Дъщеря ми взима наркотици и води полов живот на 14 г.

[kalina12345]

Здравейте , имам много голяма нужда от съвет . Дъщеря ми е трудно дете , винаги е било така . В пубертета вече стана по-зле. Не се поддава на никакво възпитание, опитвали сме всичко и добро и лошо . тя просто прави това,което желае , когато има наказания си ги изтърпява и се продължава по старому. От няколко месеца стана много зле , понижи успеха,който с 300 зора сме поддържали . Сега разбрахме , че е продала злато от вкъщи за да си купи марихуана и амфетамини , оказа се че води полов живот и то активен -на 14 години е .Незнам какво да правя , не мога да я пусна никъде защото тя премина вече всички граници , от друга страна не става да е затворник постоянно. Говорих с нея многократно , защо прави това , винаги сме я възпитавали в морални норми на живот , тя казва , че така се забавлява и се чувства много добре . Не чувства никаква вина , плаче , и се извинява , но това е само докато и се отменят наказанията , след това отново ще се върне на старите места .Въпросът ми е , доколко трябва да съм твърда в изискванията и поставените граници и как да разбера дали действително е разбрала какво е направила.Питам това , защото тя сега ще се напъне за малко само колкото да се отменят забраните и после отново ще се върне към старите занимания . имам опит с подобно манипулативно поведение стотици пъти , но този път границите са сериозна прекрачени и става дума за нейния живот , здраве и предпазване от бременност .Просто незнам какво да правя . Помогнете ми моля ви .

[д-р Тодор Първанов]

Хубавото в случая е, че тя все още спазва забраните.Това означава, че имате някакъв авторитет в нейните очи. Съветите които ще ви се дадат в сайта ще са умни, но не мисля, че с тях ще може да  решите проблема си. Потърсете съдействието на психолог.

[Диляна Колева]

Не чувства никаква вина , плаче , и се извинява , но това е само докато и се отменят наказанията , след това отново ще се върне на старите места .Въпросът ми е , доколко трябва да съм твърда в изискванията и поставените граници и как да разбера дали действително е разбрала какво е направила.Питам това , защото тя сега ще се напъне за малко само колкото да се отменят забраните и после отново ще се върне към старите занимания . имам опит с подобно манипулативно поведение стотици пъти , но този път границите са сериозна прекрачени и става дума за нейния живот , здраве и предпазване от бременност .Просто незнам какво да правя . Помогнете ми моля ви .

Здравейте, подкрепям препоръката, че е необходима помощ от психолог, който е насочен към работа със зависими. До колкото разбирам тя взима амфетамини, което означава, че нейното поведение, ще става все по амбивалентно и манипулативно. Основна промяна в личността. Дрогата и безразборният полов живот обикновено вървят заедно по редица причини.

При тийнейджърите става въпрос за 3 вида граници, образно - гумени , тухлени и железни. Във вашия случай говорим за третия тип - железните. Когато родителите разберат, че детето е зависимо, особено в случаи на кокаин и хероин, детето трябва да бъде с постоянен придружител. В същото време това трябва да се прави с проява на обич и загриженост, защото състоянието става трудно не само за родителите, но и за детето, то започва да се изгубва в собствената си деградация. Вариантите да се снабди с дрога са невероятни, да ви заблуди, също, затова в този период доверието и честната дума са лишени от смисъл. 

Не знам как сте разбрали за амфетамините, но е добре да разберете дали става въпрос само амфетамини. 

Редактирано Март 28, 2013 от didi_ts

[rosi_rvk]

