Словото на Планината на Учителя Беинса Дуно

[Благост]

Здравейте, приятели!

Преди 74 години на днешния ден 23 юли 1932 Учителя Беинса Дуно ни дава за размисъл и приложение Словото на Планината /Светът на Великите души / Ценното изъ Книгата на Великия Живот.

Импулсът да споделя указанията, дадени за четенето беше силен и се вслушах. нали сме във форума заедно да размишляваме и заедно да растем по ум, сърце и воля.

СЛОВО НА ПЛАНИНАТА

ПРИВЕТ  към

Светлите умове,

Съвършените души,

Благородните сърца – към всички, които мислят, които познаваме и които ни познават – в света на  реалното и  неизменното.

Почвата, която стои е твърда.

Дървото, което стои и расте, е търпеливо.

Водата, която тече, е чиста.

Въздухът, който вее, е свеж.

Светлината, която свети , е силна и жива.

И човекът, който мисли е разумен и щастлив, защото в него самия – живот, знание, светлина, свобода и любов –

в съвършена пълнота се сливат.

УКАЗАНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ

Истините, изложение в тая книга, са постоянна реалност. А Истина с постоянна реалност е оная, която важи едновременно и за трите свята : Физическия, Духовния и Божествения.

Четенето на тази книга трябва да се придружава с размишление, за да се намерят в тях Истините, които съответстват на трите свята. С тоя метод на четене тая книга ще донесе богати плодове:

1.Човек  ще се научи да владее мисълта си. Ще се научи да концентрира мисълта си.

2.От друга страна тоя метод ще развие у него интуицията. Чрез такова съсредоточаване на мисълта ще дойдем до един вътрешен проблясък, ще се развият свръхсъзнателните центрове. С това човек облагородява чувствата си.

3.Когато се съсредоточаваме върху Божествените Истини и Добродетели, ще привлечем към нас съответните енергии, които ще развият тия добродетели у нас. И по тоя начин човек става господар на своите постъпки и всяко нещо ще върши на своето време. Той ще намери пътя към правите постъпки. А само на правите мисли, правите чувства и правите постъпки може да се разчита. Защото, за да владее човек своите мисли, те трябва да бъдат прави. За да владее човек своите чувства, те трябва да бъдат прави. За да владее човек своите постъпки, те трябва да бъдат прави. Някои изречения се виждат трудни за разбиране, но като се размишлява върху тях, Разумната Природа ще ни помогне да ги разберем, ще внесе светлина в нашето съзнание. Така ще намерим големи съкровища и в най – простите наглед изречения.

Например: Не се мий на река, която глава няма.

За Физическия свят : Река без глава е планинският порой, чиято вода иде от големите дъждове, тоя порой няма глава, т.е.Извор. водата на пороя е винаги мътна. Естествено е, че в нея човек не може да се изчисти.

За Духовния свят: Всяка твоя мисъл, чувство или желание, което няма Божествен произход , е река без глава. А всяка мисъл, чуувство и постъпка, които имат Божествен произход, са река с глава и тая река е Божественото съзнание. Когато имаш мисли, чувства или желания, които не са Божествени, ти се миеш в мътните води на пороя и ще се окаляш.

За Божествения свят: Ако твоят живот е посветен на един преходен идеал, тогава целият ти живот е река без глава. А когато идеал на твоя живот е да служиш на Бога на Любовта, тогаз целият ти живот е река с глава.

Не давай маслото си, когато те чукат.

За Физическия свят: Противоречията и страданията, които срещаме при постигането на нашата цел, да не бъдат причина да изгубим нашият стремеж и нашата надежда.

За Духовния свят: Когато човек е при благоприятни условия на живота, той има мир, радост и добро разположение. Това е маслото. Когато дойдат страданията, слабият губи маслото си,а силният не го губи.

За Божествения свят: В Божествения свят маслото е Любовта. Ако при страдания и противорречия в живота ти изневериш на Любовта и дойдеш в апатия, безразличие и безлюбие, това показва, че ти си дал маслото си. Ако устоиш в любовта си, ти си запазил маслото си, а то е необходимо за твоето развитие.

Верни в Любовта + Истинни в Мъдростта + Чисти в Истината + Благи в Правдата

Любов + Светлина + Мир + Радост

[Благост]

ЦЕННИ МИСЛИ

ЗА ЧОВЕКА

•Постигнатият път, изгряващата истина и постигнатият живот са за мъдреца радост, веселие и мир, щастие, блаженство и доброта.

