Pokahontas Добавено Май 1, 2013 Доклад Share Добавено Май 1, 2013 Страшно объркана съм. Животът ми е в застой, защото не знам в коя посока да поема. Или... по-точно - с кого да поема в някаква посока. Ще си кажете "Поредната банална история". И може би ще сте прави. Но повярвайте - никак не ми е лесно. Дали защото проблемът ми се крие другаде или причината е съвсем различна, не знам. А може би проблемът ми е за раздел "Психология"... Просто искам съвет/насока или малко споделен опит (защото явно това ми липсва). На 28 години съм. Възпитана съм в консервативно семейство (аз далеч не съм такава, но страшно държа на родителите си и ги обичам) и може би от там са повечето ми проблеми. Категорично отричам родителите ми да са виновни за сегашното ми положение. От 5 години живея с приятеля си (или по-точно - мъжа си - имаме религиозен брак). С него сме различни като темперамент. Аз съм страшно емоционална, общителна, оптимистка. Той е противоположното на мен. Аз съм доста по-незряла, той е зрял и е реалист. И както при повечето двойки, които живеят от известно време заедно, се случва - живота ми стана твърде еднообразен. Казвам само за моя живот, защото на него явно така му харесва. Гледа да изучи, че да го повишат в работата, мисли как да изкарва повече пари, че да живеем по-добре. Грижи се перфектно за мен. Той се лишава от всичко, за да го имам аз. Постоянно ме глези. Обича ме. Свикнах с това и доброто му държане спря да ми прави впечатление. Влюбих се в друг и започнах да намирам недостатъци на първия. Започнах да ги сравнявам. Изневерих. Аз, която смяташе изневярата за най-гнусното и подло нещо на света. И по-лошо - в началото дори не ми беше съвестно. И когато втория започна да се държи зле (като се замисля се е държал добре много рядко, оправдавайки лошото си държание с мен - аз съм била несериозната, аз съм го лъгала и т.н.) започна да ме гризе съвестта. Няколко пъти си мислех да призная на първия, че да ми олекне, знаейки, че това ще е краят на нашата връзка. Нямах смелост. През това време другия ме манипулираше както си иска - нали бях влюбена и сляпа. Няколко пъти прекратявах връзката си с него. Неуспешно. Минеше не минеше известно време, му прощавах - и пак старата песен на нов глас. Той е от тези мъже, които се "занимават" с много жени. Но аз си мислех/мисля, че с мен е различен. Искаше ми се да е така. Опитвах се, да си докажа, че ме обича. Започнах да ходя по психолози. Те твърдяха, че това не е обич, а аз се опитвах да докажа обратното - да го такажа на тях и най-вече на себе си. Не знаех нищо за него. Нищо не споделяше (освен в самото начало). Знаех само от къде е и, че има сестра... Не знаех къде работи, какво точно работи. Не познавам приятелите му. Ходила бях няколко пъти у тях, после той смени жилището си и не ме допуска до новото. И не ме допуска, тъй като иска аз да го поканя у нас, при положение, че е съвсем наясно, че не живея сама. Напоследък той се държи различно. И така е след като спрях да му показвам колко съм влюбена в него. Логично. Страх го е да не ме изгуби. И не за друго. Просто едва ли някой ще го обича колкото мен. А аз галя егото му. Повдигам самочувствието му. Да не говорим, че съм му правила какви ли не подаръци... а аз от него нищо не получих. Другият проблем, като изключим, че въобще не е за мен и малко трудно си представам бъдещето с него, е че той не е от мойта религия. Мда, в днешно време това не е проблем, но не и за мен. Ако случайно реша да се разделя със сегашния ми приятел и да съм с него, ще трябва да забравя за родителите си. Наистина. И не за друго, просто се притеснявам, че те няма да го преживеят. Така са възпитани. Така са живяли цял живот. Точно това ми е най-големият проблем. Сещате се, човек като е влюбен не мисли много много за последствията. И наистина бих направила такава глупава постъпка, без да осъзнавам, че това ще е най-голямата грешка в живота ми... ако не бяха родителите ми. Знам, че живота си е мой... но повярвайте - и те са в моя живот. И може би, въпреки това, пак бих рискувала... Но всеки път, когато си помисля за раздяла със сегашния ми приятел, някакси не си го представям. не си представям живота ми без него. Не знам зависимост ли е или обич. Не знам кого обичам всъщност. Изобщо не знам какво да правя, но повече така не издържам. в другия намирам толкова непоносими отрицателни черти... но мисля, че го обичам. Не ме съдете - и сама знам колко виновна съм... Но... това не ми помага. Просто трябва да направя нещо, че да прекратя този цирк. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Май 2, 2013 Доклад Share Добавено Май 2, 2013 (edited) Здравей, няма защо да те съдим или да се чувстваш виновна. Засягаш една доста деликатна тема, която се появява понякога във форума, като лична история и скоро след това изчезва - религиозния брак - в тази насока, няма как да обсъждаме тук. Прави ми впечатление, че назоваваш съпруга си с думата "приятеля" , какво влагаш в нея? и Виждаш ли разлика между "съпруг" и "приятел"? Сама използваш думата "цирк", като определение на ситуацията. Знаеш, асоциацията с тази дума са игра, театър, фокуси, илюзии, т.е. все нереални истории. Може би, тази ситуация е всичко това. От една страна игра на брак, от друга - игра на любовник, от трета - желанието ти всичко това да изчезне. Добре ще е да се опиташ да изключиш от мислите си съпруга, любовника, родителите, религията и да помислиш, какво искаш ТИ, но първо се опитай да се поставиш в едно безвремие, в което другите не същаствуват. Къде си ти в цялата тази ситуация, на кого от популярните циркови актьори би се оприличила? Редактирано Май 2, 2013 от didi_ts Донка и Pokahontas 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Pokahontas Добавено Май 3, 2013 Автор Доклад Share Добавено Май 3, 2013 Наричам го "Приятел" сигурно, защото така ми е по-лесно да се оправдая за връзката си с другия. Не знам. Всичко ми прилича на цирк - фалшиво е. Не съм искрена и с двамата, а не искам да ги лъжа. Държанието ми към първия е на моменти - понякога съм добра, понякога ужасна. Той го усеща това, сигурна съм. В същото време с другия се държа пак на моменти - добре и зле. Но стане ли дума за действия - нищо не правя. Страхувам се от последствията. Искам да го обмисля преди това, но вече дълго време мисля... Измъчвам се. Иска ми се да остана сама, далеч и от двамата за да видя, кой първи ще започне да ми липсва - без кого не мога. Проблемът е, че не знам първия как ще го изтълкува това мое искане. Ще иска да знае причината. Страх ме е да не го отблъсна по този начин. А не искам. На него мога да се доверя, с него се чувствам сигурна. Как да се чувствам сигурна с другия, като не го познавам достатъчно и като не живея с него. Щеше ми се да го познавам колкото първия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Май 3, 2013 Доклад Share Добавено Май 3, 2013 (edited) Има действия, които са следствие на чувства и емоции идващи дълбоко от сърцето, има и действия, които са следствие от предпочитания. Ако успееш да разграничиш едните от другите, нещата ще започнат да се подреждат. А за последствията.... седни и напиши тези, които ще последват, при вземане на различните решения и прецени, кои най - не ти харесват, като имаш предвид, че всичко написано от теб ще бъде само и единствено плод на твоята фантазия, защото е абсолютно невъзможно да се предскаже бъдещето, тъй като то може да бъде променено във всеки един момент от нашите настоящи решения и действия. Важно е също да успееш да се погледнеш от позицията на "тук и сега" и да си отговориш, действията ти следствие на твоя собствен избор ли са или не. Страха, безпокойството и вината плод на твоята истинска същност ли са или са плод на чуждото мнение. След като си отговориш на тези въпроси ще можеш да се доближиш до решението. В крайна сметка ти решаваш, как да изживееш живота си, дали да е така както на теб ти харесва (но наистина да ти харесва) или да е така както на другите им харесва. Редактирано Май 3, 2013 от didi_ts Pokahontas 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Май 3, 2013 Доклад Share Добавено Май 3, 2013 Просто трябва да направя нещо, че да прекратя този цирк.-----------Трябва да разграничиш влюбване от любов.Влюбването е илюзия за любов , и най често не е взаимна.Обикновено виждаме в другия черти които не притежава.Ако е само за секс,става.Секс се право цял живот,ако се поддържаш в добро здравословно състояние.Но секса без любов изморява.Защо мислиш някои бракове изкарват едва , една две години.Любовта е насочена към душата .Към характера,начина на реагиране, чувството за хумор,отношението му към света,към родителите,децата,приятелите,съпругата.