Здравей Калина! Нямаш си и на идея колко добре те разбирам! Моята дъщеря е на 13г исъщо  е пробвала марихуана и амфеатмини. Проверих я и за други наркотици - засега всичко е ОК, ама въпроса е докога? Със зор ходи на у-ще - общо взето, когато  и“ е кеф. В момента е 7-ми клас и се търкаля по наклонената плоскост към дъното, а аз съм безсилна да помогна. Вече не съм сигурна дали съм на този свят! Беше много лесно за комуникация дете до 5-ти клас, и после изведнъж всичко се срути. И до ден днешен е много инициативна, намира решения и се справя със ситуации, които биха затруднили и по-зрели хора, ама това е само, ако пожелае. Разбирам, че поведението и“ е вид бунт, разбирам, че е насочено към нас родителите, обаче ми се губи причината. Никога не е била ограничавана в каквото и да било. Според възможностите си сме се опитвали да задаволяваме желанията и“. Интересите и“ сега се заключават в рисуването, компютрите и английския - всичко останало въобще, ама въобще не я интересува. Никакви наказания не са в състояние да променят нещата. Учителите и в частност директора на у-щето, в което все още учи, се интересуват само то това да съм се разписала на поредното и“ наложено наказание, и да съм представила бележка, ако има повече отсъствия. Опитах се да им обясня, че по този начин не помагаме на детето, поисках да ми разговяраме със психолог, ама явно това не ги вълнува. Нямам финансова възможност, за да ходим на платен психолог. С всеки изминат ден имам чувството, че навлизаме все по-дълбоко в "зоната на здрача". Вече ми се струва невъзможно да се измъкне от ямата, в която е попаднала. Може би трябва да спомена, че е много красиво и обичано от съучениците се дете и определено всяка нейна постъпка има доста почитатели. Няма никакво уважение и респект от когото и да било и всичко обяснява с "живота си е мой и никой не може да ми определя какво да правя и какво не". Засега "краде" само цигарите ми, ама в близко бъдеще съм сигурна, че са наред и парите вкъщи. Имаме и "изчезнало" злато, за което естествено тя нищо не знае. Сестра и“ е на 20г. - учи в Манчестър и с нея никога не съм имала такива проблеми. При забележки от моя страна обичайно обяснението на малката е "нали си имаш една перфектна дъщеря, ето аз съм другата". Обвинявам себе си, защото винаги съм била убедена, че няма лоши деца, а само неуспешни родители и определено аз съм от тях. Винаги съм намирала решения и изходи от ситуациите, които ми е поднасял живота, но този път определено съм "шах - мат". От все сърце ти желая нещата да се развият блогаполучно при вас. Писах ти просто, за да знаеш, че не сама!

[Alexander]

Здравейте,

За съжаление, наркотиците изкривяват съзнанието и когато например на пушач, някои му говорят срещу пушенето, той си казва: "мразят те и затова ти говорят така". Но когато в един момент той, със силата на волята откаже цигарите, казва: "как съм могъл цял живот да пуша тези лай.а?!"

  Така е при зависимостта от никотина, а какво да кажем за тази от наркотици! За да се стигне до такова осъзнаване, може да помогне и хомеопатията с индивидуалното за конкретния случай хомеопатично лекарство.

[Креми (късметче)]

Драстична промяна - веднага.

Окончателно прерязване на връзки със всякакви пласьори.

Това ще наложи големи промени в живота ви.

Дано да сте готови за такова нещо.

 

Нямам преки наблюдения върху наркокомуните, но виждам в това добро решение. Сега в края на учебната година е удобно да се отиде там за лятото. ( На тази възраст - заедно с родител.) После е по-разумно да жертвате една година или детето да се явява като частна ученичка ... образованието ще се навакса, но дрогата трябва да се спре веднага. Всеки ден е от значение.

Аз като родител бих сменила местоживеене , работа и всичко, само за да прережа зависимостта и връзките с нея.

 

Ако ви интересува енергийната медицина, тя разполага с методи и техники, които още не са познати сред широката общественост в европейските страни. Мога да ви обясня, питайте. Дори и при тяхното ползване отделянето от средата е задължително.

Редактирано Март 29, 2013 от Креми Стоилова (късметче)

[Диляна Колева]

 Опитах се да им обясня, че по този начин не помагаме на детето, поисках да ми разговяраме със психолог, ама явно това не ги вълнува. Нямам финансова възможност, за да ходим на платен психолог. С всеки изминат ден имам чувството, че навлизаме все по-дълбоко в "зоната на здрача". 

Когато става въпрос за наркотици, психолог и учители са само поддържащото звено, основния и огромен товар се изсипва върху родителите и близките. Много семейства вкарват децата в комуни поради психичната невъзможност да се справят с товара. Истината е обаче, че и комуната е поддържащо звено, доста по - силно от предните две, но само поддържащо. Заради малката възраст на децата не е препоръчителна комуната, аз поне не бих препоръчала, освен ако не става въпрос за тежка хероинова зависимост. Казвам това от малкия опит, който имам в тази област и впечатленията ми от посещението на две такива места. 