•Мислѝ върху водата, която тече надолу, върху вятъра, който вее нагоре, и върху светлината, която свети навсякъде.

•Хлябът е за сърцето, мисълта – за ума, а работата – за човешкия дух.

23 юли 1932 г., 5 ч. сутрин.

24 юли 1932 г., 5 ч. сутрин.

•Мислете върху изворите на живота, на знанието и на свободата.

•Туй, което не остарява, е дрехата на Любовта.

•Туй, което не се мени, е дрехата на Мъдростта.

•Туй, което не се губи, е дрехата на Истината.

•Изгряващата звезда показва красотата на нощта.

•Изгряващото слънце показва славата на деня.

•Туй, което носи съблазънь и радость, поле се казва.

•Туй, което носи опасность и чистота, планина се казва.

•Туй, което задоволява душата, е Любовьта.

•Туй, което задоволява духа, е Мъдростьта.

•Туй, което осмисля всичко, е Истината.

•Пъть без прахъ, истина без съмнение и животъ безъ страдание, това е безсмъртие.

•Тъмнина за силните, светлина за слабите, скръбь за здравите, радость за болните.

•Здравият да се радва на скърбите си, а болниятъ – на радостите си.

•Младостьта е дреха на живота.

•Светлината е дреха на знанието.

•Свободата е дреха на здравето.

•Животъ без добродетели е подобен на градина без цветя, на дървета безъ плодъ.

•Не търси това, което не ти трябва.

•Не носи това, което не те задоволява.

•Бъди всякога свободенъ и никога не се впрягай.

•Тури  хомота на почивка, а силата си на работа.

•Постави страха слуга на разума си.

•Постави милосърдието помощникъ  на сърцето си.

•Дружи с това, което не остарява – Любовьта.

•Дружи с това, което не потъмнява – Мъдростьта.

•Дружи с това, което не се ограничава – Истината.

•Начало на всички неща е Духътъ.

•Начало на Духа е Любовьта.

•Зенитътъ на Духа е Мъдростьта.

•Краятъ на всички неща е Истината, която носи свобода.

•Край има само тамъъ, където преставатъ всички противоречия.

•Начало има само там, където всичко е въ съгласие.

•Светътъ е това, въ което всичко се проявява.

•Търси произхода на всички неща, за да намериш истинския Богъ въ душата си. Той се нарича силниятъ в силните и силниятъ въ слабите; безсмъртниятъ въ безсмъртните и безсмъртнияът в смъртните; любещиятъ въ любещите и любещиятъ въ безлюбещите. Той прониква всичко. Дето е Той, тамъ е животътъ, тамъ е знанието, тамъ е свободата. Той е великата безопасность на всичко.

•Скръбь е това, което не се разбира.

•Радость е това, което се разбира.

•Това, което се сее, е радость.

•Това, което не никне, е скръбь.

•Това, което се жъне, е знание.

•Вода, която се сгрява и истива, не е вода.

•Вода е това, което нито се сгрява, нито истива.

•Туй, което не се хваща, е светлина.

•Туй, което не се разбира, е любовь.

•Туй, което не се постига, е свобода.

•Неуловимото е светлината.

•Неразбраното е любовьта.

•Непостижимото е свободата.

•Не ставай преждевременно врата за света, защото всички ще минат през нея.

•Не ставай преждевременно светия.

Любов + Светлина + Мир + Радост

[Таня]

Благост, благодаря ти за темата и постовете.

[Благост]

Здравейте, приятели!

ЦЕННИ МИСЛИ ЗА ЧОВЕКА (продължение)

• Мисли  върху трите извора на живота, които никога не се размътватъ.

Те са: животъ безъ страдание, мисъль безъ съмнение и свобода безъ ограничение.

•Посрещай този, който слиза.

•Изпращай този, който възлиза.

•Търси това, което не губи сладчината си.

•Търси това, което не губи светлината си.

•Не уповавай на безсилието.

•Търси общението на разумното.

•Приемай този, който никога не е каненъ.

•Нахрани този, който никога не е нахранванъ.

•На сухо/гнило дърво не се качвай.

•Търси нива, която е орана, градина, която е копана, и лозе, което е брано.

•На път врата не поставяй.

•На лед къща не съграждай.

•Туй, което не се забравя, е вярно.

•Туй, което се забравя, е преходно.

•Гладът без хляб се помни, с хляб се забравя.

•Когато бягаш, носи страха на гърба си.

•Когато се спирашъ, носи любовьта в сърцето си.

•Храни обезсърдчения, повдигай падналия.