За любовта не са от значение резките житейски промени ,болестите ,нещастията.Тя почти винаги е взаимна .Към тази любов се стремим всички.Ако любимия не ме обича, ще има ли сили моята любов да поддържа общото щастие през годините.Опитите показват,че не става. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Май 4, 2013 Доклад Share Добавено Май 4, 2013 Принципно, когато някой пише така приятно може да се заключат няколко неща: - достатъчно си умна да се справиш сама - ако имаш нужда от помощ, това е защото някой ти пречи да си щастлива по линия на гадже, работодател, приятел(и) и прочие. Тогава никой не може да ти помогне, защото проблема не е в теб, а в други хора. Ако тях ни пратиш да си поговорим с тях, това е друга работа. - много мислиш. Мисленето е вредно, ако щеш вярвай. Ако искаш да се съсипеш, мисли го, ама много. Мисленето е като лекарство - предозираш ли го, превръща се в отрова. От това състояние може да излезеш като мислиш, ама за други неща или хора. На теория е много просто, на практика - не. Pokahontas 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
@ЮлЯ@ Добавено Май 5, 2013 Доклад Share Добавено Май 5, 2013 Според мен твоето не е Любов, а някакво незряло противопоставяне, нещо като бунтарството в пубертета. Противопоставяш се на родителите си, противопоставяш се на партньора, с който си се обвързала, противопоставяш се на мюсулманина също. Във всеки нещо те дразни. От друга страна за никого не прочетох нещо по-съществено, а както при тийновете - все Аз, Аз съм най-важен, Аз какво преживявам, Аз как докарах еди-кой си до еди-какво си, Аз ако постъпя така как ще се извъртят нещата. Нещо незряло и без поемане на отговорност и ангажимент спрямо никого. Разбира се, че изпитваш зависимости към всички герои в живота си, а не обич. Време е да уточниш коя си и какво искаш от живота. Но това което искаш - не го искай от другите, искай го първо от себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Pokahontas Добавено Май 7, 2013 Автор Доклад Share Добавено Май 7, 2013 Благодаря vorfax Но мисля, че ако можех да се справя сама, досега да го бях направила. Всичко това продължава 2 години вече... Явно не съм от тези, дето се справят сами. В момента и двамата твърдят, че ме обичат много а аз не знам кого обичам. С единия съм от 5 години - вярвам му. За другия не знам. Не знам дали си залужава риска. Почти не го познавам, а рискувам да изгубя всичките си близки... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Pokahontas Добавено Май 7, 2013 Автор Доклад Share Добавено Май 7, 2013 Според мен твоето не е Любов, а някакво незряло противопоставяне, нещо като бунтарството в пубертета. Противопоставяш се на родителите си, противопоставяш се на партньора, с който си се обвързала, противопоставяш се на мюсулманина също. Във всеки нещо те дразни. От друга страна за никого не прочетох нещо по-съществено, а както при тийновете - все Аз, Аз съм най-важен, Аз какво преживявам, Аз как докарах еди-кой си до еди-какво си, Аз ако постъпя така как ще се извъртят нещата. Нещо незряло и без поемане на отговорност и ангажимент спрямо никого. Разбира се, че изпитваш зависимости към всички герои в живота си, а не обич. Време е да уточниш коя си и какво искаш от живота. Но това което искаш - не го искай от другите, искай го първо от себе си. Напротив. Според мен, точно защото не смея да се противопоставя на никой, съм в това положение. Не смея да се противопоставя на родителите си, които ще изгубя напълно, ако тръгна с втория. Не смея да се противопоставя на първия, защото едва ли някой ще ме обича и уважава така, а и не знам дали ще мога без него. Не смея да се противопостава на първия, защото си мисля, че го обичам, а му нямам доверие, не съм сигурна в него, просто не го познавам достатъчно. Това е. И ако мислех, че аз съм най-важна, досега щях да ги зарежа всичките... и да съм сама. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Май 7, 2013 Доклад Share Добавено Май 7, 2013 Човек не може да има всичко.Съчувствам ти!..Диди в другата тема добре те съветва.По някога е добре да изберем по малките загуби,за да не ни избират нас Pokahontas 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
