Страшно объркана

[Veronika85]

Здравейте

Историята ми е много дълга и объркана. Имала съм нормално семейство, живяла съм нормално. Първата ми сериозна връзка беше на 17г. след раздялата се чувствах зле, опитах се да самоубия, като се удавя, но ме спасиха. Имах друга връзка на 18, която завърши с тежък аборт на 19, пак го преживях тежко - прерязах си вените тогава..... На 20 се запознах с човека от който имам дете. Забременях трудно, много трудно, но се получи. Нещата в начало вървяха добре, после той започна да ме ревнува, защото заглеждах мъже. Харесвам мъжете, това, че ги гледам не значи нищо. Но това взе да става проблем. Почнаха скандали, обиди и т.н. Но нещата вървяха някакси, имах краткотрайни връзки за които той не разбра. Но лятото на 2011 ме хвана и имаше скандал. Положението стана още по-зле, родителите ми и сестра ми защитаваха него, всички бяха против мен, всички ми даваха акъл, какво да правя - ужасно беше. Лятото на 2012 отново ме хвана с друг приятел, този път ме изгони. Още тогава реших, че няма да я караме така, бях си харесала един колега, много свестен и готин човек, опъваше ми се много, но сега не бях обвързана с мъжа ми и реших да го посетя с намерение ако се полчат нещата да заживеем заедно. Ходих при него - беше страхотно, оказа още по-добър човек отколото си мислех, че е. Невероятен любовник и прекрасен човек. Обаче ми каза, че си имам семейство и трябва да си гледам него. Каза, че нещата може да си продължат само ако се върна при детето и съпруга си, като искаше всичко да е в тайна. Върнах се, след един месец мъжа ми прости и заживях с него, с колегата се видяхме още няколко пъти - секс, пътуване и беше прекрасно. Междувременно с мъжа ми нещата не вървяха добре, детето се беше отчуждило от мен, ставаше по-зле. Запознах се с друг човек по интернет, каза ми че е влюбен в мен, искаше да отида да живея с него. В началото не гледах сериозно, колегата ми каза да не се занимавам, но само толкова. Видях се с човека от интернет, нещата с е развиха много бързо, бях очарована как разсъждава за живота, преспах с него. След това стана още по-настоятелен да заживея с него. Мислих много по въпроса, колегата ми се беше усетил какво става, говорихме по въпроса, аз му споделих, че мисля да отивам да живея с другия, реагира остро и ми каза да не правя глупости. Винаги ми е мисли доброто, никога не ме е предавал за нищо. Реших да отида за два дена при другия, като се надявах мъжа ми да не ме хване, но ме хвана, каза ми, че се раделяме, близките ми ми се караха постоянно, родителите ме викнаха да живея при тях, същевременно човека с когото бях последно ми предложи да заживея с него. Реших да отида с при него, заживяхме, но детето страшно ми липсва, постяонно мисля за него. Почнах да се обвинявам, страдам много, лутам се в себе си и незнам какво става. Започна да ми липсва мъжа ми, семейството ми, майка ми, баща ми, сестра ми ... върнах се за няколко дена при мъжа ми, да видя детето си, видях се и с колегата си пак правихме секс. Пак се върнах при човека с когото заживях, но липсата на дето ми е още по-осезаема. Натоварвам се, минават ми всякакви неща през главата, чувствам се ужасно, нензма какво правя, не мога да мисля. Не чувствам никаква вина, че спя с колегата си. На мен това не ми е проблем, не го чувствам като нещо такова, никога не съм се чувствала виновна и пред мъжа ми затова, че му изневерявам. Пред детето също не чувствам вина. Сега пак ходих няколко дена при мъжа ми и детто, прекрах си много добре. Върнах се, но липсата на детето ме побърква, измъчвам се, чувствам се виновна, ужасно ми е. Незнам какво става, според някои мои приятели имам сериозне психичен проблем. Ще се радвам да чуя и други мнения, защото съм в много трудна ситуация, просто незнам какво става .....

[Диляна Колева]

 Пред детето също не чувствам вина. Сега пак ходих няколко дена при мъжа ми и детто, прекрах си много добре. Върнах се, но липсата на детето ме побърква, измъчвам се, чувствам се виновна, ужасно ми е. Незнам какво става, според някои мои приятели имам сериозне психичен проблем. Ще се радвам да чуя и други мнения, защото съм в много трудна ситуация, просто незнам какво става .....

Написала си по малко за много неща, ако това беше рисунка си я представям като лист с разноцветни драсканици, които нямат ред, посока, форма и няма как да се види образа. Това е усещането ми. 

Ако питаш за мнение дали да потърсиш психологична помощ, да, това само би ти било от полза. Ако искаш мнение за нещо по - конкретно, предлагам ти да се опиташ да формулираш актуалния проблем, това което те тревожи днес и кое е основното чувство, към какво/кой е насочено.

[Veronika85]

Много благодаря за бързия отговор. Опитах се да опиша причините довели до сегашното ми положение. Ще се опитам да опиша състоянието ми, да кажа това, което чувствам. Първо -  чувствам, че не съм нужна на никого. Детето ми винаги казва, че обича повече баща си. Изпуснала съм възпитанието му на почти 5 години е. Обичам го много, страшно много, искам да му дам бъдеще, но явно няма да стане. Винаги избира баща си, отношението му към него е едно, а към мене друго. Случвало се е да бъда лоша с него - заключала съм го сам вкъщи, защото не ме слуша и ми прави на инат. Но го обичам много. Второ - майка ми - постоянно ми дава акъл, меси ми се в живота постоянно, това прави, онова прави, обичам я и нея, но много често ме ядосва. Винаги е била добра към мен, обичала ме е, давала ми е всичко. Но след като се разкриха връзките ми с други мъже, постоянно ме критикува, а сега последно ми каза: " ти не заслужаваш да си майка" и още куп обиди. Но това си е моят живот ще правя каквото си реша. Знам, че прави всичко за мое добро, но няма да ми се бърка, така съм решила, така съм направила. Баща ми - с него не съм близка, не споделям почти нищо, обичам го. Но нищо повече. Сестра ми - страшно ме критикува, обиждаме за това, което съм направила, постоянно ми дава съвети, бърка ми се, обижда някои от приятелите ми. Наричала ме е "курва".... не ми е говорила откак се преместих да живея при сегашния ми приятел. Всъщност нито майка ми, нито баща ми, нито сестра ми говорят с мене, но нищо, не са ми нужни, те не са важни за мен. Трето - бащата на детето ми, в началото всичко беше наред, но страшно много ревнува, от нищо прави скандал, загледам някой и после скандала ми е готов. Спрях да го обичам, не беше както преди.  Ограничаваше ме в излизанията, мислеше че постоянно му изневерявам, беше му като мания. Чувствах се много ограничена, знам че ме обича, но това ме задушаваше. Иначе се грижеше за семейството, само той работеше, но изкарваше достатъчно пари, не съм лишавана от материална гледна точка. Но някак се изчерпихме един към друг. Още от лятото на 2011 бях решила, че не искам да живея с него, затова и започнах да си търся друг човек. Четвърто - човекът с когото живея в момента - не го познавам все още добре, Очевидно ме обича, и аз го обичам, но не е както беше в началото. В семейството му ме приемат добре, нямам проблем с никого. Грижовен е, дава ми всичко каквото може да ми даде. Хубав човек е, иск деца от мен, иска семейство да създадем. Пето - колегата ми, мога да кажа, че няма такива мъже - млад, умен, красив, страхотен човек, прекрасен любовник, Бях влюбена в него, и сега го обичам, но по-малко. Имам най-много доверие на него, знае почти всичко за мен, но не ме е предавал никога, Помагал ми е страшно много, подкрепя ме, иска да работим заедно професионално. Исках да заживея с него, но ми каза, че няма да ме раздели с детето. Все още иска да си имаме интимни отношения, не иска да се отказва от това, дава ми съвети да отида да живея близо до детето ми. Много е мил и добър, винаги се съобразява с мен, напоследък ме критикува за това, че оставих детето и че се измъчвам, казва, че няма да мога да преодолея тази болка от липсата му. Той е единственият човек на когото имам пълно доверие.  В крайна сметка се чувствам ужасно, заради това, че не съм покрай детето си, минават ми мисли да се върна при него и баща му, липсва ми семейството ми - майка ми, баща ми, сестра ми. Чувствам се виновно, срам ме е пред приятелите ми от това, което направих. Незнам страшно съм объркана, незнам какво да мисля, незнам кое е правилно и кое не. Не искам другите приятели да разбират какво е станало, не мога да гледам в очите им. Според няколко мои приятелки имам психичен проблем, вече не знам какво да мисля, объркана съм много, затова пиша тук, някой да ми каже, нормално ли е това което съм направила, имам ли проблеми.... благодаря ви предварително за мненията, ще са ми от полза ...

[д-р Тодор Първанов]

Нека се опитаме малко да подредим нещата. Ти многократно употребяваш думата обич. Обичаш детето си, баща си, колегата си и т.н.. 

 

Нека се опитаме да разберем, какво означава за теб- ОБИЧАМ.

Редактирано Април 18, 2013 от д-р Тодор Първанов

[Veronika85]

Първо да ви благодаря, че взимате отношение по проблема. Обичам детето си, като всяка майка. Обичам го повече от всичко на света. Обич, която майките изпитват към децата си. Обичта ми към него е такава. Към майка си изпитвам обич към родител - доверие, сигурност, човек на когото можеш да се довериш за всичко-чувстваш го вътре в себе си, но не ми харесва, че ми се бърка в живота, но не й се сърдя. Към баща ми не съм казала, че имам обич, по-скоро уважение и топлота като го видя, не ми е близък, не мога да споделям с него. Към сестра ми, която е по-малко имам обич, като сестра - близък човек, израстнали сме заедно, не ти е безразличен, мил ти е и т.н. Към колегата ми - обичам го като мъж, както жена обича мъж,  той е истински мъж, към него е обич от любов -привличане, желание за секс,страст, вярвам му - никога не ме е излъгал за нищо, десетки пъти съм го тествала, но никога не излъга, на никого не каза тайните ми, помагал ми е с какво ли не. Молеше ме да си остана при детето, постоянно ми казваше, че то е най-важно от всичко на света. Даже сега само с него споделям, само той ме разбира... такава ми е обичта към него. Към човека с когото живея - обичам го също като мъж, старателен е, иска да имаме деца и семейство. Вярва ми, но не знае че му изневерих с колегата ми. Не мога да споделям с него всичко, все пак знае само че съм била с бившия ми съпруг, нищо повече, каквото му кажа това приема за истина. Не му се нрави много, като звъня на съпруга си за детето, по принцип ми е казал, че мога да взема детето при нас, но от друга страна не съм убедена, че го иска. Казваше, че детето няма да ми липсва ако отида при него, но уви не беше прав. Смятах, че не обичам съпруга си, но след раздялата и особено от 4-5 дена насам чувствам, че ми липсва, някак ми е празно без него, все пак 7 години съм живяла с него. От безразличен сега ми е интересен, става ми мило, като гледам старите снимки с него, местата където сме ходили, спомням си даже какво сме си говорили... към различните хора в живота ми обичта ми е различна. Влагам различен смисъл в думата ОБИЧ към различните хора. Това чувствам към всеки един част от живота ми. Ако не съм описала добре нещата, мога да опитам пак. 

[д-р Тодор Първанов]

Не сме се разбрали. По тази причина ще задам въпроса си по- друг начин-Как ще разбереш, че даден човек те обича.

Искам конкретика, например -аз разбирам,че Х. ме обича по това, това и това.

[Veronika85]

Добре, аз разбирам, че някой ме обича по следните неща - вярва ми, готов е да направи всичко за мен, цени ме, уважава ме, държи на мен, доверява ми се, споделя ми, подкрепя ме, не ме кара да страдам, стреми се да ме направи щастлива, показва, че по някакъв начин значиш нещо за него, прави жестове от всякакъв тип и естество, готов е да влезне в огъня за мене, показва ти че мисли за двмата като едно цяло, цени мнението ми, съобразява се с мен. Това според мен е обичта.

