B__ Добавено Май 14, 2013 Доклад Share Добавено Май 14, 2013 Инструменти на егото Знаете приятели, че това ми е любима тема – илюзиите. Но сега ми се струва да ги погледна от малко по-различен ъгъл. Инструментариумът на егото. Трябва да кажа, че егото е нещото, чрез което живеем в този свят. Хубаво е да го уважаваме. Който отстрани своите всички стресове и илюзии, той ще е изпълнил жизнената си мисия и ще умре. Няма смисъл повече да живее. Затова освобождаването от егото изглежда толкова страшно – свързано е с умиране. Всяко начало, всяко начало е съпроводено с насилие. Смятаме насилието за лошо. Насилието е добро – то развива света. Всяко наше развитие е насилие над егото. Насилие в буквалния и преносен смисъл. Но това е ново начало. Основният инструмент на егото, към който се свеждат всички негови инструменти, това е болката. Болката, дълбоката душевна болка. И усещането за насилие. Това са нещата, от които ние човеците сме привикнали да бягаме. Всички хора, духовни и недуховни (използвам общоприетата класификация за удобство), всички хора, духовни и недуховни бягат от болката и отричат насилието. Истинският Аз не се засяга, не се обижда, не обвинява, не иска, не търси, не изпитва болка. Всяка болка е показател, че нещо на нашето его не му харесва. Всяка болка, душевна или физическа. И физическа. Нашето тяло е най-големият ни приятел. Най-големият ни приятел, защото нашето тяло никога не лъже. Ние можем да се самозалъгваме в ума си, но тялото никога не лъже. Всяка наша его особеност се отразява на тялото ни. Затова трябва да обичаме тялото си. То е един истински най-честен пътеводител в този свят. Но егото е и наш съюзник. Майа, светът на илюзиите и нашето его са също дело на Силите. Чрез тях ние учим, осъзнаваме, допринасяме за развитието на общото Вселенско поле на съзнанието. Болката е инструмент на егото. Всяка болка. Но това е хем инструмент на егото, хем инструмент за учене. Затова нека уважаваме егото си J И да уважаваме и зачитаме чуждото его. Всяко незачитане на чуждото его усилва собственото. Егото – наказание и награда. Обичайте Себе Си! Слънчева и АлександърТ.А. 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 15, 2013 Доклад Share Добавено Май 15, 2013 (edited) Ако искаме да няма насилие е добре да сме отговорни и да се стараем сами да се поправяме, да израстваме. Лесно е да търсим някой виновен, лесно е да прехвърлим отговорността за живота си върху други... Разумния човек не проявява насилие нито над себе си, нито над другите, просто приема света, такъв, какъвто е. Това е будността и причинния свят. Тя е над добро/лошо, просто учим. Да, за жалост болката е нещо, което ни помага да разберем себе си и света... Бога в себе си... " Сега, вие сте дошли до положението, да живеете само за себе си. Това е една трета от истината. Трябва да живеете за ближния си - това са две трети от истината. Най - после трябва да живеете за Бога - това са три трети от истината, т.е. цялото. Докато не разбере себе си, ближния си и Бога, човек не може да бъде щастлив. Ние не сме пратени на земята да доказваме, кое учение е по-правилно; това не е наша задача. Този въпрос е решен вече. Питате, какво е вашето предназначение. За да си отговорите на този въпрос, трябва да разбирате, какво сте във всеки даден случай, т. е. доколко сте проводници на любовта." Беинса Дуно "Божият глас" Редактирано Май 15, 2013 от Слънчева Рассвет и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Май 15, 2013 Доклад Share Добавено Май 15, 2013 Всички чувства са инструменти на егото. Нуждите на човека не се променят с времето. Когато се родим и Него още го няма имаме нужда от съвсем простички неща - храна сухи дрехи, топлина, сигурност и няколко усмихнати лица, които да наблюдаваме. Когато егото се появи и започне да расте, нещата не се променят кой знае колко, просто стават по - големи - имаме нужда от повече храна, шкафове с дрехи, голяма къща със заключени врати и няколко любими хора, с които да се забавляваме. А големите неща искат голямо обгрижване и егото закуцуква изнемощяло на моменти. До колко това е добро или лошо е големия въпрос, който в същността си е парадоксален. За да разбереш, че няма добро и лошо, трябва първо да ги опознаеш, за да разбереш колко много ти е необходимо егото, първо трябва да откриеш какво е усещането, когато си извън него. АлександърТ.А. и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 15, 2013 Доклад Share Добавено Май 15, 2013 Когато егото се появи и започне да расте, нещата не се променят кой знае колко, просто стават по - големи - имаме нужда от повече храна, шкафове с дрехи, голяма къща със заключени врати и няколко любими хора, с които да се забавляваме. А големите неща искат голямо обгрижване и егото закуцуква изнемощяло на моменти. Не всички хора имат нужда от тези големи-пораснали неща.,... предполагам в такъв случай тяхното его няма проблем със ставите и не закуцуква Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Май 15, 2013 Доклад Share Добавено Май 15, 2013 (edited) Кришнамурти казва:Въпреки усилията на религиите, въпреки множеството духовни учители от древността до днес ,който са ни убеждавали да се откажем от егоцентричното поведение.Ние продължаваме да действаме егоцентрично, защото това е единствения вид дейност която познаваме. Да, за жалост болката е нещо, което ни помага да разберем себе си и света... Болката е благословена.Опита за нейното отхвърляне ни кара да се размърдаме от уютното местенце.Да потърсим защо... Докато съзнанието е ангажирано със себична дейност,времето се проявява със всички свой страдания ,конфликти,беди и преднамерени заблуди..А само когато разбирайки целия този процес,съзнанието се оттегли,идва любовта.-(от Кришнамурти) mvm Големите неща е светът,и докато сме подвластни на егото проблемите ще ни срещат постоянно.А, ако ставите заскърцат,значи наближаваш предела на силите си.Значи е време да пренаредиш приоритетите си. Редактирано Май 15, 2013 от АлександърТ.А. Слънчева и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 16, 2013 Доклад Share Добавено Май 16, 2013 Не бих пренебрегнала още един инструмент на егото - удоволствието, задоволството и както искате го наречете. Ако болката е тоягата, то това ще да е моркова, а без него тоягата е неефективна. Задоволството е тънкият лед - болката е по-скоро отрезвител, Доволството е сигурен заслепител. Има куп такива народни мъдрости, който считаме за черногледи, но те си са мъдрости. Колко от нас ще се похвалят, че в периоди на щастие и късмет са се замисляли всъщност на какво и защо се радват, откъде е дошъл късметът, на който се радват и накъде води тази пътека? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 16, 2013 Автор Доклад Share Добавено Май 16, 2013 Това за болката като двигател, да двигател е. Но не би имало болка, ако егото е овладяно. Боли го егото. Истинският Аз нищо не го боли. Заблуда е да се мисли, че сме на Земята да страдаме. НИе сме тук да живеем без болка. В удовлетворение от живота. В това няма нио лошо. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 16, 2013 Доклад Share Добавено Май 16, 2013 (edited) СЪРЦЕ “И тъй, всеки човек трябва да разрешава въпросите в своя живот с ума и със сърцето си едновременно. За да разреши въпросите си, той непременно трябва да обича някого. Това значи: неговото сърце непременно трябва да се е събудило. Съвременните хора трябва да се подложат на големи страдания, които да разтърсят сърцата им, да започнат да любят, да обичат, но не от страх, а доброволно. Ако страданието може да събуди сърцето на човека да люби, това показва, че той е дошъл вече до своето спасение.” Не Го приеха, НБ, 26г. Мисъл за деня-16.05.2013г.За да живее човек дълъг живот, трябва да е поставен при неблагоприятни условия и да мисли. Подмладяването най-първо започва от Причинния свят. В Причинния свят човек ще работи върху подмладяването. Мислите ви трябва да станат млади, после – чувствата, и след това – постъпките. ...Най-сигурен метод за подмладяване е да се внесе Любовта в сърцето на човека. И който не може да внесе Любовта, той е стар. Достатъчно е човек да прояви Любовта и ще се подмлади и ако има бръчки, ще изчезнат. Под „подмладяване“ разбирам освобождаване от ненужни работи.Подмладяване Редактирано Май 16, 2013 от Слънчева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 16, 2013 Доклад Share Добавено Май 16, 2013 В сравнение със страданието, болката е по-обективна. Боксьорът не страда когато му нанасят серии от удари, но усеща болката. Да, привикнал е към нея и може да я понася, но я усеща съвсем истински. Чувствителността на висшите същества многократно надвишава човешката. Също яснотата и будността на съзнанието им. Това, което носи на хората болка, на тях им носи още по-голяма болка. Те обаче не страдат. Страданието е личното отношение към случващото се, нарушаване на вътрешната хармония и равновесие. Страданието е съпротивление към това, което ни се случва - в случая болката. Болката е усещане, а всички живи същества усещат. Не е приятно усещане, но то е част от живота. Страданието от своя страна е ненужно. Тук е добре да разграничим страданието от мъката и тъгата. Последните две са чувство, което изпитват и висшите същества, без това да им пречи да изпитват радост от живота. Това обаче е въпрос за отделна тема. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 17, 2013 Доклад Share Добавено Май 17, 2013 (edited) Една вметка, като различно разбиране просто. Страда душата, докато търси, копнее за сродната, за Духа... Отпадат ненужните страдания, когато сме цялостни и Любовта е в нас. Болката все още си я има, като чувство, но все пак новите знания и разбирания ни помагат да ги преодолеем и да продължаваме. За физическата болка-и тя е на място, докато не пробуди нещо по-висше, и не ни помогне да потърсим причината за нея... Редактирано Май 17, 2013 от Слънчева B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Май 17, 2013 Доклад Share Добавено Май 17, 2013 В сравнение със страданието, болката е по-обективна. Боксьорът не страда когато му нанасят серии от удари, но усеща болката. Да, привикнал е към нея и може да я понася, но я усеща съвсем истински. Чувствителността на висшите същества многократно надвишава човешката. Също яснотата и будността на съзнанието им. Това, което носи на хората болка, на тях им носи още по-голяма болка. Те обаче не страдат. Страданието е личното отношение към случващото се, нарушаване на вътрешната хармония и равновесие. Страданието е съпротивление към това, което ни се случва - в случая болката. Болката е усещане, а всички живи същества усещат. Не е приятно усещане, но то е част от живота. Страданието от своя страна е ненужно. Тук е добре да разграничим страданието от мъката и тъгата. Последните две са чувство, което изпитват и висшите същества, без това да им пречи да изпитват радост от живота. Това обаче е въпрос за отделна тема. Болка,страдание,мъка,тъга.---Всички те са болезнена човешка реакция,породена от егото в негова защита.Разликата е че се проявяват на различни места. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 17, 2013 Доклад Share Добавено Май 17, 2013 (edited) Тук все се пише за любов, но май само се пише. Ако си свидетел на потискане на духовността и не изпиташ тъга - къде ти е любовта? Ако си свидетел на престъпление срещу слабия и не изпиташ тъга - къде ти е любовта? Ако осъзнаваш масовата деградация на човечеството и не изпиташ тъга - къде ти е любовта? Ако осъзнаваш пропусканите от хората възможности, които ги приковават към съществуване в илюзия вместо към будност на съзнанието и не изпиташ тъга - къде ти е любовта? Или ще се залъгваме като деца, че всичко ще свърши добре? Не, няма да завърши добре за всички, а недостигналите може да се окажат много повече от предвиденото. И това ако не предизвиква в някого тъга - къде му е любовта? Да, всеки си върви по своя път, но когато виждаме, че нечии път води към пропастта е редно да изпитаме мъка от това. Странно ми е как се правят опити да се сведе човека до машина. Какво, нервната система и мозъка не са ли част от човека? Болката е следствие от въздействието на външни дразнители върху човешката нервна система и аналогичните системи в по-висшите тела. Как така без болка? Как ще разберем например, че горещината е станала прекалено висока и вредна за организма? Какво общо има егото, след като тялото е проявление на духа и служи за проявлението на духа? Егото често страда за глупости. Тъгува за несъществени и маловажни неща. В това се състои неговата илюзия - придава важност на неща, които не са от особено значение и не разбира важността на други. Егото изпитва болка, но проблемът не е в това, а в начина по който я възприема, в отношението му към нея, в неразбирането на нейното значение. Илюзията в случая е: няма болка и всички проблеми ще бъдат решени. Не, така просто проблемите ще останат скрити по-дълго време, докато в един момент не се окаже, че вече е твърде късно. Ако допира с несъвършенството не предизвика в човека тежест и болка, какво радост ли трябва да предизвиква? Или безразличие? Но нали следствието не може да бъде различно от породилата го причина. Нали познаването е по плодовете? Как може да очакваме сладки плодове когато породилите ги причини са различни? Не, когато човек е в досег със злото, той не може да изпита радост в резултат на това. Не, щом влизаш в досег с несъвършенството ще изпиташ това, което му съответства. А радостта на духа може пак да си я има, но тя е следствие от духа, а не от допира с несъвършенството. Редактирано Май 17, 2013 от Станимир mvm 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 