ако искате да разберете любовта в най-широкия й смисъл, трябва да разбирате водата, трябва да имате познанието на водата. По-слабо същество от водата няма и по-силно същество от водата няма. Един адепт хванал една малка водна капчица и я затворил в едно малко шишенце. Тя започнала да му се моли и да му казва: моля ти се, пусни ме, че ме чакат у дома моите братя и сестри! Е, кой ще мисли за тебе? Но голямо предчувствие има между частиците на водата, голяма връзка имат те помежду си. Пусни ме, казала му тя, защото ако моите братя и сестри разберат, че си ме затворил, нищо няма да остане от тебе! Не, не давам нито пет пари за тебе. Аз няма да казвам името на този адепт, обаче това бил първия му опит. Той станал причина за първия потоп на Земята. Как станало това? Като научили водните капки, че е една от техните сестри е затворена, започнали да идват една след друга при този адепт и да му казват: пусни нашата сестра! Той в първо време започнал да им се смее, но след като те го бомбардирали усилено, най-после я пуснал. Ние казваме някой път, че всяка водна капка, това е божествен лъч, това е израз на божествения Дух. Какво трябва да подразбирате? Че в този смисъл, божественият лъч прилича на една водна капка. Казват за някого: той е много слаб човек. Да, ако ти си слаб като една водна капка, знай, че след тебе една след друга ще дойдат много водни капки, с милиарди, стига да повикаш към тях. И тогава казвам: не само един адепт, но много адепти ще се премахнат от света, пардесютата на много адепти ще бъдат хоризонтално, само ако си позволят да затворят една капка вода. Казвате: много дяволи има в света. Да, дяволът е един адепт, един учен човек. Дяволът има своя лаборатория, туря в нея мъже, жени и деца, коли ги, пече ги вътре и те блеят. Щом проблее една човешка душа, гласът й е толкова силен, че всички други братя и сестри ще я чуят. Призовеш ли Бога, призовеш ли божието име, проблееш ли, всички водни капки от цялата Вселена ще се притекат, ще се оживят и ти ще бъдеш свободен...

Днес си прочетох Седемте Херметични принципа и сякаш ми помогнаха за тази беседа.

 

 

