Страшно объркана

[Veronika85]

Точно така, знаем в какво се изразява обичта, знаем, че трябва да е постоянна и да не е в замяна на нещо. Аз анализирам към всеки по-близък човек какво отношение съм имала, и към никого не съм била посотоянна, не го приемам като някакво задължение, то се усеща към кого какво чувстваш, въпроса е че трябва постоянно да си така, а не на моменти. Докторе съветите Ви ми дават яснота в цялата картинка, някакси по-уверено се чувствам, макар че не всичко е ясно, но поне знам за какво "да се оглеждам". Започнах да се чудя, дали проблема не ми идва от друг момент в живота ми, много отдавна бях попаднала в компанията на един човек, който ме използваше с цел проституция, биеше ме, тормозеше ме, но отдавна съм претръпнала и съм забравила за тези неща. Възможно ли е нещо оттам да съм "прихванала"?

[д-р Тодор Първанов]

Здравей!

 

Нищо в живота ни не е само по себе си.Всички събития са в един континиум и да се акцентира само на едно, в случая би било неправилно.( нарочно подчертавам в случая).Сама разбираш, че да се оставиш, да те използват за проституция, не е нещо обичайно.Така,че аз бих се заинтересувал, как така се е е стигнало до тази ситуация.Търси този отговор.

[Veronika85]

Еми стигна се до там, понеже бях млада, неопитна, влюбих се и се възползваха от мене...поне така си мисля.

[Veronika85]

Стигнах до извода, че съм страшен егоист, освен мен и личният ми комфорт, нищо друго не ме интересува ако съм обичала някого, било то мъж, майка и сестра, щях да съм до него. Даже и към детето ми съм непостоянна - от време на време, явно и него не обичам..... имам сериозен проблем, вече ми е ясно. Докторе страшно Ви благодаря, картинката се прояснява все повече и повече..

[Диана Илиева]

Точно така, знаем в какво се изразява обичта, знаем, че трябва да е постоянна и да не е в замяна на нещо. Аз анализирам към всеки по-близък човек какво отношение съм имала, и към никого не съм била посотоянна, не го приемам като някакво задължение, то се усеща към кого какво чувстваш, въпроса е че трябва постоянно да си така, а не на моменти. Докторе съветите Ви ми дават яснота в цялата картинка, някакси по-уверено се чувствам, макар че не всичко е ясно, но поне знам за какво "да се оглеждам". Започнах да се чудя, дали проблема не ми идва от друг момент в живота ми, много отдавна бях попаднала в компанията на един човек, който ме използваше с цел проституция, биеше ме, тормозеше ме, но отдавна съм претръпнала и съм забравила за тези неща. Възможно ли е нещо оттам да съм "прихванала"?

Вероника, а родителите ти знаеха ли за този момент с проституцията, ако не - защо, ако да - как реагираха?

Ако искаш не отговаряй на мен тук в темата, просто на себе си задай тези въпроси и си отговори.

Също така, какво е моето наблюдение - някои момичета са склонни сравнително лесно да се поддадат на такива "приятели", които постепенно ги склоняват към проституция, защото имат страхотно голяма нужда от обич от една страна (което може да се получи при недостатъчно получена такава от страна на родното семейство) и имат страхотно голяма нужда да се чувстват търсени и уважавани от някой, защото по една или друга причина не се чувстват силни и пълноценни с други свои черти/страни и това е единствения начин да се почувстват също ценни в очите на поне някои хора.

Дали не си била подценявана в семейството, че примерно не оправдаваш очакванията на родителите, също дали е имало някакво съпоставяне между теб и сестра ти ...? Тези неща могат да те наранят и оставят отпечатък, дори и без да си даваш сметка за това, подсъзнателно; и съответно да те подтикват към разни странни ходове, които в крайна сметка не устройват и теб самата.