 

Какво е основното, което трябва да промени родителя. Строг и непрекъснат контрол - постоянно присъствие. Работихме с тийнейджър, чиято майка ходеше с него на училище, чакаше го в коридора в междучасията. Естествено момчето запротестира срещу това с изявлението, че го "излагала". Противно на очакванията майката не се отказа, а започна да ходи заедно с бабата, представете си, какъв "срам" за "репутацията" на тийнейджъра, но и как му стана ясно, че не той командва парада, в следствие на което условието да спре да бяга от час беше прието, в противен случай щеше да започне да ходи на училище с цялата си рода. Беше му дадено да разбере, че това е реална "заплаха".  Това е пример за "железни решетки" като възпитателна мярка, за която споменах в предния си пост.

 

Относно изказвания "живота си е мой" - трябва ясно да се покаже, че на 13 години животът не е твой, по простата причина, че възрастта и поведението не дават да се разбере, че този живот в момента може да бъде управляван правилно. И това в никакъв случай, не трябва да се превръща в дебат или в тема на разговор. Има условия, -има изпълнение - има "мой живот" , в противен случай - няма. 

На тази възраст, при залитане в наркотичния свят либералният родителски модел е изиграл номер, както на родителите, така и на детето. 

Във всяка възраст децата имат определен вид граници, които се поставят от родителите, цел, мотивация, награда/наказание. Ако тези три неща липсват, детето се изгубва. Всичко това, разбира се, се прави с грижа и ясно показана  любов, идеята не е да се влезе в авторитарния стил на родителство, а в авторитетния. 

 

Има групи за превенции насочени към родители, които имат деца с наркотична зависимост или се съмняват в това. Там се говори за специфичното поведение, новите правила и отношение, което родителят трябва да приложи. Всички стари модели се сменят, те явно не работят. Има по специално отношение, което родителите трябва да научат и усвоят. Работата в тези групи е много ценна и не е скъпа.

 

Тук преди време писа една жена, която е спасила брат си от хероинова зависимост. Написаното от нея дава някаква ясното върху това, колко голяма е отговорността и тежестта, която трябва да поеме родителя и/или близките:

 

"Дните минаваха, аз се научих да живея така до деня (беше мрачен януарски ден на 2009г.) в който помислих, че губя за пореден път почва под краката си. Обади ми се майка-плачеше, помоли веднага да отида при нея. Нямаше как, излъгах на работа и тръгнах. Заварих нея ни жива ни умряла, а брат ми- в абстиненция... Тогава още не познавах дори значението на тази дума. Оказа се че не съм познавала и брат ми. Покрай всичките ни неприятности, бях забравила да му обръщам внимание, бях забравила за него-ако разбирате какво искам да кажа... Не бях обърнала внимание, че стаята му е почти празна-всичко по-ценно беше изчезнало, беше занемарил външният си вид и беше отслабнал страшно много. Беше друг човек, отдал се беше на хероина. С него се чувстваше актуален, обичан, значим...

Няма да Ви занимавам с подробности. Ада не може да бъде описан с думи. Станах зависима от зависимия. И тръгнах по пътя, по който минават всички близки нанаркозависимия. Полиция, Психиатри, лично разследване: как, кога,с кого. На бял свят изскачаха все по-гадни неща. Но продължавах да се боря, трябваше да го опазя от самият него, да го откопча от лапите на наркотика. Не можех да го загубя, за миг дори не се съмнявах че ще успея. Сега осъзнавам колко наивна съм била тогава, толкова малко знаех за зависимостта. Започнах да чета всичко по „темата”. Плашех се, но не се предавах, трябваше да остана конзеквентна. 

Взех го у нас. Почти не спях, живеех само за момента в който теста на урина ще излезе негативен. Успяхме! Заедно. Намерих му работа. Мислех че бурята е отминала,че най-лошото е зад гърба ни. Повярвах му, че всичко това е вече минало. Давах почти цялата си заплата за тестове и неща за които дори няма да се сетите. Платихме борчовете му. Уж всичко се нормализира. Кака се закрепи, брат ми беще чист. А аз отново спях повече от 2-3 часа на денонощие. Така изминаха няколко месеца. Уж всичко беше наред, а аз не намирах покой. Не вярвах на нищо, само на инстинкта си. И той не ме подведе. Брат ми имаше рецидив. Започна се отново. Уволниха го от работа, започнаха да изчезват част от вещите му, старата песен на нов глас -и аз осъзнах че всичко пак ще се повтори..."