17, 2013 Доклад Share Добавено Май 17, 2013 А защо нямаш доверие на Бога, Стан? Ние ли контролираме или Той? Можем да направим нещо, най-доброто което смятаме в този момент, но всъщност само и Единствено Бог е, който подрежда всичко. Опитай да покажеш на слепия слънцето и може да те обяви за луд... Който поиска помощ, не му се отказва, но, който иска да манипулира чрез страданието си и не прави усилие да се вгледа в себе си и да върви към светлина, как да помогнеш?... Има хора, хленчещи, мрънкащи, недоволни, слизащи надолу. Искат някой друг да им носи товара. Има степени на съзнание и за един, едно е добро, за друг - друго. Някой трябва да пострада физически, за да потърси Бога, да се раздвижи, да се промени, друг страда вътрешно, душевно... И т. н... Дори и най-несъвършения за Бога е съвършен, защото търпи развитие и Бог разполага с Вечността... ...Има много герои в света, които мислят, че са силни хора. И ако бих запитал в какво седи силата на един човек, как бихте отговорили? – Да изяви своята любов. Но как ще изявиш любовта си? Да прегърнеш някого? – Не. Да целунеш някого? – Не. Да му съградиш къща? – Не. Да го пратиш да се учи? – Не. Аз ще ви кажа най-важното. Представете си, че вашите ръце и крака са вързани, цялото тяло ви е свързано. Ако дойда аз пръв при вас, кой е онзи акт, който трябва да употребя? Трябва ли да пристъпя и да ви наказвам? Трябва ли да ви галя, да казвам: „О, моето пиленце, много си измъчено!“ Ако съм една майка, трябва ли да го целувам и да кажа: „О, мама, много се измъчи! Малко чорбица да ти дам, малко хлебец, това-онова“. Трябва ли на ръце да го нося, дрешки да му давам? Това ли трябва да направя? Не, първото нещо – мълчание. После, полека ще взема ножчето и внимателно ще разрежа тия въжета. Няма да говоря. Това е мир, това е разцъфтяване. Като разрежа туй въже, тогава ще дойде разцъфтяването. Тогава краката ще се освободят, ръцете ще се освободят и радостта ще дойде. Значи първото нещо: Любовта се изразява чрез освобождаване на онзи, когото обичаш. Вие ще ме питате: „Как да го освободя?“ Ако твоето сърце е стегнато и ти се тровиш отвътре, ти не можеш да го освободиш. Онзи, който те обича, той знае как да постъпи. Ще вземе ножчето си, ще бъде внимателен, няма да засегне кожата ти никак, ще засегне само това въже. Той трябва да разбира твоето естество, твоята душа, твоя ум. Този е човекът, който те обича. Онзи, който разреже кожата ти, той не те обича. Някои казват: „Аз те обичам“. Ще направим опит. Теглите ножа си и казвате: „Ама мене ме е страх да не те закача някъде“. Значи не си от онези, които любят. Онзи, който люби, той е смел, веднага вади ножа и знае къде да го постави. ~„А плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание.“ Мирът е едно вътрешно затишие. Радостта, това е цъфтене. Благостта, това е вътрешен аромат, туй, което се съдържа вътре в самия живот, в самото съзнание. В самото съзнание вътре трябва да има известна благост, т.е. в съзнанието вътре трябва да има известна мекота. Милосърдието, това е приложение. Значи тази благост трябва да има отвън един метод за приложение. Втората фаза, това е вярата. Павел се спира върху вярата. Вярата е качество на ума. В нея трябва да се прилагат умствените добродетели. След туй идват кротост и въздържание. На какво може да уподобим кротостта и въздържанието? – Кроткият човек е силният човек, а въздържаният човек е богатият човек. Въздържан човек е само този, който има богатство в себе си. Той задържа туй богатство.Тия са плодовете на Духа. Те са сили, които действат вътре в нашето съзнание. Само когато намерим отношението между любовта, мира, благостта, кротостта, въздържанието, вярата и милосърдието, тогава ще разберем какво нещо е Духът. Забележете, че тия сили във всеки човек не се явяват по един и същи ред. Това зависи от степента на човешкото съзнание...Учителя, из "Плодовете на Духа", Неделни Беседи, 3 февруари 1924 г Диана Илиева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 17, 2013 Автор Доклад Share Добавено Май 17, 2013 А къде ти е любовта, към това, което предизвиква тежест?! Наистина само се пише за любов. И защо несъвършенството трябва да предизвиква болка? Егото ли изпитва болка от несъвършенството? Защото егото определя нещо като несъвършенно..... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 17, 2013 Доклад Share Добавено Май 17, 2013 А защо нямаш доверие на Бога, Стан? Ние ли контролираме или Той? Можем да направим нещо, най-доброто което смятаме в този момент, но всъщност само и Единствено Бог е, който подрежда всичко. Хората са казали: Бог помага, но в кошара не вкарва. Да не очакваш да получиш нещо наготово, не е липса на доверие. Храмът се строи с човешки ръце и нозе. Бог няма да го построи вместо нас, но е пращал и ще праща наставници, които да научат хората да се справят сами. Ако някой не успее, ще получи друг шанс в следващите еони, ... но каква загуба е това за духа и каква незавидна участ е това за човека?! Законът за кармата няма да го отмине. Опитай да покажеш на слепия слънцето и може да те обяви за луд... Да, не е ли тъжно? Който поиска помощ, не му се отказва, но, който иска да манипулира чрез страданието си и не прави усилие да се вгледа в себе си и да върви към светлина, как да помогнеш?... Има хора, хленчещи, мрънкащи, недоволни, слизащи надолу. Искат някой друг да им носи товара. И това, не е ли тъжно? Има степени на съзнание и за един, едно е добро, за друг - друго. Някой трябва да пострада физически, за да потърси Бога, да се раздвижи, да се промени, друг страда вътрешно, душевно... И т. н... И въпреки това мнозина не са намерили Бога, а от тези, които са го намерили, всъщност са намерили само една своя фалшива представа за Него. Това не е ли тъжно? Дори и най-несъвършения за Бога е съвършен, защото търпи развитие и Бог разполага с Вечността... Да, но еволюцията се движи със своя ход. Сега сме хора, в следващите еони ще сме ангели, после архангели и т.н. И да, развитието за духа няма да спре, но ако не се движим със своята еволюционна вълна, това не е добре. Тогава ние сме в нарушение на Божествения план и порядък и вместо в следващите еоние ние да подпомагаме еволюцията на следващите еволюционни вълни, то ние отново ще трябва да преминем през човешката еволюция. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 17, 2013 Доклад Share Добавено Май 17, 2013 А къде ти е любовта, към това, което предизвиква тежест?! Наистина само се пише за любов. И защо несъвършенството трябва да предизвиква болка? Егото ли изпитва болка от несъвършенството? Защото егото определя нещо като несъвършенно..... Не егото определя нещо като несъвършено. Във вечността може да сме съвършени, обаче ... краят на вечността никога няма да настъпи. Иначе няма да е вечност. Да, ние имаме безграничен потенциал и можем да постигнем всичко във вечността, но докато не се научим да проявяваме този потенциал, не можем да говорим за тези възможни постижения като за реализирани. Несъвършенството е нещо реално и съществуващо извън егото. Болката, тежестта, неприятното усещане идват от разликите във вибрациите. За закоравелия престъпник, дори и най-тежкото престъпление може да не предизвика неприятно усещане. За едно възвишено същество тежкото усещане ще бъде факт. И тук сега какво се пропагандира? Да не изпитваме неприятни усещания? Ами тогава трябва да станем като закоравелия престъпник. Тогава и най-гнусните постъпки няма да ни тревожат и ще ни носят удоволствие. Нали това изпитваха висшите същества - радост? Да, ама радост от какво? От престъпленията на хората ли? Или от правилните им постъпки? Едното ще донесе радост, другото - тъга. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Май 17, 2013 Доклад Share Добавено Май 17, 2013 И тук сега какво се пропагандира? Да не изпитваме неприятни усещания? Ами тогава трябва да станем като закоравелия престъпник. Тогава и най-гнусните постъпки няма да ни тревожат и ще ни носят удоволствие. Къде го видя това ?дай да го прочета B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 18, 2013 Автор Доклад Share Добавено Май 18, 2013 ........ Опитай да покажеш на слепия слънцето и може да те обяви за луд... Да, не е ли тъжно? Който поиска помощ, не му се отказва, но, който иска да манипулира чрез страданието си и не прави усилие да се вгледа в себе си и да върви към светлина, как да помогнеш?... Има хора, хленчещи, мрънкащи, недоволни, слизащи надолу. Искат някой друг да им носи товара. И това, не е ли тъжно? Има степени на съзнание и за един, едно е добро, за друг - друго. Някой трябва да пострада физически, за да потърси Бога, да се раздвижи, да се промени, друг страда вътрешно, душевно... И т. н... И въпреки това мнозина не са намерили Бога, а от тези, които са го намерили, всъщност са намерили само една своя фалшива представа за Него. Това не е ли тъжно? ...... Тъжно? Що пък да е тъжно? Ако човека има свободна воля, избрал е да е сляп. Ако няма свободна воля, то така са го въдворили силите. Не е тъжно, а си е обикновена реалност. Освен това може да се окаже, че той в слепотата си знае къде е