Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Противоположните състояния


Ваня

Recommended Posts

"Външните условия са причина да се прояви естеството на нещата, на величините.

Противоположните състояния неизбежно съществуват - добро и зло, светлина и тъмнина, радост и скръб, студ и топрина.

За да се развива човешката душа, трябва да минава през противоположните състояния. Но като минава през такива състояния, човек трябва да пази вътрешното си равновесие.

Тъй щото, опасността за човека не е в това, че минава през противоположни състояния или течения , но в това, че може да загуби своето рамновесие.

За да пази равновесието си, човек трябва да има будно съзнание, да разбира естеството на своите радости и скърби. Той трябва да знае причините за своето състояние, а също и да съзнава, че те са временни прояви и че след известно време ще се сменят с противоположните.

Човек обаче се стреми в повечето случай само към единия спектър – към радостта, защото предизвиква разширение и избягва скръбта, защото причинява свиване. Но ако разбира законите на природата, той еднакво би приемал и двете. Човек не може да живее само с радостта, т.е. да се намира под постоянно разширение. Както и най-сладките неща след дълга употреба произвеждат втръсване.

Изобщо, нормалната радост и нормалната скръб са условие за растене и развиване на човека. Но анормалните радости и скърби спират всякакъв умствен процес. Кои са тези анормални състояния? - тези, които предизвикват гняв, отмъщение, злоба и т.н. Това не е нищо друго, освен желание на човека да се освободи от товара си, да го прехвърли на друг.

Като ученици, вие трябва да се стремите към повече светлина /осъзнатост/, а не да се спъвате от противоположните състояния, през които неизбежно минавате. Ако не можете да се справите с тях, ще изпаднете в състояние на пълно обезсърчение и съмнение."

беседа "Постоянни и непостоянни величини", 21.11.1928г

При всички положения, доброто и има силата да надделява, защото Божественото в човека иска да се прояви. Просто малко усилие за осъзнотост е нужно от наша страна, за да му създадем условия да се прояви. И първата Му проява ще е Любовта.

"...Външните условия са причина да се прояви естеството на нещата..." :)

Линк към коментар
Share on other sites

Обича Дънов да говори за противоположните сътояния...

А Любовта е била първа проява, но ще бъде и последна. Към нея Път вървим, а тя е Царството небесно, където ние още не сме, ако и да сме били...

За състоянията какво. Таралежа ня вреемто бил без бодли, така е бил създаден, но получавайки собствена воля си ги е монтирал. Много правилно - монтирал - защото е изкуствено. Ние обаче се идентифицираме сега със всичко изкуствено, всичко което сами сме създали. Всичко то са непостоянните величини, а ядрото е постоянна величина. Противоположните състояния водят към равновесие само ако имаме загуба на енергия. Знаете, че тя не се губи в природата, та затова казвам да я изиграем Майчицата - да насочим част от хоризонталните сили по вертикала нагоре, че да видим колко още ще се люле махалото. Когато насочим цялата си енергия по вертикала какво ли ще стане с противоположните състояния?!

Някои школи наричат жизненото поле на Бог статика....

Линк към коментар
Share on other sites

Залезът - Зората

Денят - Нощта

Раждане - Смърт

Приливът - Отливът

Създаване - Унищожение

...

Това са все противоположни състояния. Те са дело на..., всички знаем.

Противоположностите в човек са..., но питам се, дали е възможно, нещо да съществува извън Божествения план, да бъде през Неговите сметки.?

Има ли нещо без смисъл? Или те съществуват с определена цел? С цел да ни накарат да търсим, може би?

:)

:smarty::yinyang::smarty:

Линк към коментар
Share on other sites

Взаимна свързаност и зависимост, динамично равновесие на противоположните състояния /на едно по-високо ниво/. Всичките са с един произход. Нали знаете Кой е Творецът? ;)

Линк към коментар
Share on other sites

Измислени са от болни умове. Противоположните състояния не са измислени от Бога.

Чудно! Не ми приличат на измислени противоположните състояния! Освен ако самият свят не разглеждаме като измислен... И ето, една измислица си пише на други едни измислици... Измисляме си, че някъде дълбоко в нас има едно неизмислено зрънце. Само то не е от света на противоположностите... Само то не е от измисления свят...

Линк към коментар
Share on other sites

:)

Залезът - Зората

Денят - Нощта

Раждане - Смърт

Приливът - Отливът

Създаване - Унищожение

Слънцето си е неподвижно, ний съ движим.