 

Цялата тема е тук http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=10296&hl=%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B8

 

В тези ситуации най - напред и от особена важност е информираността на близките и вариантите, които имат за справяне със ситуацията. За съжаление, точно тази част е най - слабо развита в нашата страна. 

Пожелавам и на двете майки, правилни решения, сила и успешно преминаване през проблема.

Редактирано Март 29, 2013 от didi_ts

[kalina12345]

 С всеки изминат ден имам чувството, че навлизаме все по-дълбоко в "зоната на здрача". Вече ми се струва невъзможно да се измъкне от ямата, в която е попаднала. Може би трябва да спомена, че е много красиво и обичано от съучениците се дете и определено всяка нейна постъпка има доста почитатели. Няма никакво уважение и респект от когото и да било и всичко обяснява с "живота си е мой и никой не може да ми определя какво да правя и какво не". Засега "краде" само цигарите ми, ама в близко бъдеще съм сигурна, че са наред и парите вкъщи. Имаме и "изчезнало" злато, за което естествено тя нищо не знае. Сестра и“ е на 20г. - учи в Манчестър и с нея никога не съм имала такива проблеми. При забележки от моя страна обичайно обяснението на малката е "нали си имаш една перфектна дъщеря, ето аз съм другата". Обвинявам себе си, защото винаги съм била убедена, че няма лоши деца, а само неуспешни родители и определено аз съм от тях. Винаги съм намирала решения и изходи от ситуациите, които ми е поднасял живота, но този път определено съм "шах - мат". От все сърце ти желая нещата да се развият блогаполучно при вас. Писах ти просто, за да знаеш, че не сама!

Здравей Роси , благодаря за това , че откликна и сподели .Желая ти Бог да пази детето ти и да го извади от това блато . На мен ми остана тази надежда.

[kalina12345]

Благодаря много на didi_ts, за компетентния отговор . Вярно е , че по въпроса с наркотиците , наистина става дума само за марихуана и детето твърди , че не е взимало амфетамини . За всичко случващо се с нея разбрахме от сестра й , която е решила вече да каже ,когато е разбрала за изчезналото злато  .

Личното ми мнение е , че "железните граници" са необходими , основно поради факта , че няма никакво осмисляне на грешка и на въпроса защо е постъпила така , тя казва , че това е нейния начин да се забавлява. Това много ме претиснява , аз основно разчитам на разговори , има затягане разбира се - в момента тя прекарва целия ден след училище в работата на баща си за да е под наблюдение . Но докога трябва да продължи това ? Детето е такова , че колкото повече се затяга обръча около нея , толкова повече тя се съпротивлява . В състояние е да изтърпи всякакви наказания и просто да не промени нищо в себе си . Когато пък се подхожда с поощрения и позволяване тя веднага преминава границите . Например беше наказана да не излиза защото имаше много лоши оценки , ами оказа се , че тя прави сбирки в къщи с приятели . Изобретателна е и ние трябва да се превърнем в кучета пазачи .Когато обаче започнем със затягане на обръча , веднага следва съпротива и пълен отказ на учи и прави каквото и да било . Абсолютна безизходица , казвам ви . Аз знам какъв ще е сценария сега : когато осъзнае , че няма да се размине наказанието , ще положи малко усилия само и само да се отмени някое наказание , след ,което в момента в който бъде пусната навън отново ще направи каквото пожелае. лошото е , че ако тя положи усилия и не се отменят наказанията , т. е. няма смекчаващи вината обстоятелства ,тя започва да роптае , че ето аз се опитвам  а вие не  ми позволявате отново , защо да се опитвам тогава изобщо . Ето така стои въпроса и затова казвам , че това за мен е ситуация без изход .Претиснява ме и ранното водене на полов живот , ами от това какво може да произлезе - всички знаем . Благодаря много на всички за подкрепата .

Редактирано Март 29, 2013 от kalina12345

[Креми (късметче)]

Калина, Бог е във всички нас - в родителите и в обществото.