[Veronika85]

Здравей Диана

Отраснала съм в нормално семейство, получавала съм обич, грижели са се за мене, когато съм споделяла като малак за някакви проблеми съм получавала разбиране, получавала съм и критика когато съм повтаряла едни и същи грешки. Като поотраснах малко все получавах съвети - прави това, прави онова, дразнело ме е винаги това. Относно сестра ми аз бях по-уважаваната и глезената, получавах повече обич от нея, но родителите ни никога не са ни теглили на кантар - каквото за едната това и за другата. Но смятам, че аз бях по обичаната. В девети клас попаднах в компания на момичета, които видими бяха много свободни - кафета, трева, момчета, така се стигна до момента с проституцията. Нашите не знаеха в началото, като научиха имаше скандали, полиции, но аз реших да остана при човека с когото бях, за да им покажа, че мога и сама. Обаче нещата след това се влошиха, почна да се държи лошо с мен побои, гавра и т.н. С нашите не разговарях, след като избрах да не ги послушам. Спаси ме човека от когото имам дете, измъкна ме, даде ми работа, някаква самостоятелност, реших че той е човека, но и с него не се получиха нещата. Не знам защо съм такава, дали винаги съм била, дали нещо ми е оказало влияние и аз не знам. Сега съм с друг човек, не ме разбира какво ми е вътрешно - залъгва се по усмивката ми, мисли си, че съм щастлива, но детето невероятно ми липсва, опитвам се да не мисля за него, но отвътре ме яде. Иначе не съжалявам, че напуснах предишния ми мъж, и този не е перфектен, но засега е поносим. Единственият мъж, който е като принц от мечтите е колегата ми - няма такива мъже, просто няма. Помагал ми е с абсолютно всичко без да търси каквото и да е било в замяна. Даже когато го хваля, се изчервява и не му се говори. Беше прав, че не мога да съм далеч от детето си, без сам да има деца. Мислех, че с времето ще спра да мисля за това или онова, но уви - не се получи така. Доктор Първанов ми помогна страшно много да си изясня от къде идват проблемите ми, за което му благодаря. Сега остава да се науча да обичам, да обичам истински ...

[ела]

Питаш се защо си объркана? Може би защото не обичаш себе си. Не си се научила да цениш и обичаш собствената си личност. Често повтаряш думата ОБИЧ.  Но си мисля, че не си я почувствала,  любовта  само се е  докоснала до теб.  Вероятно като дете ти е липсвала нежност и ласка или е била в минимални за самата теб количества и сега всячески се стараеш да попълниш тези празнини най-вече чрез физически контакт. Създаваш  илюзията за пеперуда търсеща най-прекрасното цвете. Намираш го за кратко и се прехвърляш на следващото защото е по-ярко и по-ароматно.  Но всъщност ти търсиш себе си. Цветята са  само фон на който изпъква потребността ти  да си щастлива.  А щастието и любовта са субективни  понятия.   Ако не си наясно със себе си ще се опитваш чрез някого да разбираш по нещичко за себе си. Като игра на „сляпа баба”. Ти си със затворени очи и търсеща.  Получаваш различни сигнали и послания. Веднъж си красива и желана, друг път лекомислена, трети тъп доверчива, после нежна или студена.  Задаваш си въпроса:  Каква съм? Това ли съм аз? Направи нещо за себе си! Имам предвид като за ЛИЧНОСТ, която е ценна,  даже и само затова, че съществува. Не защото някой се грижи за теб или те харесва физически. ПО–важно  е ти да се харесваш. Да приемеш, че си допускала грешки, но тези грешки са поправими и единствено от теб зависи да ги поправиш, да си дадеш втори шанс. Има една мисъл, която сега ми изплува: Ако искаш да се научиш да ходиш по вода, първо излез от лодката. Така, че излез от лодката на самозаблудите и пробвай първо да се задържиш на водата. Това е урок по искреност, по честност към себе си. Задай си въпроса дали харесваш мъжете, само защото са мъже или защото знаеш, че ТИ си харесвана от тях, тоест сигурна си в тяхното одобрение.

   А ти какво харесваш в себе си, не като визия, а като същност? Кое би те накарало да се гордееш със себе си?

  Любовта към другите винаги започва от нас самите. В една велика книга пише: „Обичай ближния като себе си!“ Простичка истина, която пропускаме или забравяме. Но за жалост не можем да бъдем обичани или да даваме обич, ако първо не се вгледаме в себе си и не обикнем себе си.