[д-р Тодор Първанов]

Съгласен съм, че ако някой прави всичко това за теб, най-вероятно те обича.Но, остава един въпрос-колко дни трябва да го прави? Ще приемеш ли, че те обича, ако се държи така с теб от понеделник до четвъртък, а до края на седмицата те игнорира.Или, ако до прави през месец, едни месец се държи така, другият те игнорира? Би ли се съгласила, да приемеш ,че ако той се държи така те обича или би приела,че те обича  само, ако във всеки един момент поведението му е такова каквото си описал в поста си?

[Veronika85]

Обича ме ако  във всеки един момент поведението му е такова каквото съм описала. В противен случай не е обич, а симулация с цел да се извлече някаква полза. Обичта е постоянна - не може  един ден или една седмица да обичаш и на другия ден или другата седмица да не обичаш. Ако е на приливи и отливи не е обич, а временни явления. Така мисля аз.

[Креми (късметче)]

Вероника, има такива хора, любовта им пламва бързо и бързо прегаря. Като чета, какво си писала и за тримата мъже - може би си от този тип? Като улегнеш малко, ще разбереш, че е важно не само влюбването, когато всичко бълбука и кипи. Че плавното течение на реката също има своя чар.

Дотогава моят съвет ( но не ти се налагам) е да не бързаш с второ дете.

Редактирано Април 19, 2013 от Креми Стоилова (късметче)

[д-р Тодор Първанов]

 Съгласен съм.Всеки човек с кого се отнасят така, както си писала, правят го постоянно и без користна цел би се почувствал обичан.

Нека сега ти предложа, да прочетеш пак постовете си и извадиш всеки един, за който си писала, че го обичаш.

Постави се на негово място и оцени, до колко той е получил това, което сама си написала, че е израз на обич-

,,вярва ми, готов е да направи всичко за мен, цени ме, уважава ме, държи на мен, доверява ми се, споделя ми, подкрепя ме, не ме кара да страдам, стреми се да ме направи щастлива, показва, че по някакъв начин значиш нещо за него, прави жестове от всякакъв тип и естество, готов е да влезне в огъня за мене, показва ти че мисли за двмата като едно цяло, цени мнението ми, съобразява се с мен. Това според мен е обичта.,,

 

След като оцениш, до колко той е получавал това от теб, обърни внимание и на срока за който го е получавал.

 

 

Сама си написала -,,Ако е на приливи и отливи не е обич,,. Та, въпроса ми е, тези хора, твоята обич на приливи и отливи ли са я получавали или постоянно?

 

​ Отговаряйки си на тези въпроси, най- вероятно ще добиеш някаква яснота от къде идва проблема ти. 

[Veronika85]

Аз не искам друго дете на този етап, а и трудно бих могла да имам, по медицински причини, Но човекът с когото сега живея страшно много иска деца, той е в такава възраст, че е закъснял със създаването на семейство. Всъщност не знае, че вероятността да забременея е много малка, но не смятам засега да му казвам. Иначе засега твърдо мога да кажа, че съм си влюбена в колегата ми, макар по-малко, но съм влюбена - няма такива мъже като него.

[Veronika85]

Само детето ми е получавало обич непрестанно. При всички други е на приливи и отливи, явно има нещо сбъркано в мен...

[Диляна Колева]

Няма "сбъркани" хора, има търсещи.

От това което пишеш чувствата, с които се определяш са - страх, срам, вина - основните.

Търсенето на правилно и неправилно, не е добра опция, защото тези понятия са относителни, различни за всички.

Добре ще е, ако успееш да определиш:

- от какво точно те е страх?

- от кого и какво те е срам?

- от къде идва чувството за вина? Към кого е насочено?

[Veronika85]

Ще се опитам да мисля, да дам отговори на тези въпроси, а и на други въпроси трябва да си отговоря. Лошото е че не мога да върна много неща назад....

[Диана Илиева]

Само детето ми е получавало обич непрестанно. При всички други е на приливи и отливи, явно има нещо сбъркано в мен...

Вероника, от това, което пишеш, се оказва, че и детето ти не е получавало от теб обич непрестанно - ето, оставила си го при баща му и си се преместила да живееш при друг мъж; също беше казвала, че си го заключвала сам в къщи - знаеш ли, че това е по-лошо, отколкото ако му беше изнесла едно "конско" или му беше ударила шамар примерно, но да си с него; защото това наказание да го оставиш сам, носи и едно много по-неприятно послание на детето, а именно: мама не те иска, не иска да е с теб, тя е навън с други хора, дето са по-важни за нея от теб.