слънцето, а нив в заблуда му показваме нещо друго. Кой прав не се знае. Някой носител ли е на абсолютната истина? Ако има възможност да греши, то всяка негова мисъл би трябвало да я разглежда като възможност, а не като истина. Тъжно ни става, ако искаме да преборим нещо, а не можем. А егото иска да бори, най-голям борец е. Иска да бори слепците, да бори хленчещите, да бори дори болката и страданията. От "Добро": "Онзи човек, който най-много се бори със злото, най-много греши". Човекът е едно безпомощно същество. Има единствена възможност да следва, И ако се загледате не само в беседите на Учителя, навсякъде се говори за тази безпомощност. И като единствен изход: да следваш бога в себе си. Да заобичаш себе си, за да признаеш, че нищо не може да направиш, а единствено да следваш. Така идва смирението, отива си егото, след време може да дойде и тихата радост от живота. Слънчева и АлександърТ.А. 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 18, 2013 Доклад Share Добавено Май 18, 2013 (edited) Не мога да променя другите, мога да променя само себе си. Приемам ги, обичам ги, разбирам ги и познавам душите, знам, че има нещо прекрасно вътре у всеки, но не значи, че съм съгласна с всичко, което правят... За това и разбирам страданието, когато идва да ги изправи. Защото и на мен така е помогнало. Защото познавам себе си. Всички се движим, всеки си има своя път... Между тъгата и радостта, между приемането и отхвърлянето идват тишината и покоя, всичко, което Е... Или "Аз съм, това, което съм..." Редактирано Май 18, 2013 от Слънчева Диана Илиева, Донка, Рассвет и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 18, 2013 Доклад Share Добавено Май 18, 2013 Тъжно? Що пък да е тъжно? Ако човека има свободна воля, избрал е да е сляп. Ако няма свободна воля, то така са го въдворили силите. Не е тъжно, а си е обикновена реалност. Въпросът е, че изборите не засягат само човека, но и всички около него. Но дори и само него да засягат, пак е тъжно, когато те водят до деградация. Значи хайде да се радваме или да сме безразлични, когато наркоманът се самоубие със свръх доза, защото това е неговото си решение? Ами не, в това няма нищо духовно. Може да оставим някого да вземе погрешно решение за да не нарушим свободата му, но това не означава, че това няма да ни донесе мъка, а радост или безразличие. И това е особено вярно, когато поредица от грешни решения са довели до развитието на вреден навик и зависимост. Освен това може да се окаже, че той в слепотата си знае къде е слънцето, а нив в заблуда му показваме нещо друго. Кой прав не се знае. Някой носител ли е на абсолютната истина? Ако има възможност да греши, то всяка негова мисъл би трябвало да я разглежда като възможност, а не като истина. Не ми трябва да знам абсолютната истина за да видя слънцето. Що за глупости са това? Можело да се окаже... Морето е съставено преобладаващо от вода и друго не може да се окаже. Няма какво да допускаме тук възможност за заблуда. Има неща, където можеш да се заблудиш и други, по отношение на които не можеш. Има неща, където възможността за грешка е голяма и други, където шансът е едно на милион и е неразумно въобще да го приемаш като съществен фактор. А ти се опитваш да кажеш, че шансът за заблуда винаги е съществен фактор, колкото и нищожен да е той, а дори и когато не съществува. Тъжно ни става, ако искаме да преборим нещо, а не можем. А егото иска да бори, най-голям борец е. Иска да бори слепците, да бори хленчещите, да бори дори болката и страданията. Това е възможност, която се опитваш да превърнеш в правило. Егото може да тъгува в тези случаи, може да тъгува за маловажни и несъществени неща, но при едно просветлено съзнание тъгата може да е на място. Както споменах ние можем да оставим някого да сгреши за да не нарушим свободната ни воля, но това не означава, че грешката му няма да ни донесе тъга, ако виждаме пагубните последствия от нея. И точно тук е силата да приемеш нечие решение въпреки че то е неудобно за тебе. Тъгата не означава да отхвърляш, а да виждаш грешките, които другите правят и техните лоши последствия. Цитата ще го пропусна, защото няма отношение към засегнатия от мен въпрос. Аз пиша за тъга, която можем да изпитваме от несъвършенствата в света, а не за борба с тях. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 18, 2013 Доклад Share Добавено Май 18, 2013 Не мога да променя другите, мога да променя само себе си. Приемам ги, обичам ги, разбирам ги и познавам душите, знам, че има нещо прекрасно вътре у всеки, но не значи, че съм съгласна с всичко, което правят... За това и разбирам страданието, когато идва да ги изправи. Защото и на мен така е помогнало. Защото познавам себе си. Всички се движим, всеки си има своя път... Между тъгата и радостта, между приемането и отхвърлянето идват тишината и покоя, всичко, което Е... Или "Аз съм, това, което съм..." Не можем да променим другите, но можем да се опитаме да създадем условия, които да спомогнат за това те да се променят. Иначе излиза че великите учители са най-големите глупаци опитвайки се да наставляват хората. Една майка може никога да не купи книжка на детето си и да не го пусне да ходи на училище и с това да му окаже съществено влияние, но може да се постарае то да расте в атмосфера на сигурност и любов. Или това няма значение щото освен себе си никой друг не можем да променим? Ние живеем в свят, в който всички хора в по-голяма или по-малка степен оказват влияние един на друг. И особено хората с по-ниско ниво на развитие са силно податливи на това влияние. Особено на вредното такова. Що се отнася до "страданието, което идва да поправи хората", то къде е когато един наркоман не вижда никакъв смисъл в живота, освен в поредната доза наркотик? Това необходимо страдание ли е или нечия прищявка да натрупа повече пари от продажбата на наркотици. Нека не възвеличаваме ненужното зло, което хората си причиняват един на друг, което в повечето случаи води не до пробуждане на човека, а до неговото още по-голямо затъване. Това, че в определени случаи висшите същества може да предизвикат в живота на някого страдания в опит да го пробудят не означава, че винаги е така. Ако се огледаме ще видим, че много хора страдат, а шанс да се пробудят скоро не се вижда. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Май 18, 2013 Доклад Share Добавено Май 18, 2013 Наш проблем е и знанието.В течение на живота детето расте,егото расте и натрупва знание .Необходимо ли е това знание за постигане на истината?Когато кажа знам,косвено утвърждавам че съществува знание.Всъщност какво знаем?Имаме информация,пълни сме с информация и опит ,определени от нашата среда ,памет и умствени възможности.Непрекъснатото натрупване на информация,овладяването на различни форми на знание,образува съдържанието на нашето твърдение че знаем .Но разглеждайки внимателно това знание,можем ли да кажем че е непредубедено,че отговаря на реалността ?Когато погледнем нещо ,започваме да ровим в натрупаната информация , и виждаме нещата чрез натрупания опит. Ако искаме да открием нещо ново,нещо което не е проекция на нашето въображение,съзнанието ни трябва да бъде свободно,непредубедено.Не става въпрос за знание на конкретните неща.Ако не знам пътя ,ще се загубя.Ако не познавам дадена машина ,не мога да я управлявам и ще съм безполезен.Това са други неща.Става дума за знанието използвано,като средство за сигурност, психологическото,вътрешно желание да бъдем нещо..Авторитета на знанието,тежестта на знанието,самочувствие,достойнство,чувство за жизненост, и какво ли не.Четем свещени писания и научни книги.Те много грижливо описват какво да правим и какво не,каква е нашата цел и как да я постигнем,какво е Бог .Знаем указанията,следваме ги.Това са нашите знания ,нашия път,вървим по него.И ще намерим това което търсим.Но то ли е реалността? Съзнанието за да постигне състояние при което новото ще се осъществи- било то отнасящо се до истината,Бога или нещо друго,безспорно трябва да спре да събира знания,трябва да остави всички знания на страна.Съзнанието утежнено от знания,не е в състояние да види действителното , да види това което е неизмеримо.---Кришнамурти Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 18, 2013 Доклад Share Добавено Май 18, 2013 (edited) Докато променяме себе си, няма как - влияем и на другите около нас. За добро или лошо. Според съзнанието което имаме в дадения момент.... Нужна ни е широта на съзнанието, за да приемаме и враговете си, за да разбираме, че и чрез тях Бог ни учи... Да нямаш стремежи, значи да отречеш Живота. Важно е да не се вкопчваме в нищо, да не сме зависими, просто да се доверим на Божията Любов. Да мисли, да чувствува и да работи човек, това е едно от най-големите изкуства на земята. - Защо? - Защото трябва да знае, как да извърши тези неща. *** Човек сам е виновен за делата си. Каквото прави, добро или зло, той носи отговорност за това. *** И тъй, стремете се към придобиване на любовта, за да изправите погрешките си на миналото и да не правите нови. Щом придобиете любовта, вие ставате необикновен човек. Изгубите ли я, отново