 

Роси, точно тези думи: "нали си имаш една перфектна дъщеря, ето аз съм другата" посочват една от пукнатините между вас. Тя се чувства сравнявана с идеал, който очевидно смята, че не може да достигне. И чувства, че няма да получи вашата обич по тази причина. Върху това можеш да работиш като начало. Показвай й ежеминутно, че я обичаш, каквато е. Спри да я сравняваш, дори мълчаливо.

... плюс всичко останало, което писах по-горе.

 

Майки, в такива случаи се вземат ВСИЧКИ известни мерки. Не днес да опитаме едно, ама то не стана, утре - друго ... Всичко накуп!

Редактирано Март 29, 2013 от Креми Стоилова (късметче)

[Диляна Колева]

 Аз знам какъв ще е сценария сега : когато осъзнае , че няма да се размине наказанието , ще положи малко усилия само и само да се отмени някое наказание , след ,което в момента в който бъде пусната навън отново ще направи каквото пожелае. лошото е , че ако тя положи усилия и не се отменят наказанията , т. е. няма смекчаващи вината обстоятелства ,тя започва да роптае , че ето аз се опитвам  а вие не  ми позволявате отново , защо да се опитвам тогава изобщо . Ето така стои въпроса и затова казвам , че това за мен е ситуация без изход .Претиснява ме и ранното водене на полов живот , ами от това какво може да произлезе - всички знаем .

Това се случва, от една страна защото става въпрос за наказание, а не за поставяне на граници. От друга страна, това е фазата на гумените огради, доста далеч от железните граници.

 

Каква е разликата между просто наказание и поставянето на ограничения. Ето един пример, чрез метафора.

Един човек завел кучето си на профилактичен преглед и се оплакал, че то цапа килима. 

- О, лесно ще се отучи - казал лекарят. - Когато изцапа килима натъркайте носа му в изцапаното и го изхвърлете през прозореца.

Човекът се прибрал в къщи и приложил този начин на дресиране в продължение на 30 дни. Ветеринарят проявил любопитство и позвънил, за да разбере последствията от наказанието.

- Не е толкова добре - казал човекът. - Сега кучето като изцапа килима, само си търка носа в него и скача през прозореца.

 

Това е наказанието - действие налагащо забрана, чрез използване на сила, което поражда яд, негодувание и желание за отмъщение.

Поставянето на огради е дългосрочно действие, което изисква активирането на цялото семейство. Предварително е обяснено на детето по каква причина се поставя това ограничение и се дава ясно да се разбере, че то няма да свърши в определен период, а след промяна на определено действие. 

Голяма е разликата в следните две ситуации.

Няма да играеш една седмица на компютъра, защото имаш двойка по история. На теб ти трябва отлична оценка. 

Няма уточнени огради, защо му е нужна, как да го постигне, кой ще му помогне, ние сме с теб, но ще бъдем твърди.

 

Двойката по история, обезцени моята помощ, която ти оказвам всеки път, когато учиш, освен това тя ще развали дипломата ти и ще намали възможността ти да кандидатстваш, това което искаш.Няма да играеш на компютъра, докато не затвърдиш по- висока крайна оценка и ще бъдеш лишен от него всеки път, ако отново получиш слаба оценка до поправянето и.

Най -важното тук е, че детето има поставена  цел, която съответства на негово желание, така може да се работи с мотивацията, но ограничението да е в полза на ограничения, като му се подскаже, че е свързан и с останалите от семейството, а действията му влияят и на останалите от обкръжението му.

 

Въпреки всичко дадените примери са едно от най - леките огради при проблемно поведение. Ако нещата се решат там, значи всичко преминава леко.

Идеята ми е, че просто едно наказание за определен период, не върши работа. Тук става въпрос за промяна на поведение, а това изисква доста повече усилия, родителски ресурс и дълъг период на изпълнение.

Препоръчвам ви книгата "Да възпиташ дъщеря" на Джийни и Дон Елиъм, консултация с психолог, също би ви помогнала много.

Редактирано Март 29, 2013 от didi_ts

[Диана Илиева]

... Разбирам, че поведението и“ е вид бунт, разбирам, че е насочено към нас родителите, обаче ми се губи причината. Никога не е била ограничавана в каквото и да било. Според възможностите си сме се опитвали да задаволяваме желанията и“.