@ЮлЯ@ Добавено Май 7, 2013 Доклад Share Добавено Май 7, 2013 (edited) Човек не може да има всичко.Съчувствам ти!..Диди в другата тема добре те съветва.По някога е добре да изберем по малките загуби,за да не ни избират нас Да, съветваш я за да загуби по-малко да избере установеното статукво. Може да спре да ходи да прави секс, всичко ще се покрие, така и така никой нищо няма да разбере. Само че ще умре от скука и неудовлетворение и пак ще й се наложи да си намери следваща занимавка със същото заглавие "смисъл на живота". Редактирано Май 7, 2013 от didi_ts Pokahontas 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Май 8, 2013 Доклад Share Добавено Май 8, 2013 Съветвам я да избере единия.Виждал съм като разберат партньорите и двамата я изоставят.Ако вложи достатъчно разум(предвидливост),ще избере този който ще е до нея при всички обстоятелства.Живота е редуване на хубаво и лошо.Ако и двамата не са ревниви,може и така да живее.Нейна е задачата да намери баланса.Само бих я посъветвал да избягва лъжите,объркват живота.Може само да се съобразява и поднася нещата по подходящ начин.От към хубавата или забавната страна,без да се лъже. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aurora2012 Добавено Май 8, 2013 Доклад Share Добавено Май 8, 2013 (edited) Не трябва да се бърка човек в чуждите любовни истории. Това е моето разбиране. Който иска да се бърка, трябва да е готов да подели от кармата. Има ли наистина толкова щедри хора тука? А стигне ли се някой да има секс с двама и трима успоредно - отиде та се не видя... Моят съвет е: когато е въпрос за любовни отношения - намери близък мъдър човек, който те обича и познава, и говори с този човек. На живо. Не ходи по анонимни форуми. Чети книги от известни мъдри просветени хора, в които се дават насоки и вдъхновение по темата. Но това е само ако си сериозен човек по въпросите на живота... Редактирано Май 9, 2013 от Aurora2012 АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Май 9, 2013 Доклад Share Добавено Май 9, 2013 а аз не знам кого обичам. Когато става въпрос за любов, "знам" и "не знам" не съществуват. Любовта се усеща със сърцето, а не се мисли с ума. Затова ти написах да помислиш за предпочитанията. Ако взетите от теб решения са свързани с много мислене и отсяване на "за" и "против", вече не говорим за желание,за чувстване, а за предпочитание - избор между две нежелани неща. Всеки човек сам е творец на живота си. Често, твърде често ние сме творци на своите предпочитания, а не на мечтите си, на чувствата си, на същността си. Дошъл е момент, в който да избереш между удобството, сигурността, подкрепата от едната страна и авантюрата, несигурността, самостоятелността от друга страна. А ти какво всъщност искаш? Дълбоко в себе си? Едно от тези двете неща или нещо съвсем различно? Съвкупност от пръснатите частици емоция в двете връзки? В коя от двете откриваш себе си? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 9, 2013 Доклад Share Добавено Май 9, 2013 Според мен твоето не е Любов, а някакво незряло противопоставяне, нещо като бунтарството в пубертета. Противопоставяш се на родителите си, противопоставяш се на партньора, с който си се обвързала, противопоставяш се на мюсулманина също. Във всеки нещо те дразни. От друга страна за никого не прочетох нещо по-съществено, а както при тийновете - все Аз, Аз съм най-важен, Аз какво преживявам, Аз как докарах еди-кой си до еди-какво си, Аз ако постъпя така как ще се извъртят нещата. Нещо незряло и без поемане на отговорност и ангажимент спрямо никого. Разбира се, че изпитваш зависимости към всички герои в живота си, а не обич. Време е да уточниш коя си и какво искаш от живота. Но това което искаш - не го искай от другите, искай го първо от себе си. Напротив. Според мен, точно защото не смея да се противопоставя на никой, съм в това положение. Не смея да се противопоставя на родителите си, които ще изгубя напълно, ако тръгна с втория. Не смея да се противопоставя на първия, защото едва ли някой ще ме обича и уважава така, а и не знам дали ще мога без него. Не смея да се противопостава на първия, защото си мисля, че го обичам, а му нямам доверие, не съм сигурна в него, просто не го познавам достатъчно. Това е. И ако мислех, че аз съм най-важна, досега щях да ги зарежа всичките... и да съм сама. От написаното в тази и в другата тема оставам с впечатлението на Юля - мислиш предимно за себе си, но и същевременно сама се поставяш в една зависимост от всички, пак обаче в името на своя комфорт и сигурност. Какво мога да кажа - първо: няма идеални неща, както и идеални хора; второ - добре е човек да разбере какво иска в живота, както и какво е възможно; трето - лъжите и прикриването на истината никога и никого не са довели до спокойствие и комфорт, напротив. Доколкото разбирам все още нямате деца. Хубаво е да решиш какво да правиш, докато не са се появили такива, защото тогава ние като родители ставаме отговорни и за живота на децата си, докато пораснат. Ти си на 28 - работиш ли или съпруга ти работи и се грижи за всичко? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 9, 2013 Доклад Share Добавено Май 9, 2013 Момиче, интересно ми е как въобще може да обичаш човек, когото всъщност не познаваш Не знаеш къде работи, къде живее, нищо не знаеш за него, освен че прави добре секс Две години се срещате, а той не ти е разказал нищо за себе си, но ти продължаваш да го обичаш Това не е обич, а страст Бягай по-бързо и по-далече от този човек !!! Как можеш да се доверяваш на мъж, който има толкова много тайни от тебе?? Че и се чудиш дали да не заживееш с него. Повярвай, каквото и да ти говори, както и да те убеждава, че те обича, това са лъжи той НЕ ИСКА да живее с тебе Бягай..от него докато е време. д-р Тодор Първанов 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Pokahontas Добавено Май 13, 2013 Автор Доклад Share Добавено Май 13, 2013 Работя. Наскоро започнах работа, която ми осигурява повече доходи. Преди това, ако не беше мъжа ми, не знам как щях да се справя. Вече почти съм сигурна с кого искам да съм. Но... не знам как ще се справя с това да откажа на другия. Липсва ми смелост. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Pokahontas Добавено Май 13, 2013 Автор Доклад Share Добавено Май 13, 2013 Едва ли е само за секса. Не мисля. Всичко продължава толкова време, защото може би искам да си докажа, че ме обича. Искам да го накарам да ми има доверие и да споделя повече. Ако го познавах по-добре, сигурно нямаше да ми е интересен. Благодаря на Диди - много сте права. Дошъл е моментът, в който трябва да избера какво/кого искам. Даже малко съм позакъсняла. Просто не знам как да избера правилния. НЕ ЗНАМ КАК! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 13, 2013 Доклад Share Добавено Май 13, 2013 Голям проблем наистина. Намери си трети и избери него..Може и с четвърти да пробваш Все някой ще избереш, колкото повече, по-голям избор Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Май 14, 2013 Доклад Share Добавено Май 14, 2013 (edited) Мила Покахонтас, четейки постовете ти, а също и от ник-нейма ми се струва, че те влече да избереш не толкова "правилния" ( каква е дефиницията за правилност?) , колкото екзотичния. Така беше във филма, който го помни. Всеки човек има етап, в който търси приключението, няма лошо в това. Важното е да си наясно с възможните последици и да ги понесеш. В интернет пространството битуват едни постулати на Вивиан Уестууд: 9. Любовта винаги трябва да е лесна!„Никога не съм правила усилия, за да получа любов. Защото ще получа трофей. Любовта трябва да е лесна и да идва сама. Другото е преследване и изнасилване, което завършва със самоубийство или в най-добрия случай с рецепта за по-силни успокоителни.“10. Обичай се! „Дано тази любов да не бъде несподелена. Защото тя е най-голямата....“ http://www.beu.bg/%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D1%89%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BB%D0%B8%D0%B2-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%B0%D0%BD-%D1%83%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%83%D1%83%D0%B4-news7268.html И макар да имам някои възражения към т. 9, това е добра формулировка за хората, които НЕ желаят да се хвърлят в приключения с неизвестен край. Така че твоят избор е - Покахонтас или Вивиан. Или ... ( както е истинското ти име). Изборът е смисълът на живота, затова никой не може да го направи вместо теб. Редактирано Май 14, 2013 от Креми Стоилова (късметче) Pokahontas 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Pokahontas Добавено Юли 17, 2013 Автор Доклад Share Добавено Юли 17, 2013 Здравейте отново Случиха се някои промени покрай мен - добри или лоши - не мога да преценя. Та... не знам по-горе дали споменах, че "благодарения" на втората ми "любов" започнах да посещавам терапевт. За кратко, но... доста ефективно, според мен. Бях с ниска