04. Произход на белия цвят

[Донка]

За следния път нека трима души от вас да напишат нещо за произхода на белия цвят. Разгледайте този въпрос от естествено гледище, както е в природата. Аз ще ви наведа на идеята, какво представя белия цвят. Допуснете, че на бяло платно отваряте дупка. Какво виждате отдалеч? Отдалеч дупката изглежда като черно петно. Значи, всяко нещо, което не се осветява, изглежда черно, тъмно. И обратно, ако върху черно платно направите дупка и я осветите, тя ще изглежда като светло, бяло петно. На какво може да се уподоби бялата площ? Старите схоластици са уподобявали човешкия ум на бяла хартия, върху която може да се пише.

 

 

Качества и прояви на волята

 

[Креми (късметче)]

Белият цвят отблъсква светлината. ... и я разпръсква около себе си. Затова когато човек е бял, той е като огледало - насочва светлината отгоре към света около себе си и го осветява. ( Кръстният знак има и такава символика..)

Да си бял, с бели дрехи, е лесно и препоръчително.

Да си бял изцяло отвътре означава да приемаш много  ( и само!) светлина отгоре.

 

Най-трудно е да си бял отвътре и да си с черни дрехи -  с такава идея са замислени дрехите на духовниците. Тогава поемаш болката от света и я разграждаш в Светлината.

 

 

 

Дано да съм формулирала разбираемо..

Редактирано Април 19, 2013 от Креми Стоилова (късметче)

[Донка]

Белият цвят изглежда безцветен, но всъщност съдържа в себе си всички останали цветове. Те са се слели в Единство хармонично и с Любов, като всеки един е съхранил своята уникалност, но и своите нюанси и своята тоналност и живот. Всеки от цветовете вътре в белия цвят е заел своето място и те хармонично и плавно преливат един в друг без да си съперничат за красота или важност или правилност. Белият цвят е роден в звездата ни - където материята ражда енергия и енергията - материя. Той е по-високото синархично ниво, което носи зародиша и осмисля всеки от своите цветове и което се проявява в тяхното безкрайно разнообразие. За да се проявят цветовете, белият цвят среща по пътя си прегради и се отразява и пречупва в тях. Той изчезва за да вплете светлината и чистотата си във всеки един от своите деца от дъгата. 

Бог създава белия цвят и ни дарява с неговото богатство и живот. Ние сме деца на белия цвят и носим всички негови нюанси в себе си.

Какво е необходимо, за да усетим всеки един цвят вътре в душата, в ума, в сърцето си?

Да пречупваме и отразяваме себе си във всяко нещо, което ни заобикаля и да пречупваме и отразяваме всяко нещо, което ни заобикаля, в себе си. 

Какво е необходимо, за да усетим белия цвят в душата си, в ума си, в сърцето си? 

Да съхраняваме всеки от цветовете, от които сме изтъкани, на своите естествени места и така, че да преливат с любов един в друг и да жертват себе си, за да засияят в Бяло. 

[Aurora2012]

Струва ми се, че светлината идваща от слънцето няма цвят, въпреки че съдържа в себе си всички цветове. Нашето възприятие за цвят идва само при взаимодействието на светлината с материята и съответното поглъщане, пречупване и отражение от нея. Например - небето ни изглежда синьо, заради частиците, намиращи се в горните слоеве и взаимодействието им със светлината.

Когато се получи белият цвят, това значи че светлината е напълно отразена. Това значи ЩЕДРОСТ. Нищо не се задържа в предмета. Затова когато хората избират да носят бяло тази щедрост е добре да е и вътрешна, за да е в хармония с дрехата.

От избрания пример по-горе се предполага и известна относителност на възприятието ни на белия цвят. Когато всичко околно е в някакъв тъмен цвят, а известна област е осветена - тя ни изглежда бяла. Интересен оптически ефект. И в живота е така. Брат, който в средите на учениците може да изглежда не толкова просветен и напреднал, когато посети група разбойници ще изглежда много бял. А как ще изглежда ангела сред учениците...

Ще дам и друг пример. Да речем някой е облечен в бяла дреха, но цялата е оплескана с кал. Какъв е цветът на дрехата тогава? Бял или кафяв? Какъвто и да го наречем, ще има едно АКО.

Значи има едно идеално бяло, с което е свързано душата ни, а има и бяло над което работим чрез уроците си на земята.

Редактирано Април 25, 2013 от Aurora2012

[Станимир]

`Интересно заглавие на темата - визирам думата "произход". Какъв е произходът на цветовете? Какво са цветовете сами по себе си - не отраженията, а това, което ги предизвиква, непроявеното? Ще оставя въпросите без отговор (а и не че мога да им отговоря).

Бялото и черното са двете крайности. Едното, бялото, обхваща всичко, а другото, черното, представлява пълната липса на светлина. Няма нищо по-светло от бялото, нито по-тъмно от черното. Другите цветове могат да се приближават към едното или другото, но те винаги ще са помежду тях.

Всеки от седемте цвята, които обединени съставляват бялото, си има своята символика и отразява определени принципи. Отнесени към човешката аура, те могат да се свържат с качества, които човекът притежава, с неговото умствено, емоционално и духовно развитие. Всеки цвят може да бъде по-ясно изразен и чист или блед и замърсен. Но истинската проява на духовността се изявява с белия цвят - обединяващ всички останали. Тогава имаме развитие не само на определена група качества, а пълна и балансирана проява на всичкия духовен потенциал в човека.

Бялото е цветът на съвършенството, на духовното осъществяване. То е началото и краят на всеки цикъл. Идеята-потенциал и реализирането й.