248. Свидетелството негово-НБ, държана от Учителя на 31 януари 1926 г. в гр. София.

[Слънчева]

Молитвен наряд за начало:

 

Молитва на свещената Чистота

 

 

Свидетелството негово - беседа

 

 

Молитвен наряд за край:

 

Господи, дай благословение и на моите братя... - формула

 

 

„Който приеме свидетелството Негово, запечатил е, че Бог е истинен". (Йоана 3:38.)

 

По някой път запечатват дюкяните на търговците; по някой някой път запечатват касите на банкерите; по някой път запечатват, мисля, и касите на банките; по никой път запечатват и гробовете, както беше запечатан и гробът на Христа. Думата „запечатам" има двояк смисъл. Онзи, който не разбира великия Божи закон, запечатва със съмнение; онзи, който разбира великия Божи закон, запечатва с вяра. Целият съвременен културен строй живее с вярвания и казват: може, кой знае. И в науката, и в музиката – навсякъде хората живеят не с вяра но с вярвания и със суеверия. Повечето от младите живеят със суеверия, чакат да дойде някой аероплан да ги вземе, да ги тури на някой висок връх, на някое високо обществено положение. И старите чакат да дойде някой с огнена колесница да ги вземе, както Илия, и да ги занесе на небето. И това е възможно, случва се в историята, но в цялата библейска история имаше само един такъв случай – случаят с пророк Илия...

 

...Сега има друго едно съотношение, което нас интересува, а именно: какво съотношение, каква връзка съществува между един ангел и един човек? Ангелите се отличават с трезва, с абсолютно чиста мисъл. Те са същества на онази велика мисъл, която едва сега ни засега. Когато ние говорим за съвременната култура, подразбираме мислите, културата на ангелите. „Ангел" е гръцка дума, тя не изразява онази идея, която аз искам да вложа. Думата „ангел" означава „вестител, служител". Хубава дума е тя, но гърците нямат такава подходяща, която да изрази същината на това понятие. В санскритски език има такава дума. Тъй че аз говоря за вътрешната същина на тази дума, подразбирам мислите, които ангелите изпращат на земята. Следователно, в това отношение не може да се насади известна култура у нас, т. е. нашите умове не могат да се просветят, не можем да бъдем носители на каква и да е култура изобщо, докато не възприемем културата на ангелите. Но това е вярване. Ако речем сега да говорим за ангелите, някой ще каже: за ангелите ли ще ни говорите? – Да, за ангелите. Ами за кои ангели? – За крилатите ангели. Те не само че са крилати, но из устата им излиза огън, а из очите им – светлина. Това е ангел! Някой път ние си представляваме ангела същество в човешка форма, като жена, много красива, но без брада и мустаци. Те нямат нито брада, нито мустаци, нито вежди, нито клепачи, нито коси – това е техен недостатък. Вие ще кажете: как, нима ангелите са без коси, без бради и мустаци, без вежди и клепачи? Каква е тази философия тогава? Ами че ако едно млекопитаещо животно днес би описало един ангел, как ще си го представи? Ако някой вол описва един ангел, ще го представи с рога, с козина. Питам сега: ангелът може ли да има рога? Защо не, воловете могат да турят роги на ангелите. И хората могат да турят на ангелите и мустаци, и бради, и вежди, и клепачи, но не им турят, защото всичката им красота ще изчезне. И сега хората мислят, как да нарисуват ангелите, че да им турят брада и мустаци. Турят ли им, обаче, всичкото изкуство в света ще изчезне. Туй не е подвиг. Ангелите не носят външно, мустаци защото те представляват емблема на нещо. Само боговете могат да носят брада и мустаци. Хората носят наистина брада и мустаци макар че не са богове, но те у тях служат като символ само, като нещо, към което вътрешно да се стремят. Защо и за какво хората носят мустаци, не е важно; в същност те изразяват закони, правила, по които човек трябва да живее. По колкото косми има човек на брадата си, по колкото косми има на мустаците си, по колкото косми има на веждите, на клепачите, на главата си, по толкова правила и закони трябва да живее. Жените ще кажат: значи ние имаме по-малко закони от мъжете. Ние ходим по законите на главата си, а не по законите на брадата и мустаците. Не, трябва да се ходи по всички Божии закони, независимо от това, да ли те са писани, или неписани. Има, обаче, известни ограничения в света, които трябва да признаем, ни стесняват...