самооценка, макар с голямо самочувствие ( не знам как е възможно това). Това се промени след терапията (благодаря на терапевта ми - сигурно ще ме познае). И може би от там държанието ми към втория се промени, а него това не го устройва. Ако преди позволявах да ме обижда, манипулира и лъже (защото съм и прекалено наивна) сега не позволявам. Той започна да се интересува повече от мен, винаги той първи ме търсеше, но в друго отношение не се промени. Което ме навежда на мисълта, че той не се интересува от мен като личност, а като... сещате се. Обидно ми е. Но така и не прекратявах взаимоотношенията си с него. Рискувах да изгубя човек, който дава всичко за мен. Рискувах го с поведението си. Личеше си. Бях разсеяна, студена... А той (мъжът ми) не престана да се интересува как се чувствам, от какво имам нужда, как да ме зарадва - неща, които далеч не бяха присъщи за втория. "Върха на сладоледа" беше, когато един ден, прибирайки се, не видях втория пред входа ми. Чакаше ме (не знам точно как е разбрал къде живея). Настояваше да го поканя в нас, знаейки че не живея сама. Представяте ли си? Щях да се побъркам. Ами ако някой беше излязъл точно в този момент? И той не искаше да си тръгва, а не можех и да вляза - щеше да влезе с мен. Няма да разказвам повече подробности и как се оттървах. Просто... започнах да осъзнавам, че си имам работа с човек, който и капка не го е грижа за мен. Осъзнах това, което трябваше още преди 2 години. Няма да казвам и как ме обиждаше - каква ли не ме нарече. И преди го беше правил (обиждането), просто явно бях престанала да съм мазохистка. И най-после реших, че това е края. Не аз не мислех тези ми взаимоотношения да продължават по този начин - в смисъл да съм и с двамата. Далеч не съм такава (каквато изглеждам). Но за сметка на това съм нерешителна и страхлива. И преди го бях правила - да казвам край на втория. Но уви. Минаваше ми бързо и после отново "старата песен на нов глас"... а имах надежда, че нещо ще се промени. И така с тази надежда безброй слагания на край и безброй почвания отначало... 2 години. Казах край. И засега издържам, без да отговарям на обажданията и съобщенията му. Справям се, но това ме притеснява. Притеснява ме, да не му повярвам и простя отново. Да не си въобразя, че това е Любов - защото е всичко друго, но не и любов. Може би я бъркам със страстта. Защото, не мога да си обясня как така виждам и преценям, че този човек не е за мен и пак го искам? Как трудно си представям бъдещето с него и пак си го представям? Как да си докажа, че ме/не ме обича? Че да го махна напълно от живота си. Откажете ме от него... Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 17, 2013 Доклад Share Добавено Юли 17, 2013 О, ти наистина си се променила, съвсем различно звучиш. Браво! Мисля, че скоро сама ще се откажеш от него. Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Pokahontas Добавено Юли 19, 2013 Автор Доклад Share Добавено Юли 19, 2013 Благодаря, ...но започва да ми става трудно. Започва да ми липсва. Започвам да забравям обидите и гадното му държание на моменти. Миналия ден отговорих на едно негово съобщение и му казах отново да ме остави. Той ми върна, че имал нужда от мен и др. подобни глупости и каза, че ако наистина това съм искала, щял да го направи и нямало да го видя и чуя повече. Нищо не му отговорих. Но ми е гадно. Какво да направя? Как да се държа? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Юли 19, 2013 Доклад Share Добавено Юли 19, 2013 (edited) Хеей ,знаещите...Какво ще стане ако накара мъжа си да помага ?.Ако му обясни ситуацията?........Попитах един. Какво искаш от живота?Учуди се на тъпия ми въпрос .Как какво да ми е хубаво .А кое е хубавото???....Трябва да ни е ясно ,страх ли ни е да избираме или нямаме енергия.Ако е второто трябва да спрем ,,активните приложения" ,защото рискуваме свободата си . Редактирано Юли 19, 2013 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 20, 2013 Доклад Share Добавено Юли 20, 2013 (edited) Защото, не мога да си обясня как така виждам и преценям, че този човек не е за мен и пак го искам? Може би, ако откриеш отговора на въпроса : Какво е това което получаваш ти за себе си от неговия интерес към теб?, ще разбереш и защо не можеш да се откажеш от този контакт. Редактирано Юли 20, 2013 от didi_ts Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.