Guest valentinus Добавено Септември 13, 2006 Доклад Share Добавено Септември 13, 2006 Всички велики неща се осъществяват в тишината. Великите идеи, които променят света, узряват встрани от напрежението, което цари на земята. Всички основни познания, всички епохални открития и изобретения на човечеството се нуждаят от спокойствие и тишана за да бъдат развити и усъвършенствани. Също и онова, което може да тласне живота ни в друга, нова посока се нуждае от тишина. Съществуват обаче два вида тишина: една външна и една вътрешна тишина. Ние се нуждаем от външната тишина, когато искаме задълбочено да размислим върху нещо и да разрешим един сложен проблем, или просто за да можем някой път истински да си отпочинем. Тя може много да облекчи нашия измъчен от шума съвременик, да, дори може да окаже оздравяващо въздействие върху него. Въпреки това обаче, като че ли повечето хора изпитват страх от тишината и правят всичко за да я заглушат или прогонят.Защо е така?Дали не ги е страх, от възможността да открият нещо, което не им допада или ще ги разтревожи много, или просто защото предпочитат да функционират, вместо да живеят? На всички ни е познат феноменът, когато във външната тишина внезапно започват да нахлуват в нас мисли, представи и образи, които ни завладяват и които наистина могат да ни уплашат. Тази уплаха може така да нарасне, че ние повече да не можем да понесем тишината и да избягаме от нея. Но ако някой път успеем все пак да приемем тези образи и представи такива, каквито те всъщност са, а именно илюзии, тогава ще почувстаме как те внезапно престават да ни плашат игубят своята сила . Чрез придобиването на една такава опитност, ние все по-добре ще приемаме и понасяме тишината и в един момент ще разберем, че се нуждаем от нея. Който опознае добре външната тишина, е в състояние да постигне и вътрешната тишина. Вътрешната тишина е едно жизнено състояние. Тя е тишината на сърцето, човек не може да я опише, а само да я изживее. Но той все пак може да се доближи до нея, когато изхожда от ясната представа за “чисто” сърце, когато всички желания, всички страсти и копнежи на личностната му идентичност са угаснали, престанали да съществуват. Едно такова сърце е наистина притихнало и се е отворило за една съвсем друга сила – силата на Христос.Който се е устремил така към тази вътрешна тишина, ще открие в някоя духовна школа хора, подтиквани от същия копнеж. В храмовете, фокуси на една неземна сила, те ще изпитват благотворното въздействие на тази външна тишина, в чистотата на която могат да придобият дълбоки познания. А когато са налице познанията, няма да закъснеят и промените. По този начин хората преминават през един процес, който ги отвежда по-близо до целта – истинскта вътрешна тишина.Казва се, че в най-дълбокият мрак, копнежът към светлина е най-силен. И ако позволим сега, в дните и седмиците на есенното слънцестоене/ сега е най-важния в годината празник на богомилите и кетерите/, да бъдем завладяни от копнежа към вътрешна светлина, тогава някой ден, може би, ще изпитаме и истинската вътрешна тишина. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 13, 2006 Доклад Share Добавено Септември 13, 2006 Интересни размисли! Благодаря. Сега се опитвам да си обясня защо хората се плашат от тишината (външната). Може би това го вграждаме в съзнанието на растящото дете още през първите седмици след раждането. За възрастния бодърстването на бебето е момент да го обслужи, да се порадва, да общува с него. Някак не остава време новороденото да бодърства в тишина, да свикне с тишината и дори с отсъствието на човек в стаята му. Ние преувеличаваме нуждата му да общува с нас и дори не се досещаме, че може би има нужда от тишина и усамотяване. Пишат ли го това сега в книгите за младите родители? В нашите на времето пишеше, че трябва да им осигуряваме повече впечатления, за да развиват сетивата и интелекта си... За възрастните - много е хубаво да помълчим заедно у дома. Като се замисля обаче, май са ни втълпили, че ако някой мълчи в наше присъствие (или ние в негово) това означава, че ние не сме в добри отношения или нямаме какво да си кажем или не се интересуваме един от друг. Пак опираме до модели на мислене и общуване. Дали наистина е случайно налагането на тези модели? В тишината и мълчанието човек е свободен да бъде себе си, а общуването е най-бързият канал за "заразяване" с мисловни модели, замърсяване с информация и негативни емоции и най-вече ограничаване на възможността да мисля и вземам решения сам - да бъда нестандартен... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Септември 13, 2006 Доклад Share Добавено Септември 13, 2006 Много е приятно, спокойно и уютно да помълчиш с близък човек. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Октомври 17, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 17, 2006 Здравей Макс! Запознах се с посочената лекция и искам да ти препоръчам книгата "Заслушани в молитвата на Вселената" на Марло Морган /в www.spiralata.net я има/ в нея се разказва за живота на аборигените и за начина им на комюникиране - телепатия, защото те не намират за необходимо да се водят разговори. Ето малък откъс : "Истинските Хора (племе аборигени) не смятат, че гласът е предназначен за разговори. Те се водят с центъра на сърцето и ума. Ако гласът се използва в речта, то човек е склонен да навлезе в дребнави, ненужни и по-малко духовни разговори. Гласът е даден за пеене, за празнуване и за лечение..." Здравей Криси! Ето още един откъс от друга лекция: Шри Шри Рави Шанкар, "Бог обича веселието". Думите са основната причина за безпокойствата. Без думи не е възможно да се развълнувате, нима не е така? Ето, поразвълнувайте се без да използвате нито една дума в продължение на 10 минути. Не можете! Ние твърде силно сме навлезли в думите, те са ни завладели. Някой ви казва:” Ти си толкова прекрасен човек, ти си толкова красива, толкова добра. Никога през живота си не съм срещал такъв човек. Аз търсих такъв човек през целия си живот”. И мигновено се влюбвате. А когато някой ви оскърби, обиди, вие се чувствате подтиснати. Какво е обидата? Думи, само думи. Животът е повърхностен ако се базира на думите. Всичко в живота, което е основно, дълбоко и значимо, е невъзможно да бъде изразено с думи. Чувството на любов и искрена благодарност не е възможно да се изрази с думи. Истинската красота и истинското приятелство не знаят думи. На вас някога случвало ли ви се е да стоите в мълчание с любимия човек или с приятелите? Можете ли да си припомните подобно нещо? Не, ние си отваряме устите и започваме да бърборим. Ние бърборим и унищожаваме всичката красота. Ние отиваме на пикник, намираме красиво място и непрестанно говорим. Пътуваме в колата, и там се водят едновременно няколко беседи. В колата има 4 човека, и се водят две беседи. Понякога всички четири човека говорят заедно! Никой никого не разбира. Всеки чака, за да заговори. Те даже не слушат. Ако един замълчи, започва друг, а случва се и да не дочака първият да спре да говори. Вие помните ли някога да сте пътували в мълчание в колата и просто да съзерцавате красотата-залезът на слънцето, хълмовете, океана? Не. Вместо това ние запълваме главите си с шум. Когато вътре в нас има тишина, тогава ние чуваме пеенето на птиците и интервалите в тяхното пеене. То е толкова съвършено, толкова мелодично! Това е толкова прекрасно явление в мирозданието! В пеенето на птиците има ритъм. Забелязвали ли сте това? Птиците пеят ритмично без барабани и отмерване на такта. Не ни достига търпение и време, за да се наслаждаваме на пеенето на птиците. Отидете по-дълбоко, вътре във вашето собствено тяло звучи музика. Вътре в нас звучи божествена музика. Но не я осъзнаваме. Думите са повърхностни. В деня, когато осъзнаем, че те са повърхностни, ние достигаме определена дълбочина в живота. По-дълбоко влизаме в съществуванието. Какво искате от своите приятели? Техните думи? За да ви говорят приятни неща, или просто заради тяхното присъствие? Ние не знаем, защото никога не сме се замисляли над това, какво искаме от своите приятели! Ние казваме:”Компания”. Разбирате ли, можеш да бъдеш с приятели и без да произнесеш нито дума, да изпитваш радост. Двама или всички могат да изпитват огромна радост, просто като се намират в тишина! Това е такава радост-да бъдеш просто в тишина! Може прекрасно да се разбирате един с друг без думи. Вашето присъствие говори само по себе си. Някой известен професор може да проведе беседи, да прочете лекции, да подготви доклади за любовта, но вие няма да я почувствате. Преживяване на