 

...Казва се в стиха: „Който приеме свидетелството Негово, запечатил е, че Бог е истинен". Съвременните ученици имат свидетелства, и всеки християнин трябва да има свидетелство. Ако ви попитат, кое е вашето свидетелство, какво ще кажете? Сега не се произнасяйте, но като се върнете дома си, мислете върху това! Аз определям: свидетелството на всеки човек, това е неговата вяра. Колкото е по-голяма вярата на един човек, това показва, че е учил повече. Как ще се познае вярата на един човек? Когато се срещнем, според вярата, която имаме, ние ще се изпълним с уважение един към друг. Когато вярвам в един човек, аз имам най-възвишени мисли заради него. Когато имам вяра, като срещна един човек, в мене няма да се яви нито капка съмнение. Аз ще го поставя високо в своите очи, ще му дам най-хубавия прием в себе си, в своя ум и в своето сърце. Трябва да вярваме във всеки човек! Вие казвате: най-първо трябва да вярваме в себе си, после в своите ближни и най-после в Бога. Не, обратно, първо ще вярвате в Бога, после в себе си, в своята душа и най-после в ближния си. Каква е вашата вяра, щом допущате най-отрицателни мисли? Вие казвате: тъй е определил Бог, тъй е създал светът. Не, това е вярване, което може да опетни Бога, може да е опетни и тебе. Защото, щом допущам такова вярване, утре хората ще кажат и за мене нищо подобно. Вие според вашата наука, казвате: за сега този човек е честен, но утре какъв ще бъде, не знаем. Това не е никаква наука! Честният човек всякога е честен. Добрият човек лош не може да стане. Добрият човек можеш да го окаляш, но той пак си е добър. Злият човек можеш да го посребриш, но той пак зъл си остава. Това се отнася до вътрешното съзнание на човека. Човек сам може да се изопачи и да каже: аз мост ли ще ставам на хората? Или, говедо ли съм да се оставя да ме водят? Сега именно си едно говедо, защото другите те водят. В моите очи тъй изглежда работата. Ти трябва да станеш такова говедо, че сам да се водиш и да махнеш тия рога. Мина вече това изкуство, когато хората се бориха с рогата си. Беше време, когато хората се биеха „по пет на нож", но мина вече това време, сега хората ще се крият от всякакви картечници, от всякакви задушливи газове. Ще ви кажа, защо не може да се практикува вече това изкуство. Представете си, че вашият неприятел се мобилизира и излезе насреща ви с тия далнобойни оръдия, с тия усъвършенствувани картечници, с тия отровни газове, какво ще прави българската войска насреща им? Няма ли да бяга? – Ще бяга, иначе всички ще станат инвалиди. Ще чака, докато всички се демобилизират и тогава ще излязат насреща им. Някои ще кажат: виж какво говори, да нямало мобилизация! Не, нека има мобилизация, но да се мобилизират всички добри хора за правото, за Истината, за науката; да се мобилизират всички честни, всички правдиви хора! Млади и стари, да се мобилизират!

 

Сега някои, които ме слушат ще кажат: хубаво говориш, но знаеш ли какви са съвременните условия? Ти ял ли си попарата на нашите хора? – Че аз съм ял попара от всички. Няма попара, която да не съм ял, която да не съм опитал. Питат ме: ти мост ставал ли си? – Да, ставал съм, всичко съм опитал, всички са минали по гърба ми. Казва се в Писанието: „С какво не са орали хората по гърба Ми!" Въпросът, обаче, не е в това. Любовта забравя всичко. И аз твърдя това. Но при какви условия? – Когато онзи, който ме е обидил, когато онзи, който е извършил всички престъпления по отношение на мене, ме възлюби тъй, както аз го любя. И кога Господ ще забрави всичките ви грехове и престъпления! – Когато ние любим тъй, както Той люби; когато ние почнем да мислим тъй, както Той мисли; когато ние почнем да чувствуваме тъй, както Той чувствува и когато ние почнем да действуваме тъй, както Той действува. Само тогава Бог ще заличи всичките ни грехове и няма да ги поменава.

 

Да се върна към мисълта си. Божието свидетелство се отнася само до Истината. Единственият обект в свита, за които ние можем да свидетелствуваме, това е Истината, понеже тя е носителка на ограничението. Любовта е изразителна на живота, Мъдростта създава формите, начина, по който човешката мисъл може да се възпитава, а Истината ограничава, дава насока на човешката мисъл.

 

В света има една велика книга, в която Бог е писал и в която са написани най-ценните, най-хубавите неща, избрани от вечността. Буквите на тая книга са живи, написани са от най-хубавите семенца на всички растения. Като погледнеш в тази книга, ще видиш, че всяко растение има изпратено по едно живо семенце в нея. Това е не само с растенията, но като почнем от кристалите, ще свършим с ангелите. И кристалите са живи същества. Значи по ред вървят: кристалите, растенията, животните, хората и най-после се дохожда до ангелите. Следователно, онзи, който иска да прочете, да изучи великата Мъдрост на живота, трябва да отвори тази книга и да чете в нея това, което Бог е написал.

 

 

Свидетелството негово

[Ани]

Благодаря за беседата!