...Моисей живя в Египет, но трябваше да отиде в пустинята и там да прекара цели 40 години. Той дълго време пасеше овцете на тъста си Йотова, но дойде на гората Хорив и му се яви там ангел господен. Той се беше много обезсърчил. Защо? Понеже мислеше чрез насилие да спаси израелския народ. Когато Господ му се яви и му каза да отиде при Фараона и да му каже да освободи евреите, Мойсей му отговори: Господи, аз не съм толкова способен човек, при това съм и гъгнив, прати някой по-способен от мене! Казва му Господ: не, ти си учил в Египет, ти ще отидеш, пък ако е въпрос за красноречие, аз ще намеря друг. Брат ти Арон ще дойде с тебе. Буквата М в думата Мойсей означава субстанциално състояние на материята, от което се редят нещата в света. Думата Арон означава човек на мъдростта. Всякога поне два елемента трябва да се съединят в света. Единият елемент срещаме в сърцето, а другият елемент срещаме в ума. Умът и сърцето на човека трябва да се съединят. При това и човешката воля трябва да се съедини с тях, за да има едно вътрешно съчетание помежду им. Има едно противоречие в света. Едни хора казват: нас ни трябва само сърце. И прави са. Други казват: нас ни трябва само ум. И прави са. И едните са прави и другите са прави. Не трябва да има едно съчетание между ума и сърцето. При това човек трябва да изучава всички свои състояния, за да знае защо е създаден по този начин. Задавали ли сте си въпроса вие, къде сте и какво правите? Вие сега сте в Египет и се учите. Колко време Христос е седял в Египет да се учи? Той седя дотогава, докато ангелът се яви на Йосифа и му каза: вземи детето и се върни в Ханаан. Ханаан, това е обетованата земя. Той е символ и означава, онези благоприятни условия, при които може да се проповядва истината. Като няма тези благоприятни условия, човек трябва да отиде в Египет да се учи, да придобие знания и мъдрост, че да се върне в Ханаан и да занесе това богатство със себе си. Какво трябва да придобием ние на Земята? Трябва да придобием онази вътрешна връзка, която сме изгубили. Ние сме изгубили вътрешната връзка със самите нас. Човек не познава себе си. Колцина хора има в България, па и из целия свят, които познават себе си. Аз не казвам, че няма, но са малцина. И вие трябва да дойдете до това изкуство да познавате себе си. И когато у вас се роди това познание, да работите за развиването на вашите вътрешни органи, вашите вътрешни мощни сили, тогава и вашите желания напълно ще се постигнат. Да допуснем, че вие сте един виден цигулар и давате един концерт на дърветата в гората, а после давате един концерт във военния клуб и свирите на хората. Тия два концерта еднакви ли ще бъдат? В гората вие ще свирите за себе си, а във военния клуб ще свирите за хората. И в единия и в другия случай обаче, все трябва да има някой да ви слуша. Вие искате да обичате някого. Онзи, когото обичате, като първо условие трябва да бъде абсолютно умен и абсолютно добър човек. Дух и душа трябва да бъде той. При всички условия на живота си, той не трябва да се изменя. И ледът, който запазва своята топлина, и водата, която запазва своята топлина, и парата, която запазва своята топлина при всички условия е все едно и също нещо. Аз се чудя някой път на хората, които когато са богати казват: Господ е много добър. Когато дойде и най-малкото нещастие върху тях, казват: Господ не е тъй благосклонен по отношение към нас. Сега питам ви, когато едно магаре е натоварено със злато на гърба си, по-красиво ли е то от едно магаре, което е разтоварено от това злато и гърбът му е свободен? За вас, които се считате собственик на това злато, разбира се, че е по-красиво магарето, което е натоварено със злато на гърба си. Отлично нещо е това магаре да влезе в двора ви. То е най-голямото щастие за вас. Обаче, от гледището на магарето, най-голямо щастие е когато гърбът му е свободен, когато е разтоварено. Повикали едно време магарето на сватба с билет. Срещнал го някой и го запитал. Къде отиваш? Поканено съм на сватба. Ами каква ще бъде длъжността ти? Е, най-малко вода ще нося, за какво друго ще ме канят? Отива то на сватба и веднага му турят самара. Но магарето има изкуство да пее. Затова, когато носело водата, запяло из пътя. Запитват го: защо ревеш? Пея, отговорило то. Да нося вода, това е моя длъжност, а да пея, това е мое изкуство, което аз давам даром на хората. Без да ме бият и без да ме мушкат, аз пея. Наистина, когато магарето иска да прояви нещо от себе си, то пее. Аз казвам: ревът, това е най-благородното, отличното нещо на магаретата. То не реве, а пее. Има една тъга в това магаре. Ако аз бих бил един поет, бих написал няколко куплета за магарето. Магарето казва за хората: и вода им носих, и им пях, но песента ми не разбраха и мене не разбраха, все магаре си останах. Нито мене разбраха, нито песента ми одобриха. Не е ли същото, което и Христос казва в една от притчите: пях ви, не пяхте, плаках ви, не плакахте. Питам: какво иска светът от добрите хора? Аз мисля, че добрите хора заемат местата на магарето в света. Къде какво става в света, все добрите хора са виновни, все те са лоши. Ако в една война измрат 50 милиона хора, никой не обелва зъб, нищо по това не се казва, но ако в едно религиозно общество умрат 10 души или им мръднат дъските като на Исуф-Али Белхами и почнат да играят с гърнето мляко на главата, казват за тях: полудяха тези хора! Казвам: не, тия хора носят мляко на главата си. Питам: кое състояние е по-добро, да краде човек или да проси? Като хвана един крадец, питам го: защо крадеш? Че няма да прося я! Хвана един просяк, питам го: защо просиш? Няма да отида да крада я? Спра се и казвам: и двамата имат право и двамата мислят добре. Това са разбирания за живота. Хвана трети и го питам: ти какво правиш? Няма да крада, няма да прося, а ще работя. Това е човекът, това е най-правилното решение на въпроса. Който нито краде, нито проси, а работи, това е най-правилното разбиране. А онзи, който краде, има право да краде, обаче кражбата има свои последствия. Онзи, който проси има право да проси, обаче просията има свои последствия. И онзи, който работи, има право да работи, обаче и работата има свои последствия. Сега онзи, който ме слуша и не струва хас от мене, взема книжката си и пише в нея и току погледнеш и видиш в някой вестник като “Утро” или някой друг, че пише там: този човек руши обществото. Разбиране е това. От Египет позвах Сина си! Значи, от място, където трябва да се учи. Да оставим тия неща, те са възгледи на хората. Онзи, който може да се нарече човек в пълния смисъл на думата, който е дошъл на Земята, трябва да има един мощен дух. Аз наричам герой онзи човек, който като носи страданията си в света, и да го ударят, пак да се повдигне. И като се повдигне, пак да пее. Това е човекът с мощен дух. Магарето в окултизма играе важна роля. То е символ, емблема, него считат за емблема на четвъртото посвещение. Онзи човек, който не разбира живота на магарето, а обръща внимание на неговата форма, на ушите му, на копитата му, на неговия глас, както и на това което върши, той нищо не разбира. Трябва да обърнете внимание на онзи живот, който е вложен в тази форма. Разбирате ли вие, какво нещо е животът на магарето? Казвате: е, магарешки живот! Знаете ли, че в някои отношения в това животно има красив живот? Да оставим неговите слабости, понеже ако се домогнем до слабостите му като животно, питам човекът няма ли слабости? При най-големите слабости в човека, ние трябва да виждаме и онези красиви пориви в неговата душа....

