Имам нужда от професионален съвет

[Hope1]

Здравейте!

 

Пиша тук с огромна надежда. Мога да кажа, че съм позитивен човек, който се радва на живота. Предстои ми много силна емоция - абитуриентски бал. С ръка на сърцето заявявам, че съм щастлива. Имам прекрасно семейство, което дава всичко за мен, приятели, които ме разбират и подкрепят. Единственото, което ми липсва в момента, е приятел, но вярвам, че всичко идва с времето си, т.е. това не ме притеснява.

Успехът ми в училище е висок - там също нямам проблеми, не се притеснявам и от изкарването на зрелостните изпити. Разбира се, стресът ми идва в повече, но гледам да се абстрахирам.

Имам някои дребни проблеми, които напоследък ме безпокоят. Реших да ги споделя с Вас - ще Ви бъда изключително благодарна, ако се заемете с моя случай и ми помогнете да стартирам живота си по добър начин. Мисля, че в момента нямам място за подобни състояния. Ще Ви обясня за какво става дума. Накратко - Май нямам проблеми, а си ги създавам.

Всичко започна в лятната ваканция на 8ми клас. Отидохме на почивка със семейството ми. Там беше планина - страшна скука, нямаше интернет, нито магазини. Изцяло сред природата. Нямах какво да правя по цял ден, а останахме там 10 дни. Вероятно скуката породи в мен едни натрапчиви мисли, които не бих искала да имам. Може би ще Ви се стори смешно, но става дума за обиди (думички), които ми идваха по адрес на хора, които по принцип уважавам и последното нещо, което бих си помислила за тях, е обида. Примерно - "Тя е глупачка". Веднага след това се опитвах да си кажа, че не е вярно, но въпросната мисъл отново се връщаше. Никога не съм се поддавала на тези мисли - все едно не съществуват. Но наличието им ме натоварваше, ядосваше и ме караше да се чувствам виновна. Беше ми много неприятно. Въпросните мисли изчезнаха от самосебе си, след като се прибрахме в града. Останаха просто един неприятен спомен за мен. Но преди около 2 седмици...попаднах случайно на статия за едно заболяване - ОКР. Дори не подозирах, че съществува, но ми се видя много страшно. През живота си съм имала единствено проблема, за който разказах по-горе. Но много се изплаших след прочетеното - да не би да имам това заболяване. Притесних се страшно много, получих паническа атака и се разтреперих от страх. Много хора бяха писали, че това заболяване ги измъчва с години и някакви такива неща, а това ме стресна ужасно. Прекарах една ужасна вечер в страх. След това сякаш започнаха отново да ми се връщат тези думички (едва ли не да се самонавивам). Опитвам се да спра...от 2 седмици ту съм добре (когато съм ангажирана), ту ми идват същите мисли, от които опитвам да се абстрахирам и искрено искам да се отърва. Моля Ви, кажете ми какво да правя, за да не мисля за тези неща. Посъветвайте ме нещо, просто искам душевно спокойствие - не мога без него. С никого не съм споделяла за случилото се преди години.

Заради паническата атака, ме заведоха на психиатър, за да се уверя, че съм добре. Той дори се учуди какво правя там - каза ми, че съм красиво, нормално и здраво момиче и че вероятно имам негативни емоции, породени от стрес, покрай завършването. Категорично заяви, че нямам нужда от антидепресанти. Но не съм му споделила за случката от 8ми клас.

Обръщам се към Вас, за да ми дадете съвети. Много ще съм Ви благодарна.

За първи път споделям това...сякаш ми падна камък от сърцето. Според Вас редно ли е да го споделя поне с майка ми, за да ми олекне още повече? Благодаря предварително. Наистина очаквам отговор и ще следя с интерес.

[д-р Тодор Първанов]

Здравей!

 

Тази  седмица съм на мобиелен нет и нещата стават бавно, оставям ти съобщение на лични.Предполагам колегите ще ти пишат по-подробно.

Редактирано Април 23, 2013 от д-р Тодор Първанов

[lullaby]

Всеки човек има такива мисли. ОКР е нещо доста различно и пътят към него е да решиш, че тези мисли трябва да ги изкорениш и са ненормални - това ги засилва. Общо взето съвсем нормално е на човек през главата да му минава какво ли не. Когато си дадеш тази свобода и спре да ти прави впечатление, ще видиш, че всъщност всичко си е наред.

[Hope1]

Благодаря за мнението. Наистина ме успокои страшно много. Ще си живея активно и ще се постарая да не се натоварвам излишно - няма да се впечатлявам толкова от мислите си, в крайна сметка е нормално да ми минават всякакви такива.

Абе, истината е, че безделието ражда пороци. Точно това се случи с мен на онази почивка след 8ми клас, затова ми остана като ужасен спомен. Може би не съм се отърсила от него, след като се притесних толкова от прочетената наскоро статия за ОКР. Но нямам никакви симптоми на въпросното заболяване, освен онази случка, за която се оплаках в началото на темата. Знам, че тук пишат много по-нуждаещи се от мен, затова се извинявам, че Ви ангажирам излишно със себе си, но малко се стресирах напоследък. Вярвам, че ще подредя мислите си и ще спра да се притеснявам за глупости. Предстоят ми много положителни емоции (надявам се), те също ще ми помогнат да се разтоваря. 

Страхотни сте! Продължавайте да помагате на хората....

[Диляна Колева]

Здравей Hope1, радвам се, че бързо си успяла да повярваш в илюзорността на страховете си.

Ей толкова му е нужно на човек , за да влезе в схемата на страха - една статия, в която да повярва. И не много повече, за да излезе - информация за неговата несъстоятелност, в която да повярва.

Същото е и със ситуациите, със състоянията, с емоциите, с мислите. Ние сме хората, които решаваме дали да се изплашим и да си повлечем в инерцията поредица от проблеми или да не се изплашим, да се информираме правилно и да продължим напред.

Голяма роля в усилването на страха играе идентификацията - "моите лоши мисли" - "аз съм /като моите лоши мисли"

Спирането им зависи от теб, това което направи в поста си - заменяш ги с "добри". Спираш да четеш всякаква информация от нет статии за състояния, които си мислиш, че имаш и се концентрираш върху красотата на днешния ден. 

Спомен е само спомен, едно друго пространство, в което спокойно може да остане. не го събуждай, не му давай сила, не го обличай в действителност и той ще си стои там където му е мястото в миналото.

 

Има една много хубава книга "Синухе египтянина" за древен египетски лекар, който обиколил много земи и научавал тайните на древната медицина, чрез преживявания. Там той описва как са се справяли със стреса и мъката породени от най - тревожното събитие за всеки човек - смъртта. На о. Крит, когато поживял, видял, че местните са в един цикъл на безкрайно забавление. Чудел се, на какво се дължи това, нали все пак се случвали мрачни събития. Един ден близък човек от компанията, в която се движел, внезапно спрял да идва, изчезнал. Който и да попитал всички казвали, че не са го виждали, че може би е заминал или просто не знаят къде е. Тогава Синухе разбрал, че когато някой умре на този остров той бива отнасян без знанието на останалите и никой повече не говорел за това, всички думи свързани с това събитие и човек не се употребявали, това събитие не съществувало, защото то не можело да се промени.

Тази практика, разбира се, не е подходяща за всичко и всеки, но мисля че на теб би свършила добра работа. Остави спомена в онова времепространство, в което е бил жив. Той е бил забравен, така или иначе, не се опитвай да му търсиш място отново тук.

Желая ти успешен старт в живота и незабравим абитуриентски бал!

Редактирано Април 23, 2013 от didi_ts

[Hope1]

didi_ts, искрени благодарности за помощта и прекрасните пожелания. Наистина значат много за мен и ми помагат. Ще направя всичко възможно, за да не се страхувам и да не си навивам сама някакви мисли. Желая Ви да бъдете живи и здрави, за да помагате все така на нуждаещите се.

[ISTORIK]

Здравей, Hope1!

 

Вместо да се притесняваш за несъществени неща, намери начин да пребориш стреса. Избери си някаква дейност, която хем ще ти бъде приятна, хем - забавна, хем - полезна.

 

Дали ще тренираш спорт, шахмат, бойно изкуство, тае-бо, аеробика, йога, танци, паневритмия... Дали ще се отдадеш на писане на романи или на стихове, дали - на рисуване, на пеене или - на свирене на някакъв музикален инстримент, на градинарство... Или - на компютърни игри. Или ще си вземеш домашен любимец - куче, коте или друг представител на фауната. 

 

Ако си беше взела няколко книги, сигурно нямаше да ти остане време да си мислиш разни щуротии. От друга страна, ти си скучала сред природата! Аз не мога да си представя как на някого може да му бъде скучно сред природата - на планина, на море, на река... Аз все щях да намеря с какво да се занимавам. Щях да се наслаждавам на самата природа, на песните на птиците, щях да се наслаждавам на тишината и на спокойствието, щях да медитирам, опитвайки се да чуя как растат тревите и камъните, да тренирам техники и кати от карате, да чета книги, да играя шахмат (дори - и срещу себе си, защо - не!). 

 

Най-малкото, поне щях да си почина от ежедневието в града и да убия стреса. Ако времето е лошо, поне щях да се наспя до насита.

 

За да не му е скучно на човек, когато е сам, трябва да може да си бъде самодостатъчен.