Интересно ми беше да прочета казаното от Учителя за свободата и ограничението.

 

 

Да се върнем към стиха, който казва: „Който приеме свидетелството Негово, запечатил е, че Бог е истинен." Аз искам вие да имате за Бога едно правилно понятие, не по форма, обаче. Бог е същество, от което произтича всичкия живот във Вселената. Като започнеш от всички същества, от най-малките до най-големите, животът им произтича от Бога, затова Той се нарича истинен. Истинен подразбира квас, начало на всички неща. Когато Бог чрез Истината ограничава нещата, т.е. когато един човек се ограничава, то е, за да се повдигне на по-висок чин, да му се даде свобода, а свободата всякога носи ограничение. Свобода без ограничение не съществува. Ако вие разбирате свобода без граници, тогава нямаше защо да се създава един козмос. Всеки можеше да се движи в пространството, което е безгранично. Не, свободата, в пълната смисъл на думата, подразбира ограничение. Следователно, всеки, който се ограничава, крие свободата в себе си. А сега някой казва: аз не искам да ме ограничават. Не, ще се ограничиш. Туй е новото гледище. Аз искам да мислите правилно, а не тъй, както вие знаете, ще кажете, че вие знаете. Да, аз не отричам нашето знание, но колко хиляди неща още има, които вие трябва да знаете! Вие сте направили много халки, но колко халки още трябва да направите, за да образувате една верижка.

 

За обяснение на мисълта си, аз ще си послужа с едно от изкуствата на жените. За да се оплете една тантела, нали най-първо жените оплитат синджир? Синджирът пък се състои от множество халчици. Тия халчици събрани, дават едно цяло. После този синджир така се съчетава, че образува една, две и повече примки, от тях се образуват дупчици, колелца и т. н. Като ме слушате сега, ще кажете: остави тези примки, знаем ги ние! Не, ще плетем сега, това е едно изкуство. Умът, това е съвкупност от множество примки, които тъй ще съчетаеш, ще образуваш от тях синджир, че дупки, колелца, докато изплетеш едно шалче, като моето, за врата.

 

Човек ще се облече във всички свои мисли, във всички свои желания, които изтъкава. Ние казваме, че трябва да мислим. Защо? Защото ще се облечем в своята мисъл, Ние трябва да чувствуваме. Защо? Защото ще се облечем в своите чувства. Ние трябва да любим. Защо? Защото ще се облечем в своята любов. Какво подразбираме под думата любов? Защо ни е необходима любовта? – Любовта в света е необходима, за да дойде живота. Щом животът дойде, той ще произведе първото ограничение, т.е. първо ще внесе свободата. Мнозина съвременни хора казват: дотегна ни вече да живеем на земята в това ограничение, искаме да отидем в онзи свят. Че как ще отидат в онзи свят, като не вярват в него? Чудни са хората? Аз съм слушал много хора да казват, че им дотегнал живота на земята, та искат да отидат в другия свят някъде, да си починат. Казвам: какво ще си починат там? Като умрат, ще дойдат около тях толкова хиляди червеи и ще започнат своята работа върху телата им. Вие разговаряли ли сте се с червейчетата, да видите, колко са културни? Те са толкова културни, че могат да ви дадат понятие, какво нищо е свободата. Да се разговаряш с хората, иди дойди, но да се разговаряш с червейчетата, не е лесна работа.

 

Значи, това, което вие наричате ограничение, то е един от великите признаци, че сте свободни. Щом съзнаваш ограничението си в едно отношение, това показва, че си свободен в друго отношение, понеже в тебе изпъкват две мисли, за да разбереш, какво нещо е свободата. Следователно, ако се ограничаваш при злото то е да разбереш, какво нещо е доброто Някой пита: какво нещо е ограничението? – Ограничението е необходимо, за да познаеш, какво нещо е безграничното. Защо е потребно безграничното? – За да разбереш граничното. Като разбереш безграничното, ще се яви и свободата. Защо е необходима свободата? – За бъде човек носител на Божествената мисъл.

 

И така, ако вие не ограничите една река, как ще може да кара едно колело? Тази река ще каже: защо ме ограничихте? Не е ограничение това, че тя изменила пътя си и минава през едно колело. Ако ме ограничат като една река и ме накарат да завъртвам хиляди пъти едно колело, за да превърна тази своя енергия в светлина, че да осветля цяла София или друг някой град, лошо ли е това ограничение?

 

В какво ще познаем, че Бог е истинен? – Дава свобода. Ами в какво седи тази свобода? Ние разбираме свободата в това, че условията ни са добри. Хубаво, но условията, които ние имаме сега, дават ли ни тази свобода? Следователно, още в този свят трябва да се внесе съзнателното ограничение.

 

 

Свидетелството негово