 

Въобще ако прочетеш отново всичко, спокойно можеш да си отговориш на въпроса - "Чувствам, че не съм нужна на никого ..." - да, най-вероятно действително е така, но това е само защото ти не даваш на никого нищо от себе си, не даваш обич, както се изясни по-горе. Дори бих казала, че си голяма късметлийка - хем нищо не даваш, хем си обкръжена от поне трима мъже, които ти дават много от себе си, и ти прощават, и те приемат с всичките ти слабости и негативи (защото няма идеални хора, аз също никак не съм идеална), също родното ти семейство, което въпреки многото ти залитания и т.н. продължава да те приема и подкрепя, ако ли и да се опитват да те вразумят по начин, както те го разбират, доколко удачно, е друг въпрос.

 

Добрата новина е, че да, можеш да върнеш много неща назад; е, не в буквалния смисъл, но ако например се посветиш на детето си и си всеотдайна към него, сигурна съм, че съвсем скоро ще те обича и предпочита пред всички - такова малко детенце, на 5 годинки само, по принцип е дълбоко свързано с майката, сигурна съм, че много му липсваш.

Мъжете около теб - доколкото разбирам всеки от тези трима е готов да те приеме и живее с теб, въпреки многото забежки и лутания; в такъв случай, остани насаме със себе си известно време и си дай сметка с кой от всички тях се чувстваш най-пълноценна като човек; избери него и ще бъде най-хубаво да бъдеш и с детето си, т.е избраният от теб да те приеме и с детето, защото, особено докато детето е малко, има страхотна нужда от майка си.

 

Според мен - много си емоционална и оттам са тези неща; още си много млада и имаш време, а това, че си задаваш въпроси е чудесно - именно едно по-обмислено и трезво отношение към нещата ще ти помогнат и стабилизират. Успех с подреждането на живота!

[д-р Тодор Първанов]

Здравей!

Нека за кратко това, което си написала -,,вярва ми, готов е да направи всичко за мен, цени ме, уважава ме, държи на мен, доверява ми се, споделя ми, подкрепя ме, не ме кара да страдам, стреми се да ме направи щастлива, показва, че по някакъв начин значиш нещо за него, прави жестове от всякакъв тип и естество, готов е да влезне в огъня за мене, показва ти, че мисли за дамата като едно цяло, цени мнението ми, съобразява се с мен. Това според мен е обичта.,, го наречен грижа за другият.

И така: един човек ще се чувства обичан, ако някой е загрижен за него, полага тези грижи постоянно и го прави безкористно, без да иска нищо включително и промяна в човека, когото обича и за се чувстваш обичан е необходимо да са налице и трите условия. Иначе човек трудно ще приеме, че даденото лице го обича. Ако прегледаш внимателно хората, които си споменала че обичаш и се поставиш на тяхно място, ще видиш, че трудно някой от тях се усеща обичан от теб. Дори и детето ти. Проблема ясно си проличава в нарушаването на второто условие-постоянството. Никой, включително и синът ти не чувства ,че ти постоянно се грижиш за него. За това може спокойно да се каже, че от постовете ти се разбира,че ти имаш един сериозен психологичен проблем, може да го наречем ,, неспособност да обичаш,,.

Ще отбележа и нещо друго, ти на няколко пъти пишеш,че обичаш детето си така както всяка майка обича децата си.Тук презумпцията е, че майчината обич е нещо вродено и едва ли не задължително.Това не е така.Тези, които отглеждат животни най-добре ще ти го кажат.Например не всяка зайка, която ражда малки, се грижи за тях, някои дори ги изяждат. Понякога и женските котки изостават малките си. Близка  ми сподели ,че нейното куче след като е родило малките си кученца толкова се е невротизирало,че и днес когато види малко куче налита да го хапе. Как е при хората? За съжаление опита ми ме кара да съм много скептичен към това, че всяка майка умее да обича децата си.По- скоро съм склонен да твърдя обратното.Много голям част от клиентите ми са хора, чиито майки не са изпълнили едно, а понякога и трите условия посочени по-горе. Така децата им  израстват в липса на любов.Стават несигурни в себе си и търсейки майчината любов в другите, живеят един живот,  който просто не е техният живот. Това ги прави нещастни и невротични. Предполагам си даваш сметка, четейки думите ми, че твоето дете е бъдещ клиент на някой мой колега.Защото то не се чувства обичано от теб и ще се опитва да търси майка / теб/ във всяка жена, с която контактува. И това може да продължи много години. Възможно е да те ,, срещне,, в един брак с жена много по-възрастна от него или в брак, в който жената е силно обсебваща. Но е възможно и никога да не те срещне и живее е този дефицит цял живот.

