Заекването и възможностите на Хомеопатията.

[Alexander]

 - забележка: представените хомеопатични лекарства са индивидуално показани само за този конкретен случай.

 

 Заекването е един от най-стари­те и дискусионни проблеми в исто­рията на изучаването на речевите разстройства. В древността на не­го се е гледало предимно като на болест, свързана с натрупване на течност (влага) в главния мозък (Хипократ) или от неправилно съ­отношение между частите на го­ворния апарат (Аристотел). Почти тогава, а и в Средновековието въз­никва и предположението, че заек­ването е свързано с дисфункции в главния мозък - неврологично обяс­нение.

В началото на XX век се офор­мят три направления: заекване­то като еластична невроза, ре­зултат от дискоординация меж­ду мускулите на говорния апарпат; заекването като асоциатив­но нарушение от психичен про­изход (психогенно);заекването като подсъзнателна проява, ре­зултат от психични травми.

В последните години се разг­раничават два вида заекване: невротично и неврозоподобно (обикновето при рискови деца, с първи признаци на закъсняло моторно развитие).

Заекването е нарушение на темпа, ритъма и плавността на речта. Невротичното заекване (логоневроза, балбуцио) възник­ва най-често към 2-3-тата и 6-тата година. Началото му се свързва с психотрамва. Следва период на мълчание (мутизъм). След този период детето прого­варя, но вече със спазми, които нямат постоянен характер. Принципът е, че спазмите се увеличават в ситуации при об­щуване с непознати, възрастни.

Те се появяват при активна комуникация. Невротичният тип заекване трудно се пов­лиява само от логопедична намеса. Има слу­чаи, при които фиксацията върху проблема води до задълбочаване. Включва се фамил­на терапия и сенсибилизация (понижаване на невротичността). Почти винаги заеква­нето е съпроводено и с други нарушения на нервната система и характерови отклоне­ния. Някои от тях го предшестват, а в мно­го случаи са предпоставка за възникването му. Понякога остават и протичат успоред­но със заекването. Други симптоми възник­ват в хода на логоневрозата и оказват влия­ние върху цялостната личност и върху по­ведението на детето: сензитивност, натрап­чивост, логофобия, самоизолация, негативистично поведение, чувство за самоизключеност.

Най-често заекването се съпровожда със смущение във вегетативната нервна систе­ма - зачервяване, изпотяване, нощни напи­кавания с изразени страхови преживявания (от вода, тъмно, животни и др), трудно зас­пиване.

Дискутират се няколко подхода за тера­пия на заекване. Най-актуален е комплекс­ният подход, включващ:

- лечебно-оздравителна част;

- корекционно-възпитателна част, с логопедично въздейстие и логоритмика.

Досега в терапията на заекването не е из­ползвана хомеопатията като алтернатива на медикаментозното лечение. А то, чрез при­лагането на алопатични средства (които до­пълнително увреждат организма) потиска симптомите с цел да се успокои нервната система и изкуствено да се удължи физио­логичният сън. Често се случва след такава "успешна" терапия, детето отново да започ­не да заеква. Това обикновено става в ситу­ация, подобна на тази, довела до появява­нето на проблема. Което доказва, че чрез медикаментозното лечение причината не е отстранена, а потисната.

В практиката си обикновено препоръчвам на родителите освен към традиционните ме­тоди на терапия, да се насочат към хомео­патията като алтернативен, природосъобразен път за справяне не само със заекване­то.

(То може да бъде симптом, съпровождащ по-сериозен проблем като шизофре­ния и др.).

Иска ми се да опиша един от случаите ми на дете с невротично заекване, чиято майка предпочете хомеопатичното лечение вместо медикаментозната традиционна на­меса. Заекването започва на 3-годишна въз­раст, след стрес, предизвикан от куче. Мо­миченцето дойде при мен на 6 години, а в момента е на 8. То е слабо, нервно, много чувствително и със силно изразени страхо­ве - от гръмотевични бури и тъмнина, има и нощни напикавания. По принцип е миро­любиво, но изведнаж става избухливо и аг­ресивно.

След Магнезиум фосфорикум 30 С еднократно първоначално настъпи засил­ване на заекването, детето стана още по-импулсивно и за известен период от време доста агресивно.

След един месец беше по­казана картината на Каустикум. Момичен­цето се разстройваше от най-малката несп­раведливост, имаше трудна концентрация, страхът от тъмно остана, заекването беше се засилило, особено при възбуда или гняв от несправедливост. Нощните напикавания по информация на майката, ставаха след първия сън. Каустикум 200, еднократно. Последва подобрение на всички посочени симптоми и в продълженвие на 2 месеца общото му състояние се подобри значител­но и заекването изчезна. Оттогава майката се обажда само за остри състояния.

Няколко от случаите ми на деца с невро­тично заекване, при които е предпочетено хомеопатично лечение, показват много доб­ри резултати на всички нива - физическо, емозионално, умствено. Хомеопатията е път към здраве и хармония и чрез промяната у собствените си деца родителите правят пра­вилния избор и за себе си.

 

С любезното съдействие на в. „Хомеопатия за всички"