Силвия СД Добавено Април 5, 2007 Доклад Share Добавено Април 5, 2007 Тишината е чуване. Точна си, но с твое позволение да добавя едно "И", от което следва: "Тишината е и чуване". Позволението се подразбира, но от интерпретацията се получава вариация. Тя си е твоя, нищо против. А обичам точността, което налага повторение и дообяснение: Тишината е единствено и само Чуване. Ето - добавено е "И"-то. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Април 8, 2007 Доклад Share Добавено Април 8, 2007 (edited) Тишината е съзерцание . Разхождах се из Странджа преди 2 дена .Останах около 1ч на едно определено място и съзерцавах цветята. Горските цветя , вътрешността на планината . Толкова беше тихо в този момент , спрях да чувам дори и кучешкия лай , който се носеше от по - ниските части . Мога да съзерцавам различни неща в планината с часове и да се наслаждавам на пълната си тишина . Дори успявам да се измъкна от непрестанните си подсъзнателни въпроси . И подсъзнателни отговори . Нали разбирате от непрестанния вътрешния диалог , който всеки от нас води . Всъщност спрем ли непрестанния диалог с въпроси и отговори , адресирани към подсъзнанието , ние съзерцаваме . Почиваме с наслада от непрестанното питане . Съзерцавах дори собствената си тишина , която ме беше обгърнала настойчиво . Редактирано Април 8, 2007 от Инатари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Март 6, 2008 Доклад Share Добавено Март 6, 2008 Тишината е прекрасно нещо, но най-трудно се постига вътрешната тишина. Ето нещо интересно: "Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно. Друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, тоест да не казва нищо безполезно." Авва Пимен Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 6, 2008 Доклад Share Добавено Март 6, 2008 Може би за да осъзнаем значението на мълчанието и тишината е необходимо и да вникнем в значението на звука. Днеска по-рано четох нещо свързано с темата. Ще се опитам да го преведа доколкото мога: Продължителното игнориране на силата на мълчанието и неотменимите резултати от безразсъдната употреба на думите, които имат божествен произход и цел, са причина за три-пети от човешките страдания. Фактът, че песните на пойните птички в земната атмосфера, шумът на планинския поток и други звуци идващи от природата са между най-важните инструменти с които става повишаването и понижаването на земните вибрации, би трябвало да ви даде идея за важността и следствията от звуковете и думите които произнасяме. Учение на Храма - Франча ла Дю Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 17, 2009 Доклад Share Добавено Май 17, 2009 „323.(7 декември). Мълчанието създава най-добри условия за натрупване на духовни сили. Всяка дума, насочена към друг човек ни поставя в зависимост от него и задължава с нещо, насочвайки цялото мислене в определен канал. След първата дума непременно следва втора, след нея трета и така нататък. Мълчанието не задължава с нищо. Мълчащият е свободен в избора на своите мисли. Тази зависимост се проявява особено силно когато се налага да се изслушват цели потоци от чужди словоизлияния, ненужни и скучни. Получава се изтощаване на духа. Крадящите чуждото време и сили с бъбрене представляват освен това и пространствени вредители, тъй като замърсяват пространството с мислена слуз. Може да се приеме правилото да се говори само тогава, когато е нужно и само това, което е нужно, като се избягват излишните приказки. Културата на речта изисква точност и краткост на изразяването, а следователно и определеност на мисленето. Умението ясно, точно и кратко да се изрази своята мисъл ще бъде показател за дисциплинираност на мисленето. По думите на човека може лесно да се съди за това доколко е дисциплинирана неговата мисъл. Хората обикновено не разбират, че речта е явление от огнен порядък и поради това се нуждае от строг контрол на волята. Често астралният палячо се изявява в ненужно и ярко емоционално словоизвержение. Ако не е обуздан езикът, не може да се постигне нито равновесие, нито сдържаност, нито самообладание. Език мой, враг мой, когато го управлява палячото. Колко съжаления за казаната не на място дума, колко разногласия, кавги и раздразнение заради несдържани думи. Тази сфера на човешката огнена активност трябва да се приведе в порядък с разбирането на това, че говорещият е отговорен за всяка своя дума пред себе си и пространството. Думите могат да се оприличат на документи, непредпазливо разпръскани навсякъде, всеки от които може да бъде предявен на този, който го е издал. Думата не изчезва, а остава в пространството като огнен знак, свързан чрез нишка със своя създател. Празните дума са подобни на боклук. Колкото са повече, толкова повече е боклукът, с който човек се огражда и в обкръжението на който живее. Собствената аура може да бъде проголена не само от безпорядъчни движения, но и от подобни на тях думи. Много несъобразности има в поведението на човека. Ненапразно народната мъдрост счита мълчанието за злато. Много неща трябва да се преразгледат в баналното ежедневие и много да се променят коренно. Някои разбират колко наситено и многозначително може да бъде мълчанието. Разговорът без думи, мълчаливото общуване ще бъде преддверие към общуването в Тънкия свят. Наситеното огнено мълчание е признак на голяма култура на духа.