Направих това отклонение за да разбереш, че хората, включително и майките, не се раждат научени да обичат. Не, те се учат на това и това обучение става вътре в семейството. Като учителя е  тяхната майка.Тя трябва да е тази, която непрекъснато, безкористно полага грижи за децата си.Така  чрез нейният пример те се научават да го правят със собствените си деца. Ясно ти е вече и причината, поради която ти не умееш да обичаш - това е майка ти.Тя и в момента не те приема. Какво трябва да направиш?  Трябва да се научиш да обичаш. Сама обаче няма как да стане. Съветът ми е да се обърнеш към някой колега. Процесът обаче ще е бавен - все пак ще трябва да научиш нещо, което се учи в първите 7-8 години.

 

[Veronika85]

Трябва да кажа, докторе, че сте прав. На моменти съм, непостоянна съм към каквото и да е било - дете, мъже, приятели, учене, работа и т.н. Аз не съм добър родител на всички е ясно, дори и детето го знае, не ме пуска да спя при него. Аз му изпуснах живота до момента, един вид не съм била до него. Няма й да стана добър родител. Но баща му ще го възпита, както аз ще го възпитам, така и баща му ще го възпита, така или иначе мен ме е нямало досега. А ако се опитвам да го възпитавам сега - ще си съсипя живота, след десет-петнадесет години, като всяко друго дете, ще отлитне от семейното гнездо, а на мене какво ще ми остане - съсипаните нерви и разбитият живот. По-добре да пробвам да започна на чисто, нов живот, човекът с който живея сега иска деца от мен, иска семейство, лошото е че вече и на него му изневерих на два пъти - единият път с колегата ми, сега вторият път с един приятел. Нензам какво ще става, но ми е объркано и то много....

[д-р Тодор Първанов]

Вероника, ти не може да започнеш на ново.Ти не си се променила и с човека ,с който си сега, ще повториш същият модел.И не само с него ще го повториш, след него ще има още двама или трима, както и толкова деца без майка, която да ги обича.И днес дойде едно такова момиче при мен, майката има 4 деца от трима различни бащи, като и четирите деца-някои от тях са доста над двадесет години, се нуждаят от психотерапия.

 

Не го прави! Първо се научи да обичаш и тогава създавай нова връзка.

[Veronika85]

Чудя се защо не мога да обичам, бах обичана от родителите си, бабите, дядовците, сестра ми. Не съм се чувствала пренебрегната. Защо съм такава, придобива ли се или е вредено това състояние в което съм? Задавам си много ъпроси напоследък...

[д-р Тодор Първанов]

Разбира се,че не е вродено.Възпитава се. 

[Veronika85]

Има и друго нещо, не мога да мразя, правят ми лошо и пак не мога да мразя. Не съм устроена така да мразя. Не е ли късно на 28 да се възпитавам. Размишлявам на глас просто. Аз много Ви благодаря за отговорите, дават ми насока, почвам да разбирам къде е проблема. Почвам да изследвам себе си...

[aia]

 

Не го прави! Първо се научи да обичаш и тогава създавай нова връзка.

 

Как човек се учи да обича, нали като се опитва да го прави на практика, теория на обичането няма - просто другият трябва да знае, че имаш някакъв проблем, нали, и да разбира?

[д-р Тодор Първанов]

Теория за обичта нямаше, но ние с Вероника я създадохме.Тя вкючва постоянна грижа за другият човек, без никакви условия.

 

Така,че теорията вече е налична.Остава да я превърнем в практика,

[aia]

Не ме разбрахте, просто питах как така човек да се научи да обича без да е във връзка?