inedica Добавено Май 4, 2013 Доклад Share Добавено Май 4, 2013 Здравейте! Наистина не съм първата, която ще пусне подобна тема. Но за мен тя е по-обширна и бих помолила за конкретни насоки. Става дума за съпруга ми. Женени сме от 9 години. Винаги сме имали проблеми със секса. Но тъй като и като цяло съжителството ни не е било никога леко винаги търсех и намирах оправдание за ставащото. Най-общо - правим секс изключително рядко. Веднъж на 3-4 месеца. В началото примамвах, молех, започнах да плача, да се сърдя... вече аз също изгубих интерес, но по-скоро от обида... Това, разбира се, на мен ми влияе психически. Не само като чисто психическото освобождаване чрез "отваряне на чакрите", но вече става дума и за его, суета... Съответно спряхме да се целуваме, докосваме.... Към днешна дата имаме две дечица и те са единственото, което ни крепи заедно. През годините преминахме през фазите - караници, мълчание за да не се скараме....., напоследък като се погледнем започваме да плачем, но всеки оплакващ сам себе си... Въпреки многократното ми приказване, че имаме проблем и трябва да търсим решение, дълго време съпругът ми ме гледаше с насмешка като поредната досадна съпруга. А аз като добра такава не споделях този си проблем с никого, за да спася честта на мъжа и семейството си. Никога не съм и изневерявала, много съм смотана в лъжите. Съответно нямах реална представа за важността на проблема. Докато през миналата година не стигнахме до там че от 4-5 акта за година половината бяха неуспешни. Той пи хомеопатични хапчета. Нещата се стабилизираха физически, но близост и желание към другия - не. След като през последните 2 години започнаха непрекъснато да говоря за развод... преди 2 дни ми заяви че вече е осъзнал че има проблем с гледането на порно и мастурбацията и през сълзи ме помоли за помощ. Наистина, очакваше се от мен да ме боли сърцето, гладайки мъж на 40 да плаче.... бащата на децата ми.... но единствено се разплаках, от безсилието срещу собствените ми чувства. Не искам да му помогна. Толкова години се моля, плача и ме приема като даденост, че днес съм като бетонен стълб. Неспособна на чувства, изгубила представа за нежност, женственост, любов и ласки. Не откривам сили в себе си да му помогна, но ми е и жал за децата. Конкретно - говорим за класически случай на порно зависимост. Мъж, който е напълнил компютъра с филми, който изчаква жена му да заспи до него, за да мастурбира пред порно зад гърба й.... В началото се сърдех, после просто продължавах да се правя че спя и си плачех тихичко. Без никакъв шанс да привлека вниманието му сексуално по какъвто и да било начин.... Аз просто не съществувах за него, докато не казах - хайде, отивай си и ми дай шанс да съм щастлива, защото съм все още на 30 и искам повече. Днес ме моли за помощ, казва че не би могъл да се справи сам. А аз съм се чувствала толкова пъти предадена от него, че не искам да му помагам. Или ако намеря сили някак да го направя искам да се "излекува" и после да поеме пътя си сам, извън семейството. Защото съм опитвала няколко пъти да простя и забравя, но вече не мога. Какъв е въпросът - доколко зависи "излекуването" му от мен. И струва ли ви се реално да успея някак да забравя и простя, и децата ми да си имат истинско семейство? Има ли лек за това? Извинявам се за обширната тема, но имам много, много желание за говорене... Благодаря! solar69 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 4, 2013 Доклад Share Добавено Май 4, 2013 Здравей! Четох няколко пъти поста и това което ми е ясно е,че няма как с няколко съвета, да се реши един толкова болезнен за всички ви проблем-за вас, за съпруга ви и децата ( нали не мислите,че те също не страдат от вашите взаимоотношения?).От друга страна, ако не вярвах,че има начин ситуацията да се промени, не бих работил, това което работя.Определено смятам,че нещата могат да се променят, но за това се изискват опредени напътствия и търпение. Моят съвет е, да потърсите помощ от психотерапевт и с негова помощ изградите едни нови семейни взаимоотношения. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
inedica Добавено Май 4, 2013 Автор Доклад Share Добавено Май 4, 2013 Благодаря за бързия отговор. Не живеем в Българя от 3 години, но в края на месеца ще си дойдем за малко. Дали можете да ме насочите към специялист, с когото да разговаряме? Или с Вас? Миналата година сапругът ми отказа да се потърсим помощ и да отидем на терапия, но мисля че вече е готов. Ще говория с него и можем да си запазим час отсега? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 4, 2013 Доклад Share Добавено Май 4, 2013 Оставих ви съобщение. Весели празници! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts