За вулгарните изрази и тийнейджърската възраст?

[@ЮлЯ@]

Прочетох в нета интересно писание на една жена в руски духовен форум.

Превеждам:

 

"Вулгарният израз по адрес на майката приземява съзнанието в пикочо-половата област. Рязко изказаната в момент на опасност псувня на майка - мигновено активизира нижните центрове на самооцеляването. Това според мен е единствения вариант, в който можеш да употребиш псувня.

Едва ли е допустимо да общуваме с дяволизма на неговия език, думите, дори казани на себе си, винаги се пишат в нашето кармическо, казуално тяло, свързано с вишудха, съответствено - понижават вибрацията на нашето тяло и съзнание или я повишават.

Ще ви кажа като практик, не съм виждала нито един хронически циник със здрава пикочополова система и със щастлива съдба. В псувните изначално е вложен негативен смисъл на отрицание на божествената роля на жената и майката. Ако девойката е решила да използва обръщения на "копеуе" /в бълг.примерно/ или "к... ва" - по този начин кого си мисли, че тя ще роди? И нима ще могат да я боготворят децата? Вулгарните думи се закотвят в мозъчните гънки много упорито, тъй като винаги тези думи се изговарят емоционално. На дяволизма му се иска все да принизява човека, това е неговата задача.  "

 

 

 

 

Как мислите? Нима не е необходимо в общуването с определени същности да използваме този език, който те разбират и не биха ни подиграли за наивността? Имам щерка тийн, и този въпрос изключително ме интересува.

 

Има ли нещо писано от Учителя по въпроса за лошите думи и тийнейджърската възраст?

 

 

 

[Креми (късметче)]

Всички същности разбират всички думи.

 

Въобще не ми се иска да зачеквам темата за изразните средства на младежта ( и старежта) в България и връзката им с пътя, по който страната е поела.

За 25 години нещата са съвсем видни.

 

Юля, ти знаеш достатъчно за вибрацията на думите.

Знаеш също и някои измерващи практики, които можеш да покажеш на щерка си и да я убедиш в силата на словото. Ако не, заповядайте да се видим, аз ще го направя.

Светли празници!

[Донка]

Значи мога да споделя положителен опит с доказан ефект в подобни случаи. 

Основната причина, поради която тийновете започват да ползват цинизми се съдържа в преминаването към новата референтна група - на връстниците. 

Първо, това се изживява като откъсване от старите авторитети - възрастните. Тъй като това са били основно родителите и учителите, а те са поддържали някакъв стандарт на поведение, първата реакция е този стандарт да бъде разрушен, за да се изгради нов. Което на практика означава, че деца, които са подражавали на интелигентните си авторитети, пак започват да подражават на новите си авторитети. Този път това са обикновено "алфа-екземплярите" в групите. А те много често си служат с подобен език, за да демонстрират сила и независимост и налагане на своята воля. Ако едно дете е било държано прекалено дълго като подражател, то няма импулса да се стреми да заеме позиция алфа и идентифицира себе си като ценен докато и ако е в сянката и одобрението на алфа-водача си. Затова послушните деца са много по-застрашени от опърничавите. 

Изходът - отпреди тийн възрастта детето трябва да бъде въвеждано в различни по структура и поведение детски групи, които да отговарят на неговите интереси и заложби и наклонности - това са танцови състави, групи по изобразително изкуство и музика, спортни групи, туристически. Постепенно детето да намери своята естествена среда и когато дойде момента на раздяла с възрастните модели, то вече да има своя детска стабилна среда, в която е ценено и уважавано без да му се налага да воюва или да прави компромиси със себе си, за да бъде прието в групата. 

Много е важно родителите плавно да предадат влиянието си към личния приятел или приятелски кръг на детето без да проявяват ревност и желание да заемат мястото на приятеля. 

 

Втората особеност на тази възраст е стремежът към оригиналност, който е естествен, но туй като детето няма още усещане за границите, той често избива в оригиналничене. Ако дадете повод на детето да си мисли, че оригиналниченето привлича вниманието към него и го издига в позиция на съперник или равнопоставен противник, то ще продължи да влиза в калта, защото "омазването" му е дало усещането за забелязан, конфликтът му е дал усещането за равнопоставеност на стария авторитет. В такива случаи аз поглеждам скептично грубо изразяващото се дете и с леко отегчен тон питам само това ли е научил и това ли е нещото, с което иска да направи впечатление? Защото това и неграмотните клошарчета го знаят и умеят дори в пъти по-добре от него. След това веднага добавям, че той има капацитет да направи впечатление с други неща, които аз съм забелязала в него и на които се възхищавам, но той може би все още не е открил и повярвал в тях. Добавям и още, че не е силен този, който се опитва да се прави на модерен като имитира други, а този, на когото другите имат желание да приличат... 

[Креми (късметче)]

"Вулгарният израз по адрес на майката приземява съзнанието в пикочо-половата област. Рязко изказаната в момент на опасност псувня на майка - мигновено активизира нижните центрове на самооцеляването. Това според мен е единствения вариант, в който можеш да употребиш псувня.

 

Да активизираш по-ниско разположените чакри е едно, да ги замърсиш е друго. Това с нищо не помага, напротив - усложнява нещата.

 

Вече отдавна цинизмите се казват под път и над път като за добро утро и лека нощ. Често хората дори не влагат съзнателно смисъла, който те носят. Малките дори не го знаят в началото. Но смисълът си остава заедно със звуковата и енергийната вибрация.

Опитайте се дори да замените "невинното" по д-волите със "За Бога!" - една и съща емоция, изказана по двата различни начина, придобива различни краски и ...води до различно разрешение на проблема ви.

 

Моят опит с деца -

В началото е важно да разберат, че няма очакваната реакция на изненада и възмущение. След това, доколкото е подходящо според възрастта и ситуацията, си разясняваме темата без табута. Казвам им моето отношение, но не ги задължавам да го възприемат. Само докато сме заедно, ги моля  да ползват езика, подходящ за целта, която ни е събрала.

 

Колкото до изразните средства, всеки ги интерпретира според средата, в която расте.

Преди няколко години с тъга забелязах, че разговорът за музика отиде в девета глуха при споменаването на "духови инструменти" - говорим за деца от четвърти клас.

Къде е тяхното детство? Ние сме, които трябва да го върнем, въпреки ( и заедно с ) ръбците от раните на пошлостта.

Да ги научим да бъдат едновременно и възрастни, и деца. Такова е времето, а те са тези, които ще подобряват живота.

Редактирано Май 7, 2013 от Креми Стоилова (късметче)