...

Няма никакво уважение и респект от когото и да било и всичко обяснява с "живота си е мой и никой не може да ми определя какво да правя и какво не". Засега "краде" само цигарите ми, ама в близко бъдеще съм сигурна, че са наред и парите вкъщи. Имаме и "изчезнало" злато, за което естествено тя нищо не знае. Сестра и“ е на 20г. - учи в Манчестър и с нея никога не съм имала такива проблеми. При забележки от моя страна обичайно обяснението на малката е "нали си имаш една перфектна дъщеря, ето аз съм другата". Обвинявам себе си, защото винаги съм била убедена, че няма лоши деца, а само неуспешни родители и определено аз съм от тях. Винаги съм намирала решения и изходи от ситуациите, които ми е поднасял живота, но този път определено съм "шах - мат". От все сърце ти желая нещата да се развият блогаполучно при вас. Писах ти просто, за да знаеш, че не сама!

Оцветих същественото. Обикновено всеки сам добре разбира проблема си и ако реши да е честен (както във вашия случай), дори чудесно го обяснява. Но докато някой не им го посочи отстрани, най-често не го вижда.

Липсата на граници много травматизира децата! Родителите го правят с най-добри намерения, най-често ако самите те са израснали в силно ограничаваща и стагнираща среда, но истината е, че децата възпитавани без граници не се чувстват свободни и окрилени, ами твърде несигурни и нямащи на какво да се опрат, нямащи точни ориентири! Границите създават и моралните критерии и разбирания на човека, границите поставят всяко нещо на неговото място (тук намеквам и за това, дето се спомена, че за детето нямало авторитети).

 

И нещо важно - казвам го като родител на две деца. Всяко дете е различно и затова всяко дете е добре да се възпитава по различен начин, но винаги с граници. Разбира се, границите с годините все повече се разширяват и при достигане на пълнолетие (което за моите разбирания е по-скоро 21 годишна възраст, а не 18, но това е друг въпрос) - отпадат и детето става самостоятелен човек. Работата е там, че някои деца по рождение са така по-свити, затвоерени и/или дисциплинирани, а други напротив - по природа са по-буйни, бунтари ... Отстояването на границите от страна на родителите е съответно на типа дете. Аз например за едното си дете сама го подтиквам да отиде по-далеч, сама го избутвам образно казано все повече към края на гнездото, защото знам, че скоро ще се наложи да полети, а другото си дете, придърпвам от време на време, като забележа, че се плъзва по-далеч, отколкото е полезно за съответната възраст.

[Alexander]

...Когато пък се подхожда с поощрения и позволяване тя веднага преминава границите . Например беше наказана да не излиза защото имаше много лоши оценки , ами оказа се , че тя прави сбирки в къщи с приятели . Изобретателна е и ние трябва да се превърнем в кучета пазачи .Когато обаче започнем със затягане на обръча , веднага следва съпротива и пълен отказ на учи и прави каквото и да било . Абсолютна безизходица , казвам ви . Аз знам какъв ще е сценария сега : когато осъзнае , че няма да се размине наказанието , ще положи малко усилия само и само да се отмени някое наказание , след ,което в момента в който бъде пусната навън отново ще направи каквото пожелае. лошото е , че ако тя положи усилия и не се отменят наказанията , т. е. няма смекчаващи вината обстоятелства ,тя започва да роптае , че ето аз се опитвам  а вие не  ми позволявате отново , защо да се опитвам тогава изобщо ...

 

 Все пак знайте, че един ден, след години може да ви обвини, че не сте била достатъчно строга като родител и не сте я откъснали от тази зависимост.

[Стела Тодорова]

Калина, моите предложения са следните:
1. Опитай с нестандартен подход. Дъщеря ти очаква противопоставяне и наказания. Не й ги "предлагай" - нищо чудно за нея да е интересно да не се подчинява. Измисли нещо, което тя не очаква като реакция от теб. Бъди смело предизвикателна.

2. Постарай се да погледнеш по нов начин на ситуацията, защото твоята непрестанна тревожност  допълнително подкрепя и задълбочава нещата. Мисли си за качества, които харесваш у дъщеря си, за мили случки с вас двете от детските й години и т.н. И Креми е много права - покажи и, че я обичаш.

