Jump to content
Порталът към съзнателен живот

“Искам да помогна на дъщеря си, а не знам как….”


Recommended Posts

Дъщеря ми е на 19 години И е първа година студентка. Но нищо не я радва, нищо не я интересува. Някаква апатия я е обзела, или депресия, не знам. Ние живеем в чужбина  от 6 години с вторият ми съпруг. Тя отначало беше доволна от промяната, но след месец започна да тъгува за приятелите си I za Bulgaria. Тя е кротко дете, И се бунтува тихо. Просто не искаше да ходи на училище. Отсъстваше по 2 или 3 дни в седмицата. Просто си седеше в къщи…нИЩо не можеше да я накара да излезе от къщата през тези дни. Беше доста напрегнато И за нея, И за нас. От училището И, ни оказаха невероятна подкрепа И разбиране. Но проблема с отсъствята продължи през първите 3 години. Живееше само за ваканциите в България. В краят на втората година видях, че не е шастлива, че пропуска всички хубави И важни моменти в живота си – нито има приятели, нито има хоби. Проведохме разговор И аз И казах, че тя не е затворник, че аз мисля, че ако даде шанс на живота И хората тук, в дългосрочен план ще е добре за нея, но И че може да се прибере в България И да живее с баща си. Подчертах, че ние искаме да живее с нас. Съпругът ми има много добри отношения с нея. Дъщеря ми реши да остане. За кратко изглеждаше, че сме преодоляли проблемите . отсъствята намаляха, но все пак съществуваха, изоставаше с предаването на есетата, всичко се правеше в последният момент. Много лоша организация И липса на самодисциплина. Много е умна, но полага минимални усилия в училище, важно е да мине, не е важно как или какво е качеството на работата и. Не знаеше какво иска да учи, какваше, че не И се работи…Мнoгo лоша И неясна мотивация за университет. От наша страна не е имало натиск да учи, напротив, казвахме И, че може би трябва да изчака, да поработи, но също И, че ще подкрепим нейният избор. Избра туризъм, неясно защо. Никога не сме я виждали да си купува някакво списание ili knigi свързанi с това. или да прояви някакъв интерес към този предмет. Обсъждаме политически теми, исторически събития, за това бяхме много изненада. Изтегли заем за ученето, ние също имаме голеmи разходи с издръжката и….И сега почти на края на първата година открих, че не посещава редовно лекции, не предава навреме есета…Т.е нито работи, нито учи. Много ме лъже И успява да замаже нещата. Последните 2-3 седмици си е седяла в общежитието И е спяла през денят (поне така ми казва), прибра се от университета напълняла с около 5-6кг за два месеца. Няма интимен приятел, няма интереси, няма кръг от приятели….Варна се за Великденската ваканция за 2 седмици И излезе само веднъж! Беше шастлива след това излизане, но не направи някак друг опит да излезе или да се види с хора на нейната възраст. Аз не работя в момента, преди месец ме съкратиха. И двете си прекарваме времето в къщи. Убедих я да ходим поне на фитнес през 2-ta седмица.

 

Мисля си, че може би я улеснявам прекалено много. Може би и е прекалено сигурно и уютно в къщи с нас.  Много ми е объркано И не знам как да И помогна, знам, че не е нормално нищо да не иска да прави… По цял ден или гледа телевизия, или е на компютъра.

 

1.Разведохме се с баща И, когато беше на 6 години. Той беше много ревнив И контролиращ, но скандали не е имало. Той можеше да я вижда когато поиска. Но не се създаде истинска връзка между тях.

2. В България аз работех И през денят нямах време, но всичи вечери, почивни дни, ваканции сме били заедно.

3. Живеехме с майка ми И брат ми. Тя ходеше на детска градина И беше шастливо дете. Много приказливо. И много предпазливо И плашливо. Страх я беше да се вози в асансьор. Плачеше от непознати хора., И досега я е страх от птици, от кучета, от крадци, от гръмотевице, страх я от летене със самолет.

 4. Когато беше на 8 години, аз заминах да работя в чужбина за 2 години, но на всеки 40 дни имах по 6 почивни дни И ги прекарвахме заедно. Знам, че е било голям стрес за нея да ме няма.

5. На 12 години я бутна кола. Беше сериозна катастрофа, но се възстанови. Все пак единият И крак я боли при силно натоварване.

 6. Тя е бъбрива, И може да говори за всички ежедневни неща, но не И за чувствата си Иli интимните си преживявания И притеснения. На всички близки И приятели, разказва как всичко е прекрасно, как добре се справя, което е доста пресилено. На никого не е споменавала за проблемите си в училище, в университета.

 7. През втората ни година в Англия я убедих да отиде на психолог. Но отново нищо не се постигна, защото тя не иска да говори И да се разскрие. От това, което ми е споделила за разговорите си с психоложката си направих извода, че дъщеря ми И разказва “врели-некипели”, че не e открита, а ходи само за да ме успокои.

8. Казвала ми е, че е имала интимен контакт с няколко момчета, но не И връзка.

9. С баща си се чуват по телефона, но няма емоционална близост. Тя има желание за това, но не се получава, тъй като той И тия са много различни, а И той не положи усилия докато тя беше по-малка.

10. Близка е с брат ми И много обича майка ми. Мойта майка е дръпнат И властем човек. Хипохондричка И манипулаторка. Мойта майка също много лъже, без причина. Имам насадено ужасно чувство за вина от нея.