Сътворението го знаем...по дни, кое е създадено кога , как и защо , кое е след грехопадението и потопа тоже.Противоположните процеси някак си изобщо не ме вълнуват :sleeping: Има ли някой някаква инфо за Осмия ден...Днешния ден :)

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

:D:D Ами на днешния ден, осмия, като се напънем да се новораждаме от огън и вода - две противоположности, де, кво ще стане...дим над водата. Класика. :D
Линк към коментар
Share on other sites

“Ученикът трябва да разбира своите състояния, да се справя лесно с тях. Не ги ли разбира, той постоянно ще преживява обиди, огорчения, смущения.

Това е естествения път на развитие. Не само човек, но и едно животно преживява подобни състояния. Опитайте се да ритнете някое куче или котка без причина, да видите, как ще се обиди. Обидата е особен род чувство на самозащита. Това е естествена реакция в еволюцията.

Докато човек се обижда и се защитава, той иска хората да се интересуват от него.”

Обаче, окултният ученик трябва да върви по-напред от общата еволюция, да излезе от общия поток, да напредва.

Той трябва да разбира тези свои състояния, също и от какво са породени, че са остатък от миналото, от животинското. Както и да разбира реакцията на другите хора и да им отдава правото на съществуване като нещо нормално за тяхното съзнание.

“Това е естествен процес в природата – процес на поляризиране. Според закона на поляризирането, каквито са мислите на човека, такива ще бъдат и неговите желания. И обратно, каквито са желанията му, такива ще бъдат неговите мисли. Следователно, ако иска да измени едно свое желание, човек трябва да знае, каква мисъл, какъв образ е причината да се произведе това желание.. Щом намери мисълта и я измени, с нея заедно ще измени и желанието си.”

Дънов ни учи на законите на Природата, които да прилагаме при самонаблюдението и работата със себе си. Само така ученикът се развива.

“Иначе, той ще изпадне в процеса на натрупването, както е при механичните процеси: става само външно нарастване, натрупване и увеличаване” /и тук връзката със стремежа към повече сила и знание от всякакъв вид и под всякаква форма: дали за повече любов и т. н . все едно…/

При органичните процеси, обаче, казва Дънов, става вътрешно растене и развитие /на Съзнанието/. “Това значи да разбира човек законите на звоя ум и на своето сърце.”- т.е. да разбира себе си, своите сътояния.

/от същата беседа/

Линк към коментар
Share on other sites

Добре е, че сте в осмия ден - Богчовци... Помагайте на хората ако не ви е под достойнството! :harhar:

:thumb down: Добре е:king: Не ний под достойноството :smarty: щом сме Бог+Ч+овци :harhar::thumbsup1:

:v: туй за класиката :v: и дим над водата.... дух над водата :v::P

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Самият живот е изменение и движение. В основата на живота и движещата му сила е двойнствеността, изменение между 2 противоположни състояния.

Който смята, че е застинал само в единия край, значи трябва да е мъртъв.

Линк към коментар
Share on other sites

:) Съвсем Сигурно ли е, че щом е застанал в единия край = че е мъртъв :1eye: пък нали пише, че мъртвите ще възкръснат...време не губи, тях не ги плачи и человеците съпорталци не плаши - тук сред нас всичко е движение....мисъл и добронамереност...т.е. Светлинка и Топлинка :yinyang::thumbsup2:

:smarty: Противоположните състояния бързо и лесно се трансформират :v: да се сетим като коронен пример ....колко бързо и лесно ВОДАТА сменя противоположните си състояния + се освобождава от калта / леда....когато се открие за Слънцето :D:thumbsup1:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Който смята, че е застинал само в единия край, значи трябва да е мъртъв.

Според мен няма как да Е застинал - щом "смята" нещо, значи не е мъртъв - само дето не разбира, не осъзнава движението си и се опитва да се задържи виртуално в позиция, която е позната и удобна. След време реалната и виртуалната му позиция се разминават толкова драстично, че той започва да усеща разликата като болка и страдание. Ако тази болка породи недоволство и борба с новото положение , следват все по-големи неприятности.... Всъщност болката е предназначена да го "събуди" от виртуалната "матрица", която си е изградил сам и да го научи да се движи от едно състояние в следващо (не е задължително да го наричаме противоположно - просто - следващо), т.е. да живее по законите на Вселената, а не по законите, които си е измислил сам.

Линк към коментар
Share on other sites

Донка :):thumbsup:

Раждане - Смърт

Приливът - Отливът

Създаване - Унищожение

Самият живот е изменение и движение. В основата на живота и движещата му сила е двойнствеността, изменение между 2 противоположни състояния.

Който смята, че е застинал само в единия край, значи трябва да е мъртъв.

Животът и смъртта са на физическото тяло

топлина и студ, денят, нощта, са още по "външни"

Средният път на Лорд Буда учи как да използваме природните

сили и явления, вкл. живота и смъртта за своята еволюция.