“ Б. Абрамов – ГАЙ, 1960 г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Май 17, 2009 Доклад Share Добавено Май 17, 2009 Ако не е обуздан езикът, не може да се постигне нито равновесие, нито сдържаност, нито самообладание... Думите могат да се оприличат на документи, непредпазливо разпръскани навсякъде, всеки от които може да бъде предявен на този, който го е издал. Думата не изчезва, а остава в пространството като огнен знак, свързан чрез нишка със своя създател... Б. Абрамов – ГАЙ, 1960 г. Езикът е по-лесно да се обуздае от мисълта. Всъщност кое замърсява повече астралното/духовното пространство? Лошата дума или лошата мисъл? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Май 17, 2009 Доклад Share Добавено Май 17, 2009 Мисля, че всичко "лошо" се преодолява не с обуздаване, а с разбиране. Разтвориш ли се за нещо, то вече не е "лошо" и загубва основание за своето съществуване като такова. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 17, 2009 Доклад Share Добавено Май 17, 2009 Езикът е по-лесно да се обуздае от мисълта. Всъщност кое замърсява повече астралното/духовното пространство? Лошата дума или лошата мисъл? Просто са различни видове замръсяване... Думата е по-плътна, което я прави и по-тежка в астрала. Това означава, че от физична гледна точка е по-изявена. Лошата мисъл обаче, е по-ангажираща личния астрал и се задържа в него, което си носи последствията... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 17, 2009 Доклад Share Добавено Май 17, 2009 Мисля, че всичко "лошо" се преодолява не с обуздаване, а с разбиране. Разтвориш ли се за нещо, то вече не е "лошо" и загубва основание за своето съществуване като такова. Говорим конкретно за обуздаване на речта, т.е. за въздържание от безсмислената и употреба. Речта няма нужда от преодоляване, тъй като тя разбира се е необходима, а от разумно използване. Разбирането без съмнение е необходимо в случая, но не виждам защо го противопоставяш на обуздаването, още повече, че очевидно влагаш в думата „обуздаване“ различен смисъл от използвания в предходните мнения. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 17, 2009 Доклад Share Добавено Май 17, 2009 Ако не е обуздан езикът, не може да се постигне нито равновесие, нито сдържаност, нито самообладание... Думите могат да се оприличат на документи, непредпазливо разпръскани навсякъде, всеки от които може да бъде предявен на този, който го е издал. Думата не изчезва, а остава в пространството като огнен знак, свързан чрез нишка със своя създател... Б. Абрамов – ГАЙ, 1960 г. Езикът е по-лесно да се обуздае от мисълта. Всъщност кое замърсява повече астралното/духовното пространство? Лошата дума или лошата мисъл? В основата на всяка дума стои мисъл. „...Културата на речта изисква точност и краткост на изразяването, а следователно и определеност на мисленето. Умението ясно, точно и кратко да се изрази своята мисъл ще бъде показател за дисциплинираност на мисленето. ...“ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 17, 2009 Доклад Share Добавено Май 17, 2009 (edited) Разгледах си лекциите от 1999г. и " Закони на мълчанието и тишината" съм я подчертала почти цялата. Ще извадя нещо, малко, защото съм във възторг от темата която по незнайни причини съм пропуснала . " Мълчанието води човека в света на Духа..." " Бог е скрит в Тишината, затова Го наричат "Тихият Глас" "Тишината е сгъстена разумност" - Шивананда "Истинският човек се храни с тишината." "Бог е Тайна. Бог е Тишина. Ето защо човек трябва да утихне." " В дълбокия живот всичко утихва..." " Големите блага се дават на тихия, спокоен човек." "По пътя на Тишината се постига съвършенството." " Мълчанието е велик вътрешен ключ за будните, то групира силите на Словото. То повишава живота, т.