05. Относителните черти на доброто и злото

[Донка]

Относителните черти на доброто и злото
(дадена в Старият и новият живот, 29 март 1922 г.)

 

Вторият път ще напишете: „Относителните черти на доброто и злото“. Всички ще пишете, както схващате; по какво се отличава злото от доброто? Само същественото, най-същественото, не отвлечено, а както вие го схващате в себе си.

[Станимир]

Доброто е градивно, съзидателно, докато злото винаги води до унищожение и разлагане. Дори и когато изглежда така, сякаш създава нещо, злото води до деградация. Доброто е стремежът да се разгърне духовния потенциал навсякъде и у всеки според възможностите, докато злото е насочено или към потискане на духовните прояви или към злоупотреба с тях. Злото поставя на първо място егоизма на отделния човек, неговото доминиране над останалите и използването им за задоволяване на собствените егоистични желания. Доброто е основано на равнопоставеността на духа при всички хора, на равенството във възможностите дори и хората да не са проявили в еднаква степен духовния си потенциал към определения момент. Доброто служи на духовните интереси на абсолютно всички хора, а отделната личност е поставена в служба на тези интереси. При това тя не бива пренебрегвана, а се поставя не това място, което й осигурява най-добра възможност за изява и развитие.

[АлександърТ.А.]

Доброто е спокойно ,засмяно ,красиво,мелодично,пеещо,слънчево,топло,галещо,приятно,уютно,апетитно, ... Злото е стресиращо,намръщено,грозно,крещящо, болезнено,заслепяващо,поглъщащо светлината,предизвикващо треперене,отблъскващо .......Преплитането на добро и зло наричаме живот.За да има добро(построяване на къща),трябва и зло(Отсичаш дървета-правиш греди;разрушаваш скала-камъни,цимент;подравняваш полянка-поставяш основите)

Редактирано Април 30, 2013 от АлександърТ.А.

[Aurora2012]

Учителят казва, че каже ли един духовен учител лъжа с него е свършено като учител.

Та си мисля, че ако се прибави една малка лъжа към първия отговор по-горе, ще имаме описание на комунизма.

Направим ли същото за втория отговор ще имаме чудесно оправдание за мъжете да изневеряват на жените си, а и жените на мъжете. И да избират разводи вместо вярност и упоритост.

Лъжата има свойството да преобразува характера на нещата. Понякога може да е само една лъжовна дума, или изпусната дума.

Относителните черти бих могъл да опиша с пример от живота. Жена от Етиопия минава през травмиращото, но традиционно обрязване, а по-късно е оженена за груб до жестокост мъж. Тя възстава публично и семейството й става за срам. Тя е обявена за лош пример и зло за етиопското общество, защото нарушава установените разбирания за кое е добро и кое лошо като поведение на жена в там. Налага се да напусне страната и да избяга в Англия, където в началото живее бедно и трудно. С времето научава езика, става модел, става доста успешен модел, получава образование, написва книга за положението на жените в Етиопия, създава фондация свързана с правата на жените, става световно известна.

Учителят казва, че за злото е виновно доброто, че мъкне след себе си злото, а за доброто е "виновно" злото, че го довежда след себе си.

Редактирано Май 4, 2013 от Aurora2012

[Донка]

Относителните черти на доброто и злото откривам в субекта, който определя една неутрална сама по себе си реалност за зло или за добро. Ако учениците ми покажат слаби резултати, това е зло от гледна точка на онова мое "аз", което желае успех и признание и за това "аз", което събира плодовете на усилия и вложено време и работа, но е добро за другото "аз", което търси нови хоризонти за усъвършенстване и творчество. Хармонично и успешно преминал урок или курс са добро за първото аз, но са зло за второто, защото създават усещане за победа и постигнати цели, затвърдяват позицията "знам как става това" - последните приспиват за неопределено време будността, възприемчивостта за външната и вътрешната динамика, изобретателността и уменията за адаптация - човек започва да се поддава на изкушението да наложи своите успешни рамки и да измести фокуса на мотивацията си от творческия процес към успешния резултат и още по-зле към признанието и авторитета (да не споменаваме материални придобивки).  

[Креми (късметче)]

Добро правим, когато проявяваме Любов.

Зло правим, когато се получава разединение. Това става, когато действаме от страх.

 

И понеже сме (може би все още) в дуалността, рядко се случва да правим добро, без да правим и зло - примерът на Александър за къщата. Затова преди да действаме, нека да сложим на везните - колко добро и колко зло ще има от едно действие. Ако повече е добро, слагаме го в графата на доброто.

 

Тук като намесим и "аз"-а ( кой държи везните? ) и се изгубваме. Затова е важно да можем да надскочим егото. Да поставим везните в сърцето и Според Божията воля, а не в личното желание на "аз"-а.