Външните сили могат да са противоположни, но

еднакво противоположни неща на един план изглеждат различно на друг

раждане и унищожение

"унищожават" някого от гимназията, отива в университета :D

"унищожават" 11 "а" клас в предния състав, а някой мързеливец остава да повтаря 11-я клас :(<_<

:thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Животът и смъртта не са характеристики на физическото тяло само. Животът е Христос, а физическото тяло какво отношение има към Христос?!

В настоящето си съществувание ние сме по-близо до смъртта, отколкото до Живота, и настоящето ни "смятам" се явява показател за това...

Дали сте сигурни, че Живота е движение и в основата му е двойствеността. Освобождаването от тази двойнственост би могло да доближи до Живота, който е идентичен с Любовта, Извора. Към живота се движим и той е стремеж за падналите като нас души, а крайната му спирка е сливането с Твореца, който реално само е Проява на Живота...

Линк към коментар
Share on other sites

физическото тяло какво отношение има към Христос?!

от нас самите зависи. Колкото по-пряко, по добре.

В настоящето си съществувание ние сме по-близо до смъртта, отколкото до Живота, и настоящето ни "смятам" се явява показател за това...

ти казваш

Дали сте сигурни, че Живота е движение и в основата му е двойствеността.

животът [индивидуалният]е условие за разумно движение

отнася се за определено ниво на съзнанието.

Освобождаването от тази двойнственост би могло да доближи до Живота, който е идентичен с Любовта, Извора. Към живота се движим и той е стремеж за падналите като нас души, а крайната му спирка е сливането с Твореца, който реално само е Проява на Живота...

Да- вярно.

Линк към коментар
Share on other sites

Животът е Христос, а физическото тяло какво отношение има към Христос?!

Много пряко отношение има :thumbsup2: без физическото тяло...няма живот...нямаше да го има и всичкото останало...изпитанията Христос ги ИЗДЪРЖА именно чрез / във Физическото тяло ( пример жив ни даде ) + Христос май ни домнесе именно тази Надежда + Самообладание / Воля / Саможерта, която някой се опитва да изманипулира....няма да стане :whistling:

:feel happy: Любов + Светлина +Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Благост, :thumbsup::thumbsup:

Христос е Животът - научи хората как да приемат с Мъдрост и смирение преминаването през "осанна", "разпни го", целувката на Юда, Пътя към Голгота, Кръста, Възкресението, съмнението на Тома... защото такава е волята на Отца! (да премине с Любов през противоположните състояния? :angel: )

Линк към коментар
Share on other sites

Много пряко отношение има :thumbsup2: без физическото тяло...няма живот...нямаше да го има и всичкото останало...изпитанията Христос ги ИЗДЪРЖА  именно чрез / във Физическото тяло ( пример жив ни даде ) + Христос май ни домнесе именно тази Надежда + Самообладание / Воля / Саможерта, която някой се опитва да изманипулира....няма да стане :whistling:

:feel happy: Любов + Светлина +Мир + Радост :feel happy:

Физическото тяло е много важно. Само че с него живеем живот, а не Живот. Онзи живот, "за който непременно трябва смъртта", както се пее в една старичка песен. Ако искаме Живот- по онзи Път, който е посочен Христос- ще посеем в тленното и ще жънем- в нетленното. На теория е по- лесно. :) Но все отнякъде трябва да се почне! Само да не се свършва само с началто!

Линк към коментар
Share on other sites

Наистина, велико изкуство е човек да запазва вътрешния си мир и разположение на духа при всички състояния, на които се натъква в живота. :yinyang:

Преживяването и правилното осмисляне на противоположни състояния водят до придобиване на Мъдрост. :smarty:

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Живота!" :angel:

Редактирано от Васил
Линк към коментар
Share on other sites

Багира,

Много старателно наблюдавам какво пишеш.

Хубаво пишеш. Много осмислено. Много вярно.

Тук било прието да не се хвали човек - да не се възгордявал. Но мисля при тебе няма опасност от възгордяване.

:thumbsup1: ... :hypocrite:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 8 months later...

"Външните условия са причина да се прояви естеството на нещата, на величините.

Противоположните състояния неизбежно съществуват - добро и зло, светлина и тъмнина, радост и скръб, студ и топрина.

За да се развива човешката душа, трябва да минава през противоположните състояния. Но като минава през такива състояния, човек трябва да пази вътрешното си равновесие.

Тъй щото, опасността за човека не е в това, че минава през противоположни състояния или течения , но в това, че може да загуби своето рамновесие.

За да пази равновесието си, човек трябва да има будно съзнание, да разбира естеството на своите радости и скърби. Той трябва да знае причините за своето състояние, а също и да съзнава, че те са временни прояви и че след известно време ще се сменят с противоположните.