любовта във вас няма да се появи. Просто за известно време въображението на ума може да се разиграе, но вътре не се случват никакви изменения, не се докосват вътрешните струни. Но ако се намирате в състояние на любов, ако излъчвате любов-това докосва всички! Вие може би неведнъж сте участвали в семинари, тема на които е била любовта, и какво? Вгледайте се в живота на хората, които провеждат тези семинари. Има ли в техния живот любов? Една жена от Лос Анджелис провежда семинари за любовта, а самата тя три пъти се е развеждала! Тя се чувстваше толкова нещастна. Тя беше вътрешно напрегната. Аз й казах:”Защо просто не постоите насаме със себе си, помедитирате, помълчите и да почувствате, че вие сте любов. Вие сте направени от това вещество, което се нарича любов. Отидете отвъд пределите на думите и тогава ще се появи любов”. Ние не позволяваме на нашия ум да отиде по-дълбоко и да се потопи в своето вътрешно “Аз”. Как тогава може да разцъфти любовта? Този ден беше велик ден за тази жена. Дръжте се просто, непосредствено, и всичко ще се случи посредством силата на любовта. Модераторска бележка: Мнението беше преместено в тази тема от тук. За яснота е добавен цитат от предходното мнение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Криси Добавено Октомври 18, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 18, 2006 (edited) Хубава лекция Макс! Аз от отдавна не вярвам само на думи, а наблюдавам външния израз и излъчването на човека, които ги говори. Редактирано Октомври 18, 2006 от Криси Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 19, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2006 Аз съм голям любител на мълчанието! Когато замълча за повечко време, се затваря една клапа(образно казано), един външен провод между съзнанието и околния свят. Става едно отдръпване на съзнанието навътре, в себе си, и около него се образува нещо като енергийна ципа. Понякога, когато трябва да говориш и да изкараш така съзнанието си отново на един по-груб план, чувстваш как тази ципа се раздира и усещаш колко сила и какъв разход е да говориш. Разбира се, разход не на калории, не и на груба психическа енергия, а на една по-фина психическа енергия. Много хубави мнения пишете в този форум, много качествени хора има тук. Донке, наистина много хора се плашат от мълчанието, защото вътре имат празнота, и като не говорят, влизат досег с нея. А тези, които са пълни отвътре, с фини нежни безмълвни слова на душата, за тях мълчанието е много радостно състояние. А , какт оказва Латина, много е хубаво да помълиш заедно с близък човек. Думите са нещо прекрасно и изкуството да говориш е велика наука, и силните и на място слова са благословия. Но, все пак, 90 % от истинските слова са именно в мълчанието. Съвременният израз е "невербална комуникация" - но в него се включват само жестове и мимики. Ние знаем, че съвсем не е само това, но е има едно директно предаване на информация, от един към друг познавателен апарат. Чрез енергия. Велик е разговорът с изгряващото слънце, или с листенцата на дръвчето пред блока. В "статии", тук в сайта, току що прочетох една статия:"Мирът" как един човек на Рила преживява велик дар - самата Природа му се е доверила, на него, представителят на един жесток и себичен вид - доверила му е живота си в ръцете му. Разчуствах се. Коло сме надути хората често с нашите наперени "науки", а колко е необятно и просто знанието всъщност! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 10, 2007 Доклад Share Добавено Януари 10, 2007 ТАТЯНА БЕК * * * Гласът ми с нрава се ломеше. Аз помня студ - не помня лято. И срам ли, нещо ме държеше затворена във мен самата. Мой външен свят - библиотеки, тролейбуси и телефони - примамваха те все пътеки към неизвестни небосклони. Не виждах смисъла потаен, че в мен душата ми пленена е истинският свят безкраен - огромна мъничка вселена. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 10, 2007 Доклад Share Добавено Януари 10, 2007 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Cvqt Добавено Януари 14, 2007 Доклад Share Добавено Януари 14, 2007 (edited) Хубава лекция Макс! Аз от отдавна не вярвам само на думи, а наблюдавам външния израз и излъчването на човека, които ги говори. Невероятно е нали! Човек стои пред теб и ти говори нещо, а сиянието му - коренно обратното! и се чудиш, ти ли не си наред, на кое да вярваш, и се самозаблуждаваш според ситуацията - на което ти е по удобно искаш да вярваш. Орли, прав си за енергията, която дори усещаш болезнено като изтича от теб, когато ПРОСТО СЕ НАЛАГА да говориш! От дете ми се иска и околните да ме усещат така както аз ги усещам, когато говорят, и когато не продумват... Страхотни сте! Обожавам това за което говорите! Няма да добавям нищо, вие казвате всичко! Страхотни сте! Обичайте се! Редактирано Януари 14, 2007 от Cvqt Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 14, 2007 Доклад Share Добавено Януари 14, 2007 Cvqt, здравей Ето цитат, който много обичам: Понякога думите не могат да предадат мълниеносната сила на Словото Енергията, усещането, вибрацията,... които "улавяме", когато мълчим.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 21, 2007 Доклад Share Добавено Януари 21, 2007 Великолепна тема! Великолепни разсъждения ! Изключително полезен форум ! Благодаря на всички ! Чисти постъпки, желания и ум; Мълчание; Равновесия и Хармония; Тишина; Глас; Устрем; Служба; Откриване на Себе си; Завръщане; Единение ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 21, 2007 Доклад Share Добавено Януари 21, 2007 истинските слова са именно в мълчанието. колко е просто знанието всъщност! И в тишината, когато успееш да се слееш с нея, в това състояние на изпълващата те притихналост, чуваш все по - силно онзи слаб гласец, който хилядите шумове, крясъци и фалшиви звуци наоколо заглушават. И този глас е музика. "Останалото е мълчание." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dimitar Добавено Януари 21, 2007 Доклад Share Добавено Януари 21, 2007 Здравейте, препоръчвам Ви да прочетете книгата на Дийпак Чопра "Седемте духовни закона на успеха" : http://www.spiralata.net/booklist.php?fiel...ngID=0&Letter=* Първият духовен закон на успеха е по темата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 3, 2007 Доклад Share Добавено Април 3, 2007 (edited) Само в мълчание може да бъде чут гласът на душата. Само в мълчание можем да осъзнаем единството си с нея. Само в мълчание може да се разкрие нейното бъдеще. Чрез словото то бива осъществено. А словото може да прозвучи само в мълчание. Великото Слово е било произнесено в мълчание и само в мълчание може да бъде чуто. Редактирано Април 3, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Април 3, 2007 Доклад Share Добавено Април 3, 2007 Постигна ли тишината си , започвам да чувам цялата духовна симфония около мен . Постигна ли тишината си , започвам да чувам цветните ритми на душата ми , пулсирам в цвят . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Април 4, 2007 Доклад Share Добавено Април 4, 2007 (edited) Само в мълчание може да бъде чут гласът на душата. Великото Слово е било произнесено в мълчание и само в мълчание може да бъде чуто. И освен това само през периоди на истинско замлъкване човек оценява правилно истинските си потребности, като всъщност разбира, че те не са качествено различни от тези на другите. Отпада основната причина за детинските конфликти на уж порасналите хора... Ето една притча от Джеляледин Руми: Събрали се турчин, персиец, арабин и грък. И един непознат влязъл в техния кръг. На тези приятели той пара подарил. И кипнал раздорът, и спорът се разгорещил. Персиецът казал на свойте приятели с жар: "Да идем енгур да си купим от оня пазар!" "Ти лъжеш, подлецо! - извикал арабинът слаб. - Не искам енгур! Ще си купим ейнаб!" Прекъснал го турчинът строг: "Що за шум! Другари, не е ли по-харно да купим юзум?" "Какви сте такива човеци - гъркът промълвил, - разбира се, трябва да купим стафил. Едно те говорели, но на различен език и тъй разгневили се, че сбили се в миг. Не знаели, казайки "грозде", че всеки от тях все грозде е искал, а пък получил пердах. Невежество, злобата в тях ти разгоря, та доста пострадаха там и зъби, и ребра... Слова неразбрани най-често донасят война. А моите думи - единство и мир, и добра тишина... Редактирано Април 4, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Април 4, 2007 Доклад Share Добавено Април 4, 2007 Постигна ли тишината си , започвам да чувам цялата духовна симфония около мен . Постигна ли тишината си , започвам да чувам цветните ритми на душата ми , пулсирам в цвят . Как постигаш тишината си, мила? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Април 4, 2007 Доклад Share Добавено Април 4, 2007 Постигна ли тишината си , започвам да чувам цялата духовна симфония около мен . Постигна ли тишината си , започвам да чувам цветните ритми на душата ми , пулсирам в цвят . Как постигаш тишината си, мила? Когато правя изкуство постигам тишината си и оставам насаме със себе си . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Април 4, 2007 Доклад Share Добавено Април 4, 2007 Как постигаш тишината си, мила? Когато правя изкуство постигам тишината си и оставам насаме със себе си . Какво изкуство "правиш"? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 4, 2007 Доклад Share Добавено Април 4, 2007 (edited) Инатари! А може би има и обратна причинно следствена връзка - човекът твори изкуство, когато и защото успява да постигне тишината си? Когато успеем да замълчим външно - спрем да говорим на хората около себе си - ние даваме шанс на съзнанието ни да превключи на режим приемане и обработка на информацията от околната ни среда.Това винаги се оказва далеч по-полезно за нашите представи, логика, карта на света, взаимоотношения с него и поведението ни, отколкото продължителният режим на речева продукция, който пренасочва енергията на почти всички сетива към съдържанието и формата на речевите конструкции. (Затова шофьорите инстиктивно спират да разговарят, когато попаднат в по-усложнена пътна ситуация.) Когато успеем да замълчим вътрешно - да спрем да говорим на себе си, т.е. да "изпразним" кратковременната си памет от мислите си (в това число спираме да приемаме и да обработваме постъпващата информация) - ние даваме шанс на съзнанието си да "чуе" тихия глас на Божественото си Аз... При Инатари - тишината, мълчанието дават шанс на съзнанието и да концентрира всички свои ресурси към изключително сложна дейност - тя трансформира емоционалната си енергия и опит в несъществуващи до момента сложни образни конструкции - т.е. твори изкуство! С времето съзнанието и свиква само автоматично да превключва на режим вътрешна и външна тишина, когато тя "хване четката". Редактирано Април 4, 2007 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Април 4, 2007 Доклад Share Добавено Април 4, 2007 Мълчанието не е концентрация, то не е творчески процес, не е от днес за утре, не е отказ да общуваш с другите. Мълчанието е миг, очертаващ границите на вечността. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Април 4, 2007 Доклад Share Добавено Април 4, 2007 (edited) Как постигаш тишината си, мила? Когато правя изкуство постигам тишината си и оставам насаме със себе си . Какво изкуство "правиш"? Аватарът ми е мое произведение , това е една от текстилните склуптури които направих , това са матриархатни или първобитни рокли , правя модерен текстил . Точно тази е любимата ми розова рокля . Освен това се занимавам и с ръчна хартия , триизмерни неща обичам да правя и пана - тип картина . За мен тишината е пълната концентрация и възможност да разговарям насаме със себе си . За да постигна тишина , първо трябва да се концентрирам изцяло , след това да отпусна ума си и тогава вече всичко е наред . При мен тишината се препокрива с творческия процес , ?#8221;Донка много хубаво ме разбра . Точно се получава включване и изключване. Изключвам се напълно за външния свят и се отдавам на вътрешния си . Редактирано Април 4, 2007 от Инатари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Април 5, 2007 Доклад Share Добавено Април 5, 2007 Тишината е чуване. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Април 5, 2007 Доклад Share Добавено Април 5, 2007 (edited) Тишината е чуване. Точна си, но с твое позволение да добавя едно "И", от което следва: "Тишината е и чуване". Редактирано Април 5, 2007 от dina_qneva Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Април 5, 2007 Доклад Share Добавено Април 5, 2007 Играчът топката търкаля върху зелената трева. По неговата воля само тя се премята презглава. И никой не ни пита: Колко? Защо? Къде? И докога? Едничка истината знае безоблачната синева. (33-та от рубаите на Омар Хайям във великолепния превод на Йордан Милев!) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.