ставате обикновен. Неизбежно е човек да минава от състоянието на необикновен в обикновен, за да се види, доколко е разбрал същността на нещата и да разбере, какъв е стремежът на неговия дух. Неизбежно човек трябва да мине през контрастите на живота, за да намери истината. Това значи, да мине през големи противоречия. Той ще мине през любовта, но ще мине и през омразата, когато не ще може да търпи никого. Той ще иска да остане сам в света, от никого несмущаван и обезпокояван. Значи, той иска да бъде сам в света, без никакви близки същества. Обаче, изпадне ли в това положение, тогава само ще разбере ужаса на самотията. За да не изпадне в самотата на живота, човек трябва да търпи, а търпението се придобива при най-големи мъчнотии, несгоди и горчивини. *** Една от мъчнотиите, на която се натъкват всички хора, е тази, че във всеки човек виждат отрицателната му страна. За да се справите с тази мъчнотия, мислете и за себе си, и за ближните си, че сте такива, каквито трябва да бъдете. Затворете очите си за отрицателното и гледайте на положителните черти. *** В изправяне на погрешките, човек влиза в радостта на живота. Ако не изправя погрешките си, той влиза в областта на мъчението и на страданието. Неизправянето на една погрешка води към втора, трета, четвърта и т.н. Изправянето на погрешките, обаче, води към радостта и веселието, към светлината на живота. Силата на човека се заключава в изправяне на погрешките. Такъв човек радва духа и душата си. Както бързо греши, така бързо човек може да изправи погрешките си. Срещате човек, когото не обичате, не можете да го търпите. Още в първия момент искате да направите нещо, с което да го сразите. Вие сте сгрешили вече в мисълта си. Спрете се сега и изправете погрешката още в мисълта си, докато не се е проявила на физическия свят. Кажете си: Аз не мога да търпя този човек, но Бог го търпи и обича. Щом Бог го търпи и аз ще го търпя. Когато Той престане да го търпи, тогава и аз ще престана да го търпя. При това, нека си представя, че в този момент някой човек не може да ме търпи. Трябва ли да ме сразява? Както той ме търпи, така и аз мога да търпя онзи, когото не обичам. И тъй, за да избягвате мъчнотиите, или да се справяте разумно с тях, дръжте в ума си мисълта, че Бог обича всички хора. Като мислите така, вложете любовта в сърцето си и работете с нея. Обичайте хората и не им отнемайте това, което не можете да им дадете. Срещнете ли някой радостен човек, не го ограничавайте, не му отнемайте радостта. Виждате, че някой яде сух хляб. Не му казвайте, че е нещастен; не го изкушавайте с вашата пищна храна. Стомахът му не може да издържа. Сухият хляб е за предпочитане пред пищната храна, която разваля стомаха. Един стар възглед, който внася радост в душата ти, е за предпочитане пред един нов, за който не си готов и който може да развали живота ти. Не разваляй благото, което Бог ти е дал. Не разваляй благото на малкото дете. Не разваляй благото на младия момък и на младата мома. Не разваляй благото на възрастния човек. Не разваляй благото на стария човек. В това се заключава философията на живота. Най-голямото изкуство От тук Редактирано Май 18, 2013 от Слънчева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 18, 2013 Доклад Share Добавено Май 18, 2013 (edited) След като дотук в темата стигнахме до извода, че състраданието означава да сме безразлични и дори да се радваме на чуждото нещастие, защото то е породено от Бог, който ни учи чрез него, сега излиза, че познанието ни пречи да видим истината. Хубаво е като се чете Кришнамурти да се отчете в какво време е писал, в коя държава и с каква цел. Да, четенето и изучаването на догмите във Ведите определено няма да доведе до намиране на истината. Човек трябва сам да развие сетивата си да различава истината и да я опознава, а не да разчита единствено (подчертавам единствено) на чуждото познание за нея. П.П. Не ми обръщайте внимание, просто си се заяждам. Редактирано Май 18, 2013 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 18, 2013 Автор Доклад Share Добавено Май 18, 2013 Станимир, защо правиш отникъде изводи за дискусията, за да подкрепиш тезата си?! Чудя се просто. Да, действията на човека засягат другите хора. Много ги засягат. Изборът е да бъдеш себе си, да бъдеш груб, за да изпълниш Божествената си мисия; или да служиш на егото. Да служиш на егото и да си любезен.....Любезен без обхода. Изборът е ваш :) Станимир, ти постъпващ ли грубо, за да защитиш тезата си? Как е според теб? Ама честно Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.