Изобщо, нормалната радост и нормалната скръб са условие за растене и развиване на човека. Но анормалните радости и скърби спират всякакъв умствен процес. Кои са тези анормални състояния? - тези, които предизвикват гняв, отмъщение, злоба и т.н. Това не е нищо друго, освен желание на човека да се освободи от товара си, да го прехвърли на друг.

Като ученици, вие трябва да се стремите към повече светлина /осъзнатост/, а не да се спъвате от противоположните състояния, през които неизбежно минавате. Ако не можете да се справите с тях, ще изпаднете в състояние на пълно обезсърчение и съмнение."

беседа "Постоянни и непостоянни величини", 21.11.1928г

Благодаря на Ваня за тази тема и на "случайността", която ме доведе отново до нея.

Може би сега започвам да осъзнавам, че вместо да се пазим и обръщаме гръб на състояния, които смятаме за "отрицателни", би трябвало да им благодарим - така опознаваме по-добре себе си и се учим да пазим равновесие.

Ето, усетим , че ни заболи от думите на някого, усетим се нападнати

- първият порив - да се защитим от нападателя или да му "върнем" удара. Това "анормално състояние, което спира умствения ни процес ли е"?

- вторият порив - да се "засрамим и разкритикуваме" за отрицателните емоции и мисли, които сме допуснали и да ги подтиснем или изгоним. Това "спъване на противоположните състояния, през които неизбежно минаваме" ли е?

А как конкретно според вас ще изглежда вариантът "да имаме будно съзнание, да запазим равновесие, да разберем естествеото на нашите емоции и състояния"?

Благодаря ви предварително за всички разсъждения, които за мен са безценен учебник.

Линк към коментар
Share on other sites

Може би сега започвам да осъзнавам, че вместо да се пазим и обръщаме гръб на състояния, които смятаме за "отрицателни", би трябвало да им благодарим - така опознаваме по-добре себе си и се учим да пазим равновесие.

:thumbsup2:

Ето, усетим , че ни заболи от думите на някого, усетим се нападнати

- първият порив - да се защитим от нападателя или да му "върнем" удара. Това "анормално състояние, което спира умствения ни процес ли е"?

Според мен, по-скоро насочваме умствения процес в неправилна посока. Анормалното състояние се появява в резултат на това. :yinyang:

А как конкретно според вас ще изглежда вариантът "да имаме будно съзнание, да запазим равновесие, да разберем естествеото на нашите емоции и състояния"?

Благодаря ви предварително за всички разсъждения, които за мен са безценен учебник.

Супер! Първо трябва да се научим да ги забелязваме (отрицателните емоции и мисли). Да наблюдаваме потока от мисли и емоции, които преминават през съзнанието ни. Когато сме ядосани или изнервени, никак не е лесно, но точно тогава си заслужава най-много. :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Ето, усетим , че ни заболи от думите на някого, усетим се нападнати

- първият порив - да се защитим от нападателя или да му "върнем" удара. Това "анормално състояние, което спира умствения ни процес ли е"?

- вторият порив - да се "засрамим и разкритикуваме" за отрицателните емоции и мисли, които сме допуснали и да ги подтиснем или изгоним. Това "спъване на противоположните състояния, през които неизбежно минаваме" ли е?

А как конкретно според вас ще изглежда вариантът "да имаме будно съзнание, да запазим равновесие, да разберем естествеото на нашите емоции и състояния"?

Идеалното състояние е още първия импулс да липсва, т.е. не да липсва, ами да не е такъв - защита или ответен удар. Защото дори и да се сдържим и да не реализираме този първи импулс в действителност, ние вече сме нанесли на по-фин план съответния удар на този някой и този удар пък моментално рефлектира обратно в нас.

Как да се постигне обаче това идеално състояние? - първо наистина е трудно, второ става постепенно. Наблюдението на нашите реакции, мисли и чувства наистина помага поне да се ориентираме в обстановката - т.е. какво кога се получава, какво ни куца и т.н. После е необходимо да се изработи едно вътрешно приемане на нещата такива каквито са, такива каквито се случват. Освен това помага и една добронамереност и любов, излъчвана към всичко и всички. С други думи да виждаме божия промисъл във всичко, което се случва и божията искра във всяко създание. След това и да реагираме, то реакцията ни и на най-отрицателното нещо ще бъде без да си загубим при това вътрешния мир.

Аз за себе си мога да кажа, че все още за съжаление не успявам да си запазя вътрешния мир в по-голямата част от случаите. Но когато все пак успявам, чувството е много комфортно - усещам се спокойна, лека, изпълнена с енергия и любов...

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...