 

 

...От Египет позовах Сина си! Той дойде от Египет дето е завършил своето образование. И всички вие трябва да завършите своето образование, за да бъдете мощни духове. Има нещо по-мощно в света, отколкото съвременното образование. Тези сабли, които днес носят военните, едно време ги носиха магите. Те са магически пръчици, емблеми. Магите работиха с живите закони на природата. Но днес хората като изгубиха това изкуство, те не знаят какво да правят даже и с един нож. Сега всички мъже носят тояжки, но не знаят какво да правят с тях. Едно време Моисей като дигна своята тояжка, раздели морето на две части, отвори път за да мине народа му по сухо. Той като дигна тояжката нагоре, произведе цяла буря в природата, но знае как и на кое време да я дигне. Има времена, когато човек само като дигне пръста си, може да произведе цяла катастрофа в природата. Но благодарете, че не знаете кога е това време. Някой казва: ти знаеш ли какво мога да направя? Ако такъв човек би знаел кога да дигне ръката си, би произвел цяла катастрофа, но благодарение, че не знае времето за това, той дига преждевременно ръката си. Вие ще се научите да дигате тояжката си не само за катастрофи, но и за добрини. Само за това има време. Соломон е казал: има определено време за всичко. Затова трябва да отидете в Египет да се учите на мъдрост и на знание, на този вътрешен морал, на този устой. Тогава само ще имаме една нова вътрешна култура и няма да бъдем малодушни. И тъй, ако сегашните възгледи, които имате за нещата са искрени у вас, задръжте ги. Ако са купешки, ако са стари, набрали прах, утайки, освободете се от тях! Оставете във вас само онези вътрешни заложби, които Бог ви е дал. Работете с тях и за тяхното разработване. Това е законът на великата свобода, който сега иде в света. Силните , мощните души аз наричам героите в света. Те са душите, които влизат в другите хора, разбират ги, считат ги като души, които също тъй страдат. Те считат, че и в тях има някакви хубави заложби, че и тия хора могат да се обърнат към Бога. Та аз желая днес да не ви пущам празни. Всяко празно гърне, всяка празна стомна ще я напълня с нещо. Всеки от вас трябва да занесе дома си поне по един килограм мляко на главата си. Ами вие трябва да знаете, че сте хора! От хиляди години какво очаквате на Земята? Ако разберете живота си, криле ще ви израстнат, ако не разберете живота си, главата ви ще побелее, гърбът ви ще се превие, краката ви ще отслабнат и един ден всички ще свършите безславно и на гробът ви ще напишат: тук е гробът на забравения, на незнайния. Във време на войната германците направили един паметник на своите паднали войници в Сърбия и написали върху него имената на всички. Писали: тук почиват германските герои. Идват след това сърбите, заличават туй, което германците писали и отгоре написали: тук са падналите незнайни герои. Който не вярва в думите ми, ще има такъв паметник, на който ще бъде заличено името му. Да бъде човек без име, това е състояние на смърт. Да зовеш човека по име, това значи този човек има достойнство. Само умните, само възлюбените от Бога хора имат име. Казва се в Писанието: и ще им дам име и всеки сам ще го знае. Из Египет позвах Сина си. Аз желая да ви повикат от Египет всички, да се върнете в Ханаанската земя и да бъдете носители на онова, което сте научили там.

Позвах сина си