06. Приложение на кармата в живота

[Донка]

 

След две седмици от всичко туй ще направите едно извлечение от туй, което сме говорили.

Приложение на кармата в живота – това ще бъде втората тема след две седмици. Тогава, онова, що остава недообяснено, след две седмици, след като напишете нещо за кармата, аз ви давам сега малко наброски, за да може да напишете нещо. Малко ще пишете. И тогава ще искам всеки един от вас сам да прочете туй, което е написал. Ще излизате тук и ще прочетете работата си. И след това ще го поставим другите, да го критикуват. Тъй ще се изказвате по новите правила на кармата. Да критикуваме, значи, да кажем онези факти, които са истинни, онова, в което съм напълно сигурен да кажем, че сме в съгласие с природата. Критикуване подразбира: да поставим нещата тъй, както си са в природата, в нейната първа проява. Това значи.

Не искам сега да погълнете всичкото си внимание. Ако работите всеки ден по един час, 7 часа в седмицата вие може много да сторите. За вас да напишете една тема 20 минути са достатъчни. А темата тъй ще напишете.

 

 

Проява на кармическия закон

 

 

[Лъчезарна]

"Приложение на кармата в живота"

 

Взетото в повече, да бъде върнато.

Невзетото - да бъде взето.

 

Върнато с Любов, взето с Мъдрост.

 

"В изпълнение Волята на Бога, е силата на човешката душа!"

[Станимир]

Кармата е преди всичко закон на равновесието. Възмездие, разплата, компенсиране - това са все думи, които отнасяме към закона за кармата, но с тях го ограничаваме, а и внасяме един личностен елемент, какъвто в закона за кармата няма. Когато получаваме ответен удар в следствие на някакво извършено от нас дело, тук няма никой, който се стреми да ни отмъсти или възмезди за стореното. Не - всичко е въпрос просто на възвръщане на равновесието, което сме нарушили.

[Розалина]

Приложението на карма в живота ни, изисква строго да следим за действията ,мислите и чувствата си и да помним,че всичко,което правим ,предизвиква ответна реакция.

Постъпките и това,което ни се случва на външно,физическо ниво,са плодовете на нашата карма.Всички знаем,че преди да се образува плода ,първо се посяват семена.Мислите и чувствата ,които допускаме в себе си,са семената.Или ,както мъдро е казал народа ни-"Каквото посееш-това ще жънеш".

[Донка]

Приложението на кармата в живота

Истината в душата. Светлината в ума. Чистотата в сърцето. 

Искреното ни човешко желание да бъдем добри и да правим добро на другите хора закономерно ни довежда до раздвояването и формирането на някакви стандарти за добро и не-добро. Изключвам тук случаите, когато човекът ясно осъзнава, че неговото лично добро не е добро за другия и въпреки това се стреми да го постигне. По-интересни са случаите, когато човекът прави добро на другия, дори жертвайки своето лично добро и въпреки това натрупва карма.

Защо и как?

В момента, в който направим първата крачка да определяме кое е добро и кое не е за другия човек, в момента, в който сме направили предположението, че той трябва да мисли или постъпва по начин различен от този, който сам е избрал, ние вече сме нарушили закона за свободата му. Нарушението автоматично предизвиква закона на кармата и до нас се оказва подобен човек, който се отнася с нас по същия начин, по който ние се отнасяме с другия. Понякога дори не осъзнаваме колко много прилича на нас точно този, когото не харесваме и от действията на когото нас ни е заболяло. Заедно с него се появява задължително поне един човек, който ни предизвиква да му "направим добро" или да изпитаме недоволство и критика към неговото поведение и мислене. Това е нашият поправителен изпит, който ни е пратен отново от кармата. 

Ако пазим истината в душата си, светлината в ума си и чистотата в сърцето си, имаме шанса да осъзнаем кармичния урок и да приложим закона като променим позицията и поведението си и изчистим емоциите си. 

[Диана Илиева]

5. Приложение на кармата в живота

Човек идва на земята с цел да премине през още и различни ситуации, за да натрупа допълнителни опитности и развие липсващите му добродетели. Едновременно с това той разчиства негативите от предходни негови превъплъщения. Висшият Аз на човека или неговият Дух (а според други учения, може и по друг начин да го наречем), съвместно с други, по-висши същества са съставили план за неговото развитие. Слизаме на земята, за да прилагаме този план. Проблемът е, че въплътяването опосредства връзката ни с нашия висш Аз и вече ни е трудно да получаваме информация от него. Затова, добре е да се оглеждаме в живота си за знаци, да се стремим да усетим накъде ни тика живота, какво е важно да правим ... с една дума да следваме съдбата/мисията си и то активно, съзнателно, без да мрънкаме и без да се измъкваме.