•Обичай житните зърна и всякога ще бъдеш доволенъ.

•Три неща в живота си не избягвай: вода, която тече, вятъръ, който вее, и светлина, която грее.26 юли 1932 г., 5 ч. сутрин.

•Три неща дръж постоянно въ живота си: миръ, който почива въ сърцето, светлина, която обитава въ ума, и радость, която работи въ душата.

•Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети; търси това, което гори; търси това, което не се спира.

•Ставай рано, когато сиромашията хлопа.

•Лягай рано, когато богатството тръгва.

•Яжъ, когато пресищането си е заминало.

•Почивай, когато гладът е дошълъ.

•Говори, когато те питатъ.

•Мълчи, когато те милватъ.

•Не прави надгробни плочи надъ погрешките си.

•Не връзвай звънци на добродетелите си.

•Въ пукната паница ястие не слагай.

•С пробита стомна за вода не ходи.

•На конь без гемъ не се качвай.

•Въ къща без покривъ не живей.

•На мокро огнище хлябъ не печи.

•Учи се при този, който носи светлината.

•Възпитавай се при този, който носи топлината.

•Слушай само този, който всякога помага.

•Не се мий на река, която глава няма.

•Не се качвай на връхъ, който ръце няма.

•Туй, което не се уморява, живот е.

•Добродетелта живее само при това, което никога не потъмнява.

•Добродетелта живее само при това, което никога не изгасва.

•Добродетелта живее само при това, което всякога се радва.

•Само диханието на Единния, Веченъ оживотворява всичко. 28 юли 1932 г., 5 ч. сутрин.

Любов + Светлина + Мир + Радост

[Благост]

  ЗАГАДКИ ВЪ ЖИВОТА                                           

•Каква е ползата отъ едно благо, или отъ едно богатство, щомъ то не може да се употреби ?

•Ключъ, съ който не можешъ да отваряшъ, ключъ ли е ?

•Перо, с което не можешъ да пишешъ, перо ли е ?

•Мастило, което не се лови на перото, мастило ли е ?

•Книга, която не може да се чете, книга ли е ?

•Крака, които не се мърдатъ, крака ли са ?

•Ръце, които не работятъ, ръце ли са ?

•Очи, които не гледатъ, очи ли са ?

•Уши, които не  слушатъ, уши ли са ?

•Езикъ, който не говори, езикъ ли е ?

•Сърце, което не чувствува, сърце ли е?

•Умъ, който не мисли, умъ ли е ?

•Орало, което не може да оре, орало ли е ?

•Мотика, която не може да копае, мотика ли е ?

•Това са отрицателни величини, които трябва да превръщате въ положителни. Тогава ще отговорите в следния смисълъ:

•Ключъ, който отваря, ключъ е.

•Перо, което пише, перо е.

•Мастило, което се лови на перото, мастило е.

•Книга, която се чете, книга е.

•Крака, които се мърдатъ, крака са.

•Ръце, които работятъ, ръце са.

•Очи, които гледеат, очи са.

•Уши, които слушатъ, уши са.

•Езикъ, който говори, езикъ е.

•Сърце, което чувствува, сърце е. Ако сърцето нечувства, красивото няма да дойде.

•Умъ, който мисли, умъ е. Ако умът не мисли, великото ще остане неразбрано.

•Орало, което може да оре, орало е. Ако оралото не оре, хлябъ няма да има.

•Мотика, която може да копае, мотика е. Ако мотиката не може да копае, грозде няма да има.

•Не дръж лодката си на сухо.

•Тури лодката във вода, и тя сама ще тръгне.

•Когато умният се ка1ва на своята лодка, тя сама тръгва.

•Защо трябва да страдашъ? – За да дойде радостта.

•Защо трябва да живеешъ? – За да придобиешъ щастието.

•Защо трява да бъдешъ красивъ? – За да те посети любовьта.

•Красива мисълъ, благородно чувство и добра постъпка са верни приятели.

•Истинскиятъ приятелъ, трябва да бъде красивъ, благороденъ и добъръ.

ПРОБНИЯТ КАМЪК

•Ходи въ светлия път на живота, де огънъ гори, де вода тече, де въздухъ лъха, де трева никне, де цвете цъвти, де риба плува, де птица хвърка, де човек мисли, де духът бъдеще чертае и истината цари.

•Отваряй очите си, когато добродетелта се усмихва.

•Слушай, когато истината говори.

•Работи, когато духътъ на мъдростьта бъднини чертае.

•Пътъ безъ светлина, къща безъ врата, река безъ вода празни работи са.

