Любовна тръпка, страст или обратното?

[mnruzhinov1992]

Има едно момиче, което като видя ми се подкосяват краката, пресъхват ми усните, свива ме корема и т.н. Ясно е, че съм  влюбен в нея. Имам някаква страст към нея и само тя може да ме направи много щастлив или тъжен. Преди нея е имало и други такива, ще има и след нея. Всеки човек има някой подобен в живота си. Въпросът ми е, това чувство ли трябва да търсим в любовта? Това ли ще е най-полезното за нашето развитие? Когато сме с такъв човек, той става център в живота ни и  силните емоции на щастие и тъга, които ни дава може би ни пречат да обърнем внимание на развитието си. Ние живеем в опиянението на любовта. Лошото е, че това  не е божествена любов, а човешка страст и пристрастяване.

 

Другият вариант е да си изберем човек към който нямаме такива силни чувства. И просто да се посветим безусловно на него и да сме щастливи от това, че го правим  щастлив и че той ще бъде до нас. Това е един по- ''алтруистичен'' вариант, който вероятно ще ни позволи да опознаем повече безусловната любов и ще намалим влиянието на страстите.

 

Какво мислите?

[B__]

Има едно момиче, което като видя ми се подкосяват краката, пресъхват ми усните, свива ме корема и т.н. Ясно е, че съм  влюбен в нея. Имам някаква страст към нея и само тя може да ме направи много щастлив или тъжен. Преди нея е имало и други такива, ще има и след нея. Всеки човек има някой подобен в живота си. Въпросът ми е, това чувство ли трябва да търсим в любовта? Това ли ще е най-полезното за нашето развитие? Когато сме с такъв човек, той става център в живота ни и  силните емоции на щастие и тъга, които ни дава може би ни пречат да обърнем внимание на развитието си. Ние живеем в опиянението на любовта. Лошото е, че това  не е божествена любов, а човешка страст и пристрастяване.

........

Може и да те е страх от нея или виждаш майка си в нея.

Никоя жена или друг човек не трябва да е център на живота ти. Иначе живееш нейния живот, а не своя.

[mvm]

Мисля, че която и от двата вида любов да избереш, след време тя задължително ще угасне

Остава само уважение и приятелство, в най-най-добрия случай

[Латина]

Първо бих се запитала: Любов ли е? Може би чувството е само предпоставка, игра на хормоните... За една дълготрайна любовна връзка физическото привличане е задължително, но съвсем не е достатъчно. Нужно е сближаване на много нива. Лично аз вярвам, че нашият избор има значение и че с някого може да сме щастливи цял живот, да сме благодарни всеки ден на Бог, че ни е събрал на тази земя сред толкова други.

Второ бих се запитала: Трябва ли да избирам човек за себе си точно сега? Едва ли, няма нужда от бързане. Знае се, че "Срещу любовта от пръв поглед помага вторият поглед". Ако е взаимно чувството, ако продължава и след втория, и след третия поглед, ако връзката се развива и скрепява, може би това е нашият човек.

Сега от практиката. Влюбваш се, губиш ума и дума, държиш се присъствието на любимия/любимата като малоумен, хилиш се, гледаш го/я глуповато в очите, идеализираш, криеш се, мислейки се недостоен за това божествено създание... Не е лесна работа.

Човек може донякъде да управлява мислите и чувствата си, но трябва да е мъдро. Грях е да се спира потокът на Любовта, ако ни е дадена Отгоре. Различаването на нещата невинаги е лесно. Има и моменти на слабост, човек се повежда по нуждите и заблудите си, а това може да обърка целия живот. Способността за различаване е изключително важна. Самообладанието също, но понякога трябва да паднат стените. Точно кога никой не може да ти каже, сам трябва да разбереш. Никога не губи себе си, не се поставяй в зависимост от някой друг, нито него заробвай. Истинската любов е по свобода, иначе всъщност не е любов. Верността и свободата помагат да се създадат най-прекрасните отношения. В човешки план любовта трябва да е взаимна, за да тече потокът и да храни двамата, да може да се развиват във връзката. Тези изводи съм си ги направила преди всичко от опит, тоест от грешки. Продължавам да се уча. Не съм с Моя Човек. Доскоро дори не се и оглеждах за него, скрита зад дебели крепостни стени от човешки страхове и съображения.

Редактирано Април 8, 2013 от Латина

[Диляна Колева]

Другият вариант е да си изберем човек към който нямаме такива силни чувства. И просто да се посветим безусловно на него и да сме щастливи от това, че го правим  щастлив и че той ще бъде до нас. Това е един по- ''алтруистичен'' вариант, който вероятно ще ни позволи да опознаем повече безусловната любов и ще намалим влиянието на страстите.

Това ми звучи като самонаказание.

Човек си избира партньор, когато е щастлив, а не за да бъде щастлив. 

Безусловно се обича, когато в душата си носим силни чувства и любов, а не когато липсват.

Безусловната любов може да не я познаеш и пак да изживееш една щастлива връзка.

А защо да намаляваме страстите? 

[Диана Илиева]

Има едно момиче, което като видя ми се подкосяват краката, пресъхват ми усните, свива ме корема и т.н. Ясно е, че съм  влюбен в нея. Имам някаква страст към нея и само тя може да ме направи много щастлив или тъжен. Преди нея е имало и други такива, ще има и след нея. Всеки човек има някой подобен в живота си. Въпросът ми е, това чувство ли трябва да търсим в любовта? Това ли ще е най-полезното за нашето развитие? Когато сме с такъв човек, той става център в живота ни и  силните емоции на щастие и тъга, които ни дава може би ни пречат да обърнем внимание на развитието си. Ние живеем в опиянението на любовта. Лошото е, че това  не е божествена любов, а човешка страст и пристрастяване.