3. Ако желаеш, може да дадеш дата, час и място на раждане на дъщеря си, за да надникнем в хороскопа и да се ориентираме дали при нея има опасност от зависимости.

[kalina12345]

Бих искала да внеса някои уточнения , семейството ни се състои от 5 души - три тийнейджърки ( 14, 15, 16 г. ) и двамата родители . Интересуваме се ежедневно от тях и често се събира "семейния съвет" да се говори на всякакви теми , дават се съвети , правят се похвали и се налагат санкции. другите две моми също преживяват пубертет  , но те се вслушват често в насоките ,които има даваме и всъщност освен че са отличнички , преживяват живота си с много смях и забавления. Дори почти няма забрани за тях , защото те много бързо осъзнаха  как могат да "живеят техния си живот " и в същото време да гледат задълженията си на ученици. На "черната овчица " много се помага и в училище и със съвети , но някак тя все повече се затваря , изолира се сама защото нейното мнение и поведение е съвсем различно , и някак другите момичета взеха да я отбягват , което не е добре . За съжаление разбрахме , че и класа и приятелките и някак странят от нея . Дано да намерим верния подход  всички в семейството и заедно да се справим .

[rosi_rvk]

Здравейте!

Благодаря на всички за съпричастността и съветите, които ми дадохте. Извинявам се на Калина, че ползвах темата и“, но нямах идея къде да потърся отговори и просто ми попадна това. Много ще ми бъде трудно да откъсна детето от средата му, да напуснем жилището и работата си и да отидем другаде, а и не съм на 100% сигурна, че ще има ефект, защото тя разполага с 1000 и повече контакти във фейсбука си и съответно има познати във всички малки и големи градове в БГ. Според мен дори и в чужбина ще и“ трябват не повече от 10 дни, за да открие деца с подобни "интереси". Засега съм взела решение да посетя психолог - аз, а не тя, защото очевадно аз съм първоначалната причина за бунта и“. Надеждата, макар и малка, е че ако успея да се преборя със себе си, ще имам силите и смелостта да се боря и заради нея. Може би трябва да спомена, че ми костваше много, за да потърся помощ на подобно място - не искам да обиждам никой, но за да бъда честна трябва да кажа, че не вярвам на подобни неща и ако не ставаше дума за детето ми никога не бих го направила. Следващата стъпка ще е, ако влезна в църква и почна да се моля и там - това вече въобще няма да съм аз! Но, когато е залогът е живота на детето ти нямаш право на съобразяване със собствените ти разбирания и схващания за живота. Желая на всички много здраве и сили!

[Диляна Колева]

. Засега съм взела решение да посетя психолог - аз, а не тя, защото очевадно аз съм първоначалната причина за бунта и“. Надеждата, макар и малка, е че ако успея да се преборя със себе си, ще имам силите и смелостта да се боря и заради нея. Може би трябва да спомена, че ми костваше много, за да потърся помощ на подобно място - не искам да обиждам никой, но за да бъда честна трябва да кажа, че не вярвам на подобни неща и ако не ставаше дума за детето ми никога не бих го направила. Следващата стъпка ще е, ако влезна в църква и почна да се моля и там - това вече въобще няма да съм аз! Но, когато е залогът е живота на детето ти нямаш право на съобразяване със собствените ти разбирания и схващания за живота. Желая на всички много здраве и сили!

Здравей Роси, понякога човек се сблъсква с наглед нерешими ситуации, за да открие нови начини за разрешаване на проблемите, да стане по - гъвкав и да разчупи рамките, в които  се е оковал. 

Да потърсиш психологична консултация е добро решение и го казвам без да съм пристрастна. Често на човек му е нужно само малко отваряне към нова посока, за да успее сам да реши проблемите си. 

Често само интонацията или начина по който се задават въпросите променят трайно взаимоотношението с тийна. Младият човек е решил, че вече е голям, а целият свят му пречи да го покаже.

Бунтарството е с различна насоченост, дали е към родителите, дали към братята и сестрите или към преподавателите, това е трудно да се определи. Самообвиненията са ненужни, всеки родител прави най - доброто на което е способен, но винаги може да научи нещо ново, което да добави към своето най - добро.