11. Дъщеря ми zавърши с посредствени оценки средното си образования и успеха И стигна за второкачествен унивеситет. Мисля И, че за това избра туризъм, смяташе, че с малко усилия ще напредва. Но сега вече И там има проблем. Предложих И да завърши поне първата година И да поработи, за да си даде време да се ориентира. А да не затъва в допълнителни заеми, ставa въпрос за много пари. Отказа, каза че ще продължи. Понякога си мисля дали няма да е по-добре за нея да не си вземе изпитите, за да приклуйцхи с този експеримент. Самата тя казва, че не е академична. Тя се обижда, Когато казвам, че не беше, И не е готова за университет. Обижда се, когато казвам, че оценките И са посредствени, тя смята (поне така твърди), че се е справяла много добре.Не виждам нито мотивация, нито желание, нито усилия от нейна страна. Когато си e в къщи за ваканцията сега, няма нито учебници, нито тетрадки да учи. Така беше И през Коледната ваканция. По Коледа беше същото – само си седеше в къщи, дори не искаше да говори по телефона. Само на канапето пред телевизирa. Това продължи 40 дни.

12. Преди Коледа разбрахме, че е изхарчила и много пари. Тя отричаше и се правеше на сърдита. Най-накрая си призна, след като и показах банковите извлечения.

13. Каза ми, че смята, че има депресия. Ходи при личният лекар, които отказа да И даде антидепесанти. Той и обяснил, че антидепресантите при млади хора могат да усложнят състоянието им. Дори имало опасност да се появат мисли за самоубийство. Това я стресна. И не и хареса, тя се надяваше на бързо И лесно решение на апатията си.

Иска да посещава частен психолог, но аз нямам финансова възможност да си го позволя тук. Предложих И да си намери работа И сама да се погрижи за това, а аз ще помагам колкото мога.

14. Баба ми е имала депресия, аз също изпадам в депресивни състояния. Спомням си, че мойта майка също имаше проблеми в миналото, но не знам до колко е било апатия и мързел, и до колко депресия.

15. Има много добри отношения с вторият ми съпруг.

Ще съм много благодарна za всички мнения.

Линк към коментар
Share on other sites

Далида, от това, което разказахте, разказахте и доста семейна история. Бих ви препоръчатл терапия и по мотода на системните и семейни констелации. Сертифициран специалист в Англия можете да намерите на сайта на международната организация: http://www.isca-network.org/MemberDirectory

 

Това не отменя посещаването на семеен психотерапевт.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей Далида, описаното от теб е много подробно и дава доста ясна картина за положението, но за съжаление е от второ лице, т.е. няма как да разберем какво става в съзнанието на дъщерята. 

В случай, че имате семейна обремененост към депресивни състояния ( по думите ти)добре е да отидете заедно на психотерапевт и да разясните по - подробно проблема. 

След посещенията при психолога, има ли някакво мнение от негова страна или дъщеря ви напълно е осуетила опита за изясняване на проблема?

Може да има преплетени няколко проблема  + характерови особености, което прави съветите онлайн и хипотетичното разглеждане на проблема безсмислено.

Едно от нещата, което няма как да навреди, но пък може да даде някакъв резултат е да обърнете внимание на поставянето на задължения, , отговорности, за които да няма компромиси и лимит на средствата (ако правилно разбрах, тя е изтеглила заеми, които вие погасявате?). Това са няколкото "слаби" места които ми направиха впечатление и които тя явно използва.

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за бързото отзоваване. При посещението на психолог, преди 4 години, тя напълно осуети всакаква възможност за откриване на проблема. Тогава явно не е била готова, а и отиде по мое настояване. Но преди месец сама е проявила инициатива и е отишла при личният си лекар. Той подобно на вас я е посъветвал да не пие антидепресанти, а да се потърси проблема. Разбирам, че е трудно да се дават съвети online. Аз нямам ангажимент за изплащaнe на заема за курса на обучение, но всичо останало се заплаща от нас. И аз предполагам, че проблемите са преплетени, и единият от тях е погрешен избор на специалност. Тя вече си го призна и предполагам това ще и донесе известно облекчение

Линк към коментар
Share on other sites

,,Има много добри отношения с вторият ми съпруг.,,

 

Трябва да използвате това.Отдръпнете се и нека той и тя съвместно се опитат да решават проблемите.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей Далида! Не съм психолог, затова няма да ти давам съвети! Писмото ти определено ме заинтригува и го прочетох докрай. Като страничен човек - защото от личен опит знам, че най-верните съвети ми ги дават странични и непознати хора - единственото, което мога да напиша е, че не съм сигурна дали въобще дъщеря ти желае накой да я спасява от нещо. Определено обаче знам, че антидепресантите не са бонбонки и хич не са препоръчителни. Все пак тя е един млад човек в началото на осъзнатия си живот и съм сигурна, че ако и се даде шанс ще се справи прекрасно. Просто си спомни какво си била като млада, какви са били мечтите ти - можеш да и“ ги споделиш, това определено има ефект. Признай и“ грешките си, показвай и“, че я обичаш, намирай поводи да обсъждате всякакви теми, дори такива, които смяташ, че не бива да обсъждаш с нея. Най-сложното нещо е да възпиташ човек - за всякакви други неща ни искат да доказваме, че можем да ги правим, ама за това да станем родители никой не ни иска сертификат. Желая много здраве и на двете ви!

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря на всички писали. Дадохте ми идеии и поткрепа, която е безценна. Нещата при дъщеря ми се развиват добре, по-шасtлива е и с настроение. Уникално е, как след като споделих тук, нещата започнаха да се разплитат малко, някак си се случи паралелно....В последните ни разоговори, чувствам искреност и откритост. Самата тя каза, че и е било много трудно да си признае някои грешки, и се чувства много "лека" сега.

Линк към коментар
Share on other sites

×
×
  • Добави...