е. жизнената сила. То е лечебен метод." "Злото изгаря в мълчанието- Изгаря, защото мълчанието е огнена сила..." "Тишината е пълна с мир. Защо ти е това , което не ти носи мир?" "Всички тревоги се лекуват със спокойствие и тишина, защото там работят висши сили." "Мълчанието променя човека вътрешно. Човек който не може да уреди вътрешното, не може да уреди и външното." "Познаването на тишината дава дълбок вътрешен мир." "Чрез мълчанието човек се свързва с вътрешното Слово на душата." "Тишината се извисява над всички звуци..." Из* лекциите на Елеазар Хараш Поздрави! Редактирано Май 17, 2009 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Май 17, 2009 Доклад Share Добавено Май 17, 2009 Ако не е обуздан езикът, не може да се постигне нито равновесие, нито сдържаност, нито самообладание... Думите могат да се оприличат на документи, непредпазливо разпръскани навсякъде, всеки от които може да бъде предявен на този, който го е издал. Думата не изчезва, а остава в пространството като огнен знак, свързан чрез нишка със своя създател... Б. Абрамов – ГАЙ, 1960 г. Езикът е по-лесно да се обуздае от мисълта. Всъщност кое замърсява повече астралното/духовното пространство? Лошата дума или лошата мисъл? В основата на всяка дума стои мисъл. „...Културата на речта изисква точност и краткост на изразяването, а следователно и определеност на мисленето. Умението ясно, точно и кратко да се изрази своята мисъл ще бъде показател за дисциплинираност на мисленето. ...“ А не може ли да се срещне такъв вариант - идеална култура на речта, според горното описание, но с думи не отговарящи на мислите, криещи се зад тях. Всеки оратор, владеещ добре риториката, може да направи този номер. Или казано с други думи - едно да говори, друго да мисли. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 17, 2009 Доклад Share Добавено Май 17, 2009 (edited) А не може ли да се срещне такъв вариант - идеална култура на речта, според горното описание, но с думи не отговарящи на мислите, криещи се зад тях. Всеки оратор, владеещ добре риториката, може да направи този номер. Или казано с други думи - едно да говори, друго да мисли. Да, мисълта може да не съответства на думите, но при всички случаи оратора дори и лъжейки, владее доста добре мисловния си поток и е постигнал известна степен на спокойствие и равновесие. Той използва речта си много умело, както и своите мисли, но проблемът в случая са мотивите и целта. Освен това човек и когато не лъже, думите пак изразяват само малка част от неговите мисли. Редактирано Май 17, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 17, 2009 Доклад Share Добавено Май 17, 2009 Тишината е прекрасно нещо, но най-трудно се постига вътрешната тишина. Ето нещо интересно: "Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно. Друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, тоест да не казва нищо безполезно." Авва Пимен ДА, ДА И ПАК ДА!!! А не може ли да се срещне такъв вариант - идеална култура на речта, според горното описание, но с думи не отговарящи на мислите, криещи се зад тях. Всеки оратор, владеещ добре риториката, може да направи този номер. Или казано с други думи - едно да говори, друго да мисли. Да, мисълта може да не съответства на думите, но при всички случаи оратора дори и лъжейки, владее доста добре мисловния си поток и е постигнал известна степен на спокойствие и равновесие. Той използва речта си много умело, както и своите мисли, но проблемът в случая са мотивите и целта. Освен това човек и когато не лъже, думите пак изразяват само малка част от неговите мисли. За Ватанския език ли е казано, че това е езикът на който не би могло да се изрече никаква лъжа (по спомен). Поправете ме ако греша. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Май 17, 2009 Доклад Share Добавено Май 17, 2009 Мисля, че всичко "лошо" се преодолява не с обуздаване, а с разбиране. Разтвориш ли се за нещо, то вече не е "лошо" и загубва основание за своето съществуване като такова. Говорим конкретно за обуздаване на речта, т.е. за въздържание от безсмислената и употреба. Речта няма нужда от преодоляване, тъй като тя разбира се е необходима, а от разумно използване. Разбирането без съмнение е необходимо в случая, но не виждам защо го противопоставяш на обуздаването, още повече, че очевидно влагаш в думата „обуздаване“ различен смисъл от използвания в предходните мнения. Писанието ми беше отговор на написаното от Венцислав. Не говорех за противопоставяне, а за "разтваряне", което поема лошото в себе си. Както Бог съдържа всичко и не е срещу нищо. Говорех принципно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Май 17, 2009 Доклад Share Добавено Май 17, 2009 Мечтата ми е да откривам тишина и да си почивам насред целия този шум!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Април 13, 2010 Доклад Share Добавено Април 13, 2010 В дневника си от гимназията намерих едно свое стихотворение.Ето част от него: Чуй тишината-тя някак е странна, и някак по-странно звучи... така ли я чуваш и ти? Тишината е начин човек да влезе в контакт с душата си или с душите на други хора. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.