 

Другият вариант е да си изберем човек към който нямаме такива силни чувства. И просто да се посветим безусловно на него и да сме щастливи от това, че го правим  щастлив и че той ще бъде до нас. Това е един по- ''алтруистичен'' вариант, който вероятно ще ни позволи да опознаем повече безусловната любов и ще намалим влиянието на страстите.

 

Какво мислите?

Хм, не знам, и на мен вторият вариант ми звучи малко нещо мазохистично, а не алтруистично.

Аз лично съм избрала първия вариант и не съжалявам, още сме заедно.

Чудя се, тъй като в една връзка никога не може да е идеално, винаги се получава да има разни разминавания, търкания, които дори и дребни, могат да обърнат колата, ако го няма това силно чувство, което да те накара да поработиш върху себе си и отношенията като цяло, но да запазиш този специален човек до себе си.

[Креми (късметче)]

1. Има едно момиче, което като видя ми се подкосяват краката, пресъхват ми устните, свива ме корема и т.н.

2. Преди нея е имало и други такива, ще има и след нея.

3. това чувство ли трябва да търсим в любовта?

4. Това ли ще е най-полезното за нашето развитие?

5. може би ни пречат да обърнем внимание на развитието си. Ние живеем в опиянението на любовта. Лошото е, че това  не е божествена любов, а човешка страст и пристрастяване.

6. Другият вариант е ... Това е един по- ''алтруистичен'' вариант

по т. 2 - ако смяташ, че ще има и други след нея, не започвай нищо. И не чети написаното по-нататък.

по т. 3 - на твоята възраст Вътре в любовта задължително присъства И това чувство. Вътре в това чувство се опитай да откриеш и отгледаш Любовта - това се прави от двама.

по т. 4 - всичко е полезно за твоето развитие. Дадена ти е свободна воля, за да избираш.

по т. 5 - Защо да не може да е Божествена любов? Пристрастяването идва от егото или слабата воля - ако имаш силно его или слаба воля, ще се пристрастиш към каквото и да е. Любовта в случая е невинна.

по т. 6 - нищо алтруистично няма в другия вариант - избираш заместител - от СТРАХ. Страхът е лош съветник, обърни му гръб.

Последно по т. 1.-

Всичко ти е дадено от Бог - бъди му благодарен и го изживей. Веднъж си млад. Спри да противопоставяш сърце на ум, разреши им да действат Заедно! Слушай сърцето си, помагай му с ума.

Редактирано Април 9, 2013 от Креми Стоилова (късметче)

[Диан Георгиев]

Въпросът ми е, това чувство ли трябва да търсим в любовта? Това ли ще е най-полезното за нашето развитие? Когато сме с такъв човек, той става център в живота ни и  силните емоции на щастие и тъга, които ни дава може би ни пречат да обърнем внимание на развитието си. Ние живеем в опиянението на любовта. Лошото е, че това  не е божествена любов, а човешка страст и пристрастяване.

 

Ако бяхте се самонаблюдавали преди да се случи влюбването в това момиче щяхте да забележите че преди това сте имали продължителен период на недоволство, самота и желание за промяна. Именно този период е определящ, не самото влюбване, влюбването е само следствие. Човек не може да живее сам, без да споделя мислите и чувствата си, нужно е взаимодействие на материално и психично ниво. Ако освен възможност за интимно споделяне е липствала и добра възможност за социално общуване с близки хора, то постепенно се натрупва значителен заряд от очакване и желание за коренна промяна на ситуацията. Когато подходящ обект се появи този заряд се освобождава внезапно и съзнанието изпада в еуфория, желания обект се идеализира, понякога дори идолизира. Всъщност определяща е натрупаната вътрешна нужда от такъв обект, не самия обект на влюбването. Някои хора, мъже и жени, които са наясно със ситуацията могат да се възползват от нея, но общо взето повечето хора си дават сметка че не са това което влюбеният си мисли за тях. Физиологията на тялото също влие върху психичните нужди, затова през пролетта нещата се сумират. Ако човек са самонаблюдава, той може да предскаже че му предстои да се влюби, вярно че романтиката намалява но това е цената на познанието.

[марсин]

 

Въпросът ми е, това чувство ли трябва да търсим в любовта? Това ли ще е най-полезното за нашето развитие? Когато сме с такъв човек, той става център в живота ни и  силните емоции на щастие и тъга, които ни дава може би ни пречат да обърнем внимание на развитието си. Ние живеем в опиянението на любовта. Лошото е, че това  не е божествена любов, а човешка страст и пристрастяване.

 

Ако бяхте се самонаблюдавали преди да се случи влюбването в това момиче щяхте да забележите че преди това сте имали продължителен период на недоволство, самота и желание за промяна. Именно този период е определящ, не самото влюбване, влюбването е само следствие. ... Всъщност определяща е натрупаната вътрешна нужда от такъв обект, не самия обект на влюбването. .... Ако човек са самонаблюдава, той може да предскаже че му предстои да се влюби, вярно че романтиката намалява но това е цената на познанието.

 

...май е вярно,че човек се влюбва,когато е в депресия....страстта /влюбването е негова вътрешна нужда  в такъв момент...но колко е осъзнато и истинско това влюбване и колко дълготрайно ще е във времето...

Редактирано Април 14, 2013 от марсин