•Светли мисли, чисто сърце, възвишена душа, силен духъ приятели за човека са.

•Вслушвай се въ наставленията на духа си и в упътванията на душата си, за да ти бъде всякога добре. 30 юли 1932 г.

•Въ пътя на живота се изпитва вярата и надеждата на човека.

•Въ пътя на знанието се изпитва ума и волята на човека.

•Въ пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на сърцето.

•Тамъ, дето малкото зрънце пада, камъкът стои.

•Тамъ, дето камъкът пада, малкото зрънце стои.

•Когато листата от дървото на живота слизатъ, зимата идва.

•Когато листата на дървото на живота се качватъ, пролетта идва.

•Когато сиромашията хлопа на вратата, студът се показва.

•Когато богатството хлопа на вратата, топлината се показва.

•Когато простиятъ царува, прахъ се вдига.

•Когато умниятъ царува, мирът изгрява.

•Тамъ, дето мравята се дави, човекъ се забавлява.

•Тамъ, където мравята се забавлява, човекъ спи.

•Глупавиятъ слуша с едното си ухо, умниятъ  – с двете, а глухиятъ и отъ двете не се интересува.

•Детето лази, младиятъ се издига, стариятъ сяда, а уморениятъ почива.

•Домът е за детето, нивата – за младия, перото – за стария, а леглото – за уморения.

Ако си у дома – дете си; ако си на нивата – младъ си; ако държишъ перото – старъ си; ако си на леглото – уморенъ си отъ живота.

•Не разваляй това, което природата е наредила. Не ѝ давай съветъ, какво да прави.

Съ нея на състезание не ходи и нищо насила отъ нея не взимай.

•Взимай, когато добриятъ ти дава.

•Давай, когато умниятъ отъ тебе иска.

•Домъ без врата и училище безъ прозорец подобни са. Защо са подобни? – Както в къща безъ врата никой не може да живее, така и въ училище безъ прозорец нищо не може да се научи. 9 август 1932 г., 5 ч. сутрин. 

•Следъ като си ял сладки плодове, не яжъ горчиви.

•Следъ като си пилъ сладъкъ сок, непий пелин.

•Следъ като си казалъ няколко сладки думи някому, не ги обличай със своите дрипели.

•Следъ като си направилъ едно добро, не го разгласявай с тъпанъ.

•Следъ като си изказалъ една велика мисъл, не и прави затворъ.

•Следъ като си написалъ едно любовно писмо, не дрънкай звънецъ.

•Следъ като си нагостилъ някого, за всичко му говори, но не и за пари. Ако му говоришъ за пари, ти го съблазнявашъ, а себе си ощетявашъ.

•Не се вкисвай, когато те подквасватъ.

•Не давай, маслото си, когато те чукатъ.

•Не плачи за това, което не си постигналъ.

•Не благодари, когато всички те хвалятъ.

•Благодари само тогава, когато знаешъ, че любовьта е съ тебе и виждашъ, какво тя върши.

•Знанието отъ едно място не идва, и светлината презъ един прозорецъ не влиза.

•Неизброими са пътищата на знанието.

•Неизброими са прозорците на светлината.

•Любовьта презъ една уста не говори. Хиляди са устата на любовьта, презъ които тя говори. Вярвай във всичките нейни уста.

•Единъ е Духътъ, много са духовете.

•Единъ е Богъ, много са душите.

•Единъ е Той, много са Неговите синове и дъщери.

•Едното е цялото, многото са части на цялото.

•Едно е името на  цялото, неизброими са имената на частите.

•Истинскиятъ пъть няма пътеки.

•Пъть, който има много пътеки, той е пъть на мрачния святъ.

•Пъть, който няма никакви пътеки, той е пъть на Духа.

•Пъть, който има прахъ, той е пътъ на заблуждения.

•Пъть, който няма никакъв прахъ, той е пъть на светлината.

•Мрачното небе е небе на тъмниината.

•Ясното небе е небе на светлината.

•Животъ, изпълненъ съ мъчнотии, е животъ на страдание.

•Животъ, изпълненъ съ блага, е животъ на веселие.

•Ходи тамъ, дето светлината ходи.

•Слизай тамъ, дето водата слиза.

•Работи тамъ, дето Духътъ работи.

•Любовьта живее, Мъдростьта свети, а Истината носи бъднините. 10 август

Има още четири разделчета , ще ги набера и споделя с вас скоро.

Верни + Истинни + Чисти + Благи